Р Е Ш Е Н И Е

 

                 от    18.01.2016г., гр.Троян

 

Троянски районен съд,  в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 676  по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК   

Предявена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявана от управителя Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощник  Е.Г. – юрисконсулт, против Ц.Й.Г. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се излага, че на 10.05.2013 г.  между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Й.Г. *** е сключен договор за кредит SPEL – 10166827, с който  дружеството му е предоставило кредит в размер на 1 300.00 лева. Съгласно Общите условия, при които е бил подписан  договора за паричен заем, Г. се е задължил  да върне кредита заедно с договорената лихва на 17 равни вноски месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150.00 лева и последна 18-та в размер на 149.97 лева.

 С подписването на договора за кредит, Заемополучателят е удостоверил, че е запознат с Общите условия на договора, че е уведомен надлежно за всички  клаузи от договора, съгласил се е да бъде обвързан с тях и е пожелал договора да бъде сключен, както и че е получил сумата съгласно параметрите,  посочени в договора и се е задължил да я изплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в сроковете и условията, описани в него и в Общите условия, неразделна част от договора.

Твърди се, че договорът е трябвало да се погаси на 17 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150.00 лева и последната 18-та в размер на 149.97 лева, като първата е била изискуема на падеж 05.06.2013 година, а последната е изискуема на 05.11.2014 година.

В исковата молба се излага, че от страна на ответника е погасена сума размер на 900.00 лева, с която са погасени частично главницата и договорната лихва, при спазване на разпоредбата на чл. 76, изр.4 от ЗЗД.

На длъжника е била начислена лихва за забава за периода от датата, на която е станала изискуема първата неплатената от него погасителна вноска – 05.12.2013 година, до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 136.60 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирана, неплатена  от главницата от съответните погасителни вноски. Междувременно на 21.07.2014 година е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент и „Изи Асет Мениджмънт” АД като цесионер, съгласно който вземането по кредит SPEL – 10166827 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – цесионер.

На дата 28.07.2014 година  цитираното вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД е цедирано още веднъж с всички принадлежности, привилегии, лихви и обезпечения на новия цесионер „Агенция за събиране на вземания” ООД -  ищец по настоящото дело, който  е съобщил на длъжника за станалите две цесии чрез изпращане на уведомителни писма, които са били получени лично.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК към РС гр. Троян, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 440/2015 година по описа на ТРС и е издадена заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 1065.85 /хиляда шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит SPEL - 10166827, сключен на 10.05.2013 година,  ведно със законната лихва, сумата 734.12 /седемстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва сумата 136.60 /сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2013 година до датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015 година,  сумата 38.73 /тридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 300.00 /триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът  не представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. За последиците от не упражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията – докладчик по делото.

В съдебно заседание за редовно призования ищец не се явява представител и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът редовно призования не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, от фактическа и правна страна намира за установено следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

По допустимостта: В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 440/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е  процесуално допустим. Съгласно т.10.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая на настъпило правоприемство, както на страната на заявителя, така и на длъжника, поради което ищеца е надлежно легитимиран да предяви настоящия иск.

 Разгледан по същество, искът се явява  основателен и доказан. В настоящото производство се установи /а и тези обстоятелства не бяха оспорени от ответника/, че на 10.05.2013 г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Й.Г. *** е сключен  договор за кредит SPEL – 10166827, с който на Г. е предоставен кредит в размер на 1 300.00 лева, който е следвало да бъде върнат заедно с договорената лихва на 17 равни вноски месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150.00 лева и последна 18-та в размер на 149.97 лева. Установи се /и не беше оспорено от ответната страна/, че ответника  Г. е погасил част от задължението по предоставения кредит в размер на 900.00 лева, с която при спазване на разпоредбата на чл. 76, изр.4 от ЗЗД са погасени частично главницата и договорната лихва.

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент и „Изи Асет Мениджмънт” АД като цесионер, съгласно който вземането по кредит SPEL – 10166827 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството – цесионер и от представения на 28.07.2014 година договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на цедент и  „Агенция за събиране на вземания” ООД в качеството на цесионер, се установява, че със сключения договор за цесия цедентът е прехвърлил на цесионера ликвидните и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение N, представляващи неразделна част от договора, срещу заплащането на покупна цена от цесионера.

            Видно от представеното по делото Приложение N 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2014г. под N 6944 oт него фигурира вземането към Ц.Й.Г. по договор за кредит N SPEL – 10166827 за сумата в общ размер – 2699.97 лв.

            Съгласно  чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

    Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано“.

            Съдът намира, че цесията на вземанията е породила действие по отношение на длъжника Ц.Й.Г., тъй като видно от приложеното на л.32 от делото известие за доставяне, на Г. е изпратено уведомление /л.30/ за прехвърляне на вземания /цесия/ от цедента (стария кредитор) „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.  Отделно от това, в подкрепа на този извод, след съвкупната преценка  на обстоятелствата е фактът, че в рамките на настоящото съдебно производство с връчването на преписи от доказателствата към исковата молба на ответника лично на 15.09.2015г., в т. ч. и от уведомителните писма на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания, както и липсата на възражение от страна на длъжника, че до момента на уведомяването вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.

            От друга страна, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ответникът не е доказал погасяване на претендираните вземания за главница и за договорна лихва по процесния договор за заем.

            С оглед на изложеното, претенцията на ищеца по предявените положителни установителни искове следва да бъде уважена, като се признае за установено, по отношение на ответника, че същият дължи сумата 1065.85 /хиляда шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит SPEL - 10166827, сключен на 10.05.2013 година,   сумата 734.12 /седемстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва  за периода 02.12.2013г. до 05.11.2014г.

            Върху посочените суми се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 01.06.2015 година, до окончателното плащане (арг. от чл.422, ал.1 ГПК).

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД:

            Искът е основателен. Съображенията за това са следните:

            По делото е установено наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, считано от 05.12.2013 година. Заедно с главното вземане върху цесионера ex lege са преминали и всички акцесорни права, доколкото не е уговорено противното.

            В случая, обезщетението за забава се претендира от 05.12.2013 година – датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015 година. Доколкото размерът на обезщетението за забава за процесния период не е оспорен от ответника, то същото следва да бъде определено от съда в заявения с исковата молба размер от 136.60 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 338.73лева, от които 38.73лв. разноски за държавна такса и 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 272.54 лева, от които 72.54лева за държавна такса и 200.00лева юрисконсултско възнаграждение. 

Мотивиран от горното съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА за установено, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, има вземане срещу Ц.Й.Г. ***, ЕГН **********, в размер на 1065.85 /хиляда шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит SPEL - 10166827, сключен на 10.05.2013 година,  ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 година до окончателното изплащане на задължението, сумата 734.12 /седемстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.12.2013 година до 05.11.2014 година, сумата 136.60 /сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2013 година до датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015 година.

ОСЪЖДА Ц.Й.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин – 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 338.73 - триста тридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки  разноски по ч.гр.д. № 440/2015г. по описа на Троянски районен съд и сумата 272.54 – двеста седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: