Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

гр. Троян, 16.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на шестнадесети октомври                              две хиляди и петнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 474 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК   

 

Ищецът  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 201318404, представлявано от управителя Николина Т. Станчева, чрез пълномощника юрисконсулт Е.В.Г., е предявила иск с посочено правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК срещу ответника И.Е.О. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 117 от 01.04.2015г. по ч.гр.д.№ 244/2015г. на Районен съд гр.Троян.

Ищецът твърди, че на 05.11.2013г.  между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и  И.Е.О. ***, е сключен договор за потребителски кредит CASH № 10423841 с, с който дружеството е предоставило на О. кредит в размер на 1500.00лв. Съгласно Общите условия, при които е сключен договора за паричен заем, заемополучателят се задължава да върне кредита заедно с договорената лихва в размер на 504.00лв. на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 167.00лв., или общо в размер на 2004.00лв. Първата седмична погасителна вноска била с падеж 18.11.2013г., а последната-03.02.2014г.

Ищцовото дружество твърди, че И.Е.О. не е изпълнила изцяло задължението си, като погасената от нея сума била в размер на 534.00лв., от която 300.46лв. погасена главница и 233.54лв. погасена част от договорната лихва.На длъжника била начислена лихва за забава в размер на 86.99лв. за периода от датата, на която е станала изискуема първата частично неплатена вноска-09.12.2013г., до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на лихвата за забава е формиран от сбора на отделните лихви, начислени за всяка отделна вноска с настъпил падеж, която не е била платена от ответницата.

На 21.07.2014г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като цедент, и  „Изи Асет Мениджмънт” АД, като цесионер, съгласно който вземането по кредит CASH № 10423841, било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-цесионер.

На 28.07.2014г. посоченото вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД било прехвърлено още веднъж, като новият цесионер било ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД. Твърди се, че длъжникът И.О. била уведомена за двете цесии с уведомителни писма с изх.№ УПЦ-01/П- CASH-10423841 и изх.№ ЛД-01/П- CASH-10423841, получени лично от О..

Твърди се, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 244/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

 Ищецът моли съда да  признае за установено, че ответникът И.Е.О. дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД сумата от 1556.99лв., от които 1199.54лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит CASH № 10423841, сумата от 270.46лв.-договорна лихва, сумата 86.99лв.-лихва за забава за периода от 20.01.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението  до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по делото и разноските в заповедното производство.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът И.Е.О. ***, в срока за отговор на исковата молба, не е представила писмен отговор, не е взела становище по иска и не е ангажирала доказателства.  За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права, ответникът е бил уведомен с разпореждането на съдията-докладчик  от 11.06.2015г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищцовото дружество юрисконсулт Е.Г., която представя удостоверение изх.№ 21050824115311/24.08.2015г. на Агенцията по вписвания, от което се установява, че    „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, регистрирано в търговския регистър с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов,  е правоприемник на ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД с ЕИК 201318404.

Съгласно т.10.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая на настъпило правоприемство, както на страната на заявителя, така и на длъжника.

Ответницата И.Е.О. се явава лично в съдебно заседание, като заявява, че не оспорва задължението, предявено с исковата молба, както и неговия размер. Същевременно е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 244/23015г. по описа на Районен съд гр.Троян.

От събраните доказателства се установява, че ответницата И.О. е погасила  сума в общ размер на 534.00лв. от отпуснатия й кредит в размер на 1500.00лв., като погасителните вноски от нея са извършени, както следва: 167.00лв. на 19.11.2013г., 167.00лв. на 27.11.2013г. и 200.00лв. на 21.12.2013г. След последната дата тя е преустановила плащането по заема, съгласно погасителния план към договора за кредит.

При прехвърляне на вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, дължимият остатък по договора за кредит на ответницата О. е бил в размер на 1470лв. , от които 1199.54 лв. дължима главница и 270.46лв. лихва. Това е и размерът на  вземането, чието съществуване се претендира за установяване от последния цесионер – ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“.

Установено е, че ответницата И.О. е била надлежно уведомена за двете цесии с писма-уведомления с № УПЦ-01/П-CASH-10423841 от 06.08.2014г. от „БНП Париба Пърсънъл и  № ЛД-01/П-CASH-10423841 от 06.08.2014г. от „Изи Асет мениджмънт“ , получени от нея лично на 13.08.2014г., видно от приетото по делото като писмено доказателство известие за доставяне, намиращо се на л.24 от делото.

На 30.03.2015г. ищецът е подал заявление вх.№ 2020 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 244 по описа на Районен съд гр.Троян за 2015г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 117 от 01.04.2015г.,  с която е разпоредено И.О. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД сумата от 1 199.54лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит CASH № 10423841 от 05.11.2013г.; ведно със законната лихва от 27.03.2015г. до окончателното й изплащане; сумата от 270.46лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2013г. до 03.02.2014г.; сумата 86.99лв., представляваща обезщетение за забава  за периода от 10.12.2013г. до 27.03.2015г.,  както и разноските за държавна такса в размер на 31.14лв. и сумата от 300.00лв.- юрисконсултско възнаграждение.

  И.Е.О. е подала възражение вх.№ 2483 от 20.04.2015г., с което е оспорила изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 244/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

   Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 244/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът И.О. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 331.14лв., от които 31.14лв. разноски за държавна такса и 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 268.86лв., от които 118.86лв. за държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. 

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, има вземане срещу И.Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 1 199.54лв. / хиляда сто деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващо главница по договор за потребителски кредит CASH № 10423841 от 05.11.2013г.; ведно със законната лихва от 27.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата; както и вземане в размер на 270.46лв. / двеста и седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2013г. до 03.02.2014г.;  както и вземане в размер на 86.99лв. / осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава  за периода от 10.12.2013г. до 27.03.2015г.

ОСЪЖДА И.Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***,   да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 331.14лв.,

 

представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д. № 244/2015г. по описа на Трояски районен съд.

ОСЪЖДА И.Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***,   да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 268.86лв., представляващи разноски в настоящето производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: