Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                            

 

09.12.2016 година,  град Троян

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 10.11.2016г. /десети ноември две хиляди и шестнадесета/ година  публично заседание  в   следния състав:

                                                                                                                                            

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА  ИВАНОВА                                                                                                     

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 1056  по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

           Производството е по реда на чл. 535 и сл. от ТЗ.

       

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.04.2007г.  ответникът С.И.С. безусловно се е задължил да му изплати сумата 20 000 лева на  падежа 20.09.2007г., като в негова полза е издал Запис на заповед, който е редовен и съдържа всички изискуеми от чл. 535 от ТЗ реквизити. Излага още, че до момента на образуване на делото - 19.09.2012г. по описа на ЛРС не е извършено плащане на дължимата по Записа на заповед сума, поради което е инициирано и настоящото производство.

            Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната по процесния запис на заповед сума. Претендира за заплащане и на сторените по делото разноски.

            По реда на чл.131 ал.1 от ГПК, на ответника е изпратено копие от искова молба и доказателства. В предвидения едномесечен срок  ответникът е представил писмен отговор, в който  заявява, че не дължи сумата, както и че вземането му е погасено по давност.

С нарочна молба депозирана в първото по делото с.з. на 13.05.2014г., проц.представител на ищеца  - адв Д. поддържа иска, като твърди, че същия е предявен по реда на чл. 534 от ТЗ, който почива на правилата на неоснователното обогатяване.  Излага, че доверителят и не е могъл да упражни правата си по записа на заповед, поради изтичане на погасителната давност по чл. 531 от ТЗ, предвид на обстоятелството, че оригиналът на записът на заповед е бил иззет от досъдебното производство и приложен като доказателство в проведеното наказателно производство срещу ищеца /каквито твърдения  липсват в исковата молба/.

            Процесуалния представител на ответника счита, че  уточняващата молба  представлява нова искова молба с правно основание на предявения иск по чл.354 от ТЗ, което на този етап намира за недопустимо. Отделно от това твърди, че иска  е погасен по давност.

При изготвяне на доклада по делото, съдът е съобразил заявените с исковата молба претенции и е квалифицирила иска по чл.535 и следващите от ТЗ, а не по чл. 534 от ТЗ,  като е приел, че  претендираната с исковата молба сума не е по силата на менителничното неоснователно обогатяване във връзка с прескрибиран запис на заповед, издаден от ответника на 20.04.2007г. с падеж 20.09.2007г.  Проц.представители на страните – адв.Д. и адв.К. са приели без възражения доклада на съда, включително и досежно правната квалификация.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа  исковата претенция по съществото на спора. По искане на адв.Св.Д. е даден срок за писмени бележки, но до произнасяне на настоящия съдебен акт, такива не са постъпили по делото.

Ответникът, чрез проц.представител адв.П.К. оспорва иска. Становището си за неоснователност на претенцията адв.К. изразява по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

По делото е допусната и реализирана съдебно-графологическа експертиза с вещо лице Ц.Ц., при условията на чл.195 ГПК , по която е изготвено заключение, което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото като обективно и компетентно.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и  след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен запис на заповед, издаден на 20.04.2007год. в гр.Ловеч, с поемател - ищеца и издател – ответника, платим на определена дата – 20.09.2007г. и предявен за плащане на падежа.

Документът е оспорен по надлежния ред в предвидените процесуални срокове, поради което е допусната съдебно-графологическа експертиза, по която вещото лице е изготвило писмено заключение, от което се установява, че при изследване на химикалните пасти с  помощта на видеоспектрален компаратор под различни филтри и различни дължини на светлинната вълна на химикалните пасти, с които е изписан ръкописния текст и подписа е констатирал, че ръкописния текст е изписан от едно лице, а подписът е положен от друго лице. „….В т.7.4.  от заключението си съм записал за ръкописният буквен и цифров текст, в горната част на записа на заповед до текста „20000лв двадесет хиляди лева…..” и подписа са с една и съща химикална паста. Подписът е положен от С.И.С..  В т. 7.5 от заключението  съм записал, че ръкописният буквен и цифров текст „20000лв Двадесет хиляди лева…..до текста в долната дясна част на записа на заповед, включваме и текста  „С.И.С.”, включително и датата в долната лява част „20.04.2007”,  са с една и съща химикална част….”.

В съдебно заседание експертът заяви категорично, че са използвани две различни химикалки.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

          Настоящия съдебен състав счита, че преди да  разгледа процесния запис на заповед отговаря ли на изискванията на чл. 535 ТЗ за форма и съдържание и удостоверява ли подлежащо на изпълнение менителнично вземане на поемателя към издателя следва да разгледа направеното възражението за  погасяване на задължението по давност: С разпоредбата на чл.531,ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца и с оглед препращащата норма на чл. 537 ТЗ - срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Относно прекия осъдителен иск по чл. 538, ал. 1.ТЗ, за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531,ал.1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД / Решение № 102 / 23.07.2014 Г. по т.д. № 2680/2013 Г., Т. К., І т.о. на ВКС./

         В настоящия случай, последният ден, в който ищеца е имал възможност да предяви за плащане на ответника процесния запис на заповед е изтекъл  на 20.09.2010г. от датата на издаване на същия – 20.09.2007г., от която е започнал да тече и 3 –годишния давностен срок, през който приносителя на записа на заповед е можел да предяви срещу неговия издател- ответника по делото, иска по чл.538 ал.1 от ТЗ. Доколкото така определения в закона срок е изтекъл на 20.09.2010г., то към 19.09.2012г. когато е депозирана в РС-Ловеч искова молба вх.№7480 от 16.09.2012г. по описа на съда, правото на ищеца да предяви срещу ответника иск с правно основание чл.538 ал.1 от ТЗ е било погасено.

Предвид изложеното съдът счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.538 ал.1 от ТЗ за сумата от 20 000 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 20.04.2007г. с падеж – 20.09.2007г. трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването на това му право, тъй като на 20.09.2010г. е изтекла тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл.531 ал.1 от ТЗ.

При този изход на делото, не следва да се  уважава и  акцесорната претенцията за дължимост на законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 19.09.2012г. до окончателното й изплащане.

Съдът счита, че не следва да обсъжда направените от ответника възражения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, тъй като уважаването на възражението за погасителна давност води до отхвърляне на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 500.00 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Водим от гореизложеното съдът

                                     Р               Е              Ш               И:

ОТХВЪРЛЯ  предявения от В.С.Н., ЕГН ********** *** срещу С.И.С., ЕГН ********** ***,  иск за сумата от 20000 лева по запис на заповед, издаден на 20.04.2007год. в гр.Ловеч, с поемател - ищеца и издател – ответника, платим на 20.09.2007г. и предявен за плащане на падежа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН – погасен по давност.                                                                                                       

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК В.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на  С.И.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски  в размер на 500.00 – петстотин лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: