Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 391

 

 

гр. Троян, 22.12.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и трети ноември                         две хиляди и петнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 563 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК   

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК  от  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от Петя Николова Д.-изпълнителен директор,  Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, чрез пълномощника адвокат Г.Р.Д., срещу Х.П.Й. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 175 от 08.05.2015г. по ч.гр.д.№ 336/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян.     

Ищецът твърди, че на  29.12.2004г. Х.Й. е подал заявление за издаване на кредитна крата по предварително утвърден образец до „Бългериън ритейл сървисис” АД, с което е обективирал волята си да сключи договор за издаване на кредитна карта. Изявлението било прието на 30.12.2004г., от която датата възникнало договорното отношение между ответника с „Бългериън ритейл сървисис” АД. С решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г., било оповестено прехвърлянето на търговското предприятие на „Бългериън ритейл сървисис” АД върху „Българска пощенска банка” АД, чието актуално наименование е „Юробанк България” АД - обстоятелство, посочено като обуславящо процесуалната легитимация на ищцовото дружество в производството.

Твърде си, че съглашението за издаване на кредитна карта е договор по общи условия, с които заявителят декларира, че се е запознал и приел и което представлява писмено потвърждение по см. на чл.16 от ЗЗД. По силата на сключения договор, дружеството било предоставило на Х.П.Й. кредитен лимит в размер на 5049.13лв. Ползването на заема било пердоставено изцяло на волята на кредитирания, за когото възниквало задължение, след ползване на заемните средства, за връщане на съответните суми, което задължение не се олихвявало в случай, че се изплати изцяло на първата падежна дата, а при плащане на части,   в този случай, се дължала лихва върху ползваната главница.

В исковата молба се твърди, че ответникът ползвал нееднократно отпуснатите суми, като до месец ноември 2014г. кредитът бил обслужван редовно, като били плащани определените в месечните извлечения минимални вноски. След това били пропуснати две месечни вноски, чийто падеж бил на  08.12.2014г. и 08.01.2015г. Поради това кредиторът прекратил договора едностранно, а дължимото станало изцяло изискуемо.

Ищцовото дружество твърди, че Х.П.Й. дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, сума в размер на 6000.66лв., от която 4949.69лв.  главница , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и 951.53-договорна лихва за периода 30.12.2004 до 09.01.2015г., 99.44лв. такси за париода 30.12.2004г. до 09.01.2015г.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД твърди, че са подали заявление вх.№ 2833/05.05.2015г. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 336/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 175 от 08.05.2015г.

 Ищецът моли съда да  признае за установено, че ответникът Х.Й. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  сума в размер на 6000.66лв., от която 4949.69лв. -  главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и 951.53-договорна лихва за периода 30.12.2004 до 09.01.2015г., 99.44лв. такси за париода 30.12.2004г. до 09.01.2015г.

Претендират се разноските по делото.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът Х.П.Й. ***, в срока за отговор на исковата молба, не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права, ответникът е бил уведомен с разпореждането на съдията-докладчик  от 10.08.2015г.

Във възражението, подадено по ч.гр.д.№ 336/2015г., Х.Й. е посочил, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.  

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

За ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в съдебно заседание не се явава преставител, не се представляват и от процесуален представител.

 Ответникът Х.П.Й., редовно призован, не се явява и не се представлява.

От събраните доказателства и от приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е предоставил на  ответника Х.Й. кредитен лимит на база искане за издаване на кредитна карта по предварително утвърден образец с картоиздател „Бългериън ритейл сървисис“ АД в размер на 5049.13лв. Датата, на която Й. е направил последна вноска, е 06.11.2014г., а размерът на вноската е 100.00лв. Размерът на задължението на ответника към 09.01.2015г.   е в общ размер на 5874.61лв., от които  4949.69лв. главница и 924.92лв. договорна лихва за периода 06.06.2014г. до 08.01.2015г.

На 05.05.2015г. ищецът е подал заявление вх.№ 2833 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 336 по описа на Районен съд гр.Троян за 2015г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 175 от 08.05.2015г.,  с която е разпоредено Х.П.Й. да заплати на ТБ “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, сумата 4949.69 /четири хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща главница по договор за кредитна карта,  ведно със законната лихва, считано от 05.05.2015 година до окончателното изплащане на задължението, сумата 951.53 /деветстотин петдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.12.2004 година до 09.01.2015 година, сумата 99.44 /деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща такса за обслужване на кредитната карта за периода от 30.12.2004 година до 09.01.2015 година,  сумата 120.01 /сто и двадесет лева и една  стотинка/ лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 528.03 /петстотин двадесет и осем лева и три стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение.

 Х.П.Й. е подал възражение вх.№ 3044 от 18.05.2015г., с което е оспорил съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 336/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съгласно т.10.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая на настъпило правоприемство, както на страната на заявителя, така и на длъжника. Поради това съдът приема, че е налице надлежна процесуална легитимация на ищеца във връзка с прехвърлянето на търговското предприятие на „Бългериън ритейл сървисис” АД върху „Българска пощенска банка” АД, чието актуално наименование е „Юробанк България” АД .

   Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 336/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи като основателен и доказан в частта на вземането относно сумата от 5874.61лв., от които  4949.69лв. главница и 924.92лв. договорна лихва, като за разликата до 6000.66лв. да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът Х.П.Й. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер на 747.48лв., от които 99.44 лева,  такса за обслужване на кредитната карта за периода от 30.12.2004 година до 09.01.2015 година,  сумата 120.01  лева - разноски за платена държавна такса и сумата 528.03 лева - адвокатско възнаграждение като съобразно уважената част на иска, следва да бъде осъден да заплати сумата от 731.79лв.

 Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 885.98лв., от които 177.98лв. държавна такса, 120.00лв. възнаграждение на вещо лице и 588.00лв. адвокатско възнаграждение, като съразмерно с уважената част от иска , следва да бъде осъден да заплати 867.37лв.       

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от Петя Николова Д.-изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор,   има вземане срещу Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на  5 874.61лв. /пет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 61 стотинки/, от които  4949.69лв. главница по договор за издаване на кредитна карта и 924.92лв. договорна лихва за периода 06.06.2014г. до 08.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2015г., като за горницата на сумата до 6000.66лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,   да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от Петя Николова Д.-изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, сумата 731.79лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д. № 366/2015г. по описа на Трояски районен съд, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,   да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от Петя Николова Д.-изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, сумата 867.37лв., представляващи разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: