РЕШЕНИЕ  № 164

 

гр. Троян, 27.05.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 994 по описа  на ТРС за 2014 год., за да се произнесе - съобрази:  

        Д.К.К.анчев Г *** е предявил срещу Х. Данева Г. *** иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 2 700 лева, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка. Спорът между страните произлиза от закупуването на лек автомобил „Волксваген голф” на името на ответницата, която според твърдяното в исковата молба, е имала задължението да прехвърли собствеността върху автомобила на ищеца и не го е сторила.  В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява лично и е представляван от адв. Красимир Немски от ЛАК, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника Х.Г. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, същата е представила писмен отговор в предвидения месечен срок, изразено е становище, че иска е изцяло неоснователен и недоказан. Изложени са аргументи, че ищеца е подарил процесния автомобил на Г.. Ответницата се явява лично и е представлявана в процеса от адв. Апостол Чонов от ЛАК, който моли съда да отхвърли така предявения иск, ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Операционна бележка 59/02.09.14 г.от ДСК Плевен,; Договор за продажба на МПС от 02.09.14 г., касов бон; вносни бележки по с/ка на КАТ Плевен -2бр., Регистрационен талон от КАТ Ловеч,; вносни бележки по с/ка на КАТ Ловеч - 6 бр., квитанция за платен данък, експертно решение 1601-149/09.10.2014 г.,  споразумение,  ч.гр. д. № 891 от 2014 г. по описа на ТРС, писмо от РУП гр. Троян рег. № 359000-1460 от 16.02.2015 г. и свидетелство за регистрация - част І на лек автомобил „Мерцедес Е” 250 ТД, от показанията на разпитаните свидетели П.М.А., А.П.Т., А.Н.В., Д.Т.Г. и М.П.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва от страните, че двамата са живеели на семейни начала в една квартира. В края на лятото на 2014 г. започнали да търсят обяви за продажба на автомобили. К. твърди, че се спрял на подходящ автомобил „Фолсваген голф” в гр. Плевен в автокъща „Любо – Т” ЕООД гр. Плевен. На 02.09.2014 г. К. и Г. заминали за гр. Плевен заедно с техни приятели, за да закупят автомобила. К. не носел пари в себе си и трябвало да отиде да изтегли сумата от банка, и тъй като наближавал края на работния ден, Х.Г. останала в автокъщата да оформи документите по продажбата на автомобила. По делото е приложен договор за покупко-продажба от 02.09.2014 г. на лек автомобил „Фолксваген голф 3” с продавач „Любо Т” ЕООД гр. Плевен и купувач Х.Д.Г.. Също на името на ответницата е издадена фактура от същата дата на договора, за сумата 2 200 лева продажна цена, както и фискален бон. Видно от представената операционна бележка на 02.09.2014 г. Д.К. е изтеглил сумата от 2 700 лева от „Банка ДСК” ЕАД, клон Плевен.

През м. октомври страните се разделили, като процесния автомобил останал във владение на Г.. К. поискал тя да му прехвърли автомобила или да му върне парите, но тя отказала.

По делото е изискана и приложена и полицейска преписка във връзка с подадена жалба от Г. против К., който отказвал да й предаде документите и процесния автомобил.

К. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в ТРС е образувано ч. гр. д. № 891/2014 г., по което съда е издал заповед № 512 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 19.11.2014 г. за сумата от 2 700 лева. Длъжника по заповедното производство Х.Г. е направила възражение, че не дължи процесната сума и съда е дал указание на кредитора да предяви иск за доказване съществуването на това вземане, което е сторено по настоящето производство.

Д.К. твърди, че очаквал да му бъде издадено решение на ТЕЛК, след което имали уговорка с ответницата да му прехвърли собствеността върху автомобила. В тази връзка са разпитани и ангажираните от К. свидетели. Свид. П.А. излага, че със семейството си и страните по делото са пътували за гр. Плевен, от където са закупили процесния лек автомобил. След като Г. и К. се спрели на автомобила, свидетелката отишла с ищеца до „Банка ДСК”, за да изтегли пари. През това време Х.Г. е останала в автокъщата да оформи документите, тъй като е следвало да се включат до края на работното време на КАТ. Свидетелката е чувала от Д., че след като излезе решението му от ТЕЛК, ще прехвърли собствеността на автомобила на свое име. А. заявява, че не знае, че процесния автомобил е подарен от ищеца на ответницата, Х. е имала претенции да е с автоматични скорости и именно такъв лек автомобил е закупен. Свид. А.Т. е колега на ищеца, познава страните, знае, че са живели заедно. Томов е пътувал с тях до Плевен, когато са купили автомобила и показанията му са същите като на свидетелката А. за тези факти. Свидетеля е чул уговорката между К. и Г., че документите са оформени на името на ответницата, автомобила го купува ищеца и след това Г. е следвало да прехвърли собствеността. Свидетеля не е чувал ответницата да се хвали, че ищеца й е подарил автомобила. След като двамата се разделили, автомобила останал при Г. и тя отказала да го върне на ищеца. Втората група свидетели са ангажирани от ответницата Свид. А.В. е братовчедка на ответницата. Излага, че двамата с ищеца са живеели заедно и са й идвали на гости. Знае, че са си закупили лек автомобил от Плевен, като и двамата са твърдяли, че същия е за Х.Г.. След като са го закупили, свидетелката е виждала само Х. да го управлява, тя е купувала консумативи за автомобила – гуми, акумулатор. След като са влошили отношенията си, Д. е започнал да претендира за прехвърляне на собствеността на негово име. Свид. Д.Г. е баща на ответницата. Дъщеря му и ищеца са живеели заедно на семейни начала. През това време разходите по домакинството са правени от Х., тъй като Д. е имал затруднения, същия е обещавал, че след време ще купи автомобил за компенсация. Двамата са имали намерение да отидат да живеят в с. Белиш и ответницата ще има автомобил. След като закупили автомобила от гр. Плевен, Х. започнала да го кара, купила акумулатор и гуми. След като двамата се разделили, разбрали се Д. да върне багажа на Х., а тя да му даде автомобила. Свидетеля излага, че ответницата е подавала жалба в полицията по повод на автомобила, след което Д. й го върнал. Свид. М.Д. излага, че работи заедно с бащата на ответницата, който го извикал да го почерпи, тъй като дъщеря му има нова кола. Свидетеля ходил заедно с бащата на Х. да приберат автомобила от с. Белиш.

          С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан, при следните съображения: По делото не е спорен факта, че процесния лек автомобил „Фолксваген голф” е закупен със средства на ищеца, по времето когато той и ответницата са живели на съпружески начала в едно домакинство. К. излага тезата си, че уговорката между двамата била, след като излезе решението му от ТЕЛК, Г. да му прехвърли собствеността върху автомобила. Тъй като ответницата не е сторила обещаното, К. счита, че същата се е обогатила неоснователно със сумата от 2 700 лева на неосъществено основание.  Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и последваща липса на основание за получаването, т. е. основание което е следвало, но не се е осъществило – в конкретния казус това неосъщественото прехвърляне на собствеността на процесния автомобил. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването.

Съдът приема за правилна тезата на ответницата, че процесния автомобил й е подарък от ищеца. По делото бяха представини и възприети доказателства именно в този смисъл. Видно от дадените обяснения в изисканата и приложена полицейска преписка, К. е заявил: „Автомобила го купихме за 2 200 лева… Записахме колата на нейно име, поради факта, че исках да живеем заедно..” Този факт се потвърждава категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели, присъствали на разговори, при които ищецът е заявявал, че автомобилът е на ответницата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи също, че след закупуването на процесния автомобил само Г. го е ползвала и поддържала. За процесния автомобил са били необходими нов акумулатор и зимни гуми, които били подсигурени именно от нея.

От показанията на свидетелите се установи, че поначало страните търсили автомобил, който да е с автоматични скорости, какъвто е закупеният от тях, тъй като ответницата е „слаб шофьор".

Настоящата инстанция приема, че между страните е налице дарение, по силата на което ответницата е получила автомобила, респективно средствата за закупуването му и желанието на Карашеийски да направи подарък на Георгиеива, като заплати цената на процесния автомобил. Подбудите, накарали ищеца да заплати цената на процесния автомобил, са били поддържаната от тях връзка и съвместното им съжителство.

Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Сключеният договор за дарение, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, е основанието, поради което имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава със стойността на подареното.

Като каузална сделка, основанието на дарението е да се даде нещо безвъзмездно, като именно тази цел на дарителя е съществен елемент от договора. За сключения между страните неформален договор за дарение няма установена форма за действителност от закщона.

Тъй като в случая е налице основание за получаване на процесния автомобил и по-точно на средствата за закупуването му, то не е налице неоснователно обогатяване, поради което предаваният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответницата сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 320 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

          Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д.К.К. ***, ЕГН **********, против Х.Д.Г. ***, ЕГН ********** иск засъществуване на вземане, дължимо от ответницата за сумата 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляваща неизплатено парично задължение във връзка с договорни отношения за покупка на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф” с рег. № ОВ 9745 ВА, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 54.00 /петдесет и четири/ лева - разноски за държавна такса и сумата 300.00 /триста/ лева -  адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.К.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Х.Д.Г. ***, ЕГН ********** сумата 320 – триста и двадесет лева, сторени съдебно - деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 Районен съдия: