Р Е Ш Е Н И Е

№ 252

гр. Троян, 19.09.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Светла Иванова

при секретаря Е.П. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 112 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:                                                               

„Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева, чрез адвокат М.Ц.И. е предявило срещу А.М.Т., ЕГН ********** *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 4 344.40 – четири хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет  стотинки, дължима главница по Договор за кредитна линия, сключен на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 313.46 – хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 359.11 – триста петдесет и девет лева и единадесет стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 120.34 – сто и двадесет лева и тридесет и четири стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 528.71 – петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

  В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. М.И. от ПАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника А.Т. е изпратено копие от исковата молба и доказателствата, в законовия месечен срок не е представен писмен отговор. По делото е постъпила молба от ответника, с която същия заявява желание да се даде ход на делото в негово отсъствие, изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че не дължи никакви суми на ищцовата банка. Заявява, че предявения иск е  недоказан, необоснован и неоснователен.

            От приложените към делото писмени доказателства: копие от Договор за кредитна линия от 10.11.2005г., копие от Заповед № 463/23.10.2015г. по ч.гр.д.№ 899/2015г. на ТРС, копие от Изпълнителен лист от 23.10.2015г., копие от Нотариална покана с рег. № 2832 от 28.09.2015г., Акт № 76 том І от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с рег.№ 477 на НК с район на действие РС-гр.Троян и ч.гр.д.№ 899/2015г. по описа на ТРС от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно Договор за кредитна линия от 10.11.20105г.  „Обединена Българска Банка” АД е предоставила на А.М.Т., банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 5000 лева, намален на 4000 лева на 31.05.2013г. на основание чл. 2 от договора за кредитна линия, съгласно който банката има право периодично едностранно да променя кредитния лимит според кредитната история на кредитополучателя, като същия се осведомява за текущия разполагаем кредитен лист с месечното извлечение, във всеки клон на банката или от всяко терминално устройство АТМ на банката.

Съгласно чл.9 от договора за кредитна линия, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да погасява задължението си към Банката на датата на падежа (14 дни -четиринадесет дни след датата на извлечението). Съгласно чл.17 от договора за кредит, „Датата на издаване на извлечението е 5 (пето) число на съответния месец". Съгласно чл.10 от договора за кредитна линия, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да погасява не по-малко от 3 % (три процента) от общата сума на тегленията и годишната такса за обслужване на картата плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по-малко от 40 (четиридесет) лева.

Съгласно чл.26 от договора за кредит - „Банката има право да направи предсрочно изискуем целия усвоен кредитен лимит при пълно или частично неплащане на която и да е уговорена в настоящия договор вноска или при неизпълнение на друго задължение по договора, без да е необходимо Банката да уведомява кредитополучателя.". Датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е 19.02.2014 г. поради неплащане на 8 (осем) броя месечни вноски (от м. юли 2013 г. до м. февруари 2014 г.).

Банката е изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Същата е била представена за връчване на длъжника на 28.09.2015г. с рег.№ 2832, том 1, Акт № 76 от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с per.№ 477 на НК. На 15.10.2015г. нотариалната покана е била връчена лично на длъжника А.М.Т..

На основание чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги", във връзка с чл. 417 и следващите от ГПК, кредиторът е сезирал Районен съд - гр. Троян със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А.М.Т., с ЕГН **********.

По ч.гр.д.№ 899 от 2015г. по описа на РС-Троян, на Банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и съответният изпълнителен лист против длъжника, като е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20158790401262/2015г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Ловеч.

С възражение от А.М.Т., ЕГН **********, същият е заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение от 17.12.2015г., получено на 04.01.2016г., на основание чл.415, ал.1 от ГПК, Районен съд - гр. Троян указва на заявителя „Обединена българска банка"АД, че може да предяви иск относно вземането си срещу възразилия длъжник, в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Вземанията, предмет на оспорената заповед, по повод на които търсят установяване, произлизат от сключения с А.М.Т., ЕГН **********, Договор за кредитна линия от 10.11.2005г., и са общо в размер на 6 016,97 лева /шест хиляди и шестнадесет лева и деветдесет и седем ст./, от които главница в размер на 4 344,40 лева /четири хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет ст./, договорна лихва от 19.07.2013г. до 20.10.2015 г. в размер на 1 313,46 лева /хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет и шест ст./, и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 19.07.2013 г. до 20.10.2015г. в размер на 359,11 лева /триста петдесет и девет лева и единадесет ст./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 22.10.2015г. до окончателното издължаване на присъдените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 463 от 23.10.2015 г. и изпълнителен лист №562 от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№899/2015 г. по описа на РС-Троян.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., от което се установя по безспорен и категоричен начин дължимостта на претендираните в исковата молба суми.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ, който се явява допустим. 

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.           

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая се установява, че процесното вземане произтича от Договор за кредитна линия от 10.11.2005г., сключен между „ОББ” АД и ответника А.Т.. В молба с вх.№3381/26.05.2016г. от ответника Т. е направено възражение, че не дължи на ищцовата банка претендираните суми.

 Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно основание в нормата на чл. 430 от Търговския закон, регламентираща договора за банков кредит.

Анализът на приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя А.Т. сумата уговорена по договора. Съгласно договорните клаузи – чл. 9 ответника се е задължил да  погасява ежемесечно процесния кредит с уговорените в договора лихви, неустойки, месечни вноски, такси и комисионни, в срок до прекратяване на договора - разсрочено, на ежемесечни вноски в срок 14 дни от датата на всяко месечно извлечение /дата на падежа на разсрочените вноски/, която се посочва в същото. Съгласно чл.10 от договора за кредитна линия, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да погасява не по-малко от 3 % (три процента) от общата сума на тегленията и годишната такса за обслужване на картата плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по-малко от 40 (четиридесет) лева.

С подписа си под договора ответникът е декларирал, че е запознат и съгласен с представените по делото общи условия на ищеца за ползване на кредитна линия, под действието на които е сключен този договор.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че  ответникът е ползвал издадената му от ищеца по договора кредитна линия. Поради неплащане на осем месечни вноски / от м.юли 2013 година до м.февруари 2014 година/ на 19.02.2014 година е обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за кредитна линия от 10.11.2005 година. Вземайки предвид обявената на 19.02.2014 година  предсрочна изискуемост на процесния кредит размерът на дължимите суми по главница, договорни и наказателни лихви, съгласно счетоводната система на ищеца към датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги-20.10.2015 година, приложено по ч.гр.д. №899/2015г. е както следва: 4344.40 лева, представляващи главница, 1313.46 лв., представляващи договорна лихва за периода от 19.07.2013 година до 20.10.2015 година, сумата 359.11 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.07.2013 година до 20.10.2015 година.

Поради преустановяване през м.юли 2013 година на плащанията на погасителните вноски от ответника, ищцовата банка е обявила на 19.02.2014 г. предоставения по договора кредит за изцяло и предсрочно изискуем на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, със счетоводното му записване на същата дата. Към 20.10.2015 г. - датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги, ответникът дължи по този договор на ищеца описаните горе процесни суми.

Тъй като ищецът твърди отрицателен факт- неизпълнение на поето от ответника задължение за плащане на суми по договор за кредит, то по аргумент за противното на чл. 154 ал. 1 от ГПК, тежестта на доказване плащането или недължимостта на вземането на банката, е на ответника. Т. отрича наличието на задължение, за което е издаден изпълнителния лист по реда на чл. 417 от ГПК, но не представя доказателства, че редовно е внасял определените месечни погасителни вноски на падежа съгласно договора за кредитна линия от 10.11.2005 г.

Субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Но доколкото възражението на длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК, може да бъде необосновано, кредиторът следва да посочи всички основания - факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство. Според приетото в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Защитната теза на ответника в случая е включена във възражението му, че ищеца не му е обявил по никакъв начин, че вземането е станало  предсрочно изискуемо. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, посочени в договора, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В цитираното Тълкувателно решение изрично е постановено, че съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника А.Т., а именно - с поканата за доброволно изпълнение  по изп. дело № 20158790401262/2015г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Ловеч връчена на длъжника на 24.11.2015 г., банката е упражнила субективното си потестативно право да направи  вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми, т. е. към момента на предявяване на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е настъпила и е обявена предсрочната изискуемост на кредита. При това положение дори и да не се приеме предсрочна изискуемост към обявената дата 19.02.2014г., то такава е настъпила към датата на уведомяване на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.

При съобразяване на договорните клаузи и изразеното по-горе становище относно настъпване на предсрочната изискуемост, остават непроменени задълженията относно главницата, договорната и наказателна лихва за посочения от банката период в заявлението, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно с оглед изложените по-горе мотиви от съда. Издадената заповед за незабавно изпълнение съдържа дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва /до посочения краен момент/.

С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: 4 344.40 – четири хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет  стотинки, дължима главница по Договор за кредитна линия, сключен на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 313.46 – хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 359.11 – триста петдесет и девет лева и единадесет стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 120.34 – сто и двадесет лева и тридесет и четири стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 528.71 – петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

 При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1072.94 лева по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане  на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев, а именно, че А.М.Т., ЕГН ********** ***   дължи сумата 4 344.40 – четири хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет  стотинки, дължима главница по Договор за кредитна линия, сключен на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 313.46 – хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 359.11 – триста петдесет и девет лева и единадесет стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 19.07.2013г. до 20.10.2015г., сумата 120.34 – сто и двадесет лева и тридесет и четири стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 528.71 – петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН ********** ***   да заплати на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев сумата 1079.94 – хиляда седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: