РЕШЕНИЕ № 149

 

гр. Троян, 07.05.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:

                                               Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова  гр. дело № 569 по описа на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:

Ц.Х.Ц. *** е предявил два обективно съединени иска с правно основание чл. 124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК срещу П.И.Ц. *** за установяване правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55587.101.20, с площ 1679 кв. м в м.”Далешка”, с. Патрешко. В с. з. ищеца се представлява от адв. М.Ц. от САК, която от името на доверителите си моли съда да уважи изцяло предявените искове.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответницата по делото П.Ц. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок същата е представила писмен отговор, с който заявява, че изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответницата е ангажирала доказателства, в с. з. се представлява от адв. Светла С. от ЛАК, която поддържа изложените аргументи в писмения отговор.

По реда на чл. 214 ал. 2 пр. последно от ГПК по искане на ищеца предявения главен установителен иск е преминал в осъдителен.

От приложените писмени доказателства: констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот № 81, т. ІІ, н.д. № 483/1984 г. на ТРС, скица на Община Троян изх. № 507 от 07.08.1997 г., удостоверение изх.№ 1183/03.10.1997 г. на Данъчна служба Троян, саморъчно завещание от М.М. Ц., обявено с протокол да обявяване на саморъчно завещание от Нотариус М. Гладкова в ТРС, по нот. дело № 192/1983 г., рег. № 810, саморъчно завещание на Е.Д. Ц. обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от Нотариус М. Гладкова в ТРС, по нот. Дело № 192/1983 г., рег. № 811, удостоверение за наследници на Е.Д. Ц., изх. № 12/25.04.2014 г на Кметство с. Патрешко, удостоверение за наследници на М.М. Ц. № 11/25.04.2014 г., Извлечение от интернет страницата на кадастъра и имотния регистър за имота – справка на името на ответника П.Ц., електронна справка от Имотния регистър, СВ – Троян за имотна партида 7012 с данни за вписания собственик – ответник П.Ц., констативен нот. акт за описания имот № 176, т. ІІІ, рег. № 4687, н.д. № 437/2009 г. на Нотариус Д. Кънчевски и справка-извадка от кад. план, удостоверение на Община Троян изх. № У06-149 от 26.06.2014 г.  за идентично на ПИ, скица на ПИ № 15-211299 от 25.06.2014 г. на СГКК – Ловеч,  удостоверение за данъчна оценка № ДО002155/27.06.2014 г. на Община Троян отдел „Местни приходи”, копие от молба от Е.Д. Ц. до ТРС от 26.04.1983 г., копие от протокол от 1983 г. от Е. Ц. за приемане на съхранение на саморъчно завещание, копие от молба от М.М. Ц. от 26.04.1983 г. до ТРС, копие от протокол  от 1983 г. за приемане на съхранение на саморъчно завещание от М. Ц., удостоверение № 04-623 от 03.10.1997 г., изд. от Община Троян, копие от нотариално дело № 437 от 2009 г. на Нотариус Д.Кънчевски с район на действие ТРС и удостоверение изх. № 25-64762 от 21.10.2014 г.  на АГКК – Ловеч, от показанията на разпитаните свидетели Т.С.К., Г.Р.М., И.Л.И., М. П.П.- С., както и от заключението на назначените и изслушани по делото съдебно-технически експертизи с вещо лице инж. В.П. и съдебно-графологическа с вещо лице М.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Като доказателства по делото са представени две саморъчни завещания от 04.12.1982 г. на М.М. Ц. и Е.Д. Ц., съответно обявени с протоколи от 13.06.1997 г., рег 810, н. д. 192/1983 г. и рег. 811, н. д. 193/1983 г. От същите се установява, че М. Ц. и Е. Ц. са завещали цялото си движими и недвижимо имущество на ищеца Ц.Ц..

Представени са и две удостоверения за наследници на Община гр. Троян, от които се установява, че М. Ц. е починал на 03.03.1997 г., а Е. Ц. – на 15.08.1996 г., като страните в настоящето производство се явяват техни наследници по закон.

Видно от представения нот. акт № 81, т. ІІ, н. д. 483/1981 г. на ТРС Е.Д. Ц. и М.М. Ц. са признати за собственици по данвност на следния недвижим имот – дворно място от около 800 кв. м, находящо се в с. Патрешко, застроено със стара жилищна сграда, при граници: път, от две страни блокове на АПК – Троян и И.К..

С констативен нот. акт № 176, т. ІІІ, н. дело № 437/2009 г. на Нотариус Д. Кънчевски с р-он на д-ие ТРС, ответницата П.Ц. е призната за собственик на ПИ с идентификатор 55587.101.20 по КККР на с. Патрешко, с площ 1679 кв. м, адрес: м. „Далешка”, трайно предн. на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застр. до 10 м, при съседи: 55587.45.101, 55587.54.97, 55587.45.126, 55587.101.910 и 55587.101.909.

Община Троян е издала удостоверение от 26.06.2014 г., от което се установява, че ПИ с идентификатор 55587.101.20 по КККР на с. Патрешко, одобрени със заповед от 2009 г. е идентичен с ПИ с кад. № 20 по предходния кадастрален план на селото от 1988 г., попадащ в парцел І-20, кв.10 по д.сега действащия рег. план на с. Патрешко.

Представена е актуална скица за процесния имот от 25.06.2014 г., в която като собственик е записана ответницата П.Ц..

За изясняване твърденията на страните в процеса, настоящата инстанция е допуснала гласни доказателства, като показанията на разпитаните свидетели могат да се обособят в две групи. Първата група са свидетелите, ангажирани от ищците: Свид. Т.К. излага, че е роден и живее в съседство на процесния имот, който е записан на дядо М. и на баба Е.. Двамата докато са били живи са го обработвали - там си сеели картофи и други зеленчуци. Ищецът Ц.Ц. е техен племенник и е идвал на този имот да им помага. К. заявява, че не е виждал П.Ц. в имота. В момента старата къща и плевнята не съществуват в имота, там са останали само каменните им дувари. Според показанията на свидетеля постройките са паднали преди 5-6 години. След смъртта на М. и Е. Ц., място е ползвано от ищеца, който е идвал да бере ябълки и сливи там. Друг никой не е идвал в процесния имот. Свид. Г.М. е зет на ищеца, излага, че знае наследственото място на Ц.. В момента мястото е обрасло и не се обработва, останали са камъни от стари дувари и сгради. Свидетеля излага, че с разрешението на тъста си е товарил от имота стари плочи от покрив. М. не е виждал някой да идва там или пък да предявява претенции за собственост.

Втората група свидетели, които са ангажирани от ответника: Бащата на свид. И.И. и бащата на Е. са били братя. И. е живял там и знае имота. В мястото е имало стара къща и плевня, но те са паднали през 1960-1965 година. Сега има само каменни дувари. Къщата е била на Д., който е баща на Е. и Д. и на неговия брат А.. След 1992 година П. е владеела имота с мъжа си. Първо тя е косила имота, а след това е позволила на свидетеля да си събира сено от там. Мястото е около 1600 кв. метра. И. не е виждал друг да извършва някакви дейности след 1998 година, заявява, че не познава ищеца Ц.Ц. и не го е виждал там.  Когато имота е бил в ТКЗС преди 1990 г. е бил обработван от Е. и М.. В момента мястото е запустяло. Всеки може да влезе в процесното място, сега то е заградено от съседните места. От към улицата е жив плета от източната страна е заградено с дувар. Свид. М. П.-С. познава родителите на ответницата от 1978 г. – 1979 г., знае и процесния имот. Майката на ответницата е казвала на свидетелката, че процесния имот е бил на нейната майка преди ТКЗС, С. е ходила с нея в мястото. През 1992-1993 година свидететелката е идвала през лятото. П.Ц. и нейния съпруг са гледали крави и са косили процесния имот на м. „Далешко”. Според показанията на свидетЕ.та процесния имот е около декар и половина, там е имало стара  къща, която е паднала вече, останал е стар дувар. След 1994 г. С. е ходила да събира сливи в имота. Заявява, че не познава ищеца Ц.Ц.. Никой друг не е виждала да идва там и да ползва имота, освен Д. и нейната дъщеря П.. Ответницата е използвала имота до 2010 г., докато е бил жив съпруга й.

                 За изясняване на обективната истина по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.П.. Първоначални данни за процесния имот, вещото лице е открило в приложения констативен нотариален акт № 81, т. ІІ, нот. дело № 483/1984 г. за собственост на недвижим имот придобит по давност, с който Е.Д. Ц. и М.М. Ц. са признати за собственици върху: дворно място от около 800 кв. м, находящо се в с. Патрешко, застроено със стара жилищна сграда, при граници: път, от две страни имот на АПК- Троян и И.К.. Така описаните в нотариалния акт граници на имота са изобразени със зелени линии, а имената на съседите са надписани със зелен цвят в приложената към заключението скица,

                 По кадастралния план на с. Патрешко, одобрен със заповед № 206 от 26.04.1988 г., процесният имот е отразен с планоснимачен № 20 и е записан на Е. Ц. и М. Ц. въз основа на н. а. № 81, т. II от 1984 г, видно от приложената в делото скица, а имотът е урегулиран в парцел I, пл. № 20 от кв. 10 по регулационния план на с. Патрешко от 1988 г. Инж. П. е защриховал в зелено и червено ъгловите гранични чупки на имота и на парцела.

                 В заключението е констатирана идентичност на процесният имот с планоснимачен № 20 по предходния кадастрален план е отразен в одобрените със заповед от 2009 г. КККР на с. Патрешко като ПИ с идентификатор 55587.101.20, което е установено от регистрираните в КККР данни за поземления имот, а именно: стар идентификатор 20, квартал 10, парцел I от скица № 10124/24.06.2009 г.

                  На 28.08.2009 г. ответницата П.И.Ц. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 176, т. III, рег.№ 4687, нот. дело № 437/2009 г., с който е призната за собственик по наследство на процесния ПИ с идентификатор 55587.101.20 с площ от 1679 кв. м по КККР на с. Патрешко, одобрени със заповед № РД-18-22/24.03.2009 г.

                При съставянето на акта, с който ответницата П.И.Ц. е призната за собственик върху процесния ПИ с идентификатор 55587.101.20, като документи установяващи правото на собственост, са представени скица № 10124/24.06.2009 г. на поземления имот и констативен нотариален акт № 81, т. ІІ, н. дело № 483/1984 г. за собственост на недвижим имот придобит по давност, въз основа на който Е.Д. Ц. е записана в кадастралния регистър като един от собствениците на процесния ПИ с идентификатор 55587.101.20 по одобрената кадастрална карта.

              Така съставеният на 28.08.2009 г. констативен нотариален акт за собственост № 176, т. ІІІ, рег. № 4687, н. дело № 437/2009 г. е регистриран в СГКК - Ловеч по заявление вх. № 94-19007/16.12.2009 г., подадено от П.И.Ц., което на практика означава, че същата става едноличен собственик на процесния ПИ с идентификатор 55587.101.20, съгласно извършената промяна в кадастралния регистър.

Процесният поземлен имот № 55587.101.20 с площ по кадастралната карта 1679 кв. м е представлявал по предходния кадастрален план имот с планоснимачен № 20 с площ 1636 кв. м, който е бил урегулиран в парцел I, пл. № 20 от кв. 10 по регулационния план на с. Патрешко от 1988 г. с площ 1639 кв. м. Инж. П. не е открил данни за уреждане на регулационни отношения относно разликата в площта на имота.

                 Така описаното "дворно място" в нот. акт от 1984 г. има същите съседи като процесния ПИ с идентификатор 55587.101.20 с площ от 1679 кв. м по КККР на с. Патрешко със забележката, че бившите имоти на АПК-Троян вече са възстановени земеделски земи на бившите собственици преди колективизацията.

                С оглед направеното оспорване от страна на ответницата на двете саморъчни завещания, с които ищеца се легитимира като наследник по завещание и съответно собственик на прозесния имот, съда е допуснал графологическа експертиза, по която вещото лице М.К. е констатирал, че почерка на двете завещания от 04.12.1982 г. не е от едно и също лице.

Правни изводи: При така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с два обективно съединени иска, от които главния иск е с правно основание чл. 108 от ЗС – ревандикационен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. По силата на този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Съгласно приобщените и възприети доказателства в производството съдът намери, че предявеният ревандикационен иск е частично основателен. Безспорно в процеса беше установено, че наследодатЕ.та на ответницата Д. Д. М. и Е. Д. Ц., която саморъчно е завещала на ищеца цялото си движимо и недвижимо имущество, са сестри. Установи се, че приживе двете сестри са ползвали и обработвали процесния имот, а след тяхната смърт страните в качеството си на наследници също са ползвали имота. Няма данни по делото приживе Д. М. и Е. Ц. да са извършили делба. Освен това във всички писмени документи праводателите на ищеца са отразявали имот с площ около 800 кв. м, следователно Е. и М. Ц. не са могли да завещаят повече от това, което са имали. Самият ищец Ц.Ц. също е декларирал имот с площ 800 кв. м.

При тези обстоятелства решаващия съд приема, че страните са съсобственици на процесния имот. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 108 от ЗС собственикът (в т. ч. и съсобственикът) може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С такава възможност съсобственикът разполага не само по отношение на трети лица, но и по отношение на друг съсобственик, който завладее изцяло съсобствената вещ без да има основание за това (така и Р № 139 от 23.XI.1985 г. по гр. д. № 111/85 г., ОСГК). Настоящият случай е именно такъв. Ответницата оспорва правото на собственост на ищеца, същата се е снабдила с констативен нот. акт № 176/2009 г., с който е призната за собственик на целия процесен имот. Съдът приема, че двете саморъчни универсални завещания от Е. и М. Ц. в полза на ищеца са действителни и са породили своето действие. По делото се установи, че Ц. Ц. е собственик на 800/1679 идеални части от процесния имот с идентификатор 55587.101.20 и в този обем следва да бъде уважен главния иск по чл. 108 от ЗС, като ще следва ответницата да бъде осъдена да предаде владението на тази част от имота. 

Следва като законна последица на този частично уважен иск за ревандикация, да бъде отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК и издаденият констативен нотариален акт № 176/2009 г. в частта му, до която засяга горепосочените права на собственост на ищеца върху процесния имот.

Страните са представили списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответницата да заплати на ищеца 451,03 лева, сторени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответницата 320 лева, сторени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на П.И.Ц., ЕГН **********,***, че Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, /съд. адрес: гр. София, р-он „Изгрев”, ул. „Крум Кюлявков” № 15, вх. А, ет. 5, ап. 13, адв. М.Ц./ е собственик на 800/1679 идеални части от поземлен имот с идентификатор 55587.101.20 по КККР на с. Патрешко, одобрени със заповед № РД-18-22/24.03.2009 г. на ИД на АГКК, целия с площ 1 679 кв. м и ОСЪЖДА П.И.Ц. да предаде владението на Ц.Х.Ц. върху собствените му 800/1679 идеални части от процесния имот, като иска за ревандекиране на целия имот с площ 1 679 кв. м ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК отменява т. 1 от нот. акт № 176, т. ІІІ, нот. дело № 437/2009 г. на Нотариус Д. Кънчевски с р-он на д-ие ТРС до 800/1679 идеални части от процесния имот.

ОСЪЖДА П.И.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, /съд. адрес: гр. София, р-он „Изгрев”, ул. „Крум Кюлявков” № 15, вх. А, ет. 5, ап. 13, адв. М.Ц./ сумата 451,03 – четиристотин петдесет и един лева и 03 ст., сторени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, /съд. адрес: гр. София, р-он „Изгрев”, ул. „Крум Кюлявков” № 15, вх. А, ет. 5, ап. 13, адв. М.Ц./ да заплати на П.И.Ц., ЕГН **********,*** сумата 320 – триста и двадесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.

         Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: