РЕШЕНИЕ

 

  33

Гр. Троян, 12.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело №674/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.87,  ал.3 от ЗЗД.

Предявен е конститутивен иск на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от М.М.П. срещу В.М.П. и Ц.Л.П., за разваляне на сключения между Б.П. - майка на ищеца и първия ответник В.П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вх. рег. № 1620, акт № 111, том VI, дело №1318/2008г., партидна книга том 18097, 18099 на Служба по вписванията при Троянски районен съд до, до размера на 4/6 идеални части.

В исковата молба се излага, че ищецът М.П. и първият ответник В.П. са наследници на своята майка Б.П. – починала на 24.08.2010г. На 02.06.2008г. между Б.П. и В.П. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който Б.П. е прехвърлила на В.П. 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 73198.506.320 в гр. Троян, община Троян, област Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; адрес на имота: гр. Т.***, с площ от 1449 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 73198.506.474, 73198.506.321, 73198.506.322, 73198.506.472 и 73198.519.221, със същите 4/6 идеални части от построените в имота сгради: сграда с идентификатор 73198.506.320.1 със застроена площ от 59 кв.м., едноетажна, с предназначение - жилищна СГРАДА, сграда с идентификатор 73198.506.320.2, със застроена площ от 24 кв.м., едноетажна, с предназначение хангар, депо гараж, сграда с идентификатор 73198.506.320.3, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с предназначение - друг вид сграда 3а обитаване и сграда с идентификатор 73198.506.320.4, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с предназначение - друг вид сграда за обитаване. Сделката е обективирана в н.а. № 70, т. III, peг. 3894, дело №427/2008г. на нотариус Борис Кожухаров с рег. № 337 на НК с район на действие - РС - Троян, вписан с вход. рег. № 1620, акт № 111, T. VI, дело № 1317/2008 г., партидна книга том 18097; 18099 на Служба по вписванията при ТРС. Правото на собственост върху описания имот, съгласно цитирания нотариален акт е придобито „срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя да края на живота му, изразяващо се в осигуряване на храна, облекло, лекарства, отопление, както и всичко друго, необходимо за спокоен и нормален живот, а също така и срещу грижите, които приобретателят е полагал за нея през последните 10 /десет/ години". По време на извършване на сделката двамата ответници са имали сключен граждански брак, поради което имуществото е придобито от двамата в режим на без дялова съпружеска имуществена общност.

Ищецът твърди, че след извършване на сделката, ответниците не са предприели никакви действия по гледане и издържане на прехвърлителката Б.П., тъй като тя е живеела в къща, в която и самия ищец със семейството си, находяща се  в гр. Т.*** и той  и е осигурявал отопление, храна, електричество, вода, телевизия, лични грижи, покупка на храна и лекарства при нужда. Б.П. е отглеждала в градината си зеленчуци и плодове, за което ищецът твърди, че също е помагал. В исковата молба се сочи, че един месец преди да почине Б.П. е отишла да живее при ответниците, но поради неполагане на грижи за инфектираната й рана на крака състоянието й бързо се е влошило. Ищецът твърди, че приживе родителите му са казвали, че въпросната къща на ул. *** е предназначена за него, тъй като на брат му В.П. е подарена къща в кв. „Б.“. Поради това и поради пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на ответниците ищецът в качеството си на наследник на Б.П. предявява правото си да иска разваляне на процесния договор. Ищецът претендира и разноски по делото. Тъй като след прехвърлителната сделка, сграда с идентификатор 73198.506.320.2, със застроена площ от 24 кв.м., едноетажна, с предназначение хангар, депо гараж е била съборена, вече не може да бъде предмет на делото.

В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците излагат съображения за недопустимост на предявения иск поради липса на процесуална легитимация и правен интерес от страна на ищеца – твърдят, че между страните е приключен делбен процес по гр. д. №512/2009г. по описа на ТРС, в който като доказателство е използван нотариалният акт за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 02.06.2008г. Според ответниците искът е недопустим и в частта, с която се предявява претенция за разваляне на договора за гледане и издръжка над 2/6 идеални части, тъй като наследник по закон може да иска разваляне на договора само до размера на наследствения си дял. Ответниците оспорват иска и като неоснователен – твърдят, че макар Б.П. да е живяла в имота предмет на делото заедно с ищеца, последният не е полагал никакви грижи за майка си. За нея са се грижили ответниците В. и Ц.П., както и дъщеря им Б.Н. и нейния съпруг Н.Н., които са й приготвяли храна и са я снабдявали с дърва. Ц.П. заедно със сестрата на Б.П. е помагала и за обработване на градината.  На 15.06.2010г., Ц.П. отивайки да занесе храна на Б.П. установява, че е паднала пред външната баня в двора и е с изгорени долни крайници, поради което веднага я е транспортирала до болницата в гр. Троян. Твърдят, че до смъртта на Б.П. на 24.08.2010г. грижи за нея са полагали единствено те, като са  поели разходите и за погребението, като ищецът дори не е присъствал на погребението на своята майка. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

С Определение №43/27.01.2015г. на ТРС, постановено по  делото, настоящия състав прекратява производството поради липса от страна на ищеца на правен интерес за воденето му, тъй като с разваляне на процесния договор по съдебен ред правната сфера на ищеца не би се променила, доколкото по отношение на спорния имот е приключило производство по съдебна делба. Това определение е потвърдено с Определение №216/16.03.2015г. на Окръжен съд – Ловеч, което е обжалвано и с Определение №381/05.06.2015г. ВКС е отменил определение на ЛОС, с което е потвърдено определението на ТРС за прекратяване на производството по делото за частта до 2/6 идеални части от прехвърления имот и го е потвърдил в останалата част. Тъй като изводът на ВКС относно частичната допустимост на иска е задължителен за ТРС, с Определение №241/03.07.2015г. ТРС делото е продължено с насрочване на съдебно заседание.

Ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. В.А. от ЛАК.

Ответниците, редовно призовани,  се явяват лично и с процесуалния си представител адв. С.С. от САК.

Троянски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на ищцовата претенция е обусловено от наличието на неизпълнение от страна на ответниците на договорните им задължения по процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съгласно Решение №82/05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г. IV г.о. на ВКС прехвърлителят по договора за издръжка и гледане (респективно неговите наследници) не е длъжен да доказва в какво се състои неизпълнението на приобретателя – ако последният твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.

По делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че на 02.06.2008г. между брата на ищеца - ответника В.П., и тяхната майка Б.П. е сключен договор за пръхвърляне на описания в исковата молба имот срещу задължението ответникът „да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота й, изразяващо се в осигуряване на храна, облекло, лекарства, отопление, както и всичко друго, необходимо за спокоен и нормален живот, а също така и срещу грижите, които приобретателят е полагал за нея през последните 10 /десет/ години“. От приложените по делото писмени доказателства е несъмнено, че договорът е сключен по време на брака на приобретателя В.П. със съпругата му Ц.П. (втората ответница по делото), поради което имотът предмет на сделката е придобит в съпружеска имуществена общност. За да осуетят развалянето на договора, двамата ответници следва да докажат, че са изпълнили задължението си за полагане на грижи за прехвърлителката Б.П. в рамките на уговорения обем, а именно – че са й осигурявали храна, облекло, лекарства, опопление и условия за нормален живот.

За установяване на спорните по делото обстоятелства, съдът е допуснал и гласни доказателства. Настоящия състав кредитира показанията на свидетелите Е.Т.Д., В.М.Д., П.К.М., М. М. М. и Ц.Й.Ж. като обективни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал.  От показанията на свидетелката Д. се установи, че Б.П. многократно е споделяла, че ответниците са й подсигурявали отопление, пране на дрехите и храна, като свидетелката лично е виждала ответниците, дъщеря им Б.Н. и нейния съпрут Н.Н. да цепят и подреждат дърва за Б.П.. Свидетелката Д. посочва, че след като е претърпяла инцидент с изгаряне на долните крайници,  Б.П. е изпитвала страх да се прибере в къщата на ул. ***, поради което до смъртта си е живяла  в дома на ответниците, които са се грижили за нея. Свидетелката Д. – сестра на Б.П. потвърждава, че ответниците са носили храна, осигурявали са дърва за отопление и са помагали с прането на покойната й сестра. Също твърди, че тя и ответницата Ц.П. са помагали на Б.П. да обработва  градината. Свидетелката М. – лекар в „Спешна помощ“ – гр. Троян излага, че ответниците и техният зет Нивалин са се грижили за Б.П.  след като е получила изгаряния на долните крайници, като са я обгрижвали старателно и са заплащали всички медикаменти, необходими в хода на лечението. Д-р М. също потвръждава, че след инцидента, Б.П. категорично е отказала да се върне в процесния имот, където живее и ищецът. От показанията на свидетеля М. се установи, че ответникът В.П. и зет му Н.Н. са доставяли, рязали и подреждали дърва за огрев за Б.П.. Това потвърждава с показанията си и свидетелката Ж., която също е виждала и ответницата Ц.П. да носи храна на Б.П..

Настоящият съдебен състав не дава вяра на свидетелските показания на М.Р., която твърди, че е носила мляко на Б.П. и е виждала как ищецът и семейството му й осигуряват храна и дърва. От показанията на останалите свидетели, включително на свидет. Ж., живуща ***, стана ясно, че свид. Р. не е носила мляко на Б.П. и няма как да е добила непосредствени впечатления за отношенията й със страните по делото.  Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетелката  Надка П., тъй като от една страна свидетелката, като съпруга на ищеца е заинтересована от изхода на делото, а от друга страна, показанията и не се подкрепят от останалия доказателствен материал, включително същите бяха в противоречие с показанията на другата свидетелка на ищцовата страна - М.Р., поради което в проведеното на 28.09.2015г. открито с.з. беше допусната очна ставка между тях.

Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че ответниците са изпълнявали задължението си по процесния договор да предоставят храна, облекло, отопление и лични грижи на Б.П., когато тя е имала нужда от тях, поради което не са налице основания за разваляне на договора от 02.06.2008г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тъй като в конкретния случай се касае до смесен характер на процесния договор, в който се съдържа клауза за положени минали грижи за праводателя до деня на сключване на договора, в този част той има ефекта на продажба - прехвърля правото на собственост срещу получена престация. Тази клауза предвид признанието за осъществяване на дължимата престация, направено от прехвърлителя, към момента на сключването на сделката, изключва пълното разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл /Решение на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г, IV г. о., с което е прието, че договорът в частта, с която е прехвърлено право на собственост срещу вече престирани грижи не може да бъде развален. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер./.

В тази връзка решаващият съд е длъжен да установи имуществените пропорции между частите на договора, да установи паричния им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне, тъй като в частта, за миналите грижи и издръжка сключеният договор има характера на продажба и не подлежи на разваляне поради неизпълнение.

Предвид смесения характер на договора, предмет на спора, поради разпореждането с имота и като възнаграждение за минали грижи, следва да се изразят стойностно положените грижи преди сделката и като се съпоставят с пазарната оценка на процесния имот, да се определи идеалната част, за която договорът може да бъде развален. С оглед конкретният случай, уговореното в договора и твърдяните от ответниците полагани грижи, предвид и неработоспособната тогава възраст на прехвърлителя,  подходящото остойностяването на положените грижи следва да се извърши чрез ползване на данни от НСИ. Установено е, че до датата на сключване на договора 02.06.2008г. в продължение на десет години, приобретателите са се грижили за  прехвърлителката, което тя е признала с факта на прехвърлянето на недвижимия имот за положени минали грижи. Предвид изложеното в договора относно характера и обема на поетите задължения и при условията на чл. 162 от ГПК, съдът  оценява  грижите преди сключване на договора в размер на 1/2 от минималната работна заплата за процесния период или в размер на 625 лева,  при данъчна оценка на имота 20065.60 лева, т.е. частта от договора, с която Б.М.П. е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имота за минали грижи се равнява на 625/20066 ид.ч. от недвижимия имот.

Независимо от гореизложените изводи за неоснователност на претенцията по чл.87 ал.3 от ЗЗД, за пълнота на изложеното съдът намира, че и по отношение на тази част от сделката, за ищеца не се е породило правото на разваляне, поради неизпълнение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД .

По разноските: С оглед изхода на делото ответниците имат право на направените от тях разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които съобразно представения списък по реда на  чл. 80 от  ГПК възлизат общо на 880 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви Троянски районен съд

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.П., ЕГН: ********** *** конститутивен иск на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД срещу В.М.П., ЕГН: **********, и Ц.Л.П., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: *** за разваляне на сключения между майката на ищцета и първия ответник – Б.П., и В.П. договор за прехвърляне на недвижим имот с идентификатор 73198.506.320 в гр. Троян, община Троян, област Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; адрес на имота: гр. Т.***, с площ от 1449 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 73198.506.474, 73198.506.321, 73198.506.322, 73198.506.472 и 73198.519.221, със същите 4/6 идеални части от построените в имота сгради: сграда с идентификатор 73198.506.320.1 със застроена площ от 59 кв.м., едноетажна, с предназначение - жилищна сграда, сграда с идентификатор 73198.506.320.3, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с предназначение - друг вид сграда 3а обитаване и сграда с идентификатор 73198.506.320.4, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с предназначение - друг вид сграда за обитаване срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 70, т. III, peг. 3894, дело № 427/2008г. на нотариус Борис Кожухаров с рег. № 337 на НК с район на действие - РС - Троян, вписан с вход. рег. № 1620, акт № 111, T. VI, дело № 1317/2008 г., партидна книга том 18097; 18099 на Служба по вписванията при ТРС, до размера на 2/6 идеални части.                                                  

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.М.П., ЕГН: ********** *** да заплати на В.М.П., ЕГН: ********** и Ц.Л.П., ЕГН: **********  и двамата с постоянен адрес: *** сумата от 880 /осемстотин и осемдесет/ лева направени съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.                  

                       

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: