РЕШЕНИЕ

 

№ 111

 

гр. Троян, 22.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на двадесет и втори април,две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 404  по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявена е искова молба от Л.М.Б., В.П.Т., Л.И.П. и И.П. ***, против В.Д.Т. и Д.П.Т. ***, с правно основание чл.109 от ЗС.                                           

Ищците твърдят, че са собственици на апартамент, находящ се в гр.Т.***. Твърдят, че първите двама ищци са собственици на апартамент №1, а вторите двама – на апартамент №6. Излагат, че двете семейства са изградили локална отоплителна инсталация, за която през 1992г. е  изготвен и одобрен  проект. При изготвяне на строителните книжа твърдят, че ответниците са дали съгласие и подписали декларация, през тяхното жилище да минава комина, собственост на двете семейства на ищците. Излагат, че локалната отоплителна инсталация е ползвана  безпрепятствено до преди две години, когато установили, че първата ответница запушила главния комин. Считат, че с тези си действия ответниците са нарушили правото на собственост на ищците, тъй като е налице съществено изменение на общите части на сградата – комин. Молят съда да постанови решение, по силата на което В.Т. и Д.Т. да извършат ремонт на главния комин и на коминното тяло на Л.Б. и В.Т., в частта, попадаща в жилището им на третия етаж като  ги възстановят във състояние, в което са се намирали преди реконструкцията.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърдят, че водоотоплителната инсталация на ищците е построена през 1982г., а не през 1992г. Излагат, че през 1982-83г. четвъртият ищец – И.П., при почистване на комина на водоотоплителната инсталация е използвал парцали напоени с бензин, което  е построена през 1982г., а не през 1992г. Излагат, че през 1982-83г. четвъртият ищец – И.П. Твърдят, че след този случай, ищецът П. поставил в увредения комин желязна тръба с  диаметър 10 см., за да отвежда дима. Твърдят, че общия комин, който се използва от ищците пуши, има пукнатини, стичат се сажди и катран, няколко пъти се е палил, като излагат, че на 29.01.1990г. отоплителната инсталация  и комина са запечатани. Твърдят, че никога не е провеждано общо събрание на  собствениците и давано съгласие тръбата, поставена в комина да минава през гаража на ответниците и през общите части на сградата, както и  такова съгласие липсва до момента. Излага, че е неоснователно твърдението в ИМ, че локалната отоплителна инсталация е ползвана  безпрепятствено до преди две години, тъй като твърдят, че и през 2014 и 2015г. ищците са ползвали и са се отоплявали  с водоотоплителната си инсталация.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв.С.С. от АК-Ловеч, поддържа становището си за основателност на предявената претенция на посоченото в ИМ молба основание. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В съдебно заседание, ответниците се представляват от  мл.адв.В.Г. от ЛАК, който поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба и доразвива аргументи по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Съдът, като се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и отговора доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По делото е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че ЖСК, находяща се в гр.Т.*** се състои   от 4 етажа, които се обитават както следва:  на етаж 1 - В.Т. и Л.Б., на етаж 2 - семейство Л. и И. П., на  етаж  3-  семейство Д. и В.Т., а на  етаж 4 - семейство Г. и С. Г..

Представени са следните писмени доказателства установяващи процесуалната легитимация на страните: нотариален акт за собственост върху жилище строено на държавно място от ЖСК № 178 том І  дело № 336/04.07.1985 година на ТРС, нотариален акт за собственост върху жилище строено на държавно място от ЖСК № 176 том І  дело № 336/04.07.1985 година на ТРС, удостоверение за наследници изх.№ 04-0920/24.04.2013 г. – презаверено към дата 23.04.2015 г. на Община гр. Троян, удостоверение на ТРС с изх.№ 574/23.04.2013 г.  по ч.гр.д.№ 430/2013г. на ТРС, нотариален акт за собственост върху жилище строено на държавно място от ЖСК №180 том І  дело № 336/04.07.1985 година на ТРС, нотариален акт за собственост върху жилище строено на държавно място от ЖСК № 182 том І  дело № 336/04.07.1985 година на ТРС.

Представени са следните писмени документи, релевантни за спора: декларация от Д.Т., В.Т., Г.Г. и С.Г., проект за изграждане на локална отоплителна инсталация  на жилищата на сем. Т. и сем. П. от м.ХІІ.1992 г., протокол от 30.Х.1979 г., обяснителна записка, сборна спецификация на основните материали за обекта, обяснително-изчислителна записка, жалба вх.№ Ж-02-172/20.10.2014г., жалба вх.№ 498/20.10.2014г., писмо изх.№ Ж-02-172/29.10.2014г. на Община гр. Троян, жалба вх.№ Ж-1164/25.11.2014г., постановление от 23.01.2015г. на Районна прокуратура гр. Троян, конструктивно становище от инж.Л.К., протокол - решение № 14/17.08.1981г., удостоверение изх.№ 638/06.10.2009г. на РУПБС-гр.Троян, констативен акт за установяване: запечатване на парна инсталация и комин от 29.01.1990г. на Началник   РУПБС – гр.Троян, жалба вх.№ Ж 02-184/08.10.2009г.,  писмо изх.№ Ж-02-184/14.12.2009г. на Община гр. Троян и строително разрешение № 250/24.06.19.1986 година.

На основание чл.204 от ГПК е допуснат и извършен на 11.12.2015г. оглед на място.

По делото са разпитани свидетелите П.М.Б., Л.С.К., М.Ц.Б., Д.Д.С., П.Д.Т. и С.Г.Г..

От разпита на св. П.М.Б. се установява, че „…….Л. и В. не могат да ползват общия комин, защото е запушен. От 1991-92 година главния комин е запушен. …….. Аз ползвам големия отвор на общия комин и твърдя, че от 1991-92 година е запушен………..”.

От показанията на свидетеля Л.С.К. се установява, че същият, в качеството си на ЕТ ”Л.К.”  е изготвил приложеното от ищците конструктивно становище /л.28-35/. С показанията си същия констатира, че „…..Общия комин е направен от тухли.  Общото тяло от мазана до покрива е изградено от тухли и те са сглобени за всяка стая. Отдолу до горе всички комини са с еднакви отвори. Изградени са с големите и  малки тухли – 12, 25, 6.5 и са свързани в стените със сглобки. Не мога да установя дали има запушване, трябва да се пусне топуз. Главния комин е с един отвор. Вътрешния отвор е с размери – 12Х12. Общият комин е изграден от тухли „единички”, трябва да е….”.  Сега като погледнах в този отвор виждам, че е с по-голям отвор. Не съм влизал в апартаментите на 3-я и на 4-я етаж. Не съм се качвал на покрива и не съм пускал топузи.

От показанията на свидетеля М.Ц.Б. се установява, че същия е зет на  В.Т. и с показанията си удостоверява, че „….Коминът на Л.Б. няма общо с общия комин. Кюнецът влиза в метална тръба, която се намира зад кюнеца и е поставена от И.П.. Металната тръба тръгва от гаража и излиза на покрива, но не слиза до мазата. Тя има функционална връзка с котлето.  И.П., преди да тръгне за Англия ми каза да чистя малката тръба с четка, както и първия отвор. Металната тръба, която е зад кюнеца не знам за какво се ползва. Металната тръба няма връзка с котлето, тя продължава към мазето. Всяка есен се качвам на покрива да чистя комина с въже, с което пускам топуза. Когато пускам топуза стигам до арматурни железа, не мога да пусна надолу от 3-я етаж. Чистя тръбата с 1 отвор. Общият комин не го чистя. Горе на покрива чистя  половината, където излиза тръбата и има бетон, а другата половина няма бетон. От 2013 година когато почина дядо са проблемите със сем.Т..От 1994г. съм женен и тогава знам, че се ползва парното. Мога да кажа откакто замина за Англия И., по-точно около 2001-2 година се занимавам с котлето. Аз от 1994г. помня котлето и се занимавам с него, а преди това не знам какво е било……Аз чистя желязната тръба и малкия отвор. В това положение съм го заварил и не знам къде минава главния комин….”.

От показанията на свидетеля Д.Д.С. се установява, че „…..Живея в този вход. Знам как е строена Кооперацията. Водила съм документацията на Кооперацията през цялото време. Общият комин е за цялата Кооперация „У.” 1 и 2. Общият комин е изграден от комински тела  с голям и малък отвор. ……..Общия комин не ставаше за използване. Беше пусната тръба за водна инсталация за другите съседи. Общият комин пушеше, когато ние с П.Б. го ползвахме, на ответниците В. и Д., на цялата секция. ….Имаше два случая на запалване на комина. Първия случай, …….  П.Т. дойде в нас, той беше още ученик и когато отидохме в техния апартамент видяхме, че розетката беше избила в кухнята и в хола, беше страшно задимено. Коминът е запален от И. при негово почистване. Пламен беше ученик в 6-7 клас, не мога да кажа точно година.         Втория случай, един ден си гледах внучката и имаше пак запален комин, дойдоха пожарникари и загасиха пожара. Аз не съм излизала, за да видя точно какво става…….”.

От показанията на свидетеля П.Д.Т. – син на ответниците по делото се установява, че: ”……Проблемите съществуват с този комин откакто сме се нанесли. Знам за няколко случая на запалени комини. Единият случай беше през 1983 година. ……И.П. при почистване на комина полива парцали с бензин, запалва ги и става взрив, при който всички комини са се разцепили и димът влиза в другите комини. В целия апартамент имаше дим, явно, че е от локалната инсталация. Целия гараж е в пушек и няма как да не е от парното. Тя миризмата си стои. Другия случай беше през 2009 година и пак се запали главния комин. Той е изграден от комински тела с голям и малък отговор. Главният комин започва от мазанското помещение и води до покрива. …” Свидетеля твърди, че „…..Очакваше се на добросъседски отношения да се реши този проблем.  Не мога да отговоря вместо тях, каква е причината да не се реши този проблем и щетите, които са нанесени. …. Главният комин е негоден да се ползва…”.

 От показанията на свидетеля С.Г.Г. се установява, че „…Не може да се живее в апартамента, защото миреше на дим и това е от 15-20 години. Не паля печка в хола. Аз съм викала  Л. и В., когато запалят парното да дойдат и да видят, че в хола не се вижда нищо от дим. В. е идвала и е виждала какво е, но казва, че и у тях е така. Като отвориш те лъхва лют дим в очите и не се живее в хола. През моя гараж има прекарана една тръба от Л., по-точно мъжът на Л. – И.П. е поставил тръбата през гаража.  На декларацията, която е приложена на стр. 9 от делото, подписът е мой. Подписът, който съм положила не помня за какво е в тази декларация.….”.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице инж. К.З. е изготвил основно и допълнително заключение, приети като доказателство по делото, от които се установява, че „…. главният комин е запушен на разстояние 8.40м. от билото надолу при височина на комина 0.70см. и височина на тавана 2.80м. или на 4.90м. от таванската плоча на третия етаж…..Запушването е цялостно  на горепосоченото ниво на 3-тия етаж на общия комин и комина на В.Т.…..”. В  допълнителното заключение вещото лице уточнява, че: „…Увреждането /на комини тела/  се описа в предното заключение- запушването им  е на съответната кота и то  е преднамерено…..”.

В основното си заключение експерта е отразил, че са необходими ремонтни дейности, които подробно е изброил  в последната част на заключението, като е категоричен, че  „Това следва да направят всички собственици в апартаментите си….”.

Към допълнителното заключение, вещото лице е приложило пояснение, входирано под №1870 от 15.03.2016г. по описа на ТРС, от което се установява, че комина, който никога не е използван /отговор на въпрос №10/ е на  И.П. от втория етаж, тъй като „….в него са вкарани кабели на сателитната антена и те пречат на използването…”.

След като се запозна със становищата на страните и със събраните по делото доказателства, съдът прие следното:

На първо място по отношение на направеното от проц.представител на ответника възражение за недопустимост на предявения иск, практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за долните съдилища е категорична, че иск по чл. 109 от ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост  е допустим. / В този смисъл Опр.№ 323 от 06.04.2011 г., постановено по гр.дело  № 1179 /2010 г. на ВКС,  решение № 179/19.03.2010г. по гр.д.№ 219/2009г. на І гр.о.на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК, Реш. № 139/23.11.1985г. и Р № 1302 от 28.11.2006г. по гр.д.№ 1863/2005г. ІVб гр.о. на ВКС. „……С тези решения е прието, че етажният собственик може чрез негаторен иск да защити правото си да ползва общите части от етажната собственост.Съгласно нормата на чл. 38 от ЗС комините действително са обща част. Предназначението им да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти го прави обща част по естеството си и поради това макар да обслужва конкретно помещение, той винаги е обща част. Именно с оглед това му предназначение, възможността той да се ползва е в пряка зависимост с ползването на самостоятелния обект от етажната собственост. Невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост. Защитата срещу това смущаване на правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск. Този иск е средство за защитата на правото на собственост, чрез който собственикът може да иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия, или да се въздържат от такива, с които му пречи да го упражнява. С този иск разполага и етажния собственик досежно общите части на етажната собственост, на които той се явява съсобственик, когато тези неоснователни действия препятстват, или смущават упражняването на правото му на собственост върху обекта от сградата…”.

Районен съд Троян е сезиран с вещен, негаторен, осъдителен иск за собственост върху недвижими имот, с правно основание - чл. 109 от ЗС, с който ищците желаят ответниците  В.Д.Т. и Д.П.Т. да бъдат осъдени да извършат ремонт на главния комин и на коминното тяло на Л.М.Б. и В.П.Т. в частта от тях, попадаща в жилището им на третия етаж, в апартамент шест от вх. „А“ на *** в гр. Т., като бъдат задължени да възстановят реконструираните от тях части на посочените комини във вида от преди реконструкцията, ведно с всички законни последици.

Съдът внимателно обсъди показанията на свидетелите, съобразявайки обстоятелството, че  обслужват тезата на страната, която ги е призовала и счита, че същите следва да кредитира с доверие, с изключение на тази част, в която  удостоверяват обстоятелства за периода на запушване на общия комин, тъй като  същите са противоречиви:  според  ответниците,  през 1982-83г. четвъртият ищец – И.П. е увредил комина, след почистването му с парцали с бензин, които след запалването си предизвикали взрив. Според свидетеля Б. от 91-92 година комина не се използва, а според свидетеля Т. – 2009г. 2010г. комина се е палил, което означава, че до тогава се е използвал.

В тази връзка съдът анализира основното и допълнителното   заключението на вещото лице по техническата експертиза, според което се установи, че връзка между отоплителната инсталация на ищците и общия комин няма, както и че отоплителната инсталация не може да бъде причина за запалването на общия комин. Установи се, че на нивото на третия етаж, общия комин е запушен. Безспорен е факта, че жилището на третия етаж, представляващо самостоятелен обект - апартамент е собственост на семейство Д. и В.Т.. Ремонт на  общия комин не е възможно да се направи без съгласието на всички собственици в етажната собственост, които следва да осигурят достъп до жилищата си и необходимите средства за  ремонт на общата част, тъй като собствеността е неприкосновена и е конституционно гарантирана, като гаранция за спазване правото на личен и семеен живот, установени като  принципи  на съвременното  международно право, провъзгласени в различни по своя характер на правна задължителност актове /Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),  Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. И т.н./.  В тази връзка съдът изцяло споделя становището на проц.представител на ищците,  че  ответниците е следвало да предприемат действия по отпушването му, тъй като никой няма достъп до жилището им, което е неприкосновено и не е възможно по друг начин да бъде отстранено това запушване.  Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че иска е основателен и доказан само в частта, отнасяща се до главния комин, като по отношение на претенцията, касаеща запушване на комина на Л.Б. и В.Т. следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като  такова запушване не беше установено.    

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва ответниците да заплатят на ищците сторените по делото разноски, в размер на 480.00 лева, съразмерно с уважената част от иска.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва ищците да бъдат осъдени да заплатят  общо на ответниците сторените разноски, които са в размер на 440.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска. По компенсация между двете вземания  ответниците  следва да заплатят солидарно на ищците сумата от 40.00 /четиридесет/ лева дължими съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.

Мотивиран от горното Троянски Районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН**********  и Д.П.Т., ЕГН **********   и двамата с адрес: гр.Т.*** да извършат ремонт на главния комин в частта, попадаща в жилището им на третия етаж,  като го възстановят в състояние, в което се е намирал преди реконструкцията /запушването/.                                                    

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Л.М.Б., ЕГН ********** ***, В.П.Т., ЕГН ********** ***, Л.И.П., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН ********** ***, ответниците В.Д.Т., ЕГН**********  и Д.П.Т., ЕГН **********   и двамата с адрес: гр.Т.*** да извършат ремонт на коминното тяло на Л.Б. и В.Т., като го възстановят във състояние, в което се е намирало преди реконструкцията.

Осъжда В.Д.Т., ЕГН**********  и Д.П.Т., ЕГН **********   и двамата с адрес: гр.Т.*** да заплатят на Л.М.Б., ЕГН ********** ***, В.П.Т., ЕГН ********** ***, Л.И.П., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 40.00 /четиридесет/ лева съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: