Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                             166

 

                                              гр.Троян, 08.06.2016г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публичното заседание на единадесети май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 27 по описа за 2016 год.,за да се произнесе съобрази: 

 

            Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.П.Г. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр.СОФИЯ.

Ищецът излага в ИМ, че  през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014година е работил при ответника ГДИН като „***"– държавен служител с месторабота ***, неперсонифицирано подразделение при ***. Служебното му правоотношение е възникнало по силата на Заповед на Главния директор на ГДИН. Излага, че през посочения период от време е изпълнявал служебните си задължения при 12-часови и 24-часови смени, при тримесечно отчитане на работното време. Работното му време при ответника е договорено при сумарно отчитане за тримесечен период. Заявява, че ЗИНЗС и отменения вече ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат при изчисляване на работното време към чл.211 от ЗМВР/отм./, според която разпоредба, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица, като работното време се изчислява в дни, а за работещите като на 12-часови и 24-часови смени, сумирано по часове за тримесечен период, като от тримесечния период на отчитане на дължимия от него почасов труд /8-часов при 5-дневна работна седмица/, за тримесечието следва да се приспадне времето, в което е ползвал платен годишен отпуск, отпуск по болест и други разрешени му от работодателя отпуски през съответното тримесечие.

Твърди, че трудът, който е полагал при ответника е на смени по график, при т.нар. 12-часови и 24-часови дежурства. В изпълнение на Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието на РБ и Указание рег. № 9436/20.08.2012 г. на Главния Директор на ГДИН, при 24-часовите дежурства му е заплащано като за отработени 22 часа и 30 минути, а при 12-часовите дежурства - като за 11 часа и 15 минути. Така наречените „почивка" през времето на дежурство, е ползвана в рамките на работното място - ***, съгласно чл.317, ал. 1 от ППЗИНЗС, като това време не е отчитано като положен от него труд.

При всяко 12-часово и 24-часово дежурство, по-точно преди неговото начало, се е провеждал задължителен развод за период от 15 минути, а след приключване на дежурството се е провеждал втори развод също с продължителност 15 минути, на които ищецът задължително е участвал. Тоест освен отработените от него 12-часови и 24-часови дежурства, е отработвал преди и след всяко дежурство /под формата на развод/, по още половин час, при което отработеното от него време за всяко 24-часово дежурство реално е било 24 часа и 30 минути, а за всяко 12-часово дежурство реално е било 12 часа и 30 минути.

Твърди, че тези часове от всяко дежурство, които са отработени от него реално, съставляват част от работното му време, през който период не е имал право да съблича униформеното си облекло, бил е на разположение на работодателя в рамките на работното място и в готовност при нужда да изпълни служебните си задължения и по време на „почивка" в „група за бързи действия" за потушаване на безредици и аварии, като много често групата е действала реално в т. нар. време за почивка. Предвид горното  ищецът счита, че тези часове /неотчетени / от положения от него труд по време на всяко дежурство, представляват част от работното му време, в рамките на което е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в по-ограничен обем. Твърди също, че всеки месец е бил служебно задължен да участва в 3-часови ежемесечни занятия на територията на работното му място, които също не са били отчитани като положен от него извънреден труд при реално отчитане на отработените от него работни часове за тримесечието. Твърди, че  работодателят не му е отчел и заплатил и положен труд на официални празници, който според него следва да бъде оценяван при условията на чл.211, ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/, с увеличение на почасовата ставка по основното трудово възнаграждение с 50 %, както и с увеличение за положен труд на официални празници с 100 % /чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ/. Върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд и труд, положен по време на официални празници счита, че му се дължи и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014г. в размер на 310.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложил становището си по допустимостта и основателността на заявения иск. Оспорил е иска като неоснователен, като е развил подробни съображения.

Навежда твърдения, че предвид липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период до влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г., по отношение на работното време и почивките на служителите от надзорно-охранителния състав, по аналогия следва да се приложи текста на чл. 52, ал. 2 от ЗДС, според който почивките не се включват в работното време. Намира за неоснователно искането при отчитане на работното време да се зачита, че ищецът е работил по 24 часа и 30 минути, съответно по 12 часа и 30 минути. Претенцията на ищеца за заплащане на положен труд по време на официални празници от служителите на ГДИН, работещи на смени намира за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, тъй като такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от новия ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 53/27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., която няма обратно действие.

С отговора ответникът не оспорва съществувало служебно правоотношение между ищеца и ГДИН през процесния период. Моли при изготвяне на ССчЕ вещото лице да съобрази дали през процесния период на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, за труд по време на официални празници и за нощен труд, в какъв размер, като съответно го приспадне при определяне размера на дължимото възнаграждение.

   В с.з.ищецът се явява лично и с упълномощен представител- адв. Е.Ц. от АК-Ловеч. Поддържа заявените обективно съединени искове, като моли да бъдат уважени в размера след направеното изменение по реда на чл.214 от ГПК, както следва: предявеният главен иск да бъде намален от 1730.00 лева  на 1213.42 лева, която сума  включва неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд и посетени занятия за периода 01.01.2013г. – 31.03.2014г. в размер на 1008.58 лева и сумата  от 204.84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен труд на официални празници за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г.,  а акцесорната претенция заявена с ИМ в размер на 310.00 лева бъде намалена на 237.24 лева, съобразно заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, съобразно допълнителното заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза

 В с.з.ответникът - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София се представлява от юрисконсулт Г.Г.. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображенията, изложени подробно в отговора.

       Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени и събраните  в хода на производството гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Между страните не е спорно, че за процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което  ищецът М.П.Г. е работил при ответника ГД „ИН” като „***"” с месторабота ***.

Представена е Заповед №ЧР-05-400/06.08.2012 г. относно  реда за разпределение на работното време в ГД”ИН” и териториалните й служби, на основание чл.211 от ЗМВР вр.чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно нареждане на Министъра на правосъдието, нормалната продължителност на работното време в ГД ”ИН”, ГД”Охрана” и териториалните им звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В т.5.2 е предвидено, че когато численият състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работата на 8 – часови и 12 – часови смени, могат да се установят 24 – часови работни които се организират по утвърден седмичен или месечен график, като според т.8.2 работното време на служителите,работещи на смени ,се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период. Времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. Редът  по който се полага и отчита извънреден труд е регламентиран в Раздел ІІІ от Заповедта, като в т.13.1 е посочено, че положеният извънреден труд се отчита почасово с протокол и се документира в книгата за извънреден труд – т.15.1. Съгласно т.16, положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира  при условията и размерите, определени в чл.211 от ЗМВР. Възнаграждението се включва в месечното възнаграждение и се изплаща  в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

                Представена е Заповед № ЧР – 05-11 от 30.01.2015 г.  /след влизане в сила на новия ЗМВР   обн.ДВ, бр.53/23.6.2014 г./  на основание чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, вр.чл.187 и чл.188 от ЗМВР и чл.16а – 16 ж от ППЗИНЗС, в т.19.1  от която е предвидено, че в случаите, когато служител, работещ в наряд, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън установеното редовно работно време с протокол без да се издава заповед по т.19.

От показанията на свидетелите на ищеца  С.Ц.Ш.  и Д.В.М. - служители при ответника се установява, че работят заедно с ищеца в *** към ***, като полагат труд при 24-часови дежурства по график. Твърдят, че работното им време започва в 8,00 часа и приключва на следващия ден в 8,00 часа, като имат право на 4-часова почивка, но били на разположение на ръководството на ***. Твърдят, че извън 24-часовите дежурства се провеждал задължителен инструктаж 15 минути преди започване на наряда /развод/ и 15 минути след приключване на дежурството, когато се предава информация за същото.  Свидетелите  са категорични, че през време на почивката нямат право да събличат униформите си, да напускат района на затвора, т.е. на разположение на ръководството са, като отделно от това били ползвани за конвоиране на затворници до болницата или вътре в общежитието, ако има проблеми, аварии и др. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и подробни, поради което съдът счита, че следва да кредитира с доверие.

            На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-счетоводна експертиза за установяване на броя часове положен извънреден труд, с оглед данните на намиращата се в ответника документация и нарядните документи в ***, към ***. От заключението на вещото лице Д.Н. се установява, че за процесният период положения от ищеца извънреден труд възлиза на 180.5 часа, като същия е установено, че е участвал в 21 часа занятия, т.е. общо 201.5 часа, при което и съгласно часовата ставка обезщетението възлиза на 1008.58  лева, а положения от ищеца труд на официални празници е 36 часа, за които му се дължи възнаграждение в размер на 204.84 лева, в който размер е претенцията на ищеца след направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение.                                    При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.211, ал.5, т.2 във вр.с ал.6 ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 19,ал.1 от ЗИНЗС служители в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба, статутът на държавните служители се урежда със ЗМВР, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. В конкретния случай с оглед заеманата от ищеца длъжност, съдът приема, че същият е работел като държавен служител, поради което отношенията между страните са уредени в ЗМВР, вкл. в частта относно дължимото възнаграждение за извънреден труд. Според разпоредбата на чл. 202,ал.1,т.3 от ЗМВР на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211,ал. 7  от ЗМВР редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Отношенията, свързани с отчитането на работното време за процесния период  са регламентирани със Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г.

           Страните не спорят, че в рамките на исковия период ищецът е полагал извънреден труд по съществуващото между страните служебно правоотношение, като продължителността на положения извънреден труд за отделните тримесечия и размерът на обезщетението за исковия период се установява от заключението на в.л. Продължителността на положения извънреден труд се явява  разликата между реално отработените часове труд за тримесечието и нормативно установеното време за процесния период, установено за всяко тримесечие, като всеки час над нормата съставлява извънреден труд, за който се дължи по-високо възнаграждение - 50% увеличение върху основното месечно трудово възнаграждение. Налице е и  задължителна съдебна практика /ТР №8/14.11.2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която при изчисляването на това възнаграждение, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.

В настоящото производство е спорен  въпроса, дали в рамките на определеното време за почивка, предвидено в 24-часовото дежурство ищецът е полагал труд, т.е. дали за това време му се дължи заплащане на възнаграждение /което би имало характер на възнаграждение за положен извънреден труд, доколкото е над отчетеното сумарно работно време/.

           За решаване на този въпрос следва да се отчетат специфичните условия на полагане на труд от ищеца, регламентирани в специалния закон. Съгласно чл.301, ал.6, изр.2 ППЗИНЗС, ищецът има право да почива, без да се съблича, и не може да напуска района на поделението. Страните не спорят, че в рамките на тези 90 минути от 24-часовото дежурство ищецът е бил на разположение на работодателя в рамките на предприятието /ареста / и в готовност да изпълнява при нужда служебните си правоотношения и по време на почивката.

            Според §1, т.2 от Наредба №15 от 31.05.1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден /работната смяна/, които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.

            При тези факти съдът намира, че определеното време за  почивка в рамките на 24-часовото дежурство, съставлява част от работното време на ищеца, в рамките на което той изпълнява, макар и в ограничен обем, трудови задължения. Извод за това съдът прави от съдържанието на тази законоустановена почивка, а именно – тя не съдържа присъщите за почивката белези, свързани с правото на служителя да разполага с времето си. Напротив, по изрична разпоредба на закона, почивката се осъществява в рамките на предприятието на работодателя и то при ограничен режим на почиване /с носене на униформа/. Следователно, в процесния случай, ищецът е на разположение на работодателя през всички часове от 24-часовото дежурство, като през  времето за почивка изпълнението на трудовите му задължения е значително ограничено, но не и преустановено. Следователно е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство по смисъла на чл.139, ал.5 КТ, при което служителят се намира в мястото на работа и за времето на дежурството се заплаща трудово възнаграждение /така „Коментар на Кодекса на труда”, проф. В. Мръчков/.

Следва да се отбележи, че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието е въпрос, регламентиран в европейското законодателство, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейските общности, които са източник на правото и са задължителни за националните съдилища.  В тази връзка чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дефинира работното време като период, през който служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения. С няколко свои решения - Р от 03.10.2000 г. по дело С - 303/98 г., Р от 09.09.2003 г. по дело С -151/02 г., Р от 11.01.2007 г. по дело С - 437/05 г., постановени по преюдициални запитвания, Съда на Европейската общност е дал задължително тълкуване на посочената разпоредба. Посочил е, че когато работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, включително неактивната част от него - време за спане, почивка, храна и физиологични нужди. Изрично в т. 55 от решение от 25.11.2010г. по дело С - 429/09 г. е отбелязано, че работно време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното му място, е част от понятието "работно време" по смисъла на Директива 2003/88/ЕО. Тези решения са задължителни за прилагане от всички национални юрисдикции, включително и от тези, които не са отправили преюдициално запитване.

  С оглед изложеното Заповед № ЧР-05-400/ 06.08.2012г. на Министъра на правосъдието, на която се позовава ответника, за да обоснове тезата си, че почивките не са част от работното време, като противоречащи на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО и на посочените решения на Съда на Европейската общност, не следва да бъдат прилагани. Тези заповеди са вътрешноведомствени актове, които по аргумент от чл.2, ал.2, т.3 от АПК не подлежат на обжалване и при противоречие със закона не могат да намерят приложение в регулираната материя. Същите не подлежат на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като издалият ги държавен /административен/ орган действа не в изпълнение на властнически правомощия, а като орган по назначаването, т.е. работодател по смисъла на ЗДСл.

 Според нормата на чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17, т. 5 от Инструкция № І - 2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) от министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена в чл. 16е, ал. 1, т.3 (нов – ДВ, бр. 20 от 2014 г.) от ППЗИНЗС - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

Съдът намира, че претенцията на ищеца като основателна и доказана следва да бъде уважена в претендирания след изменението на исковете по реда на чл.214 от ГПК размер, а именно за 1008.58 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд и посетени занятия за периода 01.01.2013г. – 31.03.2014г.

                Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която съгласно заключението на в.л. с оглед уважения размер на иска е изчислена в размер на 237.24 лева.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници след 01.07.2014г.  в размер на 204.84 лева, след направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение, съдът намира за основателна, съобразявайки нормативната уредба, според която изрично е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи/за служителите при ГДИН, респ. от министъра на правосъдието/.  От приетото заключение на вещото лице / Приложение 7 / се установява, че ищецът е положил труд на следните официални празници през 2014г. –  шести септември - 12 часа, двадесет и втори септември – 4 часа, двадесет и четвърти декември - 8 часа и двадесет и шести  декември – 12 часа, т.е. общо 36 часа, които изчислени съобразно часовата ставка възлизат на сумата от 204.84 лева.

По разноските:

          Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни.

                От страна на ищеца е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, като моли да му бъдат присъдени разноските за заплатения адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00лв. , които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат определени в пълния претендиран размер.

           С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Троянски РС дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на сумата от 150.00 лв., явяваща се сбор от държавната такса за отделните искове, както и сумата от 160.00лв, съставляваща преведен от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Г. ***, ЕГН **********  сумата от 1213.42 /хиляда двеста и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лева, от която 1008.58 лева – хиляда и осем лева и петдесет и една стотинки, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен извънредният труд и  труд за занятия за периода 01.01.2013г. до 31.03.2014г. и сумата от 204.84 /двеста и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ лева положен труд  на официални празници за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ - 11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Г. ***, ЕГН **********  сумата от 237.24 /двеста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/  мораторна лихва върху сумата от  1008.58 лева – хиляда и осем лева и петдесет и една стотинки.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Г. ***, ЕГН **********  разноски по делото в размер на 300.00 – триста лева адвокатско възнаграждение, съобразно  приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Троянски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер сумата от 150.00лева /сто и петдесет / лева, формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляващ изплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по назначената ССчЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: