РЕШЕНИЕ

 

№ 135

 

Гр.Троян  10.05.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и шести  април  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

      Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр.дело №154  по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе – съобрази:

 

             Производството е по реда на чл.143, ал.2 във вр. чл.149 от СК.

 

            Предмет на делото са  предявени от Л.Т.М. ***, като майка и законна представителка на Х.Р.К., родена на ***г. против Р.Х.К. ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 от СК – дължима от родителите издръжка на дете и по чл.149 от СК – издръжка за  минало време.

Ищцата твърди, че с ответника са съжителствали на семейни начала, от което съжителство е родена дъщеря им Х.. Излага, че от месец септември 2015г. са във фактическа раздяла и до настоящия момент тя единствена полага грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря им.

Прави се искане за заплащане на месечна издръжка в размер на 160.00 лева,  считано от 01.03.2016г., както и издръжка за пет месеца минало време – от 01.10.2015г. до 29.02.2016г. включително, в размер на 750.00 лева.

На ответникът е връчен препис от ИМ, ведно с доказателствата и същият при предвидената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК  е  представил писмен отговор. Счита предявените искове са допустими, но неоснователни по размер. Излага, че твърденията на ищцата, че тя единствено отделя средства за издръжка на детето и полага необходимите грижи са неверни.  Твърди, че с ищцата са имали  устна уговорка, той да поеме задължението и към „ТИ БИ АЙ БАНК”АД, като до декември 2015г. внасял по 125 лева месечно и  отделно погасявал  кредит в размер на 20 000 лева. Излага, че често  закарва и съответно прибира дъщеря си от училище, както и че и дава пари за закуски. Моли съда да определи месечна издръжка в размер на 105.00 лева за в бъдеще, като за минало време претенцията на ищцата бъде отхвърлена като неоснователна.  Не ангажира доказателства.

За установяване на обстоятелствата по исковата молба са ангажирани писмени  и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Ц.М. и М.Т.М..

За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян редовно призовани не се явява представител в съдебно заседание.  Депозиран е социален доклад.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от  приложеното на л.2  ксерокопие на удостоверение за раждане от ***г***.Троян ответникът Р.Х.К. е баща на малолетната Х. К., чиято майка е Л.Т.М..

От приложения и приет като доказателство по делото социален доклад от Д”СП” гр.Троян с вх.№2361 от 04.04.2016г. на ТРС се установява, че и двете страни се стараят да осигурят на детето  необходимата му емоционална топлина, така че да не усети срива в отношенията, който се е получил от раздялата на родителите. Установява се, че към настоящия момент малолетното дете живее със своята майка в жилище, собственост на нейните родители, но се чувства  добре в дома на баща си, тъй като е израсло там. Социалния работник е констатирал, че: „….На детето потребностите са изцяло задоволени на тази възраст….”, които констатации са на база твърденията на страните: „…..Майката заявява, че с помощта на своите родители това е постигнато. Р. заявява същото- че с помощта на своите родители има подкрепата за детето…..”.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Ц.М. и М.Т.М., съответно майка и сестра на ищцата, от които се установява, че след раздялата между страните, ответникът не е заплащал издръжка за малолетната си дъщеря. Според св. Д.Ц.М. „…От края на месец септември 2015 година Л. и Р. живеят разделени…..След месец септември ответникът не е заплащал издръжка за детето. Два-три  пъти съм виждала плодове вкъщи от него. Някой път се случва да вземе детето от вкъщи за училище….”. От показанията на св. М.Т.М.: „…Л. и Р. не живеят заедно. Разделени са от края на месец септември 2015 г. ……След радялата до колкото знам от сестра ми, Р. не заплаща издръжка за детето……..Знам само примерно, че Р. дава 2 лева сутрин на детето за закуска, понякога, но за други средства не знам да е давал……”.

Настоящия съдебен състав внимателно анализира тези показания при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед евентуална заинтересованост, но счита, че същите не се опровергават, а се подкрепят от останалия доказателствен материал. Изложените свидетелски показания съдът обсъди и съобразявайки обстоятелството, че в такава ситуация  най-близките роднини /родители, братя и сестри/ имат непосредствени впечатления, затова им дава вяра и ги възприема при достигане на фактическите си изводи, тъй като съдържат релевантни за делото факти, а именно: конкретни възприятия  свързани с ежедневните грижи и  съответно с необходимите /в т.ч. и предоставяните/ от страните средства за издръжката на  малолетното дете.                                   

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно чл.143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът като отчете възрастта на детето /9г. и 9м./ неговите нужди от дрехи, обувки, храна, учебни пособия и пр. и ноторно известните им цени, възрастта на неговите родители /и двамата в трудоспособна възраст/, възможностите на неговите родители /майката реализира доход 366 лева брутно средно месечно, а бащата получава - около 500 лева брутно средно месечно/, нормативната уредба за размера на дължимата издръжка /минималният размер на издръжката за дете е в размер на ¼ от минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба е 420.00 лева /ПМС № 375/28.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ или 105.00 лева, икономическите условия в страната и обичайно присъжданата такава в аналогични случаи приема, че нужната цялостна издръжка на детето е 220 лева, от които бащата  следва да поеме 120.00 лева, а майката разликата, тъй като тя полага и непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето (т.7 от ППВС № 5/1970г.). Съдът намира, че определяне на издръжка в по-висок размер няма да бъде съобразен с нуждите на детето, тъй като извънредни нужди на същото не се установиха.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.143 ал.ІІ от СК се явява основателен и доказан за сумата 120.00 – сто и двадесет лева и за толкова следва да се уважи, считано от 29.02.2016 година за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до пълния претендиран размер 160.00 – сто и шестдесет лева като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

С оглед тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 143, ал.ІІ от СК, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ върху така определения размер на издръжката възлиза  на 172.80 лева, платими от ответника.

             Досежно въведената претенция за присъждане на дължимата издръжка за една година назад съдът прави следните изводи:

 Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в случая е налице приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето пет месеца преди предявяване на исковите претенции.

Предвид тези констатации, съдът счита, че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало време е основателен и доказан за сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, считано за периода 01.10.2015г. до 29.02.2016г., като за разликата до  претендирания размер – 750.00 – седемстотин и петдесет лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че изложените от ответника в отговора на исковата молба и поддържани в с.з. възражения, досежно  постигната с ищцата договорка за погасяване на  нейни задължения към „ТИ БИ АЙ БАНК”, вместо заплащане на издръжка останаха недоказани.

И за двамата родители няма данни да имат задължения за издръжка към други лица от същия ред, както и да са във временна или продължителна нетрудоспособност.

При този изход на процеса, дължимата държавна такса в полза на Троянски районен съд, представляваща 4% ДТ за иска по чл.149 от СК възлиза  на 57.60 /петдесет и седем лева  и шестдесет стотинки/ лева платими от ответника, като същият следва да заплати на ищцата  и сторените от нея разноски за един адвокат в размер на 150.00 лева, съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

 

 
            Водим от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Р.Х.К. ***, ЕГН ********** да заплаща на Л.Т.М. ***, ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетната си дъщеря Х.Р.К., родена на  ***г., месечна издръжка в размер на 120.00 – сто и двадесет лева, считано от  29.02.2016г.  за в бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до претендирания размер 160.00 – сто и шестдесет лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Р.Х.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Л.Т.М. ***, ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетната си дъщеря Х.Р.К., родена на  ***г., сумата от 600.00 - шестстотин лева, представляваща издръжка за пет месеца минало време,  считано за периода 01.10.2015г. до 29.022016г., като за разликата до  претендирания размер – 750.00/седемстотин и петдесет/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

На основание чл.242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

 ОСЪЖДА Р.Х.К. ***, ЕГН ********** да заплати на  Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 230.40 – двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки, представляваща дължима ДТ съобразно уважената част на предявените искове по  чл.143, ал.ІІ  и чл.149 от СК, а на ищцата направените по делото разноски в размер на 150.00 – сто и петдесет лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

            Решението подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването  му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: