РЕШЕНИЕ

 

  207

 

Гр.Троян, 08.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в закрито съдебно заседание на 08.07.2016 /осми юли две хиляди и шестнадесета/ година в  състав:

 

       Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

                                                         

Секретар………………., като разгледа докладваното от  съдията – Иванова гр.дело №853  по описа на ТРС за  2014 год., за да се произнесе – съобрази:

 

Производство с правно основание чл.250 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. против В.М.С. и А.К.С., с която молят съда да признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че ответниците не са собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697, в квартал 42 по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ 1024 кв.м., при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч, който по кадастрална карта е идентичен с части от имоти с идентификатори № 05445.150.1024, 05445.150.697 и № 05445.150.802 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Борима, Община Ловеч, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Отделно от това на основание чл.537, ал.2 от ГПК молят да  бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност 128, том ІІ, рег. 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян.

                С Решение №77 от 22.03.2016г., постановено по горното дело, съдът е признал за установено, че В.М.С. и А.К.С.-***, не са собственици на процесния имот, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №128, том ІІ, рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян и е осъдил В.М.С. и А.К.С., да заплатят на М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В., сторените по делото разноски.

На 06.04.2016г. /пощ.клеймо 04.04.2016г./ е постъпила в ТРС молба, входирана под № 2419 на ТРС, с правно основание чл.250 от ГПК  от адв.С.И. и адв.Й.Ц., пълномощници на  В.С. и А.С. – ответници по горецитираното дело, с която се иска допълване на постановеното по делото решение №77 от 22.03.2016г. с изрично произнасяне по  предявените от ответниците с отговора на исковата молба и посочени в решението искания, които касаят правата на собственост на ищците, оспорени с отговора на исковата молба и оспорвания на истинността на документи, за които са открити производства по реда на чл.193 от ГПК по оспорване на Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, въз основа на който е съставил нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П.Л. И., приложен на л.64 от делото, на у-ние за наследници на Б.Т. № 406/03.10.2015г.  /отразеното в него относно сина на Б.Т. - Т../ и на нотариално заверени „Свидетелски показания" на П.Л. от 04.09.2009г. per. № 4854 на нотариус Д.К..

Твърди се, че въпреки откритото производство по оспорване на горепосочените документи, съдът не се е произнесъл по същите с нарочно определение, поради което следва да се произнесе по тях с диспозитив в решението си.

Ищците са уведомени чрез процесуалния си  представител – адв.С. за депозираната по реда на чл.250 от ГПК молба, но в дадения от съда едноседмичен срок не е  изразено становище.

Съгласно чл.250 ал.2 предл.2-ро от ГПК, съдът е насрочил разглеждане на молбата в открито с.з. с призоваване на страните.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват,  представляват се от адв.С., която счита за неоснователни направените искания, като подробни аргументи излага в пледоарията си по същество.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Депозирана е по делото молба вх.№ 4026/23.06.2016г. от адв. И. и адв. Ц. от САК, с която изразяват становище  по хода на  делото и молят молбата за допълване на решението да бъде уважена.

 Съдът като съобрази направеното с молба вх.№ 2419 от 06.04.2016г. по описа на ТРС искане за допълване на Решение №77 от 22.03.2016г., постановено по гр.д.№853/2014г., прецени събраните по делото доказателства счита, че  искането е частично основателно, поради следните съображения:

Ответниците, чрез проц.представители твърдят, че с отговора на ИМ  са поискали съда да се произнесе по „…преюдициалните искове, които касаят правата на собственост на ищците, които са оспорени с отговора на исковата молба, които са посочени в исковата молба като обосновка на правния интерес на ищците от процесния иск и от които зависи изхода на делото - дали искът е недопустим и делото ще се прекрати, както и дали има пречка за придобиването на процесния имот от ответниците, респ. тяхната продавачка.….”. 

В представената по делото писмена защита са формулирали искане:„Молим също така да постановите решение с което да уважите предявените с отговора на исковата молба преюдициално от нас искове, касателно легитимацията на ищците."

Излагат в молбата по реда на чл.250 от ГПК, че „….Съгласно ГПК, по такива искове се дължи произнасяне с отделен диспозитив, какъвто по делото липсва…”.

Настоящия съдебен състав счита възражението за неоснователно, поради следните съображения:

Наведените от страната твърдения за задължение на съда досежно произнасяне относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти  изходът на делото, покрива хипотезата на чл.212 от ГПК- инцидентен установителен иск, който се предявява в хода на процеса от някоя от страните и има за предмет установяване съществуването или несъществуването на определено правоотношение, което е преюдициално за спора като цяло. По своята същност представлява форма на последващо кумулативно обективно съединяване на искове, по която претенция съдът се произнася с нарочен диспозитив в съдебното решение, който следва да предшества диспозитива по главния иск , т.е първо се разглежда обуславящата, а след това – обусловената претенция. Съдебната практика обаче е категорична, че при оспорване на преюдициално правоотношение не е достатъчно да се отправи към съда искане да се произнесе по оспореното правоотношение, а е необходимо предявяването на иск. Макар и да няма изрично изискване за писмена форма, съобразявайки разпоредбата на чл. 100 ГПК, според която процесуалните действия, извършени извън съдебно заседание, се извършва в писмена форма,  вменяват в задължение на ответната страна,  исковата  молба да бъде обективирана в писмена форма. Дори когато се предявява устно, инцидентния установителен иск следва да отговоря на всички изисквания за редовност на исковата молба /да има ясно формулирана обстоятелствена част и петитум/, като на общо основание за него се дължи държавна такса. Обикновеното искане на някоя от страните съдът да се произнесе по съществуването или несъществуването на преюдициалното обуславящо правоотношение не е достатъчно и не поражда задължение у съда да се произнесе по него в диспозитива на решението си. Искането трябва да бъде заявено с искова молба, защото единствено по този начин  в процеса се внася един нов спорен предмет, който се съединява за общо разглеждане с първоначалния предмет/с изключение на възраженията за прихващане и подобрения/, което обстоятелство не е налице в настоящия казус.

Съобразявайки изложените по-горе аргументи, съдът намира за основателно становището на адв.С. в проведеното на 05.07.2016г. открито с.з. за неоснователност на възраженията, формулирани като преюдициални искания за произнасяне от страна на съда по „…въпроси за нищожност на правни сделки, констативни нотариални актове и договори за делба,  които целят да докажат, че ищците не са собственици на процесния имот, което ответникът прави без да е предявявал насрещни отрицателни установителни искове, нито пък инциденти установителни искове….”. Излага аргументи в смисъл, че  „…правната защита на ответника в този процес би следвало да се осъществи, ако той отрича правото на собственост върху спорния предмет по делото на ищците, сам да предяви насрещен отрицателен установителен иск”, цитирайки становището на проф. д-р Анелия Минкова - „Доказване на правния интерес при отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права”,  /коментар по ТР№8/2012г. на ОСГТК на ВКС/, като счита, че съгласно константната практика на ВКС, по тези възражения съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива на решенията, а само в неговите мотиви.

По отношение на възраженията, че в постановеното решение  липсва произнасяне с диспозитив на откритите по делото производства по чл. 193 ГПК, досежно Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П.Л. И., у-ние за наследници на Б.Т. № 406/03.10.2015г. касаещо отразеното в него обстоятелство за сина му Т. и по отношение на нотариално заверени „Свидетелски показания" на П.Л. от 04.09.2009г. per. № 4854 на нотариус Д.К.:

Доколкото в производството по делото с изрично определение на ТРС е открито производство по оспорване  на Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П.Л. И. и у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян, досежно неговото съдържание, а именно: обстоятелствата отразени в т.2 - по отношение на Т.Б.Т., в т.4.2 - по отношение на М.К.М. и в т.4.3 - по отношение на П.К.М., то молбата се явява основателна и съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив по отношение на истинността на оспорените документи. Съгласно разрешението дадено в решение №66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика, оспорването истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на присъдено нещо, като съдът се произнесе по оспорването с изричен диспозитив.

По отношение на направеното в открито с.з. от 24.11.2015г. по реда на чл.193 от ГПК оспорване неистинността на съдържанието на у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян, досежно обстоятелствата отразени в т.2 - по отношение на Т.Б.Т., в т.4.2 - по отношение на М.К.М. и в т.4.3 - по отношение на П.К.М., съдът в мотивите на постановеното решение №77 от 22.03.2016г. на ТРС  е установил при извършена проверка, съпоставяйки съдържанието на у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян и у-ние за наследници на М.Б.М. изх.№7 от 07.01.2016г. на Кметство с.Борима, община Троян, че се установява, че в т.4.2 в у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима, община Троян, лицето М.К.М. е посочен като син на М.Б.М., а същия е неин внук, т.е. син на  К.М.К., който е син на М.Б.М..

Това обстоятелство установява по безспорен начин, че оспорването в т.4.2  в у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима, община Троян е доказано, като следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 194 ал. ІІІ от ГПК- да бъде изпратен, заедно с препис от настоящето решение на Прокуратура.                                                                                                        По отношение на Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П.Л. И., съдът съобрази константната съдебна практика, според която се приема, че Констативният нотариален акт не създава право на собственост, а само удостоверява същото. Констатациите в акта, издаден по обстоятелствена проверка, подлежат на опровергаване при всеки спор за собственост, без да е необходимо отделно производство за целта. В настоящия казус съдът констатира, че фактите и обстоятелствата отразени в Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, досежно правото на собственост са неверни. Тези изводи на съда са обусловени от показанията на разпитания по делото свидетел П.Л.Р. /л.139 гръб и л.140/, от които се установява, че „…. не съм ходил при нотариус Б.К. през месец април 2008 година и не съм бил свидетел, както е записано в Протокола на нотариуса /л.64/….. Познавам, кой е нотариус Б.К.. При него съм ходил по мои лични работи, но не съм бил свидетел и никой не ме е питал за моя ЕГН. С В.С. сме колеги и не съм ходил при нотариус Б.К. и не съм давал свои данни….”, както и от показанията на свидетелката  П.М.П. – снаха на  П.Л. /стр.140-141/, от показанията на която се установява, че „…Мястото винаги М. го е работила….” И от показанията на св.С.Ю. /л.141-гръб/ „…Аз съм от с.Борима и от 40 години живея срещу имотите, за които се спори….Мястото на което се намираме, П.Л. никога не го е работила……”; от показанията на св. И.К. /л.141 гръб/ „…..Откакто съм се родил съм работил на тези хора, като съм орал, копал, имах кон……Тук е имотът на М., в който сме сега /л.142/…”

   По отношение на нотариално заверени „Свидетелски показания" на П.Л. от 04.09.2009г. per. № 4854 на нотариус Д.К., молбата за постановяване на допълнително решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като по отношение на това писмено доказателство не е откривано производство по оспорване на истинността му по реда на чл.193 от ГПК.                       Дори да са допуснати процесуални нарушения и да няма произнасяне по доказателствени искания на страните, те не могат да бъдат отстранени по реда на чл.250 от ГПК, а може да се иска отстраняването им във въззивното производство. В производството по чл.250 от ГПК се дължи произнасяне по искането за постановяване на допълнително решение само въз основа на събраните по делото доказателства, като няма възможност за преразглеждане /отмяна или измяна/ на постановените от съда определения, по направените от страните доказателствени искания и за събиране на допълнителни доказателства по делото. Постановяване на изключване на установените за неистински документи по делото от доказателствата по делото е допустимо само при условията на чл.193, ал.2 от ГПК – при постановяване на изрично определение, преди произнасяне по същество на спора.

Мотивиран от така изложените съображения, Троянски районен съд

                                 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 4026/23.06.2016г. от адв. И. и адв. Ц. от САК за постановяване на допълнително решение по делото, в частта, с която се иска произнасяне по „…..преюдициалните искове, които касаят правата на собственост на ищците -  оспорени с отговора на исковата молба, които са посочени в исковата молба като обосновка на правния интерес на ищците от процесния иск и от които зависи изхода на делото.….”. 

 ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ  - у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян, досежно обстоятелствата отразени в т.2 - по отношение на Т.Б.Т., на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ Протокол от 16.04.2008 година на нотариус Б.К. *** действие РС-гр.Троян, въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П.Л. Иванов, на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

На основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК изключва признатите за неистински документи от доказателствата по делото.

На основание чл.194, ал.3 от ГПК препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура гр.Троян.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с молба вх.№ 4026/23.06.2016г. от адв. И. и адв. Ц. от САК за постановяване на допълнително решение по делото, в частта, с която се иска произнасяне по истинността на нотариално заверени „Свидетелски показания" на П.Л. от 04.09.2009г. per. № 4854 на нотариус Д.К., с р-н на действие РС-Троян, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: