Р Е Ш Е Н И Е

                                                                           19

                                        гр. Троян, 28.01.2016 год.

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело №529/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.208 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от И.П.Л., ЕГН:********** *** срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:121718407, седалище и адрес на управление: гр. София-1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 както следва:                                  

1/ частичен иск по чл. 208 КЗ за сумата от 10 000.00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер от 24 400 лв., ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба на 01.07.2015г. до окончателно изплащане на сумата;                                                      

2/ частичен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата  600.00 лв., представляваща част от дължима мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 03.12.2014г. до завеждане на исковата молба – 01.07.2015г., от общ дължим размер 1 400 лв.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за продажба на МПС от 03.10.2013г. ищцата е придобила собственост върху МПС – марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК№СА8065НР. Излага, че за придобитото МПС е сключила с ответното дружество имуществена застраховка „Автомобилна застраховка Каско+” с полица №44010302417 със срок на застрахователно покритие от 04.10.2013г. до 03.10.2014г. Според ищцата застрахователната премия в общ размер на 1095.07 лева е изцяло изплатена към момента на сключване на договора, като на същата дата е извършен и оглед на автомобила, за което е съставен протокол. Излага, че на 19.09.2014г. е отпътувала на едноседмична екскурзия, като преди това е паркирала автомобила в гр.С.***, в близост до настоящия й адрес, като е взела всички необходими мерки за предотвратяване на вреди, а именно: „автомобилът е оставен заключен, с включен имобилайзер и алармена система”. След като се е върнала, на 27.09.2014г. установила, че автомобилът липсва от мястото, на което го е била оставила, за което веднага е уведомила трето РУП-СДВР, където е образувано ДП срещу неизвестен извършител. Отделно от това е уведомила и застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, предявила е претенция за обезщетение, на основание на което е образувана щета под №44012131428315.  В качеството си на застраховано лице И. Л. е предоставила на застрахователя всички поискани от последния документи, но въпреки няколкократните й опити да получи дължимото обезщетение, ответникът е отказал плащане. Поради това ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати  сумата от 21 228 лева, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение в общ размер от 24 400лева, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и  мораторна лихва в размер на 1 239 лева, представляваща част от пълния  размер от 1 400 лева, за периода от 03.12.2014г. до подаване на ИМ в съда – 01.07.2015г, както и сторените по делото съдебно деловодни разноски.                      

В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответната страна оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че са налице основания за отказ от страна на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като счита, че е налице груба небрежност на застрахования, която се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – кражбата на застрахованото МПС. Излагат се конкретни факти, които според ответника  обуславят наличие на предпоставки за противозаконно отнемане на МПС, а именно: оставянето на МПС, което не е със софийска регистрация, за продължителен период от време без надзор. Ответникът оспорва и размера на претенцията като завишен.                                            С молба вх.№7073 от 17.11.2015г по описа на ТРС ищцата, чрез проц.представител прави искане по реда на чл.214 от ГПК за изменение  на размера на предявените искове,  което се  поддържа в проведеното на 23.11.2015г. открито с.з.,  както следва: Предявения  иск по чл.208 от КЗ да бъде увеличен  със сумата от 11 228 лева и да се счита предявен за сумата от 21 228 лева, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение в  общ размер на 24 000лв., а предявения иск по чл.86 от ЗЗД да се счита увеличен със сумата от 639лв. и да се счита предявен в размер на 1239.00 лева, представляващ част от дължимото обезщетение за забава в общ размер на 1400 лева.

Ищцата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Д.Р. от САК, която от името на доверителката си поддържа исковете в претендирания след изменението размер. Аргументите си адв.Р. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

За ответното дружество не се явява представител и не се представлява в процеса.

Троянски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

І. Относно иска по чл. 208 КЗ:

Уважаването на ищцовата претенция е обусловено от доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за имуществена застраховка „Каско+“, както и настъпване на покрит застрахователен риск в срока на застрахователното покритие.

По делото не се спори и от представената застрахователна полица №4401 0 302417 е видно, че на 03.10.2013г. между ищцата в качеството й на застраховано лице и ответното дружество като застраховател е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“ със срок на действие от 04.10.2013г. до 03.10.2014г. Следва да се отбележи, че тъй като договорът е сключен преди 01.01.2016г. съгласно §22 ПЗР КЗ (обн. 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.) релевантни към настоящия спор са разпоредбите на част четвърта на КЗ (отм.). Доколкото още на 03.10.2013г. ищцата е изплатила целия размер на застрахователната премия от 1 095, 07 лева и още същия ден видно от представения Протокол за оглед на МПС №211712 е извършен оглед на автомобила от застрахователя, то на основание чл. 187 КЗ (отм.) и чл. 4 от Общите условия за Автомобилна застраховка „Каско+“ (ОУ) договорът е влязъл в сила на 04.10.2013г.

Настъпването на покрит застрахователен риск съгласно чл. 2.2.2, разд. II ОУ – извършена кражба на целия застрахован автомобил в периода между 22ч. на 19.09.2014г. и 16ч. на 27.09.2014г., се установява от представените по делото удостоверение рег. № ЗМ-2626 от 01.10.2014г. на 3-о РУ-СДВР, гр. София и Постановления от 31.10.2014г. и 02.06.2015г. на Софийска районна прокуратура, изготвени в резултат на подадена от ищцата жалба на 27.09.2014г. по повод установена липса на процесния автомобил от мястото, на което го е паркирала – ул. ***. С това Л. е изпълнила задълженията си по чл. 11.5.1 ОУ да уведоми компетентните държавни органи за настъпилото застрахователно събитие. Съгласно чл. 11.5.2 ОУ ищцата е следвало в срок 36 часа от узнаване на кражбата да уведоми ответника, като видно от предоставеното по делото копие от паспорта на ищцата последната се е намирала в Турция от 19.09.2014г. до 27.09.2014г., поради което е била в състояние да узнае за настъпилото застрахователно събитие най-рано на 27.09.2014г. Видно от представените по делото писмени доказателства ищцата е уведомила „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за настъпилото застрахователно събитие в уговорения срок на 29.09.2014г., в резултат на което е образувана преписка по щета 44012131428315, като  Л. е изпълнила и задължението си по чл. 11.5.2 ОУ да предаде на застрахователя оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото МПС и наличните комплекти ключове. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че впоследствие ищцата е изпълнила и задължението си по чл. 11.6 ОУ за представяне на служебна бележка от РПУ-МВР за установяване на застрахователното събитие и изисканото от застрахователя постановление за спиране на образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в периода от 04.10.2013г. до 03.10.2014г. е нестъпил покрит застрахователен риск – кражба на цял автомобил, като ищцата в срок е изпълнила всички свои договорни задължения, предпоставящи ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

Неоснователно в тази връзка е възражението на ответника, че е налице основание за отказ да изплати дължимото застрахователно обезщетение поради осъществяване на хипотезата на чл. 8.8, разд. I ОУ, а именно – проявена груба небрежност от страна на застрахованото лице, в резултат на която е настъпила щетата. Застрахователното дружество твърди, че, оставяйки автомобил, който не е със софийска регистрация, паркиран на ул.*** в гр. София без надзор за периода от 19.09.2014г. до 27.09.2014г., ищцата е проявила груба небрежност и е създала предпоставки за последвалата кражба. Този извод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав. Съгласно общата разпоредба на чл. 211 КЗ (отм) застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. Тъй като ответникът се позовава на проявена от ищцата груба небрежност, то следва да докаже, че са налице кумулативно предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ, тоест че ищцата не е изпълнила свое задължение (1), което е било предвидено в закон или в договора (2) и което е значително с оглед интереса на застрахователя (3). Видно от приложените по делото ОУ застрахованото лице няма за задължение да не оставя без надзор застрахованото МПС, нито да го паркира само на територията на областта, на която е регистрирано. Липсва и законово правило, което да установява подобни задължения за ищцата. Следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в Решение №49/29.07.2013г. по т.д. 840/2012г. на I т.о. на ВКС и Решение №124/04.08.2015г. по т.д. на I т.о. на ВКС, приложението на чл. 211, т. 2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, и настъпването на застрахователното събитие. В настоящия случай не се установява ищцата да не е изпълнила конкретно свое задължение, още по-малко може да се търси пряка причинна връзка между паркирането на процесния автомобил на ул. *** в гр.София за периода от 19.09.2014г. до 27.09.2014г. и последвалата кражба – последната би могла да бъде осъществена независимо къде и за какъв период е била паркирана колата. Поради изложените съображения приема, че не са налице обстоятелства, които да изключват отговорността на застрахователното дружество и да обуславят правомерен отказ да плати изискуемото обезщетение при настъпило застрахователно събитие.

Относно размера на отговорността на застрахователя - чл. 6.4, разд. II ОУ я ограничава до действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие в рамките на застрахователната сума (в случая – 24 400 лева). С представеното и прието по делото заключение на вещото лице инж. Н.К. по извършена съдебна автотехническа експертиза се установи, че действителната стойност на процесния автомобил към периода на настъпване на застрахователното събитие между 19.09.2013г. и 27.09.2013г. възлиза на 21 228 лева. Тъй като съдът изцяло кредитира така представено заключение, а и ответникът не ангажира доказателства за твърдението си за прекомерност на търсеното обезщетение, настоящият състав счита, че ищцовата претенция следва да бъде уважена в пълен размер.

IІ. Относно иска по 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ  при настъпване на покрит риск застрахователят е длъжен да изплати дължимото обезщетение в срок не по-дълъг от 15 дни от деня, в който застрахованото лице е уведомило дружеството за настъпилото застрахователно събитие и е предоставило поисканите документи. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищцата е уведомила ответника за настъпилата кражба на цяло МПС на 29.09.2013г., а на 17.11.2014г. застрахователят е получил и допълнително изисканите документи – Постановление на СРП от 31.10.2014г. за спиране на досъдебното производство и нотариално заверено пълномощно, даващо право на ответника да извършва сделки на разпореждане с откраднатото МПС в случай на неговото откриване. Затова 15-дневният срок за заплащане на дължимото обезщетение е започнал да тече на 17.11.2014г. и е изтекъл на 02.12.2014г. Тъй като от 03.12.2014г. насетне ответникът е изпаднал в забава по отношение на дължимото от него застрахователно обезщетение в размер на 21 228 лева, то за периода 03.12.2014г. до 01.07.2015г., когато е подадена ИМ, ответникът дължи законна лихва за забава, възлизаща на 1 239, 88 лева. Поради това ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за забава за посочения период в размер на 1 239 лева следва да бъде уважена в пълен размер.

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски,  които съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък възлизат общо на 2 375.12 лева, от които: – 899.12 лева, представляващи платена държавна такса, 120.00 лева – депозит за съдебна автотехническа експертиза и 1356.00 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви Троянски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА на основание чл. 208 КЗ  „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-121718407, със седалище и адрес на управление гр. София-1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 да заплати на И.П.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 21 228 – двадесет и една хиляди двеста двадесет и осем лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер от 24 400 – двадесет и четири хиляди лева, ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба на 01.07.2015г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-121718407, със седалище и адрес на управление гр. София-1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 да заплати на И.П.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 1 239 – хиляда двеста тридесет и девет лева, представляваща част от дължимото обезщетение за  забавено плащане на  застрахователното обезщетение за периода от 03.12.2014г. до завеждане на исковата молба – 01.07.2015г., от общ размер 1 400- хиляда и четиристотин лева.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-121718407, със седалище и адрес на управление гр. София-1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 да заплати на И.П.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 2 375, 12 – две хиляди триста седемдесет и пет лава и дванадесет стотинки  направени съдебни разноски, съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                    

                      

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: