РЕШЕНИЕ  № 123

 

гр. Троян, 15.04.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 745 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

        Дирекция „Социално подпомагане” гр. Троян е предявила срещу С.Д.М. *** иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 176.00 лева дължима по Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № РД0501/0051 от 22.04.2014 г., издадена от АСП Д”СП” гр. Троян,  ведно със законната лихва, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 45.85 лева –лихва за периода от 01.04.2009 г. до 22.04.2014 г. сумата 37.55 лева - лихва за периода от 01.04.2010 г. до 22.04.2014 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява представителя – ИД Директор Димка Миховска, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответницата С.М. е връчено копие от исковата молба и доказателствата и в предвидения месечен срок същата е представила писмен отговор, с който оспорва предявения иск. В с. з. М. се представлява от адв. П.Я. ***, който моли иска да бъде отхвърлен.

От приложените към делото писмени доказателства: Експертно  решение  на ТЕЛК № 0242, заседание 018 от 08.08.1994 г., Експертно решение на ТЕЛК № 3762, заседание 159 от 05.11.2002 г., Експертно решение  на ТЕЛК № 1513 от заседание 141 от 26.09.2014 г., ч.гр.д. № 482/2014 г. и преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 С.Д.М. *** молба-декларация с вх. № 0734/06.04.2009 г. за отпускане на целева помощ за пътуване с автобусен транспорт в страната. Издадена е заповед № 0734/17.04.2009 г. на Директора на ДСП - Троян за отпускане на целева помощ за пътуване в размер на 86.00 лева, считано от 01.04.2009 г.и на същото основание от подадена молба-декларация с вх. № 0862/08.04.2010 г. за отпускане на целева помощ за пътуване с автобусен транспорт в страната и издадена е заповед № 0862/13.04.2010 г. за отпускане на целева помощ за пътуване в размер на 90.00лева, считано от 01.04.2010 г.

Съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на закона за социална помощ за описания период право на безплатен транспорт два пъти в годината са имали лицата с трайно увреждане 71 % и над 71 % трайна нетрудоспособност. Видно от приложената преписка, С.М. *** от 08.02.1994 г. - инвалид втора група. Установява се по делото, че на М. е издадено последващо ЕР на ТЕЛК на 05.11.2002 г. с намалена ТНР 64 %, т. е. към момента на подаване на двете молби - декларации съответно 08.04.2010 г. и 06.04.2009 г., съгласно цитираната горе нормативна уредба, М. не е имала право да получи целева помощ за пътуване с автобусен транспорт в страната. Видно от преписката, представеното решение на ТЕЛК № 0242, заседание 018 от 08.08.1994 г. е със срок до 07.02.1996 г. При подаване на документите за отпускане на целева помощ е следвало същите да бъдат проверени от съответния служител на ДСП – Троян, при което да бъде констатиран изтеклия срок на решението. Вместо да бъдат дадени указания на молителката да представи актуално решение на ТЕЛК, Директора на ДСП е издал двете заповеди, съответно от 17.04.2009 г. за отпусната помощ в размер на 86,00 лева, считано от 01.04.2009 г. и от 13.04.2010 г. за отпусната помощ в размер на 90,00 лева, считано от 01.04.2010 г. Не се спори в процеса, че М. е усвоила отпуснатата помощ.

В последствие ищеца е констатирал, че на 05.11.2002 г. е издадено ново решение на ТЕЛК с намалена ТНР 64 %.

Съгласно чл. 14 а ал. 3 от ЗСП е констатирана недобросъвестност от страна на ответницата при получаване на социалните помощи и е издадена заповед от 22.04.2014 г., с която е наредено М. да възстанови неправомерно получената сума. Заповедта не е обжалвана, но не е и получено доброволно плащане от ответницата.

Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ДСП Троян до Районен съд - гр. Троян от 10.06.2014 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Издадена е Заповед № 310 от 11.06.2013 г. на Районен съд - гр.Троян за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника С.М. за заплащане на кредитора ДСП - Троян процесното задължение. Издаден е Изпълнителен лист от Районен съд - гр. Троян от 12.06.2014 г.

С оглед на изложената фактическа обстановка се налагат следните изводи: Още първоначално с подаване на молбата – заявление през 2009 г. и през 2010 г., М. не е имала право да получи законовоопределените помощи за ползване на автобусен превоз, тъй като представения документ – решение на ТЕЛК, с което е определена инвалидността на ответницата, е бил с изтекъл срок още през 1996 г. Следвало е съответния служител да констатира това и да даде указание на молителката да представи актуално решение на ТЕЛК, от което да се установи нейното право. В случая пълномощника на ответницата адв. Я. е цитирал разпоредбата на чл. 30 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 2 от АПК за отстраняване на нередовностите по заявлението в тридневен срок. Установява се в процеса, че не само на М. не са дадени подобни указания, но и представените документи и заявление са счетени за редовни, след което са постановени описаните горе две заповеди от 2009 г. и 2010 г. за отпускане на такава помощ. Следователно С.М. е получила процесната сума добросъвестно и не дължи връщането й. При това положение същата не дължи заплащане и на законовата лихва за забава.          

По  така  изложените  съображения  искът  за  признаване  за  установено, че ответника дължи на ищеца процесната сума е неоснователен и недоказан и следва изцяло да бъде отхвърлен.

 На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от Дирекция „Социално подпомагане”, адрес: гр. Троян, ул. „Сп. Бояджиев” № 10, представител Димка Миховска – ИД Директор срещу С.Д.М., ЕГН **********,*** за съществуване на вземане, както следва: сумата 176.00 /сто седемдесет и шест/ лева, дължима по Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № РД0501/0051 от 22.04.2014 г., издадена от АСП ДСП гр. Троян,  ведно със законната лихва, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 45.85 /четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – лихва за периода от 01.04.2009 г. до 22.04.2014 г. сумата 37.55 /тридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лева - лихва за периода от 01.04.2010 г. до 22.04.2014 г. и сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане”, адрес: гр. Троян, ул. „Сп. Бояджиев” № 10, представител Димка Миховска – ИД Директор да заплати на С.Д.М., ЕГН **********,*** сумата 100,00 –  сто лева, сторени съдебно деловодни разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 Районен съдия: