РЕШЕНИЕ

 

  275

 

гр. Троян, 19.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на деветнадесети септември  две хиляди и шестнадесета  година  в състав:

                                                                                  Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова  гр. дело № 1145 по описа за 2011 год., за да се произнесе - съобрази:

 

   Предявен е иск за делба, втора фаза на делбеното производство.

 

По делото, с влязлото в сила Решение № 65 от 21.03.2012г. на ТРС е допусната делба между  Л.И.К. ***, ЕГН ********** и М.М.К. ***, ЕГН ********** по отношение на следните имоти:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.202 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.04.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч, адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 1314 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.201, 16986.501.601, 16986.501.204, 16986.501.338, 16986.501.203, ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор 16986.501.202.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: Друг вид сграда за обитаване.

 - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.203 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.09.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 191 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.202, 16986.501.338.

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.541.425 по КККР,  одобрени със Заповед № РД – 1849/31.08.2007 година на ИД на АГ, изменена със Заповед № КД-14-11-148/18.08.2008 година на Началник СГКК-Ловеч, с площ 797 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: кв.36, п.12, № 122, 762, при съседи: ниско застрояване /до 10 метра/ № 52218.541.53, незастроен имот за жилищни нужди № 52218.541.54, нива № 52218.541.397, ливада № 52218.817.32, ливада № 52218.817.122, за второстепенна улица №52218.541.190, както и за 10 броя Кошери система „Дадан блат”, 12 -рамкови с  магазини, нови  при ½ идеална част от правото на собственост за всеки един от съделителите.

В първото по делото заседание след допускане на делбата съделителят Л.К.  е заявил против М.К. претенция по сметки на основание чл.346 от ГПК във вр. чл. 127 от ЗЗД за сумата от 4 489.38 лева, представляваща половината от изплатените от ищеца месечни вноски за периода от 08.04.2011 година до 27.09.2012година по договор за банков кредит, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД в общ размер от 40 000 лева и за сумата от 1 500 лева, представляваща половината от изплатения от ищеца Кредит овърдрафт, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД през месец ноември 2008 година и изплатен изцяло и в брой на 05.05.2012 година лично от трудовото му възнаграждение.

Отделно от това, съделителят Л.К.  е заявил против М.К. претенция по сметки на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползваният от ответницата поземлен имот с идентификатор 16986.501.202 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.04.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч, находящ се в с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ведно с построената в имота едноетажна  вилна сграда с идентификатор 16986.501.202.1, със застроена площ 50 кв.м. Претенцията е за периода от датата на писмената покана до ответницата – 27.10.2011 година /датата, на която е получила ИМ по гр.д.№ 1143/2011 година на РС гр. Троян, на основание чл. 57 от СК/  до 27.09.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, при средна наемна цена на целия имот от 150.00 лева месечно.

В проведеното  на 05.04.2013г. открито с.з.  на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на предявените искове по чл.127 от ЗЗД и чл.31 ал.2 от ЗС, като искът по чл. 127 от ЗЗД посочен в т.1 от претенцията по сметки / предявен за 4 489.38 лева, представляваща половината от изплатените от ищеца месечни вноски за периода от 08.04.2011 година до 27.09.2012 година по договор за банков кредит, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД в общ размер от 40 000 лева /  е увеличен и се счита предявен за сумата от 17 576.28 лева за периода от 08.04.2008 година до 26.11.2012 година, а иска по чл. 31 ал.2 от СК се счита предявен за сумата 1404.00 лева за периода от 27.10.2011година до 05.04.2013 година.

            Съдът е приел за съвместно разглеждане претенциите  по сметки на съделителя К..

            В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.М., изразява становище делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан и да бъдат уважени исковете по сметки. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

   Адвокат  В.А. в качеството му на пълномощник на  съделителката М.К., в представена по делото писмена защита /л.499/  моли съда да постанови решение, с което да разпредели имотите между съделителите, като съдът съобрази факта, че доверителката му ползва част от вилната сграда за живеене.

            С оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1 ГПК, съдът е допуснал назначаването на  множество експертизи както следва: съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.Г., повторна съдебно-техническа експертиза с в.л. Н.Й., съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх.Ц.К., съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.С., комплексна съдебно-техническа експертиза с вещо лице Ю.А. и В.С., съдебно-техническа експертиза с вещо лице Й.М., съдебно-техническа експертиза с вещо лице С.Г., с конкретно поставени задачи, които са приети като доказателства по делото.

            Троянски районен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            Съобразното влязлото в сила решение № 65 от 21.03.2012г., постановено по настоящото дело, до делба са допуснати недвижими имоти и движими вещи при равни права  за страните – по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

            Относно способа за ликвидиране на съсобствеността:

Следва да се има предвид, че целта на делбеното производство е да се ликвидира съсобствеността изцяло. Всеки съделител има право да получи реален дял от имота, на който има идеална част право на собственост.

            Основният принцип за извършване на делба, залегнал в разпоредбата на чл. 352 от ГПК е делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. Този способ може да се използва тогава, когато от допуснатите до делба имоти, могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял.  Тегленето на жребий е възможно и тогава, когато квотите на съделителите са равни. Ако не е налице някоя от тези предпоставки, не би могло да се извърши делба по реда на теглене на жребий. Тогава ще е налице втората хипотеза, по която би могла да се извърши делбата, а именно чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Законодателят предвижда, че съдът може да извърши делба като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност или частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий е неудобно, когато в някой от имотите някой от наследниците е извършил значителни подобрения, когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяване на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, когато тегленето на жребий би довело до усложняване на отношенията между съделителите до неудобства в изравняването на дяловете и т.н.

            В настоящият случай е невъзможно да бъде извършена делба по реда на тегленето на жребий, тъй като до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ и стойност. Съдът приема, че обстоятелството, че част от допуснатите до делба имоти се различават съществено от другите, не е пречка делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК. И доколкото законът не установява с императивна правна норма забрана за обособяване на реални дялове от имоти, различаващи се помежду си, а по отношение на обстоятелството дали подобно поделяне е удобно преценката се предоставя на съда с оглед данните по делото и наличието, респ. липсата на спор между страните.Настоящия състав съобрази, че в  проведеното на 19.09.2016г. открито с.з., ищецът К. се явява лично и заявява, че е съгласен застроения ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.202 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.04.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч, находящ се в с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка и Незастроения поземлен имот с кадастрален № 5010203 с площ от 191 кв.м., находящ се в с.Горно Трапе, община Троян, при граници и съседи на имота: имот №5010338, от две страни-земеделска територия и имот №5010202 да бъдат възложени на съделителката М.К., а на него да  бъде възложен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.541.425 по КККР,  одобрени със Заповед № РД – 1849/31.08.2007 година на ИД на АГ, изменена със Заповед № КД-14-11-148/18.08.2008 година на Началник СГКК-Ловеч, с площ 797 кв.м., находящ се в гр.Априлци, образуван от /Поземлен имот с кадастрален № 762 с площ от 640 кв.м., включен в парцел XII-257,762, в квартал 36 по регулационният план на гр.Априлци и Поземлен имот в земеделска територия-ливада, с площ от 155 кв.м.,шеста категория на земята при неполивни условия, заснета като имот с №107022 в землището на гр.Априлци, квартал „Острец"/, която воля е обективирана и в представения по делото като доказателство предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.2016г. /л.512,513 и 514/. Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че най-справедливото в настоящия случай е делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 – чрез разпределение на имотите. / В тази връзка съдът, съобразно практиката на съдилищата приема, че  в конкретния казус са налице условията на закона и разпределението на имотите, допуснати до делба има приоритет пред другите способи за извършването й- /Р285/2001г.,І ГО,Бюлетин №5/2001г./. С оглед на изложените аргументи, съдът разпределя в дял на съделителката М.К. - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.202 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.04.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч, адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 1314 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.201, 16986.501.601, 16986.501.204, 16986.501.338, 16986.501.203, ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор 16986.501.202.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: Друг вид сграда за обитаване и  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.203 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.09.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 191 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.202, 16986.501.338.

Видно от заключението на вещото лице инж.Е.М. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, пазарната оценка на ПИ с идентификатор №16986.501.202, с площ от 1314 кв.м., възлиза на 79 800 лева, а пазарната оценка на ПИ с идентификатор №16986.501.203 с площ от 191 кв.м. – незастроен възлиза на 2400 лева.

В дял на съделителя Л.К. следва да се разпредели ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.541.425 по КККР,  одобрени със Заповед № РД – 1849/31.08.2007 година на ИД на АГ, изменена със Заповед № КД-14-11-148/18.08.2008 година на Началник СГКК-Ловеч, с площ 797 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: кв.36, п.12, № 122, 762, при съседи: ниско застрояване /до 10 метра/ № 52218.541.53, незастроен имот за жилищни нужди № 52218.541.54, нива № 52218.541.397, ливада № 52218.817.32, ливада № 52218.817.122, за второстепенна улица №52218.541.190.

Видно от заключението на вещото лице инж.Е.М. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, пазарната оценка на ПИ с идентификатор 52218.541.425 с площ 797 кв.м възлиза на 18 400 лева.

По отношение ликвидиране на съсобствеността на движимите вещи, допуснати до делба:

 Настоящия състав съобрази заявеното от процесуалния представител на съделителката М.К., в т.5.3 от представената по делото писмена защита /вх.№6352 от 18.10.2016г. по описа на ТРС/, че допуснатите до делба движими вещи, представляващи 10 броя Кошери система „Дадан блат”, 12 -рамкови с  магазини, нови следва да бъдат поставени в дял на съделителя Л.К.. Стойността на движимите вещи, съобразно заключението на вещото лице възлиза на 150.00 лева.

 Разпределените на М.К. имоти възлиза на 82 200 лева, а стойността на разпределения на Л.К. имот възлиза на 18 400 лева и 150.00 лева стойността на движимите вещи. За уравняване на дяловете, М.К. следва да заплати на Л.К. сумата от 63 650 лева.

            По направените претенции по сметки:

Направеното от ищеца искане, представляващо обезщетение за  ползата от съсобствената вещ, от която е бил лишен, приравнена на месечен наем, съдът  подведе  под нормата на чл.31 ал.2 от ЗС.

След внимателна преценка на всички доказателства по делото съда счита, че тази претенция е недоказана  и неоснователна по следните съображения: За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца от ползване и поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът. В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставки за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС.  В настоящия случай безспорно е установена съсобствеността на страните върху недвижимия имот. Безспорно се установи, че ответника като съсобственик в този имот го е ползвал  преимуществено за лични нужди, установявайки се през последните години да живее в него, но липсват каквито и да било доказателства, че ищеца в действителност е бил лишен от възможността да ползва този имот. Нещо повече,  в хода на настоящото производство беше установено, че ищецът  живее преимуществено в гр.Плевен, но има ключ от вилата и е осигурявал достъп на назначените вещи лица за оглед.

Отделно от това по делото липсват доказателства, че ищеца е отправил писмена покана до ответницата да му заплаща обезщетение за личното ползване на  процесния имот. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС е категорична е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съдебната практика приема, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и само след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. В настоящия случай  такова писмено поискване няма.  Макар и съдебната практика да приема, че исковите молби по чл.31, ал.2 от ЗС  имат значение на покана, то в настоящия случай не може да се приеме, че депозираната искова молба от 21.10.2011г. е точно такава покана, тъй като  на първо място това  е искова молба по повод съдебна делба и второ в нея липсва изрично направено  искане за заплащане на такова обезщетение. Предвид изложеното, тъй като писменото поискване е елемент от фактическия състав на този иск,  то липсата му води до неоснователност на иска. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване, е в тежест на ищеца.  И след като ищеца не доказа, че такова писмено поискване е налице,  то съдът намира, че искът с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС е  неоснователен и като такъв следва да го отхвърли.

            По отношение на претенцията по чл.127 от ЗЗД на основание чл.346 от ГПК във вр. чл. 127 от ЗЗД предявена за сумата от 4 489.38 лева, представляваща половината от изплатените от ищеца месечни вноски за периода от 08.04.2011 година до 27.09.2012 година по договор от 30.11.2007г.,  за кредит  за текущо потребление по програма „Престиж”, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД в общ размер от 40 000 лева, изменена по реда на чл.214 от ГПК и заявена за сумата от 17 576.28 лева за периода от 08.04.2008 година до 26.11.2012 година и  претенцията по чл.127 от ЗЗД за сумата от 1 500 лева, представляваща половината от изплатения от ищеца Кредит овърдрафт, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД през месец ноември 2008 година и изплатен изцяло и в брой на 05.05.2012 година лично от трудовото му възнаграждение съдът намира за неоснователни, поради следните съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Следователно основателността на претенцията по сметка на ищеца е обусловена от доказване на кумулативното наличие на следните предпоставки : 1/ да е поето задължение от един или от двамата съпрузи; 2/ задължението да е поето по време на брака; 3/ задължението да е за задоволяване на нужди на семейството; 4/. единия съпруг в качеството си на солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част.

            В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се доказва наличието само на първите две горепосочени предпоставки – поето е задължение от ищеца Л.К.  в размер на 40 000лева към ОББ АД на 30.11.2007г., като това е станало по време на брака му с М.К. /прекратен  с Решение №606 от 08.04.2011г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№ 2112/2011г. на РС-Плевен/, което обстоятелство се установява от приложеното като доказателство гр.д.№ 1143/2011г. на ТРС. Не се доказа обаче наличието на третата горепосочена предпоставка, а именно задължението от ищеца Л.К. да е поето за задоволяване на нужди на семейството. Това от своя страна налага извода, че задължението не е станало солидарно, тъй като солидарната отговорност по смисъла на СК /чл.25 ал.2 СК отм./ не възниква автоматично – с получаване на заемната сума, а е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била изразходвана за задоволяване на нужди на семейството /определение № 1460/03.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 950/2009 г, III г.о; решение № 655/05.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 573/2006 г, II г.о; определение № 101/25.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3336/2008 г, II г.о/. А след като не е възникнала солидарна отговорност между съпрузите, ищеца не би могъл да се възползва и от правната възможност по чл. 127 ал. 2 ЗЗД, която възможност е предоставена единствено на солидарния длъжник, независимо от обстоятелството, че на 26.11.2012г. е погасил  изцяло задължението си. С оглед недоказване от ищеца на обстоятелството, че ответницата е солидарно отговорна с него за поетото по време на брака от ищеца задължение към ОББ АД, следва да се приеме, че задължението е лично на ищеца, тъй като сумата по кредита за текущо потребление е преведена по неговата банкова разплащателна сметка /видно от  т.4 от Договора /л.137/ и по делото не се доказа, че тази сума да е изразходвана за нужди на семейството.  

            Изложените аргументи за неоснователност на претенцията по чл.127 от ЗЗД  за сумата от 17 576.28 лева, претендирана  за периода от 08.04.2008 година до 26.11.2012 година са относими и досежно претенцията по чл.127 от ЗЗД за сумата от 1 500 лева, представляваща половината от изплатения от ищеца Кредит овърдрафт, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД,  която съдът също намира за неоснователна, поради което счита за ненужно да ги преповтаря.

            По отношение на таксите:     

            При този изход на делото, на основание чл. 355 от ГПК във вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно стойността на дяловете си, съделителите следва да заплатят държавна такса по сметка на ТРС, в размер на 3288 лев, представляваща 4% върху стойността на дела.Отделно от това, ищецът  Л.К. следва да бъде осъден да заплати и 56.16 лева ДТ  за иска по чл.31 ал.2 от ЗС, както и 763.05 лева ДТ за исковете по чл. 127 от ЗЗД .

            По отношение на разноските:

Съделителите претендират заплащане на направените от тях разноски по производството. Особеност на делбеното производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски (вж. в т. см.  т.9 от ППВС №7/28.11.1973г. и Решение №586/1964г. по гр. д. №2817/1963г., ВС, I г.о.). Разноските се разпределят между съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, като не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение (доколкото всеки съделител е и ищец и ответник). Ето защо направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение следва останат в тежест на всяка от страните, така, както са направени.

Направените в делбеното производство разноски от Л.К. във връзка с ликвидиране на съсобствеността (без разноските за адвокатско възнаграждение) са в размер на 1990.00 лева, а разноските сторени от М.К. са в размер на 275.00 лева.

Съдът намира, че съделителят М.К. следва да бъде осъден да заплати на съделителя Л.К. направените от него разноски по делото във връзка с ликвидиране на съсобствеността, съобразно стойността на дяловете им, а именно - сумата от 857.50 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА Л.И.К. ***, ЕГН **********  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.541.425 по КККР,  одобрени със Заповед № РД – 1849/31.08.2007 година на ИД на АГ, изменена със Заповед № КД-14-11-148/18.08.2008 година на Началник СГКК-Ловеч, с площ 797 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: кв.36, п.12, № 122, 762, при съседи: ниско застрояване /до 10 метра/ № 52218.541.53, незастроен имот за жилищни нужди № 52218.541.54, нива № 52218.541.397, ливада № 52218.817.32, ливада № 52218.817.122, за второстепенна улица №52218.541.190 и 10 броя Кошери система „Дадан блат”, 12 -рамкови с  магазини, нови.

Стойността на дела е 18 550 лева.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА М.М.К. ***, ЕГН ********** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.202 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.04.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч, адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 1314 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.201, 16986.501.601, 16986.501.204, 16986.501.338, 16986.501.203, ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор 16986.501.202.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: Друг вид сграда за обитаване и  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16986.501.203 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1825/01.09.2009 година на ИД на АГКК-Ловеч адрес на  поземления имот: с. Горно Трапе, община гр. Троян, област Ловешка, ПК 5614, Дъковска; с площ 191 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; стар идентификатор: Няма; при съседи: 16986.39.37, 16986.501.202, 16986.501.338.

Стойността на дела е 82 200 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.К. ***, ЕГН ********** против М.М.К. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.346 от ГПК във вр чл. 31 ал.2 от ЗС за сумата от 1404.00 /хиляда четиристотин и четири/ хлева, представляваща  обезщетение за  ползата от съсобствената вещ, от която е бил лишен Л.К., приравнена на месечен наем, за периода от 27.10.2011година до 05.04.2013 година, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.И.К. ***, ЕГН ********** против М.М.К. ***, ЕГН ********** искове с правно основание чл.346 от ГПК във вр. чл. 127 от ЗЗД за сумата от 17 576.28 /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лева за периода от 08.04.2008 година до 26.11.2012 година, представляваща половината от изплатените от ищеца месечни вноски договор за банков кредит, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД в общ размер от 40 000 лева и за сумата от 1 500 лева, представляваща половината от изплатения от ищеца Кредит овърдрафт, отпуснат от Банка „ДСК” ЕАД през месец ноември 2008 година, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Л.И.К. ***, ЕГН **********   сумата от 63 650 /шестдесет и три хиляди шестстотин и петдесет/ лева  за уравнение на дяловете на съделителите.

ОСЪЖДА М.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Л.И.К. ***, ЕГН **********   сумата от 857.50 /осемстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, направените от него разноски по делото във връзка с ликвидиране на съсобствеността, съобразно стойността на дяловете.

ОСЪЖДА М.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд сумата 3288 /три хиляди двеста осемдесет и осем/ лева, представляваща 4% върху стойността на дела й.

            ОСЪЖДА Л.И.К. ***, ЕГН **********   да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд сумата 3288 /три хиляди двеста осемдесет и осем/ лева, представляваща 4% върху стойността на дела й, както и ДТ за исковете по чл.31 ал.2 от ЗС и по чл. 127 от ЗЗД  в общ размер на 819.21 /осемстотин и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки/ лева.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,  пред Ловешки окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: