РЕШЕНИЕ

 

  306

 

гр. Троян, 11.11.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 1029  по описа за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК   

Постъпила е искова молба от „Централна кооперативна банка“ АД,  с която се излага,  че на 24.07.2009г. между Банката, в качеството на кредитор от една страна и И.А.И. в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №04300КР-АА-0673/24.07.2009г. в размер на 10 000 лева. Съгласно договора, кредитополучателят се задължава да изплаща усвоения кредит чрез месечни анюитетни вноски в срок до 25.07.2014г. съгласно погасителен план. Твърди се, че първата ответница по делото – М.М., е подписала договора в качеството си на поръчител. На 22.03.2013г. е сключен допълнителен договор за поръчителство с втората ответница по делото – М.И.. На същата дата с анекс към договора за потребителски кредит банката ищец, кредитополучателят И.И. и поръчителите - ответници се споразумяват за увеличаване размера на кредита на 11 422, 40 лева и за удължаване на падежа на кредита до 25.02.2023г. Ищецът твърди, че тъй като след 25.07.2014г. са спрени плащанията на месечните погасителни вноски, на основание чл.10, ал. 2 от Договора сумата по кредита е станала предсрочно изискуема на 24.09.2014г. с изтичане на предвидения в договора 60-дневен период на забава от страна на кредитополучателя.

С писма с изх.№95615.1/20.07.2015г., изх.№95615.2/20.07.2015г. и изх.№95615.3/20.07.2015г. ищецът е уведомил кредитополучателя и ответниците поръчители за настъпилата предсрочна изискуемост, но поради липса на плащане „ЦКБ“ АД е подало на 25.08.2015г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК до РС-гр. Троян. По образуваното частно гр. дело №709/2015г. е издадена Заповед за изпълнение №369/26.08.2015г. Срещу нея ответниците в настоящото производство М.И. и М.М. са възразили, поради което на основание чл. 415 ГПК ищецът „ЦКБ“ АД предявява в настоящото производство искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на оспорените вземания - 8094, 44 лева – дължима главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от 25.08.2015г. до окончателно изплащане на сумата; 1 159, 69 лева – дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2014г. до 25.08.2015г.; 101, 76 лева – законна лихва за забава за периода от 21.08.2014г. до 25.08.2015г. Ищецът моли и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

            Молят да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено, че М.Х.М., ЕГН **********,***, и М.Д.И.. ЕГН **********,***, в качеството им на поръчители дължат солидарно на „ЦКБ"АД сумата 8094.44 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. ведно със законната лихва считано от 25.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1159.69 лв. - договорна лихва за периода 25.07.2014г. до 25.08.2015 г., 101.76 лв. - наказателна лихва за периода 21.08.2014 г. до 25.08.2014г. Претендират за разноски.

Ответниците - М.И. и М.М., в отговора на исковата молба подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, излагат становището си за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Не оспорват качеството си на поръчители по процесния договор за потребителски кредит, както и твърдението на ищеца за настъпила на 24.09.2014г. предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Твърдят, че не следва да заплащат претендираните от банката суми, доколкото на 30.06.2010г. кредитополучателят И.И. е сключил с „ЦКБ Живот“ ЕАД Договор за застраховка „Живот“ на кредитополучател, във връзка с процесния потребителски кредит и тъй като на 23.04.2015г.  Иванов е починал, то поради настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е следвало да насочи претенцията си за изплащане на погасителните вноски към застрахователя - „ЦКБ Живот“ ЕАД, като молят  застрахователното дружество да бъде конституирано като  подпомагаща страна в процеса

В отговорите на исковата молба се съдържа и възражение за изтекъл 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който ищецът е следвало да предяви претенцията си към поръчителите – ответници, след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, която според ответниците е 24.09.2014г. Претендират за заплащане на сторените в производството разноски.

С Определение №38 от 19.01.2016г. на ТРС, като трето лице помагач на ответниците е конституирано Еднолично дружество „ЦКБ Живот“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51, ет. 10 и ЕИК: 175412887. Изразяват становище за сключена между ЗЕАД”ЦКБ Живот”ЕАД и И.А.И., по застрахователна полица №ЖК660005835 застраховка живот на кредитополучател с начало 01.07.2010г. до 30.06.2020г. като покритите рискове по нея са „трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване над 50% и „Смърт вследствие заболяване”. Излагат, че полицата е  сключена в съответствие с Общите условия за застраховка  „Живот” на кредитополучател  и е подписана по повод сключен договор за потребителски кредит с „ЦКБ”АД.

 В депозираното становище  вх.№1322 /19.02.2016г. на ТРС /л.59/ твърдят, че в ЗЕАД”ЦКБ Живот”ЕАД са постъпили уведомления за настъпило събитие, по повод на които са заявени две претенции – под №127 за 2013г. и под №90 за 2015г., по които са последвали откази за заплащане, тъй като е установено от представени  Експертни решения от Телк, че застрахованият И.А.И. е инвалидизиран още от 24.06.1996г. Твърди се, че в декларация, която се подписва при сключване на застрахователния договор изрично е поставен въпрос за наличие на инвалидизация над 50% на застрахования, а И.И. към момента на сключване на договора за кредит и договора за застраховка  е бил с 58%. Застрахователя е приел тези факти и обстоятелства за  „укрити или премълчани”, поради което е постановил и отказа за изплащане на застрахователното обезщетение и по двете заявени претенции.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Недялкова поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи. Съображенията си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                                                 

Ответниците редовно призовани за съдебните заседания не се явяват. Чрез процесуалния си представител адв.К. и адв.Н. оспорват исковете на изложените в отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба основания. Аргументите си адв. Н. доразвива по съществото на спора, а адв.К. - в представената по делото писмена защита.

За третото лице – помагач  Еднолично дружество „ЦКБ Живот“ ЕАД  в съдебно заседание не се явява представител.

От представените и приети по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-икономическата, съдебно-графологическа и тройна  съдебно-графологическа експертизи, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства.

По делото е безспорно обстоятелството, че на 24.07.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. между „ЦКБ”АД, И.А.И. в качеството му на кредитополучател и М.Х.М., в качеството й на поръчител.

Не се оспорва обстоятелството, че  Банката е предоставила на кредитополучателя по картова разплащателна сметка на И.А.И. потребителски кредит в размер на 10 000.00 лева, с краен срок за погасяване - 25.07.2014 г.

            Не се оспорва обстоятелството, че кредита е обезпечен с поръчителството на М.Х.М..

Безспорно е обстоятелството, че с Анекс към договора от 30.06.2010 г., подписан от страните по него, размерът на кредита е увеличен от 10000.00 лева на 11060.00 лева, като падежът на кредита е удължен от 25.07.2014 г. на 25.06.2020г.

Не се оспорва обстоятелството, че на 22.03.2013 г. е прието ново допълнително обезпечение по договора за кредит, чрез сключване на допълнителен Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. с М.Д.И..

Не се оспорва, че с Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. от 22.03.2013г.,  представляващ неразделна част от договора за кредит и подписан от страните,  размерът на кредита е увеличен от 11060 лева на 11422.40 лева, а падежа е 25.02.2023 г.

Не се оспорва обстоятелството, че задълженията по договора са заплащани редовно до 25.06.2014 г.

Първата незаплатена месечна вноска е тази с падеж 25.07.2014г., което обстоятелство се установява от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.

            От представените  по делото доказателства – л.25-28 се установява, че ищецът е изпратил до поръчителите покани за доброволно изпълнение с № 95615.2/20.07.2015 г. и №95615.3/20.07.2015 г., получени от поръчителите на 28.07.2015г., с които са уведомени за обявената предсрочна изискуемост и са поканени да заплатят задълженията в 7-дневен срок от  съобщението.

            От страна на третото лице – помагач  Еднолично дружество „ЦКБ Живот“ ЕАД  са представени като доказателства по делото множество писмени документи, находящи се в двете преписки, образувани по  заведени претенции във връзка със застрахователна полица ЖК660005835 /л.83-231/.

По искане на проц.представители на ответниците, по реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на представения от третото лице ЗЕАД „ЦКБ-Живот” писмен документ, представляващ „Предложение – декларация” за сключване на застраховка „Живот” на кредитополучател на ТБ „ЦКБ” АД, в частта на положения подпис за „кандидат за застраховане”  и „здравна декларация”.

От заключението на вещото лице Ц.Ц. по допуснатата експертиза, което съдът е приел като обективно, законосъобразно и правилно се установява,  че  положения подпис в  документ „Предложение-декларация”  за сключване  на застраховка „Живот” на кредитополучател  на ТБ „ЦКБ”АД от 30.06.2010г. в частта „Декларация за съгласие от кандидата за застраховане” и „Здравна декларация от  кандидата за застраховане” не е положен  от И.А.И..

 Експерта, с оглед дадените  указания е използвал за сравнителен материал следните документи: договор за кредит от № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г.,  погасителен план към него от 24.07.2009г., анекс към договор за кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009г., сключен между „ЦКБ” АД и И.А.И., подписан на дата 30.06.2010г., погасителен план приложение 2 към анекса, носещ подписа на кредитополучателя И.А.И.,  полица „ЦКБ Живот +” № ЖК66 0005835 от 30.06.2010 г. и молба от И.А.И. от 30.09.2013 година.

                 Експертизата е оспорена от ищцовата страна и по тяхно искане е допусната тройна съдебно – графологическа експертиза, по която вещите лица М.М., Х.Б. и Т.М. са изготвили заключение, което е прието като доказателство по делото като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че: Подписите от името на И.А.И. положени в Предложение - декларация" за сключване на застраховка „Живот" на кредитополучател на ТБ „ЦКБ" АД в частта „Декларация за съгласие от кандидата за застраховане" и в частта „Здравна декларация от кандидата за застраховане", в Полица „ЦКБ Живот+" за застраховка „Живот" на кредитополучател с № ЖК 66 0005835 от 30.06.2010г., в Общи условия за застраховка „Живот" от 30.06.20Юг. и подписите от името на И.А.И. в Договор за кредит от № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. и Погасителен план към него от 24.07.2009г., Анекс към договор за кредит № 04300КР-АА-0673/24.07 2009г., сключен между „ЦКБ" АД и И.А.И., подписан на дата 30.06.20 Юг. и Погасителен план приложение 2 към анекса, носещи подписа на кредитополучателя И.А.И., както и в Молба от И.А.И. от 30.09.2013година не са положени от едно и също лице”.

            По делото е допусната и реализирана и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че първата незаплатена месечна вноска е тази с падеж 25.07.2014г., а предсрочната изискуемост на задължението е настъпила на 24.09.2014г.

При анализ на приложените по делото  доказателства се налага извод, че предявения иск е основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Предмета на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, при направено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК. В случая от приложените по делото доказателства се установява,  че ответниците М.М. и М.И. са страни по него в качеството си на поръчители и  на основание чл.138-148 от ЗЗД са се задължили неотменно и безусловно да отговарят с кредитополучателя  солидарно за неизпълнение на задълженията му по договора така, както са уговорени до окончателното им погасяване. Ето защо съдът следва да разгледа  направените от ответниците възражения за погасяване на задължението им на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. 

Според цитираната разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В т.4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК е прието, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен и изтичането му към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсолютно основание за отхвърляне на същото, тъй като е прекратено поръчителството. В настоящия казус от представените по делото писмени доказателства се установява, а и този факт не се оспорва от страните по делото, че  кредита е обслужван редовно до 25.06.2014г., като първата незаплатена месечна вноска е тази с падеж  25.07.2014г.

            Спорен по делото е въпроса за момента, от който страните считат, че е настъпила предсрочната изискуемост на задължението.

            В тази връзка съдът съобрази практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290  и сл. от ГПК, / Реш.№207/22.06.2015г. по дело №3780/2013 на  ВКС, ТК, II т.о. , Реш. № 23 от 24.03.2015 г. по  т.д.№ 1717 по описа за 2013г.  на ВКС, Търговска колегия, І отделение/, като приема, че: Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.  С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че срокът по чл.147, ал.1 ГПК започва да тече от датата, на която банката-кредитор е упражнила правото си да направи кредитът предсрочно изискуем.” „Настоящия състав  приема, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и съответно поръчител. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл”. В случая, ищецът е обявил на поръчителите договорът за кредит за предсрочно изискуем с уведомление по пощата и са поканени да заплатят задълженията в 7-дневен срок от  съобщението с изпратени покани за доброволно изпълнение с № 95615.2/20.07.2015 г. и №95615.3/20.07.2015 г., получени от тях  на 28.07.2015г. На 25.08.2015г Банката е подала общо заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК за солидарното им осъждане, като по този начин кредиторът е упражнил правото си срещу длъжника в 6-месечен срок, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

            От приложеното  към настоящото  дело и ч.гр.д.№709/2015г. на ТРС е видно, че е издадена Заповед №369 от 26.08.2015г., с която длъжниците И.А.И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, М.Х.М., ЕГН **********, и М.Д.И., ЕГН **********, в качеството на поръчители са осъдени солидарно да заплатят на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, сумата 8094.44  - осем хиляди и деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки -  главница по Договор за потребителски кредит №04300КР-АА-0673 от 24.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1159.69 - хиляда сто петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2014 г. до 25.08.2015 г., сумата 101.76 - сто и един лева и седемдесет и шест стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 21.08.2014 г. до 25.08.2015 г., в едно със сторените в заповедното производство разноски.

            От представените по делото доказателства /л.101/ се установява, че длъжникът И.А.И. /кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г./ е починал на 23.04.2015г. в 16.30 часа, т.е към датата на депозиране на  заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК -25.08.2015г. е липсвал правен субект.  Съдебната практика е категорична, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, съдът издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл.415, ал.ІІ ГПК и да прекрати заповедното производство в тази част.

По отношение на направеното от ответниците възражение за недължимост на  задължението, поради наличие на  действаща застраховка живот в полза на ищеца, обективирана в Полица № ЖК660005835 от 30.06.2010 г.:

От становището на конституираното с Определение №38 от 19.01.2016г.  на ТРС, като трето лице помагач на ответниците  по делото  Еднолично дружество „ЦКБ Живот“ ЕАД се установява, че между ЗЕАД”ЦКБ Живот”ЕАД и И.А.И., по застрахователна полица №ЖК660005835 е сключена застраховка живот на кредитополучател с начало 01.07.2010г. до 30.06.2020г., като покритите рискове по нея са „трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване над 50% и „Смърт вследствие заболяване”. Застрахователното дружество, в качеството си на трето лице твърди, че полицата е  сключена в съответствие с Общите условия за застраховка  „Живот” на кредитополучател  и е подписана по повод сключен договор за потребителски кредит с „ЦКБ”АД.

От  заключението на допуснатите и приети като доказателства по делото две съдебно-графологически експертизи /единична и тройна/ беше установено по безспорен и категоричен начин, че:  Подписите от името на И.А.И. положени в Предложение - декларация" за сключване на застраховка „Живот" на кредитополучател на ТБ „ЦКБ" АД в частта „Декларация за съгласие от кандидата за застраховане" и в частта „Здравна декларация от кандидата за застраховане", в Полица „ЦКБ Живот +" за застраховка „Живот" на кредитополучател с № ЖК 66 0005835 от 30.06.2010г., в Общи условия за застраховка „Живот" от 30.06.20Юг. и подписите от името на И.А.И. в Договор за кредит от № 04300КР-АА-0673/24.07.2009 г. и Погасителен план към него от 24.07.2009г., Анекс към договор за кредит № 04300КР-АА-0673/24.07 2009г., сключен между „ЦКБ" АД и И.А.И., подписан на дата 30.06.2010г. и Погасителен план приложение 2 към анекса, носещи подписа на кредитополучателя И.А.И., както и в Молба от И.А.И. от 30.09.2013година не са положени от едно и също лице”.

 В депозираното по делото становище  вх.№1322 /19.02.2016г.  по описа на ТРС /л.59/ застрахователят твърди, че по заявените  при тях две претенции – под №127 за 2013г. и под №90 за 2015г. , образувани по подадени уведомления, са последвали откази за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователя е установил от представени  Експертни решения от Телк, че застрахованият И.А.И. е инвалидизиран още от 24.06.1996г., т.е към момента на сключване на договора за кредит и договора за застраховка  е бил с инвалидизация над 50% , а именно - 58%.  Застрахователят е мотивирал отказа си за заплащане на застрахователно обезщетение с обстоятелството, че на  30.06.2010г. застрахованото лице /кредитополучателя И.И./ е подписал Предложение – декларация, в което не е посочил наличие на Решение на ТЕЛК за определен процент инвалидност, както и съпровождащи  заболявания, станали причина за  инвалидността, т.е. приел е тези факти и обстоятелства за  „укрити или премълчани”.

От  заключението на вещите лица,  изготвили тройната съдебно-графологическа експертиза безспорно беше установено, че подписите в Полица „ ЦКБ Живот+” застраховка „Живот" на кредитополучател с № ЖК 66 0005835 от 30.06.2010г., Общи условия за застраховка „Живот" от 30.06.2010., Предложение - декларация" за сключване на застраховка „Живот" на кредитополучател на ТБ „ЦКБ" АД в частта „Декларация за съгласие от кандидата за застраховане" и в частта „Здравна декларация от кандидата за застраховане", не са положени от И.А.И..

Настоящия състав счита, че между кредитополучателя  по Договор за потребителски кредит № 0400КР-АА-0673/24.07.2009г. И.А.И. и ЗЕАД”ЦКБ Живот”ЕАД е налице валидно сключен Договор за Застраховка „Живот" на кредитополучател, съгласно Полица № ЖК660005835 от 30.06.2010г.,  със срок 120 месеца, считано от 01.07.2010г. до 30.06.2020г.,  поради следните съображения: Действително, от  заключението на вещите лица,  изготвили тройната съдебно-графологическа експертиза безспорно беше установено, че подписите в Полица „ ЦКБ Живот+” застраховка „Живот" на кредитополучател с № ЖК 66 0005835 от 30.06.2010г., Общи условия за застраховка „Живот" от 30.06.2010., Предложение - декларация" за сключване на застраховка „Живот" на кредитополучател на ТБ „ЦКБ" АД не са положени от И.А.И. - кредитополучател  по Договор за потребителски кредит № 0400КР-АА-0673/24.07.2009г., а съгласно чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./, за да е действителен договорът за застраховка, той трябва да е сключен в писмена форма, респективно - да носи подписите на страните по него /чл. 184, ал. 3, т. 10 КЗ отм./. Застрахователният договор обаче, е от категорията на абсолютните търговски сделки според чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което към него е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, постановяваща, че: „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не оспорва действителността на изявлението.” По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - в постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г., І т. о. на ВКС и Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г., ІІ т. о. на ВКС е прието, че неспазването на установената в закона форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на нейната действителност.  Нищожността при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В тази връзка настоящия състав изцяло споделя становището на адв.К. в представената по делото писмена защита, в смисъл, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

         Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че ищцовата претенция е основателна и доказана, като в диспозитива на настоящото решение изрично бъде указано, че се постановява при участие на ЦКБ Живот“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51, ет. 10 и ЕИК: 175412887, представлявано от Ярослава Кръстева, председател на  Съвета на Директорите и Изпълнителен директор  - в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците М.Х.М., ЕГН **********, и М.Д.И., ЕГН **********.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.                                                                                                           

При този изход в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 2046.66 лв., съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.397/ и сторените такива в заповедното производство в размер на 187.12 - сто осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки платена държавна такса

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** и М.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** , ЧЕ ДЪЛЖАТ НА “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, бул. „Цариградско шосе” №87,  чрез Веселин Стойков Вътов  - Директор „ЦКБ” АД, клон Ловеч, редовно упълномощен  съгласно Пълномощно рег.№3712 и №3713 от 08.04.2014г. по описа на нотариус Росица Рашева, нотариус с р-н на действие РС-София, вписан в НК под №203 сумата 8094.44  - осем хиляди и деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки -  главница по Договор за потребителски кредит № 04300КР-АА-0673 от 24.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата 1159.69 - хиляда сто петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2014 г. до 25.08.2015 г. и сумата 101.76 - сто и един лева и седемдесет и шест стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 21.08.2014 г. до 25.08.2015 г.

ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** и М.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, бул. „Цариградско шосе” №87,  чрез Веселин Стойков Вътов  - Директор „ЦКБ” АД, клон Ловеч, редовно упълномощен  съгласно Пълномощно рег.№3712 и №3713 от 08.04.2014г. по описа на нотариус Росица Рашева, нотариус с р-н на действие РС-София, вписан в НК под №203 сторените по  настоящото дело разноски в размер на 2046.66  /две хиляди четиридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, както и сторените по ч.гр.д.№709/2015г. по описа на ТРС разноски в размер на 187.12 - сто осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на  ЦКБ Живот“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №51, ет. 10 и ЕИК: 175412887, представлявано от Ярослава Кръстева, председател на  Съвета на Директорите и Изпълнителен директор  - в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците М.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** и М.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***.                                     

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  обжалване  с  въззивна  жалба  пред  Ловешки  Окръжен  съд  в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: