ОПРЕДЕЛЕНИЕ      

 

гр. Троян,  19.10.2016 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори  състав, в публичното заседание на деветнадесети септември  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 199  по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството е по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Предявена е искова молба от  А.И.И. и В.А.И. ***, чрез пълномощник адв. К.Н. ***  против Т.Н.К. и Ц.С.К. *** с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

В исковата молба се излага, че ищците са наследници на И.И.И.,***, като наследодателя им, с нот.акт № 22, т.1, д.№ 29/1980г. на Троянски районен съд е закупил от Община гр.Априлци Парцел III в квартал 65 по регулационния план на гр.Априлци към 1980г., целият с площ от 1000 кв.м., при граници-подробно описани в документа /представляващ УПИ парцел IX в кв.49 по кадастралния и регулационен план на гр.Априлци, кв.Център към 1994г./.

Твърдят, че при изготвяне на действащата кадастрална карта на гр.Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. имота е заснет с идентификатор 52218.531.116.,  урбанизирана територия. Считат, че при изработване на КККР са допуснати грешки при заснемане на имота, включително и при отразяването на западната имотна граница /между имот 116 и имота на ответниците – 118, тъй като отразената в Кадастралната карта граница не съответства на действителната имотна граница, която според тях е изместена на изток и отнема част от техния имот.

Твърди се, че е нарушена  разпоредбата на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /редакция ДВ 16/2006г./, като в чл.14 е посочено, че границите на поземлените имоти се установяват при следната поредност: От посочени от съседите гранични точки и от предходните кадастрални и регулационни планове и от документите за собственост.

Твърдят, че са изготвили проект за изменение на кадастралната карта поради непълноти и грешки, но ответниците  отказали да се подпишат с възражения, че липсва информация за приложен план за регулация и уреждане на регулационни сметки.

 Излагат, че от приложения нотариален акт е видно, че са закупили парцел, а не имот, като в приложената скица №1427/2010г. имотът представлява „УПИ", т.е. урегулиран поземлен имот - без придаваеми места.

  Считат, че правата им върху имота са потвърдени с влязло в сила съдебно решение, тъй като през 1995г. Община гр. Априлци, с цел узаконяване на незаконна постройка на ответниците /отстоянието и от страничната граница/ е издала Заповед № 136/94г. на Община Априлци за частично изменение на Строителния и регулационен план засягащ имота на ищците и този на ответниците /за преместване на регулационната линия, която заповед е обжалвана в производство по чл.138 от ЗТСУ отм. /актуален към ДВ бр-63/1995г./  с искане да се запазят съществуващите граници и с решение № 210/25.09.95г. по адм.х.гр.д.№ 8/1995г. на ЛОС жалбата е уважена.  Твърдят, че в административното  производство, в което са участвували като заинтересовани страни и ответниците, съдът е установил, че с посочената заповед е извършено „преместване на регулационната линия, която е и имотна граница между двата имота в посока изток, с цел да бъде узаконено отстояние от границата на незаконна постройка на ответниците, като е постановено решение, с което е отменена посочената заповед, като се запазва съществуващата имотна/ регулационна граница.”

Твърдят, че в приложената извадка от одобрения регулационен план е видно че регулационната /и имотна/ граница между двата имота /по синята линия/ не съвпада с отразеното в кадастралната карта. Излагат, че след решението на съда по административното производство, през 1996г. ответниците премахнали оградата си и първия ищец поставил колове на действителната имотна граница, но случайно установил при  проверка в Община Априлци, че при изготвянето на кадастралната карта е допусната грешка, неправилно е отразена западната граница между техния имот и имота на ответниците. Същата следва да бъде така, както е по предходния регулационен и кадастрален план, т.е по синята линия на скица-извадка от одобрен рег.план.

Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците Т.Н.К. и Ц.С.К. ***, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г., е допусната грешка, като имотна граница между техния имот 52218.531.116 и имотна на ответниците с № 52218.531.118 е неправилно отразена, като същата следва да минава по червената линия, отразена  на скица-проект за изменение на КККР от 04.02.2016г./ съвпадаща с имотната и регулационна граница между двата имота по Застроителния и регулационен план на гр.Априлци от 1994г./, като съдът постанови, установената граница между двата имота да бъде нанесена в кадастралната карта. Претендират за разноски.

            По реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, с който  ответниците изразяват становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че  с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147 т.1 издаден по нотариално дело № 271/1980г. бащата на първият ответник- Н.Г.Г., дарил собствения си недвижим имот, представляващ парцел II в кв.65 по плана на гр. Априлци целият с площ от 900 кв.м. при граници: улица, И.И. и ТКЗС, след което  изготвили строителни книжа за изграждане на жилищна сграда в процесния имот.

Излагат, че през 1980г. служител от Община Априлци издал протокол за строителна линия и ниво № 16, в който протокол е отбелязано точно местонахождението на жилищната ни сграда - на 5 метра отстояние от страничната регулационна линия с парцел I в кв.65. Твърдят, че в съответствие с него е издаденото строително разрешение №21/22.10.1980г. за жилищната сграда, която обитават и до момента, като през 1981г.- 1982г., оградили и дворното място в съответствие с указаното Общинска администрация гр. Априлци.

Твърдят, че оградата е изградена в съгласие и заедно с наследодателя на ищците И.И., който изпратил двама работника и заплатил на ответниците половината от материалите за изграждането й. Излагат, че ищците изградили жилищната си сграда след като ответниците оградили дворното си място и при изграждане на жилищната сграда те съобразили местоположението й с тяхната ограда и от тогава твърдят, че владеят дворното си място със съзнанието, че то е оградено в границите и конфигурацията на имота, който им е подарен с нотариален акт № 147/1980г.

В подкрепа на твърденията си  прилагат като доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147 т.1 издаден по нотариално дело № 271/1980г., протокол № 16 и строително разрешение № 21/1980г.

Твърдят, че така изградената от тях ограда през 1981-1982г. никога не е променяла местоположението си, за което обстоятелство молят за възможност да ангажират гласни доказателства.

Излагат, че от приложеното като доказателство решение на Окръжен съд - Ловеч се установява,  че причината, според съда, за издаване на отменената заповед за изменение ЗРП и попълване на кадастралния план в кв. 49, е незаконно строителство в парцела, намираш, се на запад от техния имот, което строителство е осъществено преди тяхното и при изграждане на жилищната си сграда твърдят, че са съобразили указанията на служител на  Община Априлци, който предвидил жилищната сграда на ответниците да бъде изградена  на 5 метра от нея.

Оспорват верността на документите, съдържащи се в преписката за изменение на КК на гр. Априлци, приложени към исковата молба и молят да се открие производство за оспорване на истинността им по реда на чл.193 от ГПК - на скицата проект за изменение на КК, на извадката от одобрен регулационен план и на комбинирана скица № 15-10824/12.01.2016г.

Твърдят, че в момента огради изградени по точки, отразени в проекта за изменение на КККР на гр. Априлци с № 1,2,3,4,5,6,7,8 не съществуват.

 Твърдят, че имот с идентификатор № 52218.531.118  владеят в отразените му граници по КККР на гр. Априлци повече от 35 години, както и, че в кадастралната карта в съответствие с правилата на ЗКИР и Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са отразени съществуващите на място материализирани граници както на имот с идентификатор № 52218.531.118, така и на имот с идентификатор № 52218.531.116, поради което считат, че не са налице условия за изменение на КККР на гр. Априлци с отразяване на нов имот с идентификатор № 52218.531.300 с границите така, както са посочени в скицата- проект за изменението, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът А.И.И. редовно призован се явява лично, а ищцата В.А.И. не се явява. Двамата се представляват от адв.К.Н., който от името на своите доверители поддържа изцяло исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.  Аргументите си за основателност на исковата претенция ищеца А.И.  излага в представена по делото писмена защита.

Ответниците Т.Н.К. и Ц.С.К., редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.Стефка Спиридонова от АК-Ловеч - упълномощен защитник.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства: копие от Нотариален акт за покупка на недвижим имот № 22 том І дело № 29/24.01.1980 г. на ТРС, удостоверение за наследници изх.№ 230 от 07.12.2015г. на Кметство с. Душево, област Габрово, удостоверение за данъчна оценка изх.№ 6101002648/18.03.2016г. на Община гр. Априлци, скица-проект за изменение на ККР от 04.02.2016г., комбинирана скица № 15-10824/12.01.2016г. на СГКК-гр.Ловеч, скица-извадка от одобрен регулационен план, скица № 1421/201г, копие от заповед № 18-1507/24.02.2016г. на Началника на АГКК-гр.Ловеч, решение № 210 от 25.09.1995г. по адм.х.гр.д.№ 8/1995г. на ЛОС, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147 том І дело № 271/14.03.1980г. на ТРС, копие от Строителен протокол № 16 на ОНС-гр.Априлци, копие от Строително разрешение № 21/1980г., Писмо вх.№ 3289/18.05.2016г. от АГКК-гр.Ловеч, ведно с пълна преписка по издаване на Заповед № 18-1507/24.02.2016г. на Началника на СГКК-гр.Ловеч, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, като съобрази заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Т.С., Т.Б.Х., И.К.Х., С.М.Ш. и И.П.П. счита, че предявения от А.И.И. и В.А.И., чрез адв. К.Н. ***  против Т.Н.К. и Ц.С.К. *** иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР  е недопустим, поради следните съображения:

В петитума на исковата молба е формулирано искане да се  признае за установено по отношение на ответниците Т.Н.К. и Ц.С.К. *** че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г., е допусната грешка, като имотната граница между имота на ищците с № 52218.531.116 и имотната граница на ответниците с № 52218.531.118 е неправилно отразена, като същата следва да минава по червената линия, отразена  на скица-проект за изменение на КККР от 04.02.2016г./ съвпадаща с имотната и регулационна граница между двата имота по Застроителния и регулационен план на гр.Априлци от 1994г./, като съдът постанови, установената граница между двата имота да бъде нанесена в кадастралната карта.

На първо място, с оглед дадените разяснения в ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК, /което е задължително за съдилищата/, досежно момента, към който следва да се установи дали ищците са носители  на правото на собственост върху спорната част от имота се приема, че това е момента на предявяване на иска, тъй като съгласно чл.2, ал.5 и чл.51 от ЗКИР картния материал следва да отразява вярно правото на собственост и да се поддържа в актуално състояние.

В рамките на предмета на спора, ищците с твърдение за погрешно отразени пространствени граници, наред с факта на несъответствие  следва да установят и основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдените параметри при спор за нарушено материално право. В петитума на иска следва да е формулирана претенция да бъде установено, че са собственици въз основа на съответното придобивно основание на процесния имот към момента на одобряване на КК и че е налице съответната грешка/непълнота в КК по отношение този имот, като посочат в какво се изразява тя.  В конкретния казус, от страна на ищците няма формулиран такъв петитум, а е направено искане съдът да постанови решение, с което „признае за установено по отношение на ответниците, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Априлци, одобрена със Заповед № РД 18-49/31.08.2007г., е допусната грешка, като имотна граница между техния имот 52218.531.116 и имотна на ответниците с № 52218.531.118 е неправилно отразена, като същата следва да минава по червената линия, отразена  на скица-проект за изменение на КККР от 04.02.2016г./ съвпадаща с имотната и регулационна граница между двата имота по Застроителния и регулационен план на гр.Априлци от 1994г./, като съдът постанови, установената граница между двата имота да бъде нанесена”.

Налице е трайно установена практика, съобразно която се приема, че искът с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР е допустим само когато има спор за материално право. По делото липсва правен спор, а се иска установяване на факти с правно значение. Липсата на спор за материално право води до недопустимост на иска.

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че за лице, което цели пълна защита на правата си не е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, когато може да предяви осъдителен такъв, в който смисъл е и константната практика на ВКС.

При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.4 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях  разноски в настоящото производство, само ако такива реално са заплатени /т.1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК – ВКС  Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. /. Тъй като по делото са налични доказателства за заплатено възнаграждение на адв.Стефка Спиридонова от АК-Ловеч, в качеството и на проц.представител на Т.К., то ищците следва да заплатят на ответницата К. сумата от 600.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

          Водим от изложеното съдът

 

О  П  Р   Е   Д   Е  Л  И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по гр.д. № 199/ 2016г. по описа на РС Троян, образувано по искова молба на А.И.И. и В.А.И. ***, чрез пълномощника им адв. К.Н. ***,  против Т.Н.К. и Ц.С.К. *** с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР,  поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал.4 ГПК, А.И.И., ЕГН ********** ***  и В.А.И. , ЕГН ********** да заплатят на Т.Н.К., ЕГН ********** ***,  съдебно деловодни разноски в размер на 600.00 – шестстотин лева.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, с частна жалба, в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

                                  

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................