Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                           № 122

 

                                              гр.Троян, 28.04.2016г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публичното заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2 по описа за 2016 год,за да се произнесе съобрази:  

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р.Т.В. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр.СОФИЯ.

Ищецът излага в ИМ, че  през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. е работил при ответника ГДИН като „***"– държавен служител с месторабота ***, неперсонифицирано подразделение при ***. Служебното му правоотношение е възникнало по силата на Заповед на Главния директор на ГДИН. Излага, че през посочения период от време е изпълнявал служебните си задължения при 12-часови и 24-часови смени, при тримесечно отчитане на работното време. Работното му време при ответника е договорено при сумарно отчитане за тримесечен период. Заявява, че ЗИНЗС и отменения вече ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат при изчисляване на работното време към чл.211 от ЗМВР/отм./, според която разпоредба, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица, като работното време се изчислява в дни, а за работещите като на 12-часови и 24-часови смени, сумирано по часове за тримесечен период, като от тримесечния период на отчитане на дължимия от него почасов труд /8-часов при 5-дневна работна седмица/, за тримесечието следва да се приспадне времето, в което е ползвал платен годишен отпуск, отпуск по болест и други разрешени му от работодателя отпуски през съответното тримесечие.

Твърди, че трудът, който е полагал при ответника е на смени по график, при т.нар. 12-часови и 24-часови дежурства. В изпълнение на Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието на РБ и Указание рег. № 9436/20.08.2012 г. на Главния Директор на ГДИН, при 24-часовите дежурства му е заплащано като за отработени 22 часа и 30 минути, а при 12-часовите дежурства - като за 11 часа и 15 минути. Така наречените „почивка" през времето на дежурство, е ползвана в рамките на работното място - ***, съгласно чл.317, ал. 1 от ППЗИНЗС, като това време не е отчитано като положен от него труд.

При всяко 12-часово и 24-часово дежурство, по-точно преди неговото начало, се е провеждал задължителен развод за период от 15 минути, а след приключване на дежурството се е провеждал втори развод също с продължителност 15 минути, на които ищецът задължително е участвал. Тоест освен отработените от него 12-часови и 24-часови дежурства, е отработвал преди и след всяко дежурство /под формата на развод/, по още половин час, при което отработеното от него време за всяко 24-часово дежурство реално е било 24 часа и 30 минути, а за всяко 12-часово дежурство реално е било 12 часа и 30 минути.

Твърди, че тези часове от всяко дежурство, които са отработени от него реално, съставляват част от работното му време, през който период не е имал право да съблича униформеното си облекло, бил е на разположение на работодателя в рамките на работното място и в готовност при нужда да изпълни служебните си задължения и по време на „почивка" в „група за бързи действия" за потушаване на безредици и аварии, като много често групата е действала реално в т. нар. време за почивка. Предвид горното  ищецът счита, че тези часове /неотчетени / от положения от него труд по време на всяко дежурство, представляват част от работното му време, в рамките на което е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в по-ограничен обем. Твърди също, че всеки месец е бил служебно задължен да участва в 3-часови ежемесечни занятия на територията на работното му място, които също не са били отчитани като положен от него извънреден труд при реално отчитане на отработените от него работни часове за тримесечието.

Твърди, че при сравняване на реално отработените от него работни часове за процесния период от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г., с отчетените от работодателя работни часове се явява разлика от 158 часа положен извънреден труд и 36 часа за ежемесечни занятия. Освен това работодателят не му е отчел и заплатил положен труд на официални празници в размер 84 часа за целия процесен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 година.

Часовете незаплатен положен от ищеца извънреден труд оценява при условията на чл. 211, ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/, с увеличение на почасовата ставка по основното трудово възнаграждение с 50 %, както и с увеличение за положен труд на официални празници с 100 % /чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ/, общо на сумата 1 767.80 лева. Върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд и труд, положен по време на официални празници му се дължи и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2015 г. в размер на сумата 244.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложил становището си по допустимостта и основателността на заявения иск. Оспорил е иска като неоснователен, като е развил подробни съображения.

Навежда твърдения, че предвид липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период до влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г., по отношение на работното време и почивките на служителите от надзорно-охранителния състав, по аналогия следва да се приложи текста на чл. 52, ал. 2 от ЗДС, според който почивките не се включват в работното време. Намира за неоснователно искането при отчитане на работното време да се зачита, че ищецът е работил по 24 часа и 30 минути, съответно по 12 часа и 30 минути. Претенцията на ищеца за заплащане на положен труд по време на официални празници от служителите на ГДИН, работещи на смени намира за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, тъй като такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от новия ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 53/27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., която няма обратно действие.

С отговора ответникът е заявил, че не оспорва, че е съществувало служебно правоотношение между ищеца и ГДИН през процесния период. Моли при изготвяне на ССчЕ вещото лице да съобрази дали през процесния период на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, за труд по време на официални празници и за нощен труд, в какъв размер, като съответно го приспадне при определяне размера на дължимото възнаграждение.

В с.з.ищецът се явява лично и с упълномощен представител- мл.адв. Ц.А. от АК-Ловеч. Поддържа заявените обективно съединени искове, като моли да бъдат уважени в размера след направеното изменение по реда на чл.214 от ГПК, както следва: предявеният главен иск да бъде увеличен от 1330.66 лева  на 1958.53 лева, а акцесорната претенция, заявена с ИМ в размера на 213.00 лева бъде увеличена на 258.53 лева, съобразно заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза.

В с.з.ответникът- ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София се представлява от юрисконсулт Г.Г.. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображенията, изложени подробно в отговора.

 Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени и събраните в хода на производството гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Не е спорно, че за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което  ищецът е работил при ответника ГД „ИН” като „***” с месторабота ***.

Представена е Заповед №ЧР-05-400/06.08.2012 г. относно  реда за разпределение на работното време в ГД”ИН” и териториалните й служби, на основание чл.211 от ЗМВР вр.чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно нареждане на Министъра на правосъдието, нормалната продължителност на работното време в ГД ”ИН”, ГД”Охрана” и териториалните им звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В т.5.2 е предвидено, че когато численият състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работата на 8 – часови и 12 – часови смени, могат да се установят 24 – часови работни които се организират по утвърден седмичен или месечен график, като според т.8.2 работното време на служителите,работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период.Времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. Редът , по който се полага и отчита извънреден труд е регламентиран в Раздел ІІІ от Заповедта, като в т.13.1 е посочено, че положеният извънреден труд се отчита почасово с протокол и се документира в книгата за извънреден труд – т.15.1. Съгласно т.16, положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира  при условията и размерите, определени в чл.211 от ЗМВР. Възнаграждението се включва в месечното възнаграждение и се изплаща  в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

  Представена е Заповед № ЧР – 05-11 от 30.01.2015 г.  /след влизане в сила на новия ЗМВР   обн.ДВ, бр.53/23.6.2014 г./  на основание чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, вр.чл.187 и чл.188 от ЗМВР и чл.16а – 16 ж от ППЗИНЗС, в т.19.1  от която е предвидено, че в случаите, когато служител, работещ в наряд, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън установеното редовно работно време с протокол без да се издава заповед по т.19.

От показанията на свидетелите  П.Г.Г. /пенсионер от 01.12.2015 години/  и Г.М.К. – се установява, че през процесния период са били колеги с ищеца в ***, като са полагали труд при 24-часови дежурства по график. Твърдят, че работното им време започва в 8,00 часа и приключва на следващия ден в 8,00 часа, като имат право на 4-часова почивка, но били на разположение на ръководството на ***. Твърдят, че извън 24-часовите дежурства се провеждал задължителен инструктаж 15 минути преди започване на наряда /развод/ и 15 минути след приключване на дежурството, когато се предава информация за същото.  Свидетелите  са категорични, че през време на почивката нямат право да събличат униформите си, да напускат района на затвора, т.е. на разположение на ръководството са, като отделно от това били ползвани за конвоиране на затворници до болницата или вътре в общежитието, ако има проблеми, аварии и др. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и подробни, поради което съдът счита, че следва да кредитира с доверие.

На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-счетоводнаекспертиза за установяване на броя часове положен извънреден труд, с оглед данните на намиращата се в ответника документация и нарядните документи в ***. От заключението на вещото лице Д.Н. се установява, че за обследвания период, ищецът е заработил общо 86 – дванадесет часови дежурства и 45 дежурства при 24-часов сменен режим на работа, .

Експерта е установил, че ищецът е участвал в 21 часа занятия за периода от 01.01.201 Зг. до 31.03.2014г., които часове не са отчетени като извънреден труд. Вещото лице е  дало два варианта при на изчисление на  извънредния труд – съответно с и без превръщане на нощните часове в дневни за процесния период.

В заключението на вещото лице е посочен и размера на основното месечно трудово възнаграждение, както следва: От 01.01.201З г. до 30.06.201 Зг., ищецът е получавал основно трудово възнаграждение  в размер на 590,00лв. месечно, при часова ставка  3,51 лева. За периода 01.07.201 Зг. До 31.12.2013г., ищецът е получавал основно месечно трудово възнаграждение 607,00 лева, при часова ставка  3,61 лева. За периода 01.07.201 Зг. до 31.12.2013 г., ищецът е получавал основно трудово възнаграждение 607,00лв. месечно – при часова ставка е 3,61 лв., а периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., ищецът е получавал основно трудово възнаграждение 636,00лв. месечно при часовата ставка - 3,79 лева.

Проц.представител на ищеца приема заключението в неговия втори вариант, при който е превърнат нощният труд в дневни часове, а представителят на ГДИН юриск.Г. счита, че в частта с превръщане на часовете заключението не е относимо, тъй като в  петитума на ИМ няма искане за заплащане на възнаграждение за нощен труд.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.211, ал.5, т.2 във вр.с ал.6 ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът намира, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като държавен служител  при ответника съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, като според ал.2 на същия текст по отношение на тези правоотношения на служителя са приложими разпоредбите на ЗМВР доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.

Според разпоредбата на чл. 202,ал.1,т.3 от ЗМВР на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211,ал. 7  от ЗМВР редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Отношенията, свързани с отчитането на работното време за процесния период  са регламентирани със Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г.

Страните не спорят, че в рамките на исковия период ищецът е полагал извънреден труд по съществуващото между страните служебно правоотношение, като продължителността на положения извънреден труд за отделните тримесечия и размерът на обезщетението за исковия период се установява от заключението на в.л. Продължителността на положения извънреден труд се явява  разликата между реално отработените часове труд за тримесечието и нормативно установеното време за процесния период, установено за всяко тримесечие, като всеки час над нормата съставлява извънреден труд, за който се дължи по-високо възнаграждение - 50% увеличение върху основното месечно трудово възнаграждение. Налице е и  задължителна съдебна практика /ТР №8/14.11.2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която при изчисляването на това възнаграждение, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.

 В настоящото производство е спорен  въпроса, дали в рамките на определеното време за почивка, предвидено в 24-часовото дежурство ищецът е полагал труд, т.е. дали за това време му се дължи заплащане на възнаграждение /което би имало характер на възнаграждение за положен извънреден труд, доколкото е над отчетеното сумарно работно време/.

За решаване на този въпрос следва да се отчетат специфичните условия на полагане на труд от ищеца, регламентирани в специалния закон. Съгласно чл.301, ал.6, изр.2 ППЗИНЗС, ищецът има право да почива, без да се съблича, и не може да напуска района на поделението, както и обстоятелството, че по време на 24-часовото дежурство ищецът е бил на разположение на работодателя в рамките на предприятието /ареста / и в готовност да изпълнява при нужда служебните си правоотношения и по време на почивката.

Според §1, т.2 от Наредба №15 от 31.05.1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден /работната смяна/, които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.

При тези факти съдът намира, че определеното време за  почивка в рамките на 24-часовото дежурство, съставлява част от работното време на ищеца, в рамките на което той изпълнява, макар и в ограничен обем, трудови задължения. Извод за това съдът прави от съдържанието на тази законоустановена почивка, а именно – тя не съдържа присъщите за почивката белези, свързани с правото на служителя да разполага с времето си. Напротив, по изрична разпоредба на закона, почивката се осъществява в рамките на предприятието на работодателя и то при ограничен режим на почиване /с носене на униформа/. Следователно, в процесния случай, ищецът е на разположение на работодателя през всички часове от 24-часовото дежурство, като през  времето за почивка изпълнението на трудовите му задължения е значително ограничено, но не и преустановено. Следователно е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство по смисъла на чл.139, ал.5 КТ, при което служителят се намира в мястото на работа и за времето на дежурството се заплаща трудово възнаграждение /така „Коментар на Кодекса на труда”, проф. В. Мръчков/.

Следва да се отбележи, че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието е въпрос, регламентиран в европейското законодателство, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейските общности, които са източник на правото и са задължителни за националните съдилища.  В тази връзка чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дефинира работното време като период, през който служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения. С няколко свои решения –Р  от 03.10.2000 г. по дело С - 303/98 г., Р от 09.09.2003 г. по дело С -151/02 г., Р от 11.01.2007 г. по дело С - 437/05 г., постановени по преюдициални запитвания, Съда на Европейската общност е дал задължително тълкуване на посочената разпоредба. Посочил е, че когато работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, включително неактивната част от него - време за спане, почивка, храна и физиологични нужди. Изрично в т. 55 от решение от 25.11.2010г. по дело С - 429/09 г. е отбелязано, че работно време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното му място, е част от понятието "работно време" по смисъла на Директива 2003/88/ЕО. Тези решения са задължителни за прилагане от всички национални юрисдикции, включително и от тези, които не са отправили преюдициално запитване.

  С оглед изложеното Заповед № ЧР-05-400/ 06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието, на която се позовава ответника, за да обоснове тезата си, че почивките не са част от работното време, като противоречащи на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО и на посочените решения на Съда на Европейската общност, не следва да бъдат прилагани. Тези заповеди са вътрешноведомствени актове, които по аргумент от чл.2, ал.2, т.3 от АПК не подлежат на обжалване и при противоречие със закона не могат да намерят приложение в регулираната материя. Същите не подлежат на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като издалият ги държавен /административен/ орган действа не в изпълнение на властнически правомощия, а като орган по назначаването, т.е. работодател по смисъла на ЗДСл.

 Според нормата на чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17, т. 5 от Инструкция № І - 2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) от министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена в чл. 16е, ал. 1, т.3 (нов – ДВ, бр. 20 от 2014 г.) от ППЗИНЗС - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

            Съдът намира, че обезщетението не следва да се определя във варианта на вещото лице, при който изчислението е извършено при превръщане на нощните часове в дневни, тъй като съгласно действащата към този момент редакция на чл.301,ал.2 от ППЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд, тъй като същия е част от всяко 24-часово дежурство. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР, в която са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, но сред тях не е посочено възнаграждение за нощен труд.  За определяне размера на обезщетението предвид изложените доводи,  съдът приема заключението на вещото лице във варианта, посочен в приложение 4 таблица 1, при който извънредният труд, изчислен за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2014г., с включени  часове извънреден труд за занятия са в размер на 873.82 лева, като за разликата до 1091.77 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Частичната основателност на главния иск обуславя частична основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която съгласно заключението на в.л. с оглед уважения размер на иска е изчислена в размер на 202.65 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 258.31лева, като неоснователен и недоказан отхвърля. Отделно от изложеното, съдът съобрази и заключението на вещото лице, според което, за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. на ищеца е изплатено, възнаграждение за извънреден труд както следва: за четвърто тримесечие на 201Зг. в размер на 60,97лева, а за първо тримесечие на 2014г. в размер на 158,68 лева.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници в периода 01.01.2013г. – 31.12.2014 г.:

  В случая  за част от исковия период – 01.01.2013г. – 31.06.2014г. по силата на чл.19,  ал.2 от ЗИНЗ приложим е бил ЗМВР, обн.ДВ, бр.17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г. За периода от 01.07.2014 г. до края на исковия период – 31.12.2014 г. отношенията между страните по повод полагането и заплащането на възнаграждение за работа през официални празници са регулирани от нормите на ЗМВР, обн.ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г., по-конкретно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР.

 Съдът като съобрази правната уредба, действаща в началото на исковия период, т.е. до приемане на новия ЗМВР намира,  че не е налице законово основание , от което ищецът да извежда правото си на заплащане на допълнително възнаграждение за труд през официални празнични дни. Тъй като в ЗИНЗС липсва правна норма относно положения в празнични дни труд, то относима в периода до 01.07.2014 г.е разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР /отм./, в която изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, но възнаграждение за работа в празнични дни не е предвидено. Следователно  за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014 г. липсва основание за заплащане на такова, поради което за този период претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

  С приемането на новия ЗМВР – чл.179, ал.1  вече изрично е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи./за служителите при ГДИН, респ. от министъра на правосъдието/.

От приетото заключение на вещото лице / Приложение 7 / се установява, че дължимото обезщетение за положен от ищеца труд на официални празници следва да бъде в размер на 113.80 лева, тъй като официални празници на които ищецът е полагал труд през обследвания период /01.07.2014г. до 31.12.2014г./ са 22септември – 12 часа, 24 декември -8 часа / т.е. общо 20 часа Х 5.48 лв. =113.80 лева /. Следователно, за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014 г., т.е. за част от  ІV –то тримесечие на 2014г., заявената претенция се явява основателна за сумата 113.80 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащан,  като за разликата до пълния предявен размер – 866.76 лева, като неоснователна следва да се отхвърли.

 По разноските:

Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни.

  От страна на ищеца е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, като моли да му бъдат присъдени разноските за заплатения адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00лв.

Предвид размера, в който са уважени исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 161.29 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Г. също е претендирал разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК има право на такива съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, ищецът следва да заплати на ответника  направените от последния  по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от  исковите претенции, които се изчисляват на сумата  от 207.15 лв.

 С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Троянски РС дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на сумата от 150.00 лв, явяваща се сбор от държавната такса за отделните искове, както сумата от 160.00лв, съставляваща преведен от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

 Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

  ОСЪЖДА, на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.В., ЕГН ********** ***  сумата от 873.82 /осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен извънредният труд и труд за занятия, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ- 04.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания размер 1093.47 / хиляда деветдесет и  три лева и четиридесет и седем стотинки/ лева,  като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

   ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.В., ЕГН ********** *** сумата от 202.65 /двеста и два лева и шестдесет и пет стотинки/  лева, мораторна лихва върху сумата от  873.82 /осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ лева, като  за разликата  до пълния претендиран размер от 258.31 /двеста петдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

   ОСЪЖДА, на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.В., ЕГН ********** ***  сумата от  113.80 /сто и тринадесет лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща неизплатеното на ищеца допълнително възнаграждение за положен от него труд на официални празници за ІV –то тримесечие на 2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ- 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за периода до 01.07.2014г. и за разликата до пълния претендиран размер от 866.76 /осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/  лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ Р.Т.В., ЕГН ********** ***   разноски по делото в размер на 115.83 / сто и петнадесет лева и осемдесет  и три стотинки/  лева, съразмерно с уважената част от исковете.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Троянски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер сумата от 150.00лв. /сто и петдесет/ лева, формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а така също и 160.00 лв. /сто и шестдесет/ лева, представляващ изплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по назначената ССчЕ.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, Р.Т.В., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 207.15 /двеста и седем лева и петнадесет стотинки/ лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

   На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: