Р Е Ш Е Н И Е  №298

 

28.09.2015 г., град  Троян

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Троянският районен съд, първи състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 462 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.318-329 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).       

            Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С.И.Б., ЕГН **********,*** чрез мл.адвокат Ц.А. *** против Д.П.Б., ЕГН **********,***.  

В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи, като бракът им бил сключен на 21.09.2010год. във Великобритания, за който имат съставен от Община Троян акт за сключен граждански брак № 0001 от 09.01.2014г.  От брака си нямат родени деца, като и по време на фактическото си съжителство преди това. Отначало брачните им отношения били добри, на постепенно настъпило отчуждение и шест месеца преди подаване на иска, двамата се разделили и всеки започнал да живее свой собствен живот, без да се интересува от другия. Ищцата и ответника живеели във Великобритания, където работели. Там нямали общо жилище, не притежавали такова и в България. Имуществените отношения помежду си били уредили, като не притежавали общо имущество за поделяне. Двамата нямали общи интереси, излизали с различни компании. Нямали общ бюджет, живеели в различни квартири във Великобритания. Преустановили всякакви опити към помирение с цел запазване на брачната връзка. За възможността за запазване на брачните отношения, ищцата е посочила, че счита за невъзможно.

Поради посочените причини намира, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде постановено съдебно решение, с което бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен, да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищцата не желае издръжка от съпруга си след развода, но моли да бъде възстановено предбрачното й фамилно име „И.”.

В  едномесечният преклузивен срок по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор. Той сочи, че предявените искове за развод и за фамилното име след развода, са допустими и основателни, поради което не ги оспорва. Той признава всички факти, изложени в исковата молба, на които се основават предявените искове, а именно: с ищцата от доста време не живеели заедно и всеки водел отделен живот от другия. Консултирали се с адвокат, тъй като желаели да прекратят брака си по взаимно съгласие, но тъй като работели на различни места във Великобритания, това не можело обективно да стане, за да присъстват едновременно в Районен съд гр.Троян. Посочил е, че  от брака си и преди това нямат родено дете, нямат общо семейно жилище, не притежават общо имущество, което да делят. Ответникът е посочил, че вече нямало никаква възможност с  ищцата да живеят съвместно и да заздравят брачната връзка, и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка и той желае прекратяването му с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Намира, че след развода ищцата следва да носи бащиното си фамилно име И.. 

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съгласно разпоредбата на чл.321, ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично, като при неявяване на ищеца без уважителни причини, производството следва да се прекрати. Уважителна причина за неявяване на ищеца, по смисъла на закона, е мъчно преодолима по характер.  Ищецът е длъжен да докаже, че неявяването му се дължи на причина, която е непредвидима и с непреодолим характер. В конкретния случай са налице данни, че ищцата пребивава във Великобритания и работи там, като са представени доказателства за това, че тя не е можела да организира пристигането си в България за датата на съдебното заседание, а именно от представен и приет документ, изходящ от работодателя й, с който й е отказан отпуск за периода от 14.09.2015г.-18.09.2015г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК, всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал.3 на чл. 49 СК, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

            От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 09.01.2014 г., издадено от Община-Троян въз основа на съставен акт за сключен граждански брак № 0001/09.01.2014 г., е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 21.09.2010 г. във Великобритания.    

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите от шест месеца са във фактическа раздяла, като не поддържат каквито и да било отношения помежду им, не са оспорени с отговора на исковата молба. В т.см. са и показанията на свидетелите С.И.И. и И.Н.Б. Макар, че  свидетелката И. е майка на ищцата, а И.-нейна братовчедка, показанията им съдът възприе с доверие, т.к. и самият ответник не спори по факта на раздялата, респ. показанията им не са опровергани от другите доказателства по делото.

В резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла в продължение на повече от шест месеца, съпрузите не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 СК. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака.  Ето защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, но само ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния случай не само че не е направено такова искане, но в исковата молба се поддържа изрично искане съдът да не се произнася по този въпрос. В този смисъл е и отговора на ответника, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на фамилното име на ищцата след прекратяването на брака: Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, тя е приела фамилното име на съпруга си – Б.. Доколкото искането на страните е след прекратяването на брака тя да възстанови фамилно име преди брака, то съдът ще постанови след прекратяването на брака тя да носи предбрачното си фамилно име И..

Страните нямат претенции за издръжка по между си и такава не следва да се дължи. Нямат и искания за присъждане на деловодни разноски.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както са сторени, а окончателният размер на таксата по развода – в размер на 50,00 лв. Като взе предвид, че ищцата при завеждане на исковата молба е внесла 25 лв., следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК, съдът

                      

                                                                      Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между С.И.Б., ЕГН ********** *** Д.П.Б., ЕГН **********,***, сключен на 21.09.2010 г. във Великобритания, за който е  съставен акт за сключен граждански брак № 0001/09.01.2014 г. от Община Троян, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.И.Б., ЕГН ********** ***  , ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – И..

            ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, чрез сметка РС-Троян, сумата в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – допълнителна държавна такса по развода.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: