ПРОТОКОЛ-Опр. № 404

                                      гр. Троян, 27.09.2016 година   

                                                                                                                                                                                                                                 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:   

                                                                           

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА,

 

съдебен секретар Е.П.,

сложи за  разглеждане гражданско дело № 534  по описа за 2016 година, докладвано от съдията – ИВАНОВА

На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

          Ищецът Д.Т.И. – р.пр. не се явява, представлява се  от адв. П.Я. *** с пълномощно приложено към ИМ и адв. К.Н. от АК-гр. Ловеч с пълномощно от днес.

          Ответникът И.Б.П. – р.пр. се явява лично и с адв. А.Ч. *** с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.

          СТАНОВИЩЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

          АДВ.Я.: - Да се даде ход на делото.

          АДВ.Н.: -  Да се даде ход на делото.

          АДВ.Ч.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

          О П Р Е Д Е Л И:

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.   

АДВ.Н.: - Поддържам исковата молба. Да се приемат писмените доказателства, приложени към исковата молба.

 Оспорваме отговора на ИМ.

           Ответникът основава правата си на саморъчно завещание със завещател Д.Ц. и заветник И.П., и на Нотариален акт № 76/2016г., с който И.П. е прехвърлил имота на ответника И.П.. Правим възражение, че завещанието е нищожно изцяло на две основания. Първо, имаме съмнения, че завещанието не е изписано и подписано от завещателката. И ако това е така, то завещанието   е неавтентично и нищожно изцяло. Второто  ни основание е, че със завещанието по принцип се извършва разпореждане с имущество по безвъзмезден начин. Конкретното завещание срещу гледане, хранене и обличане, поставянето на условие или тежест, която  да се изпълнява преди откриване на наследството има възнаградителен характер, а такова завещание е изляло нищожно, каквато е практиката на ВС. Има и трето основание, не го въвеждам като предмет на възражението  -  нарушава се запазената част. Запазваме си правата  в отделно производство да искаме намаляне на запазената част, евентуално.

Поради гореизложеното ще моля, ответникът да заяви, дали желае да се ползва от представения частен документ – завещанието. Ако желае да се ползва, да му укажете доказателствената тежест.

На основание чл. 193, ал.1 от ГПК, моля да се открие производство по оспорване истинността на завещанието.

Оспорваме правата на собственост на ответника, основани на Нотариален акт № 76/2016г. Ако завещанието е нищожно, заветникът И.П. не е станал собственик на процесния имот. В такъв случай дарението е валидна правна сделка, но не прехвърля права. Няма как да се прехвърлят права, които праводателят не притежава и тази сделка е неправопоставима на действителните собственици.

Поради гореизложеното и на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, молим съдът с решението си да се произнесе по един преюдициален въпрос: Породило ли е правно действие  Нотариален акт № 76/2016 г. и с него прехвърлени ли са права на И.Б.П.?

Ако евентуално ответникът поиска съдебно-графологична експертиза, моля да ни бъде даден срок да представим сравнителен материал или да посочим къде  има такъв материал, и вещото лице да се запознае в оригинал.

          АДВ.Я.: - Нямам какво да добавя. Присъединявам се към казаното от адв. Н..

          АДВ.Ч.: -  Преди всичко от името на доверителя ми заявявам, че поддържам изцяло съображенията, изложени в депозирания по делото отговор по чл. 131 от ГПК, относно неоснователността на предявения срещу него иск. Продължавам да считам,  че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по изложените в отговора съображения. В депозирания отговор по делото от името на доверителя ми съм изразил становище, че предявения иск по чл. 310, ал.1, т.2, пр. 2 от ГПК е процесуално недопустим. Позволявам си да коригирам така изразеното становище, с оглед на доклада изготвен по делото в Определение № 368/22.08.2016г., както и предвид обстоятелството, че за допустимостта на предявените искове съдът следи във всеки един момент от производството по делото. Считам, че предявеният иск е процесуално недопустим и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като съображенията ми за това са следните: Ищецът е предявил иск за опразване на процесния недвижим имот – иск по чл. 310, ал.1, т.2, пр. 2 от ГПК. Съгласно  константната съдебна практика, за да е допустим този иск, то ищецът следва да твърди съществуването на договорни отношения с ответника относно нает или зает за послужване недвижим имот. В предявената ИМ по делото подобни твърдения не са изложени, като ищецът не твърди съществуването на такъв тип облигационни отношения между него и доверителя ми – ответник по настоящото дело, нито между неговия наследодател и доверителя ми. Поради това, считам, че предявеният иск е процесуално недопустим. Това становище намира опора и в константната съдебна  практика, обективирана в  Определение № 179 от 29.04.2010г. по ч.гр.д. № 131/2010г. на  ВКС, което представям на съда и моля да бъде взето в предвид.  Съгласно, която съдебна практика е приел, че в случай, че в подадената искова молба липсват твърдения за съществуващи  договорни отношения между страните относно нает или зает за послужване имот, какъвто е предмета на производството по чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК, такива искове са недопустими.  Исковата молба следва да бъде върната, а така образуваното производство прекратено.

          Освен тези съображения, поради които считам, че предявеният иск е процесуално недопустим, то считам, че същия е предявен и поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца. Действително, процесуалната легитимация се определя и обуславя от твърденията, изложени в обстоятелствената част на ИМ от ищеца, който сочи кои са надлежни страни по делото и кои са страните по спорното материално правоотношение. В случая обаче, в обстоятелствената част на ИМ, отново излагам, че не се твърди нито наличието на заемно, нито на наемно правоотношение и съответно не се твърди, че ищецът е заемодател или наемодател по подобен тип правоотношения. Считам, че активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК е единствено заемодателят или наемодателят по съществуващо облигационно отношение. В ИМ липсват подобни твърдения. Поради това, считам, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като не е предявен от надлежна  страна по делото, като това свое мнение мотивирам  от  обстоятелствата, изложени от ищеца в ИМ. Предвид на изложеното, ще моля преди съдът да разглежда възраженията, делегирани от процесуалния представител на ищеца в днешно с.з., преди да се произнесете по процесуалните въпроси, по въпроса за доказателствата, то съдът да се произнесе относно възраженията за недопустимост на така предявения иск и ако сметнете, че същите са основателни, то да прекрати производството по настоящото дело, да върне исковата молба на ищеца и да присъди направените разноски на доверителя ми, съгласно представения списък към отговора по реда на чл. 80 от ГПК.

В случай, че съдът не приеме за миродавни и основателни направените от мен възражения, то моля да ми дадете възможност да изразя становище по доказателствата, приложени към ИМ, по възраженията, делегирани в днешно с.з., по доказателствата приложени към отговора и прочие въпроси. Считам, че производството по настоящото дело е напълно недопустимо. Тъй като съдебния състав беше възпрепятстван своевременно да изготви доклад по делото и да прецени дали това е така  или не, затова мотивирам възраженията си в първото с.з. по делото.

          АДВ.Н.: - На първо място, считам, че  тези възражения  следваше да бъдат дадени с отговора на ИМ. На второ място, сега не мога да взема становище каква е съдебната практика на ВС. Но болшинството от делата са срещу лица бивши наематели, спрямо които договорът е бил прекратен или изтекъл, тогава вече липсва облигационно отношение и не виждам  връзка с настоящия случай. Нямаме изтекъл договор, нямаме облигационни отношения, ищецът да ползва без основание някакъв имот. Евентуално би следвало да ни дадете възможност да се запозная със съдебната практика и да взема становище.

          Твърдим, че наемните правоотношения между ищеца и ответника са приключили, като твърдим, че той продължава да ползва имота без основание.

АДВ.Ч.: – Не споделям становището, че възможността за възражения се преклудира с подаване на отговора по чл. 131 от ГПК. За допустимостта на предявените искове съдът следи служебно във всеки един момент от производството по делото. Освен  цитираната от мен константна  съдебна практика, в подкрепа на изразеното становище по делото, а и правната доктрина, представям на съда извлечение от коментар на ГПК. Не съм в състояние да коментирам ред и страница, но заключенията, които наведох са същите и намират опора със съдебната практика, но и правната доктрина. То тръгне ли производството по настоящото дело, то би било процесуално недопустимо още от самото си начало. Но това е моето становище. Има и други искове, които ищецът би могъл да предяви, в случай, че счита,  че има права, които следва да брани, но не това е редът.

          СЪДЪТ като съобрази изложените от процесуалния представител на ответника възражения за недопустимост на производството, счита същите за основателни поради следните съображения:

          Хипотезата на чл. 310, т.2 от ГПК предвижда разглеждане на искове за опразване на наети и заети за послужване помещения. Извън това приложно поле остават претенции за връщане на наети и заети за послужване движими вещи, претенции за предаване,  държането /владението/ или съответно на заемни без основание недвижими имоти, на дадени под аренда имоти и т.н. Следователно, за да бъде уважен предявения иск от ищеца, в тежест на последния е да докаже съществуването на облигационни отношения с ответника - договор за наем, съответно договор за заем за послужване, както и че договорът е прекратен. В депозирана пред ТРС искова молба, ищецът не е направил подобни твърдения, липсват твърдения за наличие на облигационно договорно отношение с ответника, за връщане на наета вещ, а точно обратното, поддържа, че ответникът се е самонастанил в имота, живял е с неговата баба-незнаейки на какво основание и същият отказва да освободи имота и да предаде на ищеца владението.

По изложените съображения, настоящия състав счита, че претенцията предявена с настоящата искова молба по реда на чл.310, т.2 от ГПК е недопустима, с оглед липса на твърдение за съществуване на договорни отношения между страните, поради което производството ще следва да бъде прекратено, като исковата молба ще следва да бъде върната на ищеца като недопустима. Ищеца ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в размера на 550.00 лева, представляващи адв. възнаграждение.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЛОС в едноседмичен срок от днес за страните.

          Водим от горното, съдът

          О П Р Е Д Е Л И:

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 534 от 2016 година по описа на Троянски районен съд, поради недопустимост на предявения иск по  чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК като недопустимо.

          ВРЪЩА Искова молба вх.№ 4530/18.07.2016 година, подадена от Д.Т.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Я. *** срещу И.Б.П., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.П., ЕГН ********** *** сумата 550.00- петстотин и петдесет лева, представляващи адв. възнаграждение.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЛОС в едноседмичен срок от днес за страните.

          Заседанието приключи в 10.15 часа.

          Протоколът се написа в съдебно заседание.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: