РЕШЕНИЕ  № 370

 

гр. Троян, 03.12.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 593 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

Подадена е искова молба от Костадинова К.С. и М.С.М.,***, чрез пълномощника им адв. В.А. от ЛАК против Н.С.П. *** и „Първа инвестиционна банка” АД гр. София, представители Ани Ангелова и Михаил Петков с посочено правно основание чл. 167 ал. 3 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са собственици на 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1.2 по КККР, одобрени със заповед № РД 18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Троян, ул. „Вежен" № 37, ет. 2, ап. 2, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент площ от 76 кв. м, при граници: над обекта - няма, под обекта - апартамент № 73198.506.138.1.1, заедно с по  ½ идеални части от избено помещение и таван и от общите части на сградата, както и самостоятелна обособена стълбищна клетка за втория етаж, който самостоятелен обект е изграден на основание учредено право на строеж и се намира в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138 и

Сграда с идентификатор № 73198.506.138.2 със застроена площ от 39
кв. м, брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138, чрез право на строеж и по наследство от общия им наследодател С.М.С., починал на 14.06.2004 г.

Преди  известно време ищците случайно узнали, че описания по-горе имот е ипотекиран в полза на втория ответник „Първа инвестиционна банка" АД с нотариален акт за договорна ипотека № 135, т. I, н.д. № 885/2007 г., вх. per. № 1176/13.04.2007 год. на Служба по вписванията при ТРС. При подписването на договора за ипотека ответницата Н.П. се е легитимирала като собственик с нот. акт № 54, т. II, дело № 696/1999 г. на Съдия по вписванията при ТРС, с който е придобила имота от несобственик.

С предявената искова молба ищците молят да бъдат признати по отношение на ответниците, че са собственици на описания горе имот, съответно 4/6 ид. части е собственост на К.С., а 1/6 ид част – на М.М., както и съда да обяви за недействителен по отношение на ищците, цитирания договор за ипотека и същия да бъде обезсилен относно собствеността на ищците.

На основание чл. 216 от ГПК като ответници в процеса са конституирани М.Д.П. ***, който е съпруг на ответницата Н.П., както и Държавата, представлявана от Областен управител гр. Ловеч. 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.П. и Н.П., с който същите заявяват, че признават иска.

„Първа инвестиционна банка” АД излага в отговора си, че така предявения иск е недопустим, алтернативно намира иска за неоснователен и недоказан, излагат подробни съображения. Представен е и отговор от Областен управител гр. Ловеч, в качеството му на представляващ Държавата.

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа от пълномощника на ищците адв. В.А. от ЛАК, който развива подробни доводи в защита на исковата претенция и моли да бъде уважена. Представя се писмена защита.

Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД, редовно призован се представлява в процеса от юрисконсулт М. Гетова, която оспорва исковете и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Прилага подробна писмена защита по делото.

Ответникът Държавата, представлявана от Областен управител гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител, не е изразено становище по съществото на спора.

Ответниците Н.П. и М.П. са редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.   

От събраните по делото писмени доказателства: Нотариален акт за учредяване на  договорна ипотека № 90, т. IІ, н.д. № 260/2007 г. на нотариус М. Гладкова, вх. per. № 1176/13.04.2007 год. на Служба по вписванията при ТРС, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, т. II, дело № 696/1999 г. на Съдия по вписванията при ТРС, Скица № 15-166679/28.05.2014 год. и Схема № 15-166682/28.05.2014 год., и двете на СГКК - Ловеч, Удостоверение наследници № 04-2097/28.05.2014 г. на Община гр. Троян, Разрешение за строеж № 46/16.08.1982 г. на Община Троян, Удостоверение за данъчна оценка № ДО002154/27.06.2014 г. изд. от  Община Троян, отдел „Местни приходи”, Удостоверение за тежести № 842/20.03.2007 г. на Агенция по вписвания – Служба по вписвания гр. Троян, справка от ДСИ Йонкова по изп. дело № 424/2013 г., Присъда № 20/23.11.2012 г. на ОС Ловеч по НОХ дело № 224/2011 г., Имотна справка по партидата на М.П. и писмо на Нотариус М.Гладкова с вх. № 2441 от 17.04.2015 г., Декларация по чл. 14, чл.27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ – Приложение № 1 от С.М.С., Декларация по чл. 14, чл.27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ – Приложение № 1 от М.С.М., Наказателно постановление № 72 от 29.04.2005 г., Удостоверение за наследници изх. № 04-1386 от 27.04.2015 г., изд. от Община гр.Троян, Мемориален ордер № 77/08.02.2005 г., Наказателно постановление № 1722/04/ 17.01.2005 г., Архитектурен проект с обяснителна записка и Доклад за оценка от месец март 2007 г., от разпита на свидетели по делото Ц.М.Ш., Х.С.Х. и С.П.Д., както и от допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Ю.А., от становищата на страните, приложените писмени защити, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения нот. акт № 90, т. ІІ, н. дело № 260/2007 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 при НК в полза на втория ответник „ПИБ” АД е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: поземлен имот с кад. № 2420, съставляващ парцел VІІІ-2420, кв. 116 по кад. и рег. плана на гр. Троян, с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 76 кв. м и разгърната застроена площ 152 кв. м, заедно с прилежащите й мазе с площ 55 кв. м и таван с площ 59 кв. м и едноетажна масивна стопанска постройка с площ 39 кв. м. Учредената ипотека  послужила за обезпечение на отпуснатия на кредитополучателя Н.П. кредит в размер на 40 000 лева. Цитирания договор е подписан и от другия ответник М.П., в качеството му на ипотекарен длъжник. В т. 2 от договора изрично е записано, че ипотеката се учредява върху собствения имот на Н.П. и М.П..

Ответницата Н.П. се легитимира като собственик на процесния и описан горе имот посредством договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 54, т. ІІ, н. дело № 696/1997 г. на ТРС, по силата на който М.С.К. и Н.К.Д. са продали на ответницата имота, който е станал предмет на договорната ипотека.

Установява се, че продажбата е извършена по време на брака на Н.П. с М.П., поради което същия е конституиран като ответник в процеса.  

Ищците излагат, че с придобито право на строеж и по наследство от С.М.С., починал на 14.06.2004 г., който е съответно съпруг на ищцата К.С. и баща на ищеца М.М. и ответницата Н.П., са придобили собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1.2 по КККР, одобрени със заповед № РД 18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Троян, ул. „Вежен" № 37, ет. 2, ап. 2, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент площ от 76 кв. м, при граници: над обекта - няма, под обекта - апартамент № 73198.506.138.1.1, заедно с по  ½ идеални части от избено помещение и таван и от общите части на сградата, както и самостоятелна обособена стълбищна клетка за втория етаж, който самостоятелен обект е изграден на основание учредено право на строеж и се намира в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138 и Сграда с идентификатор № 73198.506.138.2 със застроена площ от 39 кв. м, брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138, при права съответно 4/6 ид. части за първата ищца и 1/6 ид. част за втория ищец. В подкрепа на това свое твърдение ищците са представили строително разрешение на името на наследодателя си С. С. от 16.08.1982 г. и архитектурен проект. В тази връзка съда е допуснал и гласни доказателства. От свидетелските показания се установява, че дворното място е закупено от бащата на С. М. – М., който е построил в него едноетажна къща. Втория етаж е строен през 1982 г. от ищцата К.С. и съпруга й С. М. с отстъпено право на строеж. Ищцата е получила заем, с който е построен етажа, като баща й и вуйчо й съща са помагали с материали и труд. В момента на този етаж живее ищеца М.М. заедно със семейството си. Свидетелите излагат, че Н.П. никога не е живяла там, преди да се омъжи е живяла на първия етаж, но след сключване на барака, повече от 20 години П. живее със съпруга и децата си на друго място. Свидетелите си спомнят, че около 2004 г. Н.П. ги е почерпила и се е хвалила, че дядо й М. й е прехвърлил цялата къща и двора. Свидетелите излагат още, че втория етаж е бил само построен и измазан от родителите на М.М. и Н.П.. Довършителните работи и обзавеждането изцяло са направени от ищеца М.М. и семейството му. Гаража е построен от С. М. в същия период, когато е издигнат и втория етаж от къщата, около 1982 г., като по това време бащата на С. М. е живеел в с. Голяма Желязна и не е участвал в строежа.

Вещото лице арх. А. след като се е запознала с приложения архитектурен проект е установила, че същия касае надстройка на жилищна сграда на С. М. ***. Към съществуваща едноетажна жилищна сграда със сутерен се пристроява стълбищна клетка и сградата се надстроява с един етаж.

Издадено е строително разрешение № 46 от 16.08.1982 г. за строеж в гр. Троян, с което се позволява на С. С. да построи жилищна сграда по утвърден архитектурен план № 334/29.07.1982 г. върху 58 кв. м на собственото си място, квартал № 116, парцел № VII-2420. Собствеността на имота е констатирана със суперфиция. Приложеното строително разрешение се отнася към този проект. Арх. А. *** се съхранява архив от 1989 г.

             Надстройката представлява самостоятелно жилище, състоящо се от

дневна, столова и кухненски бокс свързани помежду си, две спални и санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня.

Съществуващият първи етаж представлява самостоятелно жилище, състоящо се от антре, дневна, кухня, спалня, мокро помещение и баня. За това жилище и мазата се влиза отделно от входа за втория етаж. След извършеното пристрояване в сградата са оформени две самостоятелни жилища

По данните, които са в документацията - приложените архитектурен проект и строително разрешение, инвеститор на обекта е С.М.С. съгласно суперфиция. Няма данни за собственикът на земята, който е учредил тази суперфиция.

Първият етаж е със застроена площ 76,00 кв. м, съгласно приложената скица № 15-166679-28.05.2014 г., издадена от СГКК - Ловеч. На тази скица не е отразена стълбищната клетка за втория етаж. С такава площ е и съществуващата жилищна сграда отразена в архитектурния проект.

Вторият етаж е със застроена площ 109,08 кв. м, съгласно приложената сметна документация към проекта.

Процеснта сграда към момента е двуетажна със сутерен, който представлява полуподземен етаж.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът приема следното:

По допустимостта на иска, с оглед направеното възражение от страна на ответната „ПИБ” АД – съдът приема, че така предявения иск е допустим, тъй като в петитума ищците са направили искане освен съда да ги признае за собственици при съответните идеални части на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 73198.506.138.1.2 – жилище апартамент и сграда с идентификатор 73198.506.138.2 – хангар, депо, гараж, да обезсили процесния нот. акт, с който е учредена договорната ипотека относно описаните имоти. В случая ищците, целят да установят, че е налице конкретен порок при сключване на договора, а именно те не са страна по същия и не са давали съгласието си.

Съда намира, че в настоящия процес ищците не доказаха претенцията си. Едно от твърденията е, че М. С.Д. е учредил на сина си С.М.С. право на строеж на втори етаж от сградата по одобрен проект през 1982 г., като в подкрепа са представили разрешение за строеж от № 46/16.08.1982 г. и архитектурен проект. Посочените документи обаче не могат да легитмират ищците като собственици. В заключението си вещото лице арх. А. е изследвала, че разрешението за строеж касае  построяване на сграда от 58 кв. м, а проекта е за надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда. Отделно от това построения втори етаж е в обем значително по-голям от този, за който има издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 111 от ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. При действаща към 1982 г. хипотезата на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ, право на строеж между роднини по права линия се е учредявало по облекчена процедура, а именно с нотариално заверено заявление до специализираните органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги, което е форма за действителност на акта за учредяване на вещото право. Такъв документ по делото не беше представен. Решаващия съд намира за правилни изложените твърдения на ответника „ПИБ” АД, че е недопустимо собствеността да се доказва чрез косвени писмени доказателства. Съгласно изискванията на чл. 112 от Закона за собствеността към 1982 г. твърдяната от ищците суперфиция, чиято форма за действителност  е заявление до ОбНС, подлежи на вписване като акт, с който се учредява вещно право. В противен случай дори и да има такъв документ, а от представените доказателства с исковата молба е видно, че ищците не притежават документ за собственост, на основание чл. 113 от Закона за собствеността тези актове не могат да се противопоставят на ответниците, тъй като не са вписани. От приложеното удостоверение за тежести № 842/20.03.2007 г. на Агенция по вписванията- Служба по вписванията гр. Троян се установява, че процесния имот за периода от 1995 г. до 20.03.2007 г. е собственост на Н.П. и върху него не се установяват вписани права в полза на трети лица. Претенциите на ищците към процесиите сгради, на основание чл. 88 ал. 2 от ЗЗД, не могат да бъдат противопоставени на ответника „Първа инвестиционна банка" АД, тъй като исковите претенции са вписани след вписване на акта за учредяване на ипотека в СВ - гр. Троян. В разпоредбата на чл. 67 от ЗС е предвидено, че право на строеж се погасява в полза а собственика на земята, ако не е упражнено в продължение на 5 години. В тази връзка по делото не беше установено с категоричен начин кога е завършен грубият строеж на втори етаж на жилищната сграда. Тълкувателно решение от 04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГК на ВКС формулира съдържанието на правото на строеж от няколко отделни правомощия, като носителят на това право може да построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката, както и да ползва земята съобразно необходимото за пълноценното ползване на постройка. Целта на всички тези правомощия, които формират единно право е притежаването на самостоятелен обект отделно от земята, което се явява изключение  от принципа на приращението по чл. 92 от ЗС. Според цитираното тълкувателното решение упражняването на правото на строеж е свързано с придобиването на собствеността върху реализирания строеж, а за да бъде годен обект на вещни права според действащите строителни правила, сградата, реализирана въз основа на право на строеж, трябва да бъде завършена и обособена като самостоятелна. В конкретния случай, не може да се приеме, че е така, поради липса на надлежно учредено право на строеж, а дори да се приеме, че такова е учредено - няма безспорни доказателства кога е реализирано. По делото се установи от представения нот. акт, че процесния имот, включващ земя и сгради е продаден от М. Д. на внучката му Н.П.. В последствие на 13.04.2007 г. ответниците Н.П. и М.П. са учредили договорна ипотека по съответния ред, при спазване на изискването нотариусът да се убеди в правото на собственост върху ипотекирания имот.

По отношение на претенциите за собственост върху сграда с идентификатор №73198.506.138.2 - хангар, депо, гараж също не са представени никакви документи, доказващи, че ищците са собственици на сградата.  

Относно допуснатите гласни доказателства, същите следва да бъдат коментирани единствено и по повод отношенията между страните, тъй като е недопустимо чрез свидетелски показания да се установява право на собственост въз основа на твърдение за учредено право на строеж. Според свидетеля Ц.Ш. около 2004 г. М.М. и Н.П. са имали скандал, тъй като на ищеца е станал известен факта на продажбата на целия имот на Н.П. от техния дядо М. Д.. Освен това се установи от свидетелските показания, че ищеца М. заедно със семейството си са направил втория етаж обитаем и са се нанесли около 2004 г., а ипотеката е учредена през 2007 г. От друга страна ищците не отричат, че Н.П. притежава 1/6 ид. част от процесния имот. От представения от ответната банка доклад за оценка на недвижим имот от март 2007 г., е видно, че е извършен оглед на място, включително в процесния втори етаж на жилищната сграда и в гаража. Съгласно трайната съдебна практика при придобиване на право на собственост по наследство, наследникът, който упражнява фактическа власт върху веща е държател на същата по отношение на частите на останалите сънаследници. По отношение на гаража от свидетелските показания се установи, че е изграден от дядото на ответника и не беше установено от кой и по какъв начин се владее. Декларирането на имота и заплащането на данъци за него не може да докаже по безспорен начин право на собственост.

С отговора си ответниците Н.П. и М.П. са направели признание на иска, което обаче не обвързва съда и същото се преценява съобразно доказателствата по делото.

        По изложените правни изводи, съда намира, че иска се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищците да заплатят на ответника „ПИБ” АД сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 750 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Останалите страни не претендират за разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от К.К.С., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу Н.С.П., ЕГН **********, адрес: ***/, М.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831558413, седалище и адрес: гр. София, ул. „Н. В. Гогол” № 18-20, представители Ани Ангелова и Михаил Петков и Държавата, представлявана от Областен управител гр. Ловеч иск с правно основание чл. 167 ал. 3 от ЗЗД -  да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1.2 по КККР, одобрени със заповед № РД 18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Троян, ул. „Вежен" № 37, ет. 2, ап. 2, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент площ от 76 кв. м, при граници: над обекта - няма, под обекта - апартамент № 73198.506.138.1.1, заедно с по  ½ идеални части от избено помещение и таван и от общите части на сградата, както и самостоятелна обособена стълбищна клетка за втория етаж, който самостоятелен обект е изграден на основание учредено право на строеж и се намира в сграда с идентификатор № 73198.506.138.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138 и Сграда с идентификатор № 73198.506.138.2 със застроена площ от 39 кв. м, брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № 73198.506.138, чрез право на строеж и по наследство от общия им наследодател С.М.С., починал на 14.06.2004 г. при права 4/6 ид. част за К.С. и 1/6 ид. част за М.М., както и да бъде признато по отношение на ответниците, че е недействителен по отношение на ищците договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот. акт № 135, т. І, нот. дело 885/2007 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, с рег. № 477 в НК, както и същия нот. акт да бъде обезсилен по отношение на претендираното право на собственост на ищците.

ОСЪЖДА К.К.С., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831558413, седалище и адрес: гр. София, ул. „Н. В. Гогол” № 18-20, представители Ани Ангелова и Михаил Петков сумата 1 750 – хиляда седемстотин и петдесет лева – съдебно-деловодни разноски.

 

Районен съдия: