Р Е Ш Е Н И Е

 

  142

12.05.2016 година, гр.Троян

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори състав в проведеното на  дванадесети април две хиляди и шестнадесета година публично съдебно заседание в следния състав :

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светла Иванова

 

Секретар: Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията Иванова

гражданско дело № 893 по описа за 2015 година.

 

            Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр. ал.3 ЗЗД.  

 

Производството е образувано по искова молба от С.Ц.С. *** против П.М.М. и М.М.С. *** с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда №15 от 09.07.2015г. постановена по НОХ дело№735/2014г. на ТРС, ответниците по настоящото дело П.М.М. и М.М.С. са признати за виновни в това, че на 23.10.2012г. за времето от 18.00 до 19.00 часа в гр. А.*** в имот, собственост на Х.И.Х. в съучастие, като съизвършители са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, с което се затруднява отхапването, говора и дъвченето за около 2 /два/ месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК  са осъдени на по 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното им наказание е отложено  за изпитателен срок от три години.

Твърди, че травматичните увреждания, квалифицирани от наказателния съд като  средна телесна повреда са му причинили освен физически болки и страдания, то и необходимостта да изтърпи извършена хирургична интервенция, невъзможността в продължение на около 2 месеца да се храни нормално, а само с течни храни, съпътстващите това му състояние силни болки, стрес и дискомфорт. Излага, че освен това, му се е налагало в следващите месеци след инцидента да търпи продължителни преживявания като: страдание, обида, унижение, присмех, нервнопсихическа непълноценност. Твърди, че това деяние, извършено от ответниците, вследствие на което са му причинени изброените по-горе болки, страдания, дискомфорт и неудобства са уронили престижа му в обществото, пред семейството му и съответно приятелите му.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата от 8000 лева, за претърпените от него неимуществени вреди,  в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2015г. – подаване на ИМ в съда, до окончателното и изплащане,  лихва за забава в размер на 2434.09 лева, за периода от 24.10.2012г. до 20.10.2015г. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник - адв.П.Я. ***, който поддържа заявената претенция по съществото на спора. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците П.М.М. и М.М.С. не са подали писмен отговор.

В съдебно заседание редовно призовани се явяват лично и с адв. Е.К.П. от САК- упълномощен защитник. Адв.П. моли съда да постанови решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност пледира за съпричиняване, като моли за възможност за писмени бележки, в които ще изложи подробните си аргументи, което не е сторила в дадения и от съда срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното :

От приложеното към настоящото дело  НОХ дело №735/2014г. на ТРС, се установява, че е постановена влязла в сила присъда №15 от 09.07.2015г., с която ответниците, в качеството си на подсъдими са били признати за виновни в това, че на 23.10.2012г. за времето от 18.00 до 19.00 часа в гр. А.*** в имот, собственост на Х.И.Х. от гр. Р., в съучастие, като съизвършители причинил другиму – на С.Ц.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, с което се затруднява отхапването, говора и дъвченето за около 2 /два/ месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК са осъдени на  8 /осем/ месеца лишаване от свобода, които наказания и на двамата са отложени на основание чл.66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години.

Тъй като влязлата в сила присъда на наказателния съд  е задължителна за гражданския съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящия съдебен състав с определението си по реда на чл.140 вр.чл.146 от ГПК, по аргумент от цитираната разпоредба в закона е приел в доклада си за безспорно и ненуждаещо се от доказване  обстоятелството, че деянието на ответниците е противоправно и виновно, същото е осъществено умишлено и е причинило увреждане на ищеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, като уврежданията са причинени от  извършеното от ответниците престъпление, т.е. налице е и пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.М.С. /леля на ищеца/ и Н.С.Ц. /чичо на ищеца/. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, тъй като са вътрешно непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с останалите доказателства по делото, се установява, че след процесния инцидент, ищеца бил приет в болница в гр.Троян, след което му е правена  операция на челюстта. От показанията на св. С.: „….Операцията направи  д-р С. в гр.Ловеч,  която беше доста скъпа, тъй като беше на две места, сложна операция му прави. След това, негови приятели го караха по Ловеч на проверка и т.н. След операцията един месец С. само на сокове беше, със сламка се хранеше. Правехме му сокове от моркови, защото съдържат витамини, тъй като беше отслабнал, за да се подхрани. След това 3 месеца само пасирана храна ядеше и детски пюрета му давахме. Майка му повече вареше супи, слагаше хляба вътре, за да може да преглъща по-лесно….”.

От показанията на св.Ц. се установява, че е посетил ищеца на следващата сутрин, непосредствено след инцидента „…..Аз като отидох смятах, че няма да стане на човек. Зъбите му избите. Той само ме гледа и не каза нищо, като го питах какво му е. ….Той не можеше да си отвори устата, не можеше да говори. Лежеше си на кревата….. Нищо не може да яде. ……Майка му готвеше повече пасирана храна. След това започна да му прави супи, като вземаше средата на хляба и му я дроби, да стане мекичко, за да може да дъвче. ….. Но още и сега, нито зъбите са добре, нито може да яде твърда храна……”.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму.  За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан по – горе. Предвид наличието на влязла в сила присъда №15 от 09.07.2015г НОХ дело№735/2014г. на ТРС, с която ответниците са признати за виновни в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на ответниците са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно посочените по–горе обстоятелства. 

В заседанието по съществото на спора беше изложено становище от проц.представител на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат. За да бъде допустимо, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде направено своевременно, тъй като то би имало значение за определяне на размера, в който следва да се уважи претенцията. В настоящия случай ответниците, в предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок не са ангажирали доказателства и не са направили доказателствени искания, същите не са сторили това и след като им е връчено определението №453 от 10.12.2015г. на ТРС, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание, в което е отразен и изготвения  проект на доклада, нито в първото по делото заседание, т.е преклузията е настъпила.  За пълнота на изложеното настоящия състав следва да отбележи, че дори и да приеме подобно възражение за допустимо, /доколкото макар и наказателния съд да  не се е произнесъл в тази насока, то именно гражданския съд е компетентния да се произнесе относно това допринесъл ли е пострадалият и до каква степен за настъпването на вредоносния резултат/, то от  всички  събрани доказателства по делото писмени и гласни съдът счита, че не бе установено от страна на пострадалия ищец да е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

С исковата молба ищецът претендира за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

            Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. /.

При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените обстоятелства от събраните по делото доказателства, че претърпените от ищеца травматичните увреждания имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е било съпроводено с много силни болки и страдания и възстановителния му период е продължил повече от два месеца. През периода на възстановяване ищеца е вземал болкоуспокояващи, като е бил нарушен нормалния му ритъм на живот, същия е бил в невъзможност да работи и реализира доходи,  бил е принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, свързани основно с  начина му на хранене, като се е наложило да се храни със сламка и да поема само течна и пасирана храна. Наложило се е за ищеца да се грижи неговата майка. Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо-емоционалното състояние на ищеца, като същия е заслабнал поради невъзможността да се храни пълноценно, затворил се в себе си и се е  изнервил, като преди инцидента близките му са го познавали като по-весел и по-жизнен човек. Към настоящия момент – почти три години след инцидента, ищеца продължава да изпитва дискомфорт при дъвчене на по-твърда храна.

При така обсъдените обстоятелства, за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на болки и страдания,  съдът намира че с обезщетение от 8 000 лева ищеца ще бъде справедливо обезвъзмезден по смисъла на закона за причинените му неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2015г . Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 24.10.2012г.

На основание чл.86 от ЗЗД, ответниците следва да заплатят  солидарно  сумата от 2434.09 лева,  за периода на забавата 24.10.2012г. до 20.10.2015г. – подаване на ИМ в съда.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 600 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от  ГПК ответниците следва да заплатят  в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт дължащата се ДТ за производството в размер на 417.36 /четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лева, от заплащането на които ищеца е бил освободен на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА П.М.М. ***,  ЕГН **********  и М.М.С. ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на С.Ц.С. ***, ЕГН: ********** сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 24.10.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в в двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, с което се затруднява отхапването, говора и дъвченето за около 2 /два/ месец – престъпление по 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, относно което е постановена присъда №15 от 09.07.2015г НОХ дело№735/2014г. на ТРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015г.  до окончателното й изплащане, както и сумата 2434.09 /две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и девет стотинки/ лева,   дължима за периода на забавата 24.10.2012г. до 20.10.2015г. и сторените  по делото разноски за един адвокат в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.

           ОСЪЖДА П.М.М. ***,  ЕГН **********  и М.М.С. ***, ЕГН ********** ДА Заплатят  в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 417.36 /четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължимите  ДТ за производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :