РЕШЕНИЕ  № 56

 

гр. Троян, 27.02.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 424 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

         “УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, р-он Възраждане, пл. ”Света Неделя“ № 7,  БУЛСТАТ 831919536, представлявано от изпълнителните директори – Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини е предявило против „СИНИ КО” ЕООД, БУЛСТАТ 110018873, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Генерал Карцов” № 8, ет. 4, представлявано от законния представител Петър К. Генков, Н.П.К., ЕГН **********,*** И Ц.Б.К., ЕГН **********,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 20 625.62 – двадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и две стотинки – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков кредит №15/05.04.2007 г., Анекс № 1/29.04.2008 г., Анекс № 2/30.03.2009 г., Анекс № 3/27.04.2009 г., Анекс № 4/19.05.2009 г., Анекс № 5/30.03.2010 г., Анекс № 6/23.04.2010 г., Анекс № 7/26.11.2010 г., сумата 7 785.66 – седем хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки, представляваща лихва за периода от 20.03.2011 г. до 17.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 586.23 – петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки –държавна такса и 734.11 – седемстотин тридесет и четири лева и единадесет стотинки  - юрисконсултско възнаграждение.

 

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява юрисконсулт С. Н., който моли съда изцяло да уважи така предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника Ц.К. е представлявана от адв. В.А. от ЛАК, който моли съда да отхвърли така предявения иск срещу доверителката му, като твърди, че ищцовата банка не е спазила законовите изисквания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се и представеното извлечение от счетоводни книги. Останалите двама ответници не се явяват в с. з., не са изразили становище по същество.

От приложените към делото писмени доказателства: т.д. № 70/2013 г. на ЛОС, ч.гр.д. № 601/2013 г. на ТРС, молба до „УниКредит Булбанк” Троян от 20.12.2012 г., предложение от „УниКредит Булбанк” за погасяване, Покана за доброволно изпълнение от 15.02.2012 г. с даден  срок за изискуемост на кредита, Писмо от 06.03.2012 г., Покана за доброволно изпълнение от 11.01.2012 г. с даден срок за изискуемост на кредита, писмо от 26.01.2012 г., копие от Договор за банков кредит № 15/05.04.2007 г., Анекс № 1/29.04.2008 г. към Договор за банков кредит № 15 от 05.04.2007 г. с условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит, Анекс № 2/30.03.2009 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г.,  Анекс № 3/27.04.2009 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г., Анекс № 4 към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г. с Общи условия,  Анекс № 5/30.03.2010 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г.,  Анекс № 6  към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г.,  Анекс № 7  към Договор за банков кредит – овърдрафт № 15/05.04.2007 г. с Общи условия и справка за лихвените проценти при действие на договора за кредит, както и от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.04.2007 г. между страните е сключен договор за банков кредит, по силата на който на ответното дружество „Сини ко” ООД е предоставен кредит в размер на 20 000 лева. Ответниците Н.К. и Ц.К. са солидарни длъжници по описания договор. Съгласно чл. 5 от договора крайния срок на погасяване е бил 05.04.2008 г. Някои от клаузите на процесния договор са променени многократно, видно от сключените между страните 7 броя анекси. С последния анекс № 7 от 26.11.2010 г. страните са се споразумели крайния срок за погасяване на кредита да е 20.10.2013 г. Не се оспорва от ответниците, че процесния договор за кредит е сключен и съответно усвоен, нещо повече с отговора си първия ответник „Сини ко” ЕООД с представител Петър Генков изрично посочва, че винаги е имал намерения да погаси изцяло задължението си по договора за банков кредит, но поради влошените икономически условия това не е било възможно. За периода 20.03.2011 г. - 17.06.201З г. /вкл./ длъжникът е допуснал просрочие, като не е погасил на падежа погасителните си вноски по кредита и дължимите договорни лихви за съответния период. Съгласно чл. 14 от процесния договора за банков кредит, страните по взаимно съгласие са предоставили на "Уни Кредит Булбанк" АД право при непогасяване в договорените срокове на погасителна вноска, да обяви едностранно кредита за незабавно изискуем, в пълен размер, ведно с договорените лихви за просрочия и да пристъпи към незабавно събиране на вземането на извънсъдебно основание по чл. 417 от ГПК - въз основа на извлечение от счетоводни книги на неизправен длъжник. На 30.05.2013 г. ищцовата банка е обявила процесното вземане, което възлиза общо на 28 411,28 лева /в т. ч. главница, лихви/ за изискуемо в пълен размер, и подлежащо на принудително изпълнение, съгласно цитирания горе чл. 14 от договора за банков кредит. На ответниците е изпратена покана за доброволно изпълнение, с което ищеца е предприел действия по уведомяване на длъжника за пълната изискуемост на посоченото вземане.

     На 18.06.2013 г. „УниКредит Булбанк" АД е депозирало в РС – Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело 601/2013 г., приложено по настоящото дело. Издадена е заповед № 371 от 19.06.2013 г. по реда на чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

В законовия срок длъжниците са възразили против издадената заповед и изплънителен лист и съда е дал указание за завеждане на настоящето исково производство за доказване съществуване на процесното вземане.

Вещото лице Н.Р. е констатирала в заключението си, че към датата на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК задължението на ответниците по договора за банков кредит от 05.04.2007 г. са както следва: главница в размер на 20 625,62 лв., договорна лихва върху редовна и просрочена главница от 20.03.2011 г. до 17.06.2013 г. - 465.36 лв. и договорна наказатена лихва от 20.08.2011 г. до 17.06.2013 г. 2 320,38 лв. Ищцовата банка е обявила кредита за изцяло изискуем на 30.05.2013 г. От спирането на плащанията от страна на ответника до 30.05.2013 г. и за периода до 17.06.2013 г. банката е начислявала лихви съгласнно чл. 9/1/ и чл. 9/2/ от Договора върху дължимото просрочено и редовно задължение на кредитополучателя. Начисляване на лихва върху лихва - няма. От 20.11.2011 г. до 01.04.2013 г. са направени 7 едностранни промени в лихвените нива по процесния кредит - с тенденция към намаление.

След датата на подписване на договора 05.04.2007 г. до 07.05.2007 г. от договорения кредитен лимит 20 000,00 лв. кредитополучателят е усвоил 17 918,45 лева, чрез погасяване на задължения към доставчици, плащане на банкови такси и теглене на пари в брой от Ц.Б.К..

От 07.05.2007 г. до 26.11.2010 г. - датата на сключване на Анекс № 7 по сметката на ответника са регистрирани множество погасявания по задължението /по главница и начислени лихви/, както и множество усвояване на средства до рамките на разрешения лимит.

Начало на просрочието за процесния кредит е 20.03.2011 г. - за дължимите договорни лихви и 20.08.2011 г. - за дължими и месечни вноски по главницата.

Към 18.06.2013 г. - датата на подаденото заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК задължението на ответниците /съгласно направените начисления в счетоводната система на ищеца/ е както следва: главница 20 625,62 лв., договорна лихва върху редовна главница от 20.03.2011 г. до 17.06. 2013 г. 3 554,25 лв., договорна лихва върху просрочена главница от 20.08.2011 г. до 17.06.2013 г. -1911,11лв., договорна наказателна лихва при допуснато просрочие 5 %:
върху 20
625,62 лв проср. главница- от 20.08.2011 г. до 17.06.2013 г. -1913,60 лв. върху 4461,43 лв. просрочени лихви - от 20.08.2011 г. до 17.06.2013 г. - 406,78 лв

С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е основателен и доказан. Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по сключения договор за банков кредит от 05.04.2007 г. В чл. 430 от ТЗ се съдържа определението, а именно това е договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока. Договора за банков кредит е: - двустранен - страните са кредитодател /банка/ и заемател;  - възмезден /винаги лихвоносен/; - консенсуален; - формален – писмена форма за действителност /чл. 430 ал. 3/; - каузален - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване; договорът винаги е срочен и по дефиниция е обезпечен. По делото се установи безспорно /ответниците не оспорват този факт/, че на 05.04.2007 г. на „Сини ко” ЕООД е предоставен кредит в размер на 20 000 лева. Съответно по договора като солидарни длъжници са се задължили и другите ответници Н.К. и Ц.К.. За периода 20.03.2011 г. – 17.06.2013 г. ответното дружество е просрочило дължимите вноски по кредита. Налице е неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Настъпили са условията на чл. 14 от Договора – банката има право да направи автоматично предсрочно изискуем целият усвоен кредит при пълно или частично неплащане на две последователни вноски.

Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на кредитополучателя, поради което въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение от 19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 601/2013 г. за претендираните суми.

Възраженията на ответника Ц.К. са от формална страна- същата намира, че представеното извлечение от счетоводните книги не отговаря на изискванията на чл. 417 от ГПК, което съда не приема. Не е налице законово определение и задължителни реквизит относно извлечението от счетоводните книги. Съда е преценил, че процесното извлечение е редовно от външна страна и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. 

Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е доказан за претендираните суми и следва да се уважи изцяло като основателен и доказан, като съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78 ал. І ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на в размер на 3 481,35 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на парично вземане на “УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, р-он Възраждане, пл. ”Света Неделя“ № 7,  БУЛСТАТ 831919536, представлявано от изпълнителните директори – Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини, а именно, че „СИНИ КО” ЕООД, БУЛСТАТ 110018873, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Генерал Карцов” № 8, ет. 4, представлявано от законния представител Петър К. Генков, Н.П.К., ЕГН **********,*** И Ц.Б.К., ЕГН **********,*** солидарно дължат сумата 20 625.62 – двадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и две стотинки – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков кредит №15/05.04.2007 г., Анекс № 1/29.04.2008 г., Анекс № 2/30.03.2009 г., Анекс № 3/27.04.2009 г., Анекс № 4/19.05.2009 г., Анекс № 5/30.03.2010 г., Анекс № 6/23.04.2010 г., Анекс № 7/26.11.2010 г., сумата 7 785.66 – седем хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки, представляваща лихва за периода от 20.03.2011 г. до 17.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 586.23 – петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки –държавна такса и 734.11 – седемстотин тридесет и четири лева и единадесет стотинки  - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СИНИ КО” ЕООД, БУЛСТАТ 110018873, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Генерал Карцов” № 8, ет. 4, представлявано от законния представител Петър К. Генков, Н.П.К., ЕГН **********,*** И Ц.Б.К., ЕГН **********,*** да заплатят на “УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, р-он Възраждане, пл. ”Света Неделя“ № 7,  БУЛСТАТ 831919536, представлявано от изпълнителните директори – Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини сумата 3 481,35 – три хиляди четиристотин осемдесет и един лева и 35 ст., сторени съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: