Р Е Ш Е Н И Е

249

гр. Троян, 19.09.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд,  втори съдебен състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 145 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.328, ал.1, т.2 КТ; чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ.

Производството е образувано по искова молба на Д. ***, против Териториално Поделение Държавно горско стопанство (ТП-ДГС) „Черни Осъм”, със седалище и адрес на управление  с.Черни Осъм, община Троян, обл.Ловеч, ул. „Първи май” №77, ЕИК 2016174760069, представлявано от директора инж.Красимир Цанин.

Ищецът твърди, че с Трудов договор № 06 от 27.04.2007 год. е бил назначен на работа в Държавно лесничейство „Черни Осъм" с ЕИК 820193664. Изпълнявал е длъжността „о.омп" с място на работа „администрацията - обект 267" с първоначално договорено основно трудово възнаграждение  в размер на 300 лева. От 28.06.2011 год.  правоприемник на Държавно лесничейство „Черни Осъм" е ДП „Северозападно държавно предприятие" ЕИК 201617476.

Твърди, че за периода от 27.04.2007 год. до 31.12.2015 год.  ищецът е бил  преназначаван многократно на различни длъжности от работодателя, но изпълняваната от него дейност винаги е била една и съща — отговорност за секретен „обект 267", чието наименование по-късно било сменено на обект „400”.. Излага, че с допълнително споразумение към трудов договор последно е бил преназначен на 4-часов работен ден и възнаграждение в размер на 547.19 лева, като трудовата си дейност е следвало да изпълнява в Държавно горско стопанство - Администрация - Обект 400, област Ловеч, община Троян, с. Черни Осъм. Твърди, че трудовото му правоотношение е било  прекратено на 30.12.2015 год. със Заповед № 5 от 30.12.2015година, като счита, че атакуваната Заповед е противоправна, тъй като не отговаря на законовите изисквания. Твърди, че не е налице съкращаване на щата, тъй като изпълняваната от ищеца длъжност се е състояла в охрана и опазване на „обект 267", в последствие с променено име - „обект 400", но на същото място и към  момента друго лице  отговаря за охраната на „обект 400", като трудовите функции и на двамата са едни и същи.  Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,  „обект 400" не е прекратил дейността си, че работодателят е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция, което не представлява съкращаване на щата. Счита, че е налице привидно съкращаване на щата, което е направено с цел да бъде уволнен и на  негово място да бъде назначено друго лице, което да изпълнява дейността  по същия начин и в същия обем.

Твърди, че от 2007 год. до 2015 год. наименованието на длъжността е било променяна многократно, но поради специфичността на работата никога не са  променяли характера на извършваната от ищеца работа.  Излага, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като при прекратяване на трудовото правоотношение, за работодателят е налице задължение по чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието или при съкращаване на щата да извърши подбор. В конкретния случай подбор не е извършен. Счита, че липсват от страна на работодателя мотиви по отношение на причините за прекратяване на трудовото правоотношение и по отношение на съкращаването на щата. Излага, че в Предизвестие № 971/30.11.2015 год. работодателят е посочил, че в „ДГС” Черни Осъм не са налице свободни работни места", но твърди, че съгласно чл. 21, ал. 2 от Браншови колективен трудов договор /БКТД/ задължение на работодателя е преди да се пристъпи към съкращение или връчване на предизвестие да уведоми работника за свободните работни места в съответното ДГ, ДГС и ДДС и условията за заемането им, което задължение според ищеца не е коректно изпълнено, поради следните съображения: Работодателят е направил това задължително уведомяване с предизвестието, като счита, че съгласно БКТД това трябва да бъде направено преди него. Твърди, че работодателят е посочил, че само в „ДГС Черни Осъм" няма свободни работни места, но не е посочил дали има свободни места във всички държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства и държавните предприятия, които се числят към работодателя. Не е посочил и изискванията за заемането на съответните длъжности, което представлява нарушение на БКТД и води до незаконосъобразност на Заповедта за уволнение.    

Моли съда да постанови решение, с което признае прекратяването на трудовия договор за незаконно и да отмени горе цитираната  заповед, като признае уволнението за незаконно, да го възстанови на предишната работа и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Претендира за разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор. Счита, че Заповед № 5 от 30.12.2015г. на Директора на СЗДП, ТП «ДГС- Черни Осъм» е правилна и законосъобразна. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е работил при ответника на длъжност „о.омп” с  Трудов договор от 27.04.2007г., а от 31.03.2012г. е бил преназначен на длъжност „о.р.” с месечно трудово възнаграждение в размер на 547.19 лева.

Твърди, че в качеството си на работодател, с цел оптимизиране работата на стопанството се наложило да предприеме съответни мерки, една от които е съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, тъй като същата се оказала излишна, във връзка с което на стопанството било утвърдено ново щатно разписание, според което е налице действително съкращение в щата, като е съкратена длъжността на ищеца и не са разкривани други длъжности, т.е. на мястото на ищеца не е назначавано друго лице. Счита, че право на работодателя е да определя щата на предприятието си, да прави промени в него и в длъжностните характеристики на работниците и служителите си, като възлага или изземва трудови функции.

Твърди, че на ищеца е изпратено Предизвестие №971/30.11.2015г., след което е издадена и  атакуваната Заповед №5/30.12.2015г., с която е прекратено трудовото му правоотношение.

Счита несъстоятелни твърденията на ищеца, че преди съкращението е следвало да извърша подбор по смисъла на чл.329 от КТ, тъй като съкратената длъжност е „о.р.", друга такава в стопанството не е налице, предвид на което за работодателя не само че не е налице задължение за подбор, но и такъв е невъзможен, тъй като няма как да бъде извършен между  различни и несъвместими помежду си длъжности на „лесничей" , „счетоводител" и т.н. с тази на „о.р.”.

Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на всички законови изисквания - издадена е в писмена форма, мотивирана е, цитирано е изрично правно основание, разпоредено е изплащането на следващите се обезщетения и отразяването на съответните обстоятелства в трудовата книжка на ищеца. Твърди, че в ТП ДГС с.Черни Осъм не били  налице свободни работни места, което обстоятелство е съобщено на ищеца  с предизвестието.  Излага, че е невъзможно  ищеца да бъде възстановен на заеманата от него длъжност , тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, а  към момента такава длъжност не съществува.

По отношение на  претенцията за заплащане на обезщетение  за оставането му  без работа в размер на 3 283.14 лева по реда на чл.221 ал.1 от КТ твърди че е неоснователна.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Ц.А. от ЛАК, който поддържа исковата претенция на посоченото правно основание по съществото на спора и в представената по делото писмена защита.

Ответното ТП ДГС с.Черни Осъм, редовно призовано се представлява от адв.С.Т. от ЛАК. Адв.Т. поддържа становището си за неоснователност претенцията по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа им, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че между тях е било налице трудово правоотношение, по силата на трудов договор №6 от 27.04.2007г. сключен с Държавно лесничейство  „Черни Осъм”, понастоящем ТП ДГС Черни Осъм.

Не се оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено.

Представен е трудов договор №6 от 27.04.2007г. сключен с Държавно лесничейство  „Черни Осъм”, от който е видно мястото на работа на ищеца – администрация обект 267 в с.Черни Осъм, както и длъжността „ о.омп”.

От представените допълнителни споразумения  към трудовия договор  №20 от 28.08.2007г, №32 от 21.12.2007г., №17 от 29.01.2008г., №32 от 09.05.2008г.  се установява, че ищеца е изпълнявал длъжността „о.омп” с място на работа  Администрация на ДЛ”Черни Осъм”.

От представеното допълнително споразумение №58 от 23.05.2008г. се установява, че длъжността на ищеца е променена на „т.с.” с място на работа Администрация на ДГС”Черни Осъм”.

От представеното  доп.споразумение №07 от 10.09.2010г. и  №16 от 28.06.2011г длъжността е променена на  „с-т.с.” с място на работа  „Администрация- обект” на ДГС „Черни Осъм”.

С Допълнително споразумение №43 от 01.09.2011г. длъжността на ищеца отново е променена на  „специалист при управление на кризи и ОМП” с място на работа  „Администрация- обект” на ДГС „Черни Осъм”.

От приложените на л.54 и 55 от трудовото досие на ищеца доказателства се установява, че  ищеца е уведомен за настъпили промени в щатното разписание на предприятието, които налагат преминаването му на 4 часов работен ден към МЗХ отдел „Сигурност” и на 4 часов работен ден към ДГС”Черни Осъм” на длъжността „о.р.”.

Представени са доп.споразумения №48 от 30.12.2011г., №11 от 30.03.2012г., от които се установява, че  длъжността на ищеца е променена на „о.р.” , 4 часов работен ден, с място на работа „Администрация- обект 400” на ДГС „Черни Осъм”.

Представени са доп.споразумения №19 от 03.09.2012, №34 от 01.10.2012г,. №33 от 01.11.2013г., №12 от 01.11.2014г. , №17 от 01.11.2015г. от които е видно, че длъжността на ищеца  не е променена - „о.р.”, 4 часов работен ден, с място на работа СЗДП ТП ДГС”Черни Осъм”.

Представено е предизвестие  №971 от 30.11.2015г. от което се установява, че ищецът е уведомен за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата в стопанството. С предизвестието  ищеца е уведомен, съгласно чл.21 ал.2 от БКТД,  че в ДГС Черни осъм не са налице свободни работни места.

Последвала е  заповед  №5 от 30.12.2015г., с която трудовото правоотношение е прекратено.

 От представените по делото доказателства, включително и трудовото досие на ищеца липсват длъжностни характеристики. С протоколно определение от 05.07.2016г. съдът е задължил ответника в 3-дневен срок да представи длъжностни характеристики на ищеца за длъжностите, които е изпълнявал в ответното предприятие, но  такива отново не бяха представени.

По делото е допусната и реализирана съдебно-икономическа експертиза. В заключението си експерта е установил, че при посещението си в ТП ДГС „Черни Осъм” „длъжностна характеристика„ на ищеца също не е била предоставена за проверка, а ръководителя на ответника – инж. Цанин е предоставил на вещото лице информация под формата на „устни обяснения”.

От Браншов колективен трудов договор /БКТД/ на работещите в отрасъл “Горско стопанство – стопанисване” през 2015-2016 година, сключен между Министерство на земеделието и горите, Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост /ФСОГСДП/ към КНСБ и Националната федерация “Земеделие и горско стопанство” /НФЗГС/ на КТ – “Подкрепа” се установява, че в него не е предвидена специална закрила при уволнение на редовите членове на синдикалните организации работещи в Териториалните поделения на Държавните предприятия, освен в случаите на съкращаване в щата над 5% от средносписъчния състав на държавните предприятия и техните поделения и при масови уволнения по смисъла на чл. 130а КТ /чл. 17 и следващите от БКТД/.

Специална защита при уволнение е предвидена в чл. 48, ал. 1 от БКТД и за членовете на регионалните и национални синдикални ръководства, председатели и членове на: синдикални комитети, ревизионни комисии, стачни комитети, комисии по договаряне на КТД, при промяна на работодателя.

Специална защита при уволнение е предвидена и в чл. 49, ал. 1 от БКТД, според който “в случаите, при съкращаване в щата или при намаляване обема на работа в централното управление” на Държавното предприятие, Държавното ловно стопанство и Държавното горско стопанство, трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП /КНСБ/ и НФЗГС /КТ “Подкрепа”/ не може да бъде едностранно прекратено от работодателя без предварително съгласие на ръководството на синдикалната организация. От смисловото и граматическо тълкуване на този текст може да се направи извод, че с него се урежда защита при уволнение поради съкращаване в щата, но само на работниците в централното управление на държавното предприятие, а не и на тези в териториалното поделение, каквото е ответното Териториално поделение “ДГС” – Черни Осъм, към СЗДП Враца.

Видно от Трудова книжка на ищеца и представеното от Агенция по заетостта писмо се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното предприятие, ищецът не е започвал нова работа.

От трудовия договор между страните и заключението на вещото лице се  установява, че р-ра на последното брутно трудово възнаграждение за м.декември е  547.19 лева.

Останалите документи от личното трудово досие на ищеца са неотносими към спора, поради което не следва да се обсъждат.

При  така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Така предявените искове са допустими.  Разгледани по същество, съдът намира, че същите са основателни по следните съображения:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е  прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 01.01.2016г., съгласно заповед  № 5 от 30.12.2015г.

Щатът – това е списъка на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности, като съкращаването на щата  означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой работници или служители.

Първият и основен въпрос при уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.ІІ от КТ,  който подлежи на доказване е, налице ли е реално съкращаване на щата на ответника.  Тежестта на доказване на този факт лежи върху работодателя. Елементите от фактическия състав на това прекратително основание са следните: 1. решение на компетентния орган, взето по надлежния ред за намаляване, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието; 2. действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане в сила на новото щатно разписание; 3.наличие на утвърдено щатно разписание, отразяващо съкращението на щата, което предхожда датата на уволнението и 4. да е извършен подбор, когато не се съкращават всички или единствената щатна бройка за съответната длъжност.

Чл. 167 от ЗГ определя органите на управление на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, каквото е СЗДП-Враца чието поделение е ответното “ДГС” – Черни Осъм, а те са: 1. министърът на земеделието и храните; 2. управителният съвет на държавното предприятие. Съгласно чл. 170 ЗГ, Управителният съвет на държавното предприятие приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие. В конкретният случай ответникът не доказа, че съкращаването в щата е извършено от надлежен орган, а именно от Управителния съвет  на  СЗДП-Враца. По делото не е представено решение, с което Управителния съвет да е приел нови структура и щат на ТП “ДГС” – Черни Осъм. Представено е единствено поименно разписание на длъжностите на ТП „ДТС” – Черни Осъм от 01.10.2016 г., изготвено от Директора на ТП и утвърдено от Директора на  СЗДП Враца. Ето защо ответникът не доказа, че към датата на уволнението е налице ново щатно разписание, утвърдено по надлежния ред и от надлежния орган, поради което само на това основание уволнението се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

По отношение на твърдяното от ищеца нарушение на чл.21,ал.2 от БКТД:  Разпоредбата на чл.21,ал.2 от БКТД предвижда „преди да се пристъпи към съкращение или връчване на предизвестие, на работниците и служителите, които ще бъдат засегнати от промените, задължително да се предоставя информация за свободните работни места в съответното ДП, ДГС или ДЛС и условията за заемането”. Анализа на разпоредбата на чл.21,ал.2 от БКТД не вменява в задължение на работодателя да предложи на работника да заеме всички свободни длъжности в предприятието, а само да предостави информация за това кои са те и какви са условията за заемането им, което същия не е сторил, предоставяйки информация  на работника само и единствено за липсата на свободни работни места в ДГС ”Черни Осъм”  /л.6/, като такава не е предоставена и  на този, към който е поето задължението – в случая синдиката ФСГОСДП към КНСБ, който е можело да оспори действията на съконтрахента си- работодател.

Само по себе си, това неизпълнение не в състояние да обоснове незаконосъобразност на уволнението, извършено поради съкращаване в щата.

В обобщение на горното съдът намира, че дори и да има неизпълнение на задължения поети от работодателя към синдикатите в БКТД, от вида на тези поети в 17, ал.1 от БКТД и чл.21,ал.2 от БКТД, те сами по себе си не могат да се отразят върху законосъобразността на уволнение извършено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата на конкретен работник.

Независимо от горното обаче, съдът счита, че в конкретния казус оспорената Заповед е издадена в нарушение на закрилата предвидена в чл.333, ал.4 КТ, което от своя страна също е основание обосноваващо незаконосъобразността на обжалваната Заповед, тъй като съгласно цитираната разпоредба, в случаите по чл.328 ал.1 т.2 - работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикат в предприятието, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в КТД.  Видно от представения БКТД на работещите в отрасъл „Горско стопанство-стопанисване”, същия е сключен 22.12.2014г. между Министерството на земеделието и храните от една страна и от работодателите в отрасла, между които и СЗДП-Враца, както и от синдиката ФСГОСДП към КНСБ. В този БКТД и в разпоредбата на чл.49 от  него е предвидено, че прекратяването на трудово правоотношение при съкращаване в щата и намаляване обема на работа на работник член на синдикалните структури на синдиката ФСГОСДП, не може да се извърши без предварително съгласие на ръководството на синдикалната организация. Ответника нито твърди, нито е представил доказателства за това да е искал или получавал предварително съгласие от синдикат и преди извършване на уволнението с връчването на оспорената Заповед, а доказателствената тежест за липсата на синдикална закрила по  чл. 333, ал. 4 КТ, респективно преодоляването й, се носи и по делото от ответния работодател (така Р № 63-2014-III г.о. на ВКС).

Само за пълнота на изложението и до колкото от ищеца са въведени и  други отменителни основания, съдът счита, че дължи произнасяне, тъй като намира същите за неоснователни, поради следните съображения: Неоснователно е твърдението на ищеца за незаконосъобразност на обжалваната Заповед № 5 от 30.12.2015г., поради немотивираност. На първо място изискванията за мотивираност на уволнителна заповед въведени в чл.195 КТ касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, където е и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ. На второ място във въпросната заповед ясно е посочено като е изписана освен законовата норма, послужила за основание за прекратяване на трудовия договор, то и нейното значение, а именно: съкращаване на щата. А и видно от цялостното изложение на искова молба ищеца е бил напълно наясно, че е уволнен поради съкращаване в щата. Достатъчно е в уволнителна заповед за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата до са посочени причините поради които е прекратен трудовия договор на работника. А това определено в случая е направено.    

Съгласно константната съдебна практика / Реш.№1845/29.12.1999г. постановено по гр.д.№768/99г.ВКС, Реш.№1371/11.09.2001г. по гр.д.№1741/2000г. на ВКС/ , когато се съкращава единствена щатна бройка, работодателя няма задължение за подбор.  В този случай Решението, с което щатната  длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол, защото е въпрос на управленска целесъобразност, но на съдебен контрол подлежи уволнението, извършено на това основание. В този смисъл,  не е налице съкращаване на щата, когато съответната трудова функция реално не се съкращава.  В настоящия казус, от събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че трудовата функция, която е изпълнявал ищеца в ТП ДГС „Черни Осъм”, реално не е  съкратена. Действително, липсата на длъжностна характеристика възпрепятства съда да съпостави естеството и съдържанието на изпълняваните трудови функции, но съобразявайки свидетелските показания, които съдът кредитира с доверие като обективни,  настоящия състав констатира, че задълженията на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с него са възложени да се изпълнява от  св. Д.М.Д., като безспорно се установява идентичност в работата на ищеца и свид.Д.. Това се установява от показанията на свидетелката на ответната страна Р.М.З. „…...Д.Д.  е на 4 часов работен ден при нас и  на 4 часов работен ден  в МЗХ…..Д.В. поддържа стените на сградата на ДГС, той главно отговаряше  за обекта си, но той е към МЗХ. За нашите 4 часа, В. поддържа обекта ДГС, колите, ходеше и със сезонните работници, каквото му каже директора да прави, по принцип. ….”. Тези показания се подкрепят и от показанията на самия св.Д.Д.:”….. Аз работя в ТП ДГС с. Черни Осъм като „П.” от 01.04.2015 година. През почивните дни, когато нямам работа като „П.”, аз изпълнявам и други функции, като поддържам сградата, поддръжка на автомобилите, ходя и на разсадника. Залесявам, кося, окопавам дръвчета….На трудов договор съм с МЗХ, на 4 часов ненормиран работен ден. От тази година, от 04.01.2016г. /т.е. три дни след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/ съм на тази секретна длъжност. От 01.04.2015г. работя в ДГС, като основна длъжност „П.”. Нямал съм представа за въпросния „секретен обект” до края на 2015г., след което ме поканиха, защото аз съм карал курс за квалифицирана информация преди 15 години. Нямам спомен как точно стана…..”. /л.109/.  От показанията на св. А.А.К. „…..Д.В. знам, че е съкратен…. По-късно разбрах, че следващия Д.Д. изпълнява задължения на Д.В.…..”. От показанията на свид. П.М.Д., се установява, че В. и Д. са работили на разсадника. Отделно от това, св.З. удостовери с показанията си в с.з., че през м.април 2016г. са назначени „….Сезонните работници - П. Д., П., не мога да ги кажа поименно, към момента са 3-ма сезонни работника. Има назначено и едно лице - М., който е „о.р.” със срок на изпитание от 01.07.2016г., …..”.                                                                                                

Всичко гореизложено мотивира настоящия състав да приеме, че не е налице реалното съкращаване на щата, тъй като не са премахнати  трудовите задължения, които включва съкратената длъжност.                                 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че работодателят-ответник незаконосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на Д.М.В., поради което предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.                                                                                                 С оглед изхода на спора по главния иск – основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен се явява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и като такъв също ще се уважи, като се възстанови на заеманата длъжност „о.р.” в ТП ДГС „Черни Осъм”.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ: За да бъде уважен иска за заплащане на претендираното обезщетение, следва да са налице следните предпоставки – уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, както и да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В конкретния случай тези предпоставки са налице. Уволнението е признато от съда за незаконно и като такова следва да бъде отменено. Претърпените от ищеца вреди, поради оставането му без работа са налице, като извод за това съдът прави от представеното копие от трудовата книжка на ищеца е у-ние от Агенция по заетостта /л.74/, от които се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение В. не е бил зает по трудов договор при друг работодател. С оглед на това, съдът намира претенцията за основателна, поради което на ищеца се следва обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението за период от шест месеца, считано до 01.07.2016 година. По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца В. за месеца, предхождащ месеца на уволнението е в размер на 547.19 лв. Прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът изчисли, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е в общ размер от 3283.14лв. за период  от шест месеца, считано от 01.01.2016 година.                  

С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.359 КТ, ищеца не дължи държавна такса за делото, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложена дължимата за производството държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер на по 50 лв. за всеки иск, както и държавната такса върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 КТ от 131.33 лева, или ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на ТРС държавна такса в общ размер от 231.33 лева.  Ответникът следва да заплати по сметка на ТРС и сумата от 120.00 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и 48.00 разноски за явяване на свидетели.

Мотивиран от гореизложеното, Троянски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д.М.В., ЕГН **********, извършено със Заповед № 5 от 30.12.2015г. на  Директора на ТП ДГС „Черни Осъм” със седалище и адрес на управление с.Черни Осъм, общ.Троян, обл.Ловеч, ул.Първи май №77, ЕИК 2016174760069, инж.Красимир Цанин, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, като на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ Заповед № 5 от 30.12.2015г. на  Директора на ТП ДГС „Черни Осъм”, като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д.М.В., ЕГН **********, на заеманата от него преди уволнението длъжност „о.р.” в ТП ДГС „Черни Осъм”.                                                    ОСЪЖДА ТП ДГС „Черни Осъм” със седалище и адрес на управление с.Черни Осъм, общ.Троян, обл.Ловеч, ул.Първи май №77, ЕИК 2016174760069, представлявано от инж.Красимир Цанин, да заплати на Д.М.В., ЕГН **********, сумата в размер на 3283.14лв /три хиляди двеста осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на брутното трудово възнаграждение от по 547.19. на месец, за период от шест месеца, през който е останал без работа вследствие незаконното уволнение, считано от 01.01.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.02.2016г. до окончателното изплащане.                                                                    

ОСЪЖДА ТП ДГС „Черни Осъм” със седалище и адрес на управление с.Черни Осъм, общ.Троян, обл.Ловеч, ул.Първи май №77, ЕИК 2016174760069, представлявано от инж.Красимир Цанин, да заплати на Д.М.В., ЕГН ********** сумата от 300.00 /триста/ лева направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.                                  

ОСЪЖДА ТП ДГС „Черни Осъм” със седалище и адрес на управление с.Черни Осъм, общ.Троян, обл.Ловеч, ул.Първи май №77, ЕИК 2016174760069, представлявано от инж.Красимир Цанин  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху уважените искове в общ размер от 231.33 /двеста тридесет и един лев и тридесет и три стотинки/ лева, сумата от  120.00 /сто и двадесет/ лева за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и 48.00 /четиридесет и осем/лева разноски за явяване на свидетели .                                      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: