Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

гр. Троян, 04.12.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на четвърти декември                                      две хиляди и петнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 353 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК от И.Х.И. ***, чрез пълномощника си  адв. Н.З. *** против С.Д.М. ***. 

Ищецът твърди, че в началото на месец ноември 2010 година с ответника сключили устен договор за продажба на движима вещ- пясъкоразпръсквачка тип „ТОРНАДО",  4-ри  кубикова, която ищецът  продал на ответника за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, които  М. се задължил да му заплати в срок до 01.01.2012 година. Владението върху вещта било предадено на купувача още в деня на сключване на договора. Падежът настъпил, но плащане не било направено. Проведени били няколко разговора между страните за това кога М. ще изпълни задължението си, но последният отговарял уклончиво, че в момента не разполагал с пари,  като обещавал, че ще плати много скоро. И до момента на предявяване на иска плащане не било направено.

Ищецът И.Х.И. ***, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.  По ЧГД № 954 от 2014 година по описа на ТРС е издадена заповед за изпълнение № 558/04.12.2014г., като в законовия срок е постъпило възражение срещу издадената заповед от ответника С.Д.М. ***, в което той е посочил, че няма финансови  задължения и отношения с лицето И.Х.И. ***.

На основание чл. 422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК ищецът  И.Х.И. е предявил иск за установяване на вземането си в установения едномесечен срок.  Моли съда да уважи предявения иск, като установи със сила на пресъдено нещо съществуване на вземане в размер на 3000 /три хиляди/ лева в полза на И.Х.И.,  представляващо незаплатена продажна цена за продажбата на пясъкоразпръсквачка тип „Торнадо" от ответника С.Д.М. ***, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл.410 в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски в производството, както и разноските в заповедното производство.

По реда на чл.131 от ГПК на ответника  е изпратено копие от исковата молба и доказателствата, приложени към нея.При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът  не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства. С разпореждане на съда от 09.03.2015 година на Районен съд гр. Севлиево същият е уведомен за последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права.

В срока за отговор ответникът С.Д.М. е направил само възражение за местна подсъдност и образуваното в Районен  съд гр.Севлиево гр.дело № 201/2015г., е изпратено по подсъдност на Районен съд гр.Троян.

В подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 954 от 2014 година на РС гр. Троян длъжникът С.Д.М. е заявил, че няма финансови задължения и отношения с лицето И.Х.И. ***, като във възражението си е изложил, че това лице не е предявило искане в писмен вид към него и не му е представил никакви документи, че той  му дължи тази сума за посочената машина. Твърди, че двамата нямат дори устна сделка за същата – не е получавал такава машина и не е ставало въпрос за заплащане на такава машина.        

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат Н.З. ***. 

Ответникът С.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.И., който заявява, че доверителят му не признава и оспорва изцяло иска. Заявява,  че е невярно твърдението в исковата молба договора между страните за покупко - продажба на процесната пясъкоразпръсквачка  да е сключен  през ноември месец 2010 година,  като излага твърдения,  че това е станало през месец ноември 2009 година и  не е имало уговаряне за разсрочено плащане. Твърди, че владението върху вещта е предадено през месец ноември, но не на 2010 година, а през 2009 година. В тази връзка поддържа възражение за настъпила погасителна давност на вземането във връзка с  разпоредбата на  чл. 110 от ЗЗД.  Във връзка с уточнене от кога и на коя дата е започнал ответникът да работи с процесната машина, е представил договор, в който е отразено,  че притежаваният и оборудван като снегорин автомобил  марка „ИФА” , е бил снабден с тази процесна пясъчноструйна машина.

Позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника под формата на възражение по предявен от кредитора иск. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, тъй като тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от нея. За да отблъсне претенцията на кредитора, длъжникът следва да направи волеизявление, с което да се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за недължимост на вземането или чрез възражение. В отговора на исковата молба ответникът следва да посочи становището си по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата на иска, т.е. по релевираното от ищеца основание на иска, възраженията си срещу иска и обстоятелствата, от които произтичат тези възражения, т.е. тези, на които ответникът основава защитата си по съществото на спора, както материално-правни, така и процесуално-правни. С отговора на исковата молба или изтичане на срока за отговор се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение на страната, между които е и това за изтекла давност.

В настоящия случай съдът е бил сезиран с ненадлежно отправено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за вземането на ищеца. Възражението за погасяване на вземането, чието съществуване е предмет на иска, поради изтекла погасителна давност,   е преклудирано, тъй като ответникът не го е инвокирал в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е релевирал във възражението по чл. 414, ал.1 ГПК. Поради настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по него.

Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът е ангажирал писмени доказателства, а именно-фактура  от 19.04.2004г., издадена от ЗППК „Единство“ с.Богатово, обл.Габрово на И.Х.И., с която установява придобиване на 1 бр. ИФА-торачка селскостопански вариант.

От свидетелските показания на Т. Г Г., се установява, че през есента на 2010г., октомври или ноември месец, между ищецът и ответникът е бил сключен устен договор  за покупко-продажба на пясъкоразпръсквачка, като между двамата е била уговорена цена от 3000лв., които ответникът да заплати до две години. От показанията на Г. и на Г.В.С. се установява, че вещта е била предадена в работилница в бившето ТКЗС в с.Бериево, обл.Габрово, стопанисвана от И.Д. от гр.Троян. Ответникът лично отишъл на място заедно с още едно лице, а ищецът и свидетелят Т.Г. помогнали да се прехвърли разпръсквачката от камион на ищеца на камион на ответника, като бил използван кран. Свидетелят Г. бил заедно с ищеца, когато през пролетта на 2012г. отивали на планина в гр.Априлци и срещнали ответникът С.М., който обещал да плати половината сума до две седмици.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни и непротиворечиви, като отчита близките отношения на ищеца със свидетеля Т.Г..

От представения и приет договор  № 9/01.12.2009г. , сключен между ЕТ „Триглав-С.М.“***, не се доказва посочената в Приложение № 1 ИФА ССС с гребло и песъкар, която не е индивидуализирана по никакъв начин, да е вещта, предмет на договорните отношения между ищеца и ответника. Показанията на свидетеля Г.А.М., който посочва, че е работил при С.М. през  2009г. - 2010г. и знаел, че М. имал камион ИФА песъкар, с която чистел снега през зимата на 2009г. и 2010г., също не установяват идентичност на пясъкоразпръсквачката, чиято незаплатена цена е вземането, предмет на установителния иск и тази, до която се отнасят показанията на свидетеля.

От приложеното ч.гр.д.№ 954/2014г. се установява, че на 03.12.2014г. ищецът подал заявление вх.№ 7484 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 954/2014г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 558 от 04.12.2015г.,  с която е разпоредено С.Д.М. да заплати на И.Х.И. ***, сумата от 3000.00лв., представляваща незаплатена цена за продажба на пясъкоразпръсквачка, ведно със законната лихва от 03.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата, сумата от 60.00лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 250.00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение .

  С.М. е подал възражение вх.№ 185 от 14.01.2015г., с което е оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 954/2014г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

   Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 954/2014г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът Светломир Д.М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 310.00лв., от които 60.00лв. разноски за държавна такса и 250.00лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 310.00лв, от които 60.00лв. за държавна такса и 250лв. адвокатско възнаграждение. 

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено, че С.Д.М. ЕГН ********** с адрес: ***,        дължи на И.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3000.00лв., представляваща незаплатена цена за продажба на пясъкоразпръсквачка, ведно със законната лихва от 03.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата,  за която сума е издадена Заповед № 558/04.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 954/2014г. по описа на Районен съд гр.Троян.

 ОСЪЖДА С.Д.М. ЕГН ********** с адрес: ***,   да заплати на И.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310.00 лева /триста и десет лв./,представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д. № 954/2014г. по описа на Трояски районен съд.

ОСЪЖДА С.Д.М. ЕГН ********** с адрес: ***,   да заплати на И.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310.00 лева /триста и десет лв./, представляваща   разноски в настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: