Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. Троян, 15.01.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 764 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:                         

         „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян П. Вътев и Радка Иванова Тончева, е предявило срещу П.П.С., ЕГН **********,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 995.43 лева главница по Договор за издаване на кредитна карта „Masterkard”, сключен на 11.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 286.11 лева договорна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 882.03 лева наказателна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 43.27 лева разноски за ДТ и 245.89 лева адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. Мартин Иванов от ПАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника П.С. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който същия изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че ищцовата банка не го е уведомявала за възникването на предсрочната изискуемост на процесното вземане. В с. з. се явява пълномощника на ответниците адв. А.Ч. от ЛАК, който поддържа писмения отговор. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за издаване на кредитна карта Маstercard  от 11.01.2005 г. и общи условия; Заповед за незабавно изпълнение № 641 от 10.09.2013 г., изпълнителен лист от  12.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 979/2013 г. по описа на РС-Троян;  копие от кредитна карта Мастеркард № 5412 3302 5347 7592 на ОББ АД, ч.гр. дело № 979/ 13 г., заверен препис от кредитното досие на П.П.С., Договор за издаване на кредитна карта Mastercard от 11.01.2005 г., Тарифа за таксите и комисионните, Молба-декларация за издаване на кредитна карта от П.П.С. и 50 броя месечни извлечения за периода от 23.01.2005 г. до 23.02.2009 г. от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за издаване на кредитна карта от 11.01.2005 г. ищеца „Обединена българска банка” АД е издал на ответника П.С. кредитна карта с лимит в размер на 1 000 лева. Факта на сключване на договора не се оспорва от ответника, както и не се оспорва факта, че кредитодържателя е използвал многократно кредитния лимит. С подписването на договора картодържателя се задължил при частично погасяване да погаси не по-малка част от общата сума на тегленията, плащанията и годишната карта за обслужване на картата, посочена в Тарифата за такси и комисионни, плюс цялата сума на начислените лихви, такси и комисионни за предходния месец.

Съгласно т. 7 от договора С. се е задължил ежемесечно да погасява задължението си към банката в 14 – дневен срок от датата на падежа.

Установява се, че на 20.11.2007 г. е последната дата, на която ответника е погасил вноска в размер на 56.00 лева.

На 31.03.2009 г. ищцовата банка е обявила предсрочна изискуемост на вземането, поради неплащане на 16 броя месечни вноски.  

На 09.09.2013 г. „ОББ” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 979 от 2013 г. по описа на ТРС. По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 641/10.09.2013 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжника П.С. е възразил писмено срещу цитираната заповед за изпълнение. Съдът на основание чл.415, ал.1 от ГПК е дал указание на заявителя по делото кредитора  „ОББ” АД да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с настоящата искова молба.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. В заключението е посочено, че на 23.11.2007 г. е регистрирано последното усвояване на средства по картата, а на 20.11.2007 г. е направена последната вноска по кредита в размер на 56.00 лева. Към датата на извлечението от счетоводните книги – 04.09.2013 г. отпуснатия кредитен лимит по договора е усвоен в размер на 995.43 лева. Договорната лихва от 07.12.2007 г. до 31.03.2009 г. е изчислена в размер на 286.11 лева, наказателна лихва от 01.04.2009 г. до 04.09.2013 г. в размер на 882.03 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ, който се явява допустим. 

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.     

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая се установява, че процесното вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта от 11.01.2005 г., сключен между „ОББ” АД и ответника П.С.. В отговора на исковата молба от ответника С. е направено възражение, което се поддържа от пълномощника му адв. Ч. и в с. з., че ищцовата банка не му е обявила като длъжник предсрочната изискуемост на вземането и се позовава на приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на последното възражение съда споделя изложените аргументи от пълномощника на ищцовата банка – адв. Иванов. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността за всяко вземане - главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая процесния кредит е обявен от ищеца за изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 31.03.2009 г. на осн. чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Следователно, на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесиите вземания на ищеца по този договор - главница и уговорени лихви. При това положение от тази дата според чл. 114 ал. 1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, се погасява непогасената част от главницата от предоставения в случая кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД се погасяват некапитализираните договорни лихви -възнаградителна и наказателна (Р №2648-1978г. - I Г.О. на ВС). Следователно, уговорените в договора месечни погасителни вноски и междинни срокове до 14 дни от издаване на месечното извлечение за плащането им не представляват друг срок за настъпване на изискуемост на вземанията по този договор, а само уговорена в него възможност за разсрочено плащане на последните на месечни погасителни вноски или на части по смисъла на чл. 66 от ЗЗД. Договорът за банков кредит е договор за заем, поради което е налице неделимо плащане. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент от чл. 66 ЗЗД /Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. IV Г.О. на ВКС/. Практиката приема, че вноските по банков кредит не представляват отделни вноски, а плащане на част от цялото, като явно е, че окончателният срок за погасяване остава последната падежна дата по кредита. В подобен смисъл е цитираната съдебна практика - Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО на ВКС, където изрично се сочи: "При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД ..”

При тези съображения настоящата инстанция приема, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

           Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно основание в нормата на чл. 430 от Търговския закон, регламентираща договора за банков кредит.

Анализът на приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е превел по кредитната карта на името на картодържателя П.С. сумата по договора. Съгласно договорните клаузи – чл. 7 ответника се е задължил да  върне процесния кредит с уговорените в договора лихви, неустойки, месечни вноски, такси и комисионни, в срок до прекратяване на договора - разсрочено, на ежемесечни вноски в срок 14 дни от датата на всяко месечно извлечение /дата на падежа на разсрочените вноски/, която се посочва в същото. В чл. 12 от договора страните са уговорили, че същият влиза в сила с получаване на картата от картодържателя и е със срок на действие 1 година и 2 месеца, който се подновява автоматично с нови 2 години при липса на уведомление от ответника, че не желае картата му да бъде подновена. Страните не спорят, че до приключване на устните състезания ответникът не е подавал такова уведомление до ищеца, че не желае картата да бъде подновена, поради което по инициатива на ответника действието на този договор не е прекратявано  - чл. 14 ал. 1. С подписа си под него ответникът е декларирал, че е запознат и съгласен с представените по делото общи условия на ищеца за ползване на кредитна карта, под действието на които е сключен този договор.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че  ответникът е ползвал издадената му от ищеца по договора кредитна карта, извършвайки в периода от сключването на договора до 23.11.2007 г. поредица от тегления от терминални устройства на парични суми и частични погашения, като общият размер на непогасения ползван кредитен лимит е 995.43 лева. Освен този ползван от ответника кредитен лимит, ищецът му начислил за плащане и лихви, както следва: договорни - за периода от 07.12.2007 г. до 31.03.2013 г. в размер на 286.11 лева и наказателни - за периода от 01.04.2009 г. до 04.09.2013 г. в размер на 882.03 лева. Установи се още че, ответникът е извършвал плащания само до 20.11.2007 г., до която дата той е погасил начислените му лихви в размер на 202.18 лева, лихва за просрочие – 3.80 лева и 221 лева банкови такси, с последна вноска на 20.11.2007 г. в размер на 56 лева, като след тази дата е преустановил плащанията си по процесния договор.

Поради преустановяване на 20.11.2007 г. на плащанията на погасителните вноски от ответника, ищцовата банка е обявила на 31.03.2009 г. предоставения по договора кредит за изцяло и предсрочно изискуем на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, със счетоводното му записване на същата дата. Към 04.09.2013 г. - датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги, ответникът дължи по този договор на ищеца описаните горе процесни суми.

Тъй като ищецът твърди отрицателен факт- неизпълнение на поето от ответника задължение за плащане на суми по договор за кредит, то по аргумент за противното на чл. 154 ал. 1 от ГПК, тежестта на доказване плащането или недължимостта на вземането на банката, е на ответника. С. не отрича наличието на задължение, за което е издаден изпълнителния лист по реда на чл. 417 от ГПК, но не представя доказателства, че редовно е внасял определените месечни погасителни вноски на падежа съгласно договора за кредитна карта от 11.01.2005 г.

           Субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Но доколкото възражението на длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК, може да бъде необосновано, кредиторът следва да посочи всички основания - факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство. Според приетото в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

            Защитната теза на ответника в случая е включена във възражението му, че ищеца не му е обявил по никакъв начин, че вземането е станало  предсрочно изискуемо. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, посочени в договора, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В цитираното Тълкувателно решение изрично е постановено, че съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника П.С., а именно - с поканата за доброволно изпълнение от държавен съдебен изпълнител по изп. д. № 531/2013 г. по описа на СИС при Троянския районен съд, връчена на длъжника на 18.08.2014 г., банката е упражнила субективното си потестативно право да направи  вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми, т. е. към момента на предявяване на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е настъпила и е обявена предсрочната изискуемост на кредита. При това положение дори и да не се приеме предсрочна изискуемост към обявената дата 31.03.2009 г., то такава е настъпила към датата на уведомяване на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.

            При съобразяване на договорните клаузи и изразеното по-горе становище относно настъпване на предсрочната изискуемост, остават непроменени задълженията относно главницата, договорната и наказателна лихва за посочения от банката период в заявлението, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно с оглед изложените по-горе мотиви от съда. Издадената заповед за незабавно изпълнение съдържа дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва /до посочения краен момент/.

           С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: 995.43 лева главница по Договор за издаване на кредитна карта „Masterkard”, сключен на 11.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 286.11 лева договорна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 882.03 лева наказателна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 43.27 лева разноски за ДТ и 245.89 лева адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 634.47 лева пи представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

         Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

        

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане  на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян П. Вътев и Радка Иванова Тончев, а именно, че П.П.С., ЕГН **********,***  дължи сумата 995.43 –деветстотин деветдесет и пет лева и 43 стотинки главница по Договор за издаване на кредитна карта „Masterkard”, сключен на 11.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 286.11 – двеста осемдесет и шест лева и 11 стотинки договорна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 882.03 – осемстотин осемдесет и два лева и 03 стотинки наказателна лихва за периода 07.12.2007 г. до 04.09.2013 г., сумата 43.27 – четиридесет и три лева и 27 стотинки разноски за ДТ и 245.89 – двеста четиридесет и пет лева и 89 стотинки адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян П. Вътев и Радка Иванова Тончев сумата 634.47 – шестстотин тридесет и четири лева и 47 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: