Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Троян,  23.12.2016г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд – Троян, втори граждански състав в публичното заседание на 30.11.2016 /тридесети ноември две хиляди и шестнадесета/ година в състав:

                                                              Председател: Светла Иванова 

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 591 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени положителни установителни  искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София твърди, че на  25.11.2009г., ответника по делото сключва с  „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX - 02265133 (наричан по-долу Договор за стоков кредит), с което между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и Общите условия към него. Поддържа, че Договорът е сключен чрез упълномощени търговски партньори, които са предоставили на кредитополучателя определени стоки. Сочи, че основното задължение на дружеството - кредитор ("БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД) е било да отпусне кредита - предмет на договора, което е станало под формата на финансиране на предоставените стоки, а именно - чрез плащане за сметка на кредитополучателя на дължими и платими негови задължения към упълномощените търговски партньори във връзка със стоките, а кредитополучателят, от своя страна, се задължил да заплати на кредитора погасителните вноски по кредита, включващи главница и договорна (възнаградителна) лихва, посочени в Погасителния план, съгласно чл. 1 и чл.2 от Договора за стоков кредит. Изтъква, че кредитополучателят е получил заеманата сума, която е опосредствана чрез финансираните стоки, което е удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора. Сочи, че ответникът  е преустановил плащанията и не е погасил всички свои задължения по договора, както и че падежът на цялото задължение по кредита е настъпил на 15.11.2011г. Твърди също, че на 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за стоков кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство  е второто дружество. Поддържа, че след извършената цесия няма последвало изпълнение от страна на длъжника на дължимите суми по Договора за стоков кредит, поради което, в качеството на цесионер по Договора за продажба и прехвърляне на вземания, е предявил претенцията си по съдебен ред като е подал заявление по чл. 410, т.1 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 426/2016 г. по описа на PC Троян е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същия е подал възражение. Изтъква, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД го е упълномощил да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, което следва да бъде направено писмено с приложено към исковата молба уведомление.                                   

Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към датата на подаване на заявлението по чл.410, т.1 от ГПК в съда, от страна на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.София, длъжника Ц.Т.Д., ЕГН ********** му дължи сумата 311.10 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 152.37 лева договорно обезщетение за забава за периода 16.06.2011г. до 25.05.2016 година.

 Моли също съда да му присъди направените разноски в настоящото производство – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски.                     

Ответникът  в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен.  Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане съгласно чл.110 от ГПК. Поддържа също, че до предявяване на исковата молба не е получил от предишния кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София уведомление за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което направеното прехвърляне няма действие спрямо него до предявяване на настоящия иск.                                                                                        В съдебно заседание, чрез  процесуалния си представител, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 426/2016 г. по описа на ТРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 215 от 08.06.2016г.,  по силата на която ответникът в настоящото производство Ц.Т.Д. е осъден да заплати на заявителя-ищец „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София сумата 311.10 – триста и единадесет лева и десет стотинки, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за паричен заем CREX-02265133, сключен през месец декември 2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606 /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл/ и Ц.Т.Д., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 30.26 – тридесет лева и двадесет и шест стотинки, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011г. до 15.11.2011г., сумата 152.37 – сто петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.06.2011г. до 25.02.2016г., сумата 25.00 – двадесет и пет лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 200.00 - двеста лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника  по делото Ц.Д. и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.            Видно от представения по делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX - 02265133 от 25.11.2009г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, в качеството на кредитор (трето неучастващо по делото лице), чрез упълномощени търговски партньори и ответника  по делото Ц.Т.Д. са сключили договор за кредит. По силата на договора дружеството - кредитор е поело задължение да отпусне на ответника  кредит в размер  860 лева под формата на финансиране на предоставени на ответника стоки, а именно - чрез плащане за сметка на кредитополучателя на дължими и платими негови задължения към упълномощените търговски партньори във връзка със стоките. С подписа си като кредитополучател ответника е удостоверил, че стоките, описани в договора, са му били продадени и предадени в добро състояние. Ответника-кредитополучател, от своя страна, се е задължил да заплати на кредитора погасителните вноски по кредита, включващи главница и договорна (възнаградителна) лихва, посочени в Погасителния план съгласно чл. 1 и чл.2 от Договора за стоков кредит. В погасителния план е отразено, че кредитът ще се издължава на 24 месечни погасителни вноски, считано от 15.12.2009г. до 15.11.2011г.

Установи се също, че на 08.07.2014 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на продавач, и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, като купувач, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който продавачът прехвърля и продава на купувача портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях (наречени вземания), а купувачът приема прехвърлянето на вземанията и се съгласява да закупи вземанията срещу покупната цена (§ 2, ал.1 и 2.). Продавачът е посочил и определил вземанията, предмет на продажбата в списък Приложение 1 към този договор (§2, ал.1). Според §9 заключителна разпоредба, ал.3 от посочения договор приложените приложения са неразделна част от договора. По делото обаче е представена част от упоменатия в §2, ал.1 списък Приложение 1 към договора, в който са описани вземанията, които цедентът прехвърля на цесионера.

В § 5, ал.5 от договора за цесия е уговорено, че с договора продавачът изрично упълномощава купувача, да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на продавача, с което да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като за целта на датата на подписване на договора предоставя на купувача съответно пълномощно. В изпълнение на посочената клауза по делото е представено като доказателство пълномощно, с което "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е упълномощил „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, да го представлява, като уведоми длъжниците за сключения на 08.07.2014г. договор за продажба и прехвърляне на вземания и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на посочения договор.                                                           

Ищецът в исковата молба твърди, че уведомлението до ответника за извършено прехвърляне на вземания е изпратено чрез „Български пощи“ЕАД, но но пратката се е върнала в цялост, поради което уведомлението до длъжника е представено по делото с исковата молба, като с оглед искането на ищеца за връчването му с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото производство (съобщение на л.25 по делото).              От страна на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД или на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.                                                                              

От заключението на вещото лице Н.Р. по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че размерът на непогасената главница по договора за кредит е 311.10лева, а размерът на дължимата лихва за забава за периода от 16.06.2011г. до 25.05.2016г. е 152.37 лева.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София (който носи доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) доказа по делото, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София – трето неучастващо в делото лице, от една страна, и ответника  по делото Ц.Т.Д., ЕГН **********, от друга, е възникнало облигационно отношение по сключения договор за кредит за покупка на стоки или услуги, който има правната характеристика на договор за заем. Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.

По делото се установи и не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло от ответника-кредитополучател, чрез получаване на закупените стоки. Установи се също и не се оспорва обстоятелството, че ответника не е изпълнил задължението си да върне част от получената сума, чийто размер е установен в заключението на вещото лице. Налице е неизпълнение на сключения договор за кредит по вина на кредитополучателя. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумите 311.10 лева – главница и 152.37 лева дължима лихва за забава за периода от 16.06.2011г. до 25.05.2016г.     

Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответника-кредитополучател, поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу него съдът е издал в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София Заповед за изпълнение на парично задължение №215 от 08.06.2016г. по ч. гр. дело № 426/2016 г. по описа на ТРС, на основание чл. 410 ГПК, за претендираните със заявлението суми.

С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е кредитора по договора за кредит, а лице, което не е страна по този договор, то основният спорен въпрос (с оглед и възражението на ответника с отговора на исковата молба и в съдебно заседание) е този за материалноправната легитимация на ищеца и задължението на ответника да изпълни на него задължението си, поето с договора за кредит за покупка на стоки или услуги, сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.

Съдът приема, че уведомлението от страна на цесионера е извършено на ответника с подаване на исковата молба , което се потвърждава и от особеното му искане в този смисъл. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., уведомление, изходящо от цедента и приложено към ИМ на цесионера, достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 ГПК. В настоящия случай уведомление за прехвърляне на вземането е било приложено към ИМ и същото е било връчено на ответника, поради което е достигнало до последния. За да установи качеството си на кредитор ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София се позовава на представения като доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 г., сключен между цедента (продавач) "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и цесионера (купувач) „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр. София.

Действително с посочения договор за цесия "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил и продал на купувача „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребитески кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях (наречени вземания), които продавачът е посочил и определил в списък Приложение 1 към този договор (§2, ал.1). Според §9 заключителна разпоредба, ал.3 от посочения договор приложените приложения са неразделна част от договора. В настоящото производство ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” не ангажира никакви доказателства за това, че точно гореописаното вземане му е цедирано. Същото не е описано в договора за цесия по основание, по размер и спрямо конкретен длъжник, нито се установи да е индивидуализирано по този начин в Приложение 1 към него. Съобразно представен приемно-предавателен протокол от 08 юли 2014г. приложение №1 е на компакт диск, но електронен носител не беше представено по делото. Представените на хартиен носител документи /л.15-17/ представляват най - вероятно част от  Приложение №1, но това обстоятелство не може да се приеме за безспорно, тъй като само в писмения документ, находящ се на л.15 е видно, че представлява приложение №1 към Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., в който липсват данни за цедиране на задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX - 02265133 от 25.11.2009г.  На л.16 от представените от ищеца доказателства се съдържа следната информация: 16230 „CREX – 02265133“, а под него „**********“.  На първо място съдът счита, че  не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че това доказателство е част от  Приложение №1, тъй като никъде не е отразена подобна информация. Дори обаче да беше безспорно доказано, че същото  представлява част от цитираното приложение, то по никакъв начин не удостоверява „информация за всички плащания по кредита, датата на получаване и размера“, каквито данни следва да съдържа  информацията за цедираните вземания.

Според разрешението, дадено с Решение №32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№ 438/2009г., II т.о., ТК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Дори да не се приеме разрешението в по -горепосочените решения, че процесния договор за цесия е недействителен поради неопределеност на прехвърлените вземания, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане от ответника, препятства възможността да се провери дали ищеца  е носител на правото да го реализира. Ето защо следва извода, че ищеца не установи материално правната си легитимация, което има за резултат неоснователност на претенцията му. Това налага извода, че договорът за цесия от 08 юли 2014г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД между „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” не е годен да установи твърдяното вземане в полза на ищеца.  Предявеният  в тази връзка главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Последното обуславя неоснователност и на акцесорния  иск за законна лихва за забава върху претендираната главница.

Предвид неоснователността на предявените искове, не следва да се обсъжда направеното от ответника възражение за погасяването им по давност.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената претенция, както и сторените в заповедното производство такива.

По отношение на направените в настоящото производство разноски, съдът счита, че на  ответника такива не следва да се присъждат, тъй като  „….в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.”  /ТР№6/2012г., Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия , в съдебно заседание на 17 октомври 2013год. образувано по Тълкувателно дело № 6/2012г./.

От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие /л.36/ се установява, че договореното възнаграждение в полза на адв.Станислав Стефанов  е в размер на 250.00 лева, но не се установява същото реално да му е заплатено. Отделно от това, ответникът, чрез проц.представител до приключване на последното съдебно заседание, което е  крайния момент, предвиден от законодателя, в който да се представи списъка за разноските по чл.80 от ГПК не е представил такъв, поради което, в тази част настоящото решение не подлежи на обжалване от ответника.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София,  „Хенрик Ибсен” №15 срещу Ц.Т.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** иск за установяване на вземане на основание чл.422 от ГПК  в размер на  311.10 – триста и единадесет лева и десет стотинки, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за паричен заем CREX-02265133, сключен през месец декември 2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606 /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл/ и Ц.Т.Д., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 152.37 – сто петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.06.2011г. до 25.02.2016г.                                                                                                                           

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15,  да заплати на Ц.Т.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** сумата от 200 лева /двеста лева /, разноски по ч.гр.д.№426/2016г. по описа на ТРС.                                                                                                         

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Ловешки окръжен съд,  като в частта за разноските не подлежи на обжалване от ответника.

 

                                                           Районен съдия: