Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

гр. Троян, 19.09.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Светла Иванова

при секретаря Е.П. и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 113 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:                                                               

„Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева,  чрез пълномощника адвокат М.И., преупълномощен от  адв.в.П. – управител на Адвокатско дружество „П. и П.” със съдружници и управители адв.в.П. и адв.С. П. е предявило срещу А.М.Т., ЕГН ********** *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата от 8 227.08 – осем хиляди двеста двадесет и седем лева и осем стотинки, дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic /EUROCARD/ MasterCard Standart, сключен на 04.11.2003г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 372.47 – две хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 691.42 – шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 225.82 – двеста двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 800.72 – осемстотин лева и седемдесет и две стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

           В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. М.И. от ПАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника А.Т. е изпратено копие от исковата молба и доказателствата, в законовия месечен срок не е представен писмен отговор. По делото е постъпила молба от ответника, с която същия заявява желание да се даде ход на делото в негово отсъствие, изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че не дължи никакви суми на ищцовата банка. Заявява, че предявения иск е  недоказан, необоснован и неоснователен.

           От приложените към делото писмени доказателства: копие от Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic /EUROCARD/MasterCard Standart от 04.11.2003г., копие от Молба-декларация за издаване на кредитна карта, копие от заповед за незабавно изпълнение № 462/23.10.2015г. по ч.гр.д.№ 898/2015г. на ТРС, копие от Изпълнителен лист № 563/23.10.2015г. по ч.гр.д.№ 898/2015г. на ТРС, копие от нотариална покана с рег.№ 2832/28.09.2015г. том І Акт № 76 от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с рег.№ 477 на НК и от допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic /EUROCARD/ MasterCard Standart, от  04.11.2003г. в гр. Троян “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е издала на кредитополучателя А.М.Т., кредитна карта с кредитен лимит в размер на 10 000 лева, намален на 5 000 лева на 30.12.2013 година.

Съгласно чл.13, т.1 от договора, картодържателят избира начин на погасяване на ползвания кредитен лимит изцяло или частично, съгласно посоченото в молбата за издаване на кредитна карта, като ответникът е избрал частично погасяване. Съгласно чл.13.2 от Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic /EUROCARD/MasterCard Standart от 04.11.2003 г. - „При частично погасяване Картодържателят е длъжен да погаси 10 % (десет процента) от общата сума на тегленията, плащанията и годишната такса от договора плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец". Съгласно чл.11 от договора, „Картодържателят е длъжен да погаси задължението си към Банката в десетдневен срок от датата на извлечението (датата на падежа)".

Длъжникът не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите вноски и лихви по предоставения кредит, поради което на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, във връзка с чл.27.3 от Договора за кредит, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и прекрати договора. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е 23.01.2014г., поради неплащане на 4 (четири) броя месечни вноски (от м. септември 2013 г. до м. януари 2014 г.).

Банката е изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Същата е била представена за връчване на длъжника на 28.09.2015 г. с рег.№2832, том 1, Акт №76 от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с рег.№477 на НК. На 15.10.2015 г. нотариалната покана е била връчена лично на длъжника А.М.Т..

На основание чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги", във връзка с чл. 417, т.2 от ГПК, кредиторът е сезирал Районен съд - гр. Троян със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А.М.Т., ЕГН **********.

В образуваното производство по ч.гр.д.№898 от 2015 г. по описа на РС-Троян, на Банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и съответният изпълнителен лист против длъжника и е образувано изпълнително производство по изп.дело № 20158790401263/2015г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Ловеч.

А.М.Т., ЕГН ********** е подал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение от 17.12.2015 г., получено на 05.01.2016 г., на основание чл.415, ал.1 от ГПК, Районен съд - гр. Троян е указал на заявителя „Обединена българска банка" АД, че може да предяви иск относно вземането си срещу възразилия длъжник, в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Вземанията, предмет на оспорената заповед, по повод на които ищецът търси установяване, произлизат от сключения с А.М.Т., ЕГН **********, Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic /EUROCARD/MasterCard Standart от 04.11.2003 г.,  са общо в размер на 11 290,97 лева /единадесет хиляди двеста и деветдесет лева и деветдесет и седем ст./, от които главница в размер на 8 227,08 лева /осем хиляди двеста двадесет и седем лева и осем ст./, договорна лихва от 09.09.2013 г. до 20.10.2015 г. в размер на 2 372,47 лева /две хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и седем ст./, и наказателна лихва за периода от 09.09.2013 г. до 20.10.2015 г. в размер на 691,42 лева /шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и две ст./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 22.10.2015 г. до окончателното издължаване на присъдените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 462 от 23.10.2015 г. и изпълнителен лист № 563 от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 898/2015 г. по описа на РС-Троян.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., от което се установя по безспорен и категоричен начин дължимостта на претендираните в исковата молба суми.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ, който се явява допустим. 

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.           

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая се установява, че процесното вземане произтича от Договор за издаване на кредитна карта от 04.11.2003г., сключен между „ОББ” АД и ответника А.Т.. В молба с вх.№3380/26.05.2016г. от ответника Т. е направено възражение, че не дължи на ищцовата банка претендираните суми.

           Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно основание в нормата на чл. 430 от Търговския закон, регламентираща договора за банков кредит.

Анализът на приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя А.Т. сумата уговорена по договора. Съгласно договорните клаузи –чл.13, т.1 от договора, картодържателят избира начин на погасяване на ползвания кредитен лимит изцяло или частично, съгласно посоченото в молбата за издаване на кредитна карта, като ответникът е избрал частично погасяване. Съгласно чл.13.2 от Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic /EUROCARD/MasterCard Standart от 04.11.2003 г. - „При частично погасяване Картодържателят е длъжен да погаси 10 % (десет процента) от общата сума на тегленията, плащанията и годишната такса от договора плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец". Съгласно чл.11 от договора, „Картодържателят е длъжен да погаси задължението си към Банката в десетдневен срок от датата на извлечението (датата на падежа)".

С подписа си под договора ответникът е декларирал, че е запознат и съгласен с представените по делото общи условия на ищеца за ползване на кредитна линия, под действието на които е сключен този договор.  

        От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че  ответникът е ползвал издадената му от ищеца по договора кредитна карта. Поради неплащане на четири месечни вноски / от м.септември 2013 година до м.януари 2014 година/ на 23.01.2014 година е обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за издаване на кредитна карта VISA Classic /EUROCARD/MasterCard Standart от 04.11.2003 г. Вземайки предвид обявената на 23.01.2014 година  предсрочна изискуемост на процесния кредит, размерът на дължимите суми по главница, договорни и наказателни лихви, съгласно счетоводната система на ищеца към датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги-20.10.2015 година, приложено по ч.гр.д. №898/2015г. е както следва: 8227.08 лева, представляващи главница, 2372.47 лв., представляващи договорна лихва за периода от 09.09.2013 година до 20.10.2015 година, сумата 691.42 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2013 година до 20.10.2015 година.

Поради преустановяване през м.септември 2013 година на плащанията на погасителните вноски от ответника, ищцовата банка е обявила на 23.01.2014 г. предоставения по договора кредит за изцяло и предсрочно изискуем на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, със счетоводното му записване на същата дата. Към 20.10.2015 г. - датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги, ответникът дължи по този договор на ищеца описаните горе процесни суми.

Тъй като ищецът твърди отрицателен факт- неизпълнение на поето от ответника задължение за плащане на суми по договор за кредит, то по аргумент за противното на чл. 154 ал. 1 от ГПК, тежестта на доказване плащането или недължимостта на вземането на банката, е на ответника. Т. отрича наличието на задължение, за което е издаден изпълнителния лист по реда на чл. 417 от ГПК, но не представя доказателства, че редовно е внасял определените месечни погасителни вноски на падежа съгласно договора за кредитна карта от 04.11.2003 г.

           Субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Но доколкото възражението на длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК, може да бъде необосновано, кредиторът следва да посочи всички основания - факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство. Според приетото в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

            Защитната теза на ответника в случая е включена във възражението му, че ищеца не му е обявил по никакъв начин, че вземането е станало  предсрочно изискуемо. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, посочени в договора, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В цитираното Тълкувателно решение изрично е постановено, че съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника А.Т., а именно - с поканата за доброволно изпълнение  по изп. дело № 20158790401263/2015г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Ловеч връчена на длъжника на 24.11.2015 г., банката е упражнила субективното си потестативно право да направи  вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми, т. е. към момента на предявяване на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е настъпила и е обявена предсрочната изискуемост на кредита. При това положение дори и да не се приеме предсрочна изискуемост към обявената дата 23.01.2014г., то такава е настъпила към датата на уведомяване на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.

  При съобразяване на договорните клаузи и изразеното по-горе становище относно настъпване на предсрочната изискуемост, остават непроменени задълженията относно главницата, договорната и наказателна лихва за посочения от банката период в заявлението, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно с оглед изложените по-горе мотиви от съда. Издадената заповед за незабавно изпълнение съдържа дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва /до посочения краен момент/.

 С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: 8 227.08 – осем хиляди двеста двадесет и седем лева и осем стотинки, дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic /EUROCARD/ MasterCard Standart, сключен на 04.11.2003г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 372.47 – две хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 691.42 – шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 225.82 – двеста двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 800.72 – осемстотин лева и седемдесет и две стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

         При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1450.64 лева по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

            ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане  на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев, а именно, че А.М.Т., ЕГН ********** ***   дължи сумата 8 227.08 – осем хиляди двеста двадесет и седем лева и осем стотинки, дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic /EUROCARD/ MasterCard Standart, сключен на 04.11.2003г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 372.47 – две хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 691.42 – шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2013г. до 20.10.2015г., сумата 225.82 – двеста двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 800.72 – осемстотин лева и седемдесет и две стотинки – заплатено адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН ********** ***   да заплати на „Обединена българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Света София” № 5, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК  000694959, представлявана от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончев сумата 1450.64 – хиляда четиристотин и петдесет лева и шестдесет и четири стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: