Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 250

 

гр. Троян, 19.09.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на  двадесет и седми юли две хиляди и шестнадесета година публично заседание  в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар: Е.П., като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 691 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Предявена е искова молба от Г.Й.К. ***, ЕГН - **********, пълномощник адв. Г.Г. от САК с адрес: *** против Е.Х.Я. ***, ЕГН – **********, с правно основание чл.422 от ГПК.    

В исковата молба се излага, че по ч.гр.д.№ 463/2015 година по описа на ТРС е била издадена Заповед  за изпълнение № 254/09.06.2015 година срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение  срещу издадената заповед, след което съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В законоустановения срок по чл. 415, ал.І от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на съществуването на вземането за сумата от 2200 лева, представляваща задължение по договор за заем – неформален /устен/ от 11.03.2013г. и от 29.10.2013 година, която сума ответникът и към настоящия момент не е върната.

Ищецът твърди, че с два поредни устни /неформални/ договори за заем от 11.03.2013г. и от 29.10.2013г., в качеството си на заемодател е предоставил в заем на заемателя – ответник по делото Е.Х.Я., общата сума в размер на 2 200 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2013 година. Твърди се, че заемната сума е била предоставена чрез два пощенски записа от дата 11.03.2013г. и от дата 29.10.2013 година, които са били получени лично от ответника на същите дати. Излага, че въпреки многократните покани, ответникът не е върнал дължимата сума.  Ищецът счита, че съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД  е налице валиден договор за заем и поради неизпълнението на задължението от страна на ответника в продължение на повече от година от датата на падежа, е  бил принуден да потърси правата си по съдебен ред.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата в размер на 2200 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем, а именно: устен /неформален/ договор за заем от 11.03.2013 година и устен /неформален/ договор за заем от 29.10.2013 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира и заплащане на направените съдебни разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът  е представил писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Ответникът счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и необосновани, като твърди, че не отговаря на истината изложеното в Исковата молба, че с ищеца са  сключили два поредни устни /неформални/ договори за заем - на 11.03.2013 год. и на 29.10.2013 год., по силата на които той като заемодател  е предоставил в заем общо сумата от 2200 лв., а ответникът като заемополучател  се е задължил да му върне тази сума в срок до 31.12.2013 година.  Излага, че на 26.10.2012 год. той и неговата  съпругата И.М.Я са продали на фирмата на ищеца "Корсо" ЕООД, ЕИК: 10163443, два земеделски недвижими имота, находящи се в с. Чифлик, община Троян, а именно - Овощна градина с кад. № 81476.83.601 и Овощна градина с кад. № 81476.83.602. Излага, че  ищецът е имал намерение да преотреди статута им и да започне строителство в двата имота, като преди това решил в западната част на имотите да изгради подпорна стена. Твърди, че съпругата му притежава наследствен имот в с. Бели Осъм, махала „Бошняшка”, като сградите в него, построени от дялан камък, се били срутили, който материал предложил да продаде на ищеца, за което последния се съгласил. Излага, че договорили цена 80 лв. /осемдесет лева/ на кубик, като след доставянето му следвало да го измерят точно. Твърди, че през 2013 год.  организирал повече от двадесет курса от с. Бели Осъм до с. Чифлик, като доставил на ищеца близо 50 /петдесет/ кубика дялан камък, като за целта ангажирал работници, които заедно с него са товарили материала от с. Бели Осъм и са го разтоварвали в с. Чифлик. Ангажирал и няколко товарни автомобила, чрез които осъществил превоза.

 Излага, че товаренето, превоза и разтоварването на материала се е осъществявал съгласно договорката с ищеца за сметка на последния, като именно в тази връзка и със заплащането на стойността на доставения му дялан камък, ищецът по делото е изпратил процесните суми, а не въз основа на договор за заем, както твърди.

Признава, че на 11.03.2013 год. чрез пощенски запис ищецът е превел на ответника сумата от 2000 /две хиляди/ лева, на 30.08.2013 год. превел на името на съпругата му чрез пощенски запис още 700 /седемстотин/ лева, а на 29.10.2013 год. отново на  негово име още 200 /двеста/ лева, но твърди, че тези суми не са предоставени като заем, а представлявали частично заплащане стойността на материала /дялън камък/ и съответно за разходите по доставката. Излага, че след доставянето на дялания камък ищецът изградил подпорната стена, но отказал да уредят окончателно отношенията си, като изчислят стойността на  доставения материал, за което ответникът многократно настоявал, което довело и до влошаване на отношенията им.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения от ищеца Г.Й.К. иск като неоснователен, претендира за разноски по настоящето дело, както и разноските, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 463/2015 год. по описа на Районен съд - гр. Троян.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат А.П., адвокат Г.Г. и адв.С.Б. и тримата от  АК-София. Адв.Б. поддържа иска по съществото на спора, като  аргументите си доразвива в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Ответникът Е.Х.Я. се представлява от адвокат А.Ч. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Аргументите си адв.Ч. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на вещите лица- инж.Е.М. и инж. К.К. по допуснатите СТЕ, на основание чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Представена е от ищеца справка от Пощенска станция гр.Банско -„Български пощи“, от която се установява, че ответника е получил от ищеца два записа, както следва:  на 13.03.2013г. за сумата 2000.00 /две хиляди/ лева,  а на 29.10.2013г.  за сумата 200.00 /двеста/ лева.

От представения на л.13 от делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, т.ІІІ, рег.№3960 , н.дело № 383/2012г. от 26.12.2012г. на нотариус Димитър Кънчевски-рег.№ 525 от НК с район на действие Районен съд гр.Троян се установява, че ответника Е.Х.Я. и съпругата му  И.Я. са продали на „КОРСО“ ЕООД с ЕИК 101683443, управлявано и представлявано от Г.Й.К., два поземлени имота в с.Чифлик, обл.Ловешка, а именно: ПИ с идентификатор № 81476.83.601 по КККР на с.Чифлик с площ 1567кв.м. и ПИ с идентификатор № 81476.83.602 по КККР на с.Чифлик с площ 1766 кв.м., и двата с начин на трайно ползване: овощни градини.

По делото са разпитани свидетелите Е.Г.К. -   дъщеря  на ищеца Г.К., М.П.И., Д.Р.Х., С.К.Б. и Т.П.Л. .

В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, че сумите по двата пощенски записа са предоставени в заем на ответника, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на св. Е.Г.К.. Свидетелката твърди, че: „…Познавам ответника по делото. Семейство Я. са били  наши семейни познати и приятели дълги години.…Първият такъв разговор беше март месец 2013 г., когато по телефона на баща ми се позвъни. Беше г-н Я.. Обади се и каза, че са изпаднали във финансово затруднение, искаше му пари назаем, като сумата, която искаше тогава беше 2 000 лева и обясни, че има кредит, който не е погасяван…. Баща ми беше пуснал на високоговорител мобилния си телефон…..”. От показанията на свидетелката се установява, че не е присъствала на второто телефонно обаждане от страна на ответника, но за него е разбрала от баща си.

В подкрепа на твърденията си, изложени в отговора на исковата молба, че сумите по двата пощенски записа са за заплащане на дялан камък, доставен от ответника на ищеца, ответника е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите Д.Р.Х., С.К.Б. и Т.Л.П., се установява, че тримата свидетели са участвали при товарене и транспортиране на дялани камъни от имот, собственост на съпругата на ответника Я.,***. И тримата свидетели обаче не посочват с категоричност времето, когато са участвали в посочената дейност, като този период посочват с условност - преди 2-3 години /разпитът им е проведен в с.з. от 04.12.2015г./.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено, от което се установява, че в западната част на имоти с № 81476.83.601  и  № 814768602, придобити с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, т.ІІІ, рег.№3960 , н.дело № 383/2012г. от 26.12.2012г. на нотариус Димитър Кънчевски-рег.№ 525 от НК с район на действие Районен съд гр.Троян е изградена подпорна стена от габиони, които са запълнени с дялан камък. Според експерта, в подпорната стена са вложени 58.42 куб.м. дялани камъни, чиято пазарна стойност е 2630.00лв.

По делото беше въведено като спорно обстоятелство времето на изграждане на съществуващата в имоти с № 81476.83.601  и  № 814768602 подпорната стена. Настоящия състав счита същото за ирелевантно досежно въведеното от ищеца твърдение за наличие на заемни правоотношения между страните, но доколкото ответника се позовава на обстоятелството, че претендираните от ищеца суми представляват заплащане на доставен от него на ищеца дялан камък,  съдът счита, че следва да вземе отношение.

На първо място, съдът анализира  твърденията на ищеца и намира, същите за противоречиви, поради следните съображения: В проведеното на 04.12.2015г. открито с.з., при  отговора на поставените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси от ответника към ищеца Г.Й.К. „Доставих ли му дялания камък, с който той изгради въпросната подпорна стена? Товаренето, превозът и разтоварването на материала от мен ли бяха организирани и осъществени?” ищеца е категоричен: ”Не е имало такава договорка. Не е доставян такъв камък от негова страна.” На поставения от ответника въпрос „Не е ли вярно, че в крайна сметка ищецът не заплати на мен и на съпругата ми цялата стойност на доставения му материал, въпреки че многократно сме го канили да стори това?”, ищецът отново е категоричен :” Никога не е имало договорка за заплащане на нещо, което реално не се е случило. Никога не е имало такива разговори,  нито такива договорки.” Тези твърдения на ищеца са в противоречие с изразеното от него в представеното в с.з. писмено становище  / л.46 изречение последно/ „…Ответникът е доставял дялан камък за изграждането на тази стена, но още в самото начало на 2009г. когато започна изграждането й и е доставил не повече от 5 куб.м. камък, който аз лично съм му заплатил. / л.47 изр. Първо/. Действително, от представения по делото нот.акт се установява, че ответника и съпругата му са прехвърлили на ищеца собствеността на два имота, в които се намира процесната подпорна стена, която сделка е обективирана през 2012г. в приложения по делото нот.акт.  От приложеното  становище от ищеца на л.46,47 и 48 се установява, че: ”….Тези два имота бяха закупени от ответника през 2009г., с предоставени от мен средства…”, като  „добросъвестно” обяснява причините за това, а именно: „…Целта беше ответника да се яви като купувач, защото е местен жител и го познават, за да не бъдат вдигнати изкуствено цените на имотите от страна на продавачите, ако се яви непознат човек….”. В тази връзка настоящия състав счита, че изложените в писмената защита на проц.представител на ищеца възражения, в смисъл, че подпорната стена е изградена  много преди представляваното от ищеца дружество да закупи през 2012г. имотите, не съответства на обективната истина.

В подкрепа на тези изводи на съда са и показанията на св. К., която твърди, че „…Този имот го има /баща й/ от 2009 година. …..Още в началото на 2012 г. съм ходила, когато беше получил нотариалния акт за имота…. Подпорната стена е изградена в имота от баща ми и някакви бригади, които е имало…”.

От показанията на свидетеля М.П.И. се установява,  че същият е помагал в изграждането на подпорната стена в имота на ищеца, което започнало през 2010г. и завършило през 2012г.

По делото е прието  заключение по допусната допълнителна задача на съдебно-техническа експертиза,  което съдът не кредитира, тъй като на вещото лице е направен отвод, поради пълна идентичност между съдържанието на посоченото заключение и на заключение, изготвено със същата задача от вещото лице по гр.д. № 692/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, със страни: ищец Г.Й.К. и ответник И.М.Я. Във връзка с направеното оспорване от процесуалния представител на ищеца, съдът допусна повторна съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.К.К., според който, наличието на подпорна стена през 2009г. не може да бъде установено поради липсата на аерофотоснимки или сателитни снимки. Експерта твърди, че от наличната  цифрова ортофотокарта от 2011г. се установява, че стената не е изградена в сегашния си вид, което мотивира експерта да предположи, че тогава е започнало изграждането. Отделно от това вещото лице е категорично, че не може да бъде установено през 2012г. подпорната стена дали е била завършена, тъй като следващата по време и дата  сателитна снимка в Google Earth e от 26.10.2013г. Съдът кредитира с доверие като обективно и компетентно изготвеното от инж.К. заключение.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.Р.Х., С.К.Б. и Т.Л.П., за периода на доставки на дялан камък, в имотите, продадени от ответника и неговата съпруга на представляваното от ищеца дружеството, тъй като същите са в противоречие със констатациите и заключението на експерта, по допусната повторната съдебно-техническа експертиза.

 Съдът кредитира показанията на свидетеля М.П.И. като последователни и логични, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

 Съдът внимателно анализира показанията на свидетелката Е. К. – дъщеря на ищеца, с оглед евентуалната и заинтересованост, но преценявайки ги с оглед останалите доказателства по делото счита, че същите следва да бъдат кредитирани.

От приложеното  ч.гр.д.№ 463/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 08.06.2015г. ищецът е подал заявление вх.№ 3600 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 254 от 09.06.2015г.,  с която е разпоредено длъжникът Е.Х.Я. ***, ЕГН – **********, да заплати на кредитора Г.Й.К. ***, ЕГН - **********, сумата 2 200.00 /две хиляди и двеста/ лева – представляваща неизплатено задължение по устен /неформален/ договор за заем от 11.03.2013 година и устен /неформален/ договор за заем от 29.10.2013 година,  ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 44.00 /четиридесет и четири/ лева - разноски за държавна такса и сумата 400.00 /четиристотин/ лева -  адвокатско възнаграждение.

            Последвало е възражение от длъжника, по повод на което е инициирано и настоящото производство.                                                                             

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415 от ГПК  вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, същият е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.                                                              

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.                                                                                                                 За да се уважи иск за установяване дължимост на дадена в заем парична сума е необходимо по делото по безспорен начин да се установи, че между страните е възникнало твърдяното заемно правоотношение, че е налице сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е дал на ответника претендираната искова сума от 2200.00лева срещу задължението му да я върне. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се сключва със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за заем заемодателят  предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума в уговорен между страните срок.                                                                                          

По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът е  изпратил на ответника два пощенски записа на стойност 2200.00 лева. Обстоятелството на предаване на сумата обаче не установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото. Съобразно разпределената и указана доказателствена тежест, ищецът следваше да направи пълно и главно доказване с допустимите от закона средства, че претендираната с исковата молба сума е дал като заем на ответника, както и че страните са уговорили тази сума да бъде върната в срок до 31.12.2013г.  Задължението на ответника да върне заетата сума трябва да бъде обективирано и съответно доказано по безспорен начин, което в настоящия казус не беше сторено, поради което за ищеца настъпват  неблагоприятните последици на доказателствената тежест, а именно: съдът да приеме този факт за недоказан. Нещо повече, предаването на парите би могло да бъде на различно основание и именно в тази насока са твърденията на ответника, които съобразени с останалия доказателствен материал напълно разколебават извода, че сумите са преведени с пощенски запис  на ответника, на основание договор за заем.                                                     

Настоящия състав изцяло споделя становището на адв.А.Ч., в смисъл, че основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.  В този смисъл е и константната практика на съдилищата / Решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, /.          С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 500.00лева., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 300.00лв. възнаграждение за един адвокат и 200.00лв. - депозит за вещо лице.  

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на   Е.Х.Я. ***, ЕГН – **********, че дължи на Г.Й.К., ЕГН **********, сума в размер на 2 200.00 /две хиляди и двеста/ лева – представляваща неизплатено задължение по устен /неформален/ договор за заем от 11.03.2013 година и устен /неформален/ договор за заем от 29.10.2013 година,  ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 44.00 /четиридесет и четири/ лева - разноски за държавна такса и сумата 400.00 /четиристотин/ лева -  адвокатско възнаграждение, за която сума  в полза на Г.Й.К., ЕГН ********** е издадена Заповед № 254 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2015 г. по ч. гр. д № 463/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян .

ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Е.Х.Я. ***, ЕГН – **********,  сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващи  разноски в настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: