РЕШЕНИЕ      

 

№ 104

 

гр. Троян, 15.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд,  втори състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр.дело  № 11 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе съобрази:

 

В РС-Троян е образувано гражданско дело №11/2016г. по описа на съда, по искова молба,  предявена от  „Гаранционен фонд” гр. София, в която излага, че на основание чл. 288, ал. 1 от Кодекса за застраховането  и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове е изплатил по щета № 120196/29.12.2010 г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 4822.03 лева за увредено МПС  при настъпило на 01.04.2010 г., на км.36.900 В-14, 91522 Ансбах, Оберайхенбах, Германия ПТП. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът И.М.Р., който управлявайки автовоз с ДКН СО 2933 АН, собственост на  „Компас Х” ЕООД гр. Божурище, при движение на км.36.900 В-14, 91522 Ансбах, Оберайхенбах, Германия не е осигурил предимство на движещото се по път с предимство МПС-2 – л.а. „Форд КА”, с рег.№ D AN-UA3353,  като удря същия в дясната част и така е  реализирал процесното ПТП.

Твърди се в исковата молба, че в нарушение на чл. 259, ал. 1 от КЗ, ответникът Р. управлява процесния автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана № 302/20.06.2014 г. ответникът е бил поканен да възстанови платеното от „Гаранционен фонд” обезщетение, но до датата на предявяване на исковата молба лицето не е погасило задължението си.  Претендира направените разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К. К.  от АК-Ловеч, който поддържа становището си за основателност на исковата претенция, като подробни аргументи излага по съществото на спора

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И.Р. е представил писмен отговор и е изразил становище по иска, чрез пълномощника си Н.Р..

Счита, че претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй като с изтичането на 5г. срок се погасяват всички вземания, а претенцията е на основание  чл.45 от ЗЗД – непозволено увреждане, давностния срок е 5години и тече от 01.04.2010 г., когато вземането е станало изискуемо.  Твърди, че давностния срок е изтекъл на 01.04.2015 г., а исковата молба е депозирана на 04.01.2016 г. Излага, че  давността на вземанията, произтичащи от непозволено увреждане – започва да тече от деня на увреждането,  а не  от датата на изплащане обезщетението на собственика на пострадалия автомобил. Твърди, че в доклада по щета за имуществени вреди № 12 0196/29.12.2010 г. на ГФ – гр. София, представен като доказателство по делото за наличие на щета, а впоследствие  и като доказателство за изплатена щета е видно, че е изплатена щета на л.а. „Фиат Пунто” с рег.№ D-AN-UA3353, видно  и от представените документи – Известие за пътна злополука, преведени от  немски език. Ответникът счита, че не следва да заплаща обезщетение на друг автомобил- л.а. „Фиат Пунто” с рег.№ AN-UA 353, различен от този, на който е причинил имуществени вреди – л.а. „Форд КА” с рег.№ D-AN-UA3353, което възражение не се поддържа в с.з. от проц.представител на ответника-адв.З. В. от АК-Ловеч.

Предявения иск е с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

 По делото е представен преведен протокол за  ПТП  съставен от служител при Полицейския  инспекторат Ансбах с посочена дата на деянието 01.04.2010г. , 15.10 часа, място на деянието, нарушението и  данни на участниците в произшествието.

Не се спори и се установява от справката от базата данни на Информационен център към ГФ /л.17/, че за управлявания от ответника  товарен автомобил „ДАФ” с Д.К.№СО 2933 АН, притежаващ  застраховка  „ГО” за ремаркето и липса на такава за влекача.

           В Гаранционен фонд е заведена на 29.12.2010г. претенция към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на сумата 4145.01евро  /л.18/ изпращайки и съответните документи, имащи отношение към разходите. По тази претенция в Гаранционен фонд е образувана щета № 120196 от 29.12.2010г. и с пл.н. от 14.01.2011г. е изплатена от ищеца на НББАЗ.

          На ищеца е възстановена с пл. н. от 24.02.2014г. от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи  сумата в размер на 3490.33 лева от застрахователя на ремаркето на влекача с Д.К.№СО 2933 АН, като остава дължима от ответника сума в размер на 4822.03 лева.

С регресна покана изх. №ГФ -РП-302/20.06.2014г. ищцовото дружество е поканило ответника да им възстанови останалото за погасяване обезщетение в размер на 4822.03 лева, по щета № 120196 от 29.12.2010г.г. , но към настоящия момент не е заплатена претендираната сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал.1, т.2 б. „а” от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД - регресен иск за заплащане в полза на ищеца на сумата от 4822.03лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на  НББАЗ обезщетение.

  Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че претенцията е погасена по давност.

По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ има многобройна съдебна практика, съдържаща се в т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС и др. Върховният съд е категоричен в становището си, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на увреденото лице и даденото от закона право на регрес. Ето защо началният момент на погасителната давност е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази по чл. 45 и 49 ЗЗД.

Следователно, правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника Илиев е възникнало на датата на изплащане на обезщетението - 14.01.2011г.. Именно от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за предявяване на иск срещу делинквента съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 30.12.2015г. /п.кл./, т.е. 5-годишния давностен срок не е изтекъл,  поради което и правото на иск не е погасено.

Разгледан по същество иска е доказан по основание и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2 б. „а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащането на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. 

По силата на чл. 288а, ал.1 т.1 от КЗ ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.   Ищецът след като е изпълнил чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да встъпи в правата на увреденото лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликт, виновно поведение на ответника,  настъпили вреди.  По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ответникът И.М.Р. управлявайки т.а. „ДАФ” с Д.К.№СО 2933 АН, собственост на  „Компас Х”ООД гр.Божурище,  при движение на км.36.9000 В-14, 91522 Ансбах, Оберайхенбах, Германия, не осигурява предимство на движещото се  по път с предимство МПС л.а. „Форд”, с рег.№ AN-UA3353, като по този начин виновно е причинил вреди на МПС –то.

Налице е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

По делото не е спорно, че  за управлявания от ответника автомобил „ДАФ” с Д.К.№СО 2933 АН,  към момента на  настъпване на произшествието същия е притежавал  застраховка  „ГО” за ремаркето, а за влекача е липсвала такава.

Фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното  от ищеца обезщетение е осъществен. По делото се установява, че ищецът е възстановил чрез Националното бюро на българските автомобилисти заплатеното на увреденото лице обезщетение. Разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ предвижда, че разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, а съгласно ал.13 след изплащане на обезщетението по ал. 4 фондът има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8, т.е. и тези разходи се дължат от ответника.

Върху процесната сума ответникът дължи и законна лихва от завеждане на иска- 30.12.2015 г. до окончателното й изплащане.

В тежест на ответника са и направените по делото разноски в размер на 192.88 лева – разноски по делото за държавна такса.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.М.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев”№2, БУЛСТАТ 121446665, представляван от изпълнителния директор и председател на УС Борислав Иванов Михайлов сумата от 4822.03  /четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и три стотинки/ лева,  изплатена от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/  обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.12.2015г. /п.кл./ до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА И.М.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев”№2, БУЛСТАТ 121446665, представляван от изпълнителния директор и председател на УС Борислав Иванов Михайлов сумата 192.88 /сто деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева направени съдебно-деловодни разноски за ДТ.

 Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: