РЕШЕНИЕ     № 200

 

гр. Троян,  01.07.2016 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Троянски районен съд,  втори  състав, в публичното  заседание на 01.06.2016г. /първи юни, две хиляди и шестнадесета/ година в състав:

 

                                                                      Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова   гр. дело № 94 по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

           

Производство с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

 Производството е образувано е по искова молба вх.№828/03.02.2016г. от „Търговия-Троян“ АД с адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски“ №3 и ЕИК:110015891 срещу „Борима-2011“ ЕООД с адрес на управление с. Борима, ул. „Хаджи Димитър“ №1 и ЕИК: 201531949, представлявано от управителя Юсеин Кисьов за опразване на наето помещение, заплащане на дължим наем, ТБО и акцесорна претенция за лихва за забава.

В исковата молба ищцовото дружество „Търговия-Троян“ АД твърди, че на 01.11.2013г. между него в качеството му на наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем, по силата на който ответникът „Борима 2011“ ЕООД се задължава да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 700 лева без ДДС, както и разходи за такса битови отпадъци.

Твърди се, че повече от две години ответникът не заплаща  дължимия наем и ТБО, поради което и съгласно уговореното в чл.18 ал.1 т.2 от Договора, същия  се счита едностранно прекратен.

Ответната страна - „Борима 2011“ ЕООД, в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, излага становището за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди, че наемателя е задължен с една наемна вноска, тъй като съгласно чл.18 ал.1 т.2 от Договора, същия се счита прекратен с неплащането на една наемна вноска. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По делото е представен договор за наем от 01.11.2013г. между страните в настоящото производство, по силата на който ищеца, в качеството си на наемодател по договора е предоставил на ответника в качеството му на наемател за възмездно временно ползване собствения си недвижим имот, представляващ обект, находящ се в гр.Троян, ул.Васил Левски №162, с кадастрален номер 73198.504.40.1.1,  за срок от пет години, считано от датата на подписване на договора.  Уговорената месечна наемна цена е в размер на 700 лева без ДДС.  Наемателят се е задължил да заплаща наема в срок най-късно до 5-то число на текущия месец, като при забава е уговорена лихва върху просрочената сума. Съгласно чл.12 от Договора, наемателя следва да заплаща и направените разходи за битови нужди, като се задължава да постави измервателни уреди. Уговорено е, при забава в плащането на една наемна месечна  до 5-то число на текущия месец, договора да се счита за едностранно прекратен по вина на наемателя. Договорът е подписан от представители на договарящите се страни.

Представиха се по делото 21 броя фактури, издадени от ищеца, като доставчик, на името на ответника като получател, относно наем, такса битови отпадъци и неустойка по договора, описани в приложена справка, в която е отразено че по същите не е постъпвало плащане.

От заключението по назначената  и   изслуша   съдебно-счетоводна   експертиза,  неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, вещото лице е изчислило, че размерът на задължението за наем възлиза на 14700. 00 лева без ДДС /17400.00 с ДДС/,  ТБО в размер на 1099.92 лева /1319.96 с ДДС/, а дължимото обезщетение за забава върху главницата,  съставляваща неизплатените наемни вноски за процесния период, считано от датата на създаване на представените по делото фактури, до датата на предявяване на иска 03.02.2016г. са  в общ размер на 2995.30 лева. Дължимите обезщетения за всеки от месеците поотделно са дадени в табличен вид.

           При така установените факти от значение за спора, съдът приема от  правна страна следното:

Безспорно  е установено, че между ответника като наемател и ищеца, като наемодател е бил сключен писмен договор за наем на недвижим имот, с предмет - предоставянето за временно възмездно ползване на обект, находящ се в гр.Троян, ул.”Васил Левски” №162, с кадастрален номер 73198.504.40.1.1,  за срок от пет години, считано от датата на подписване на договора, който изтича на 01.11.2018г. Не се оспорва обстоятелството, че считано от тази дата и до момента ответникът продължава да ползва имота.

В исковата молба ищецът заявява, че  „Приблизително  вече две години наемателя не заплаща наем, такси,  и разноски за ползвания обект….”, т.е. спрял е да изпълнява задълженията си по договора за заплащане на наемната цена за ползването на  имота.

Когато искът по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД е основан на твърдения за упражнено от наемодателя право за извънсъдебно разваляне на наемния договор поради неизправност на наемателя, изразяваща се в неплащане на наемната цена, безспорно съдът дължи произнасяне по въпроса дали правото за едностранно преустановяване на облигационната връзка е надлежно упражнено, респ. доколко са настъпили последиците на разваляне на договора. При извод за ненадлежно упражнено право не би могло да се приеме за доказан твърдения от ищеца правопораждащ факт за претендираното връщане на вещта, предмет на наемното правоотношение.

Спорен въпрос по делото е дали процесния договор е прекратен, респективно следва ли ответникът да освободи процесния имот.

По предявения иск с правно основание чл.233 от ЗЗД ищецът следва да установи предвид доказателствената тежест, която носи за твърдяните от него факти, а именно, че е налице наемно правоотношение между страните, което е било прекратено, че ответника продължава да държи вещта въпреки това, а от своя страна ответникът следва да установи, че е освободил ползваните от него помещения или че са налице в случая основания, изключващи правото на ищеца.

Съдът приема, че между страните по делото на основание договор от 01.11.2013г.  е възникнало валидно облигационно наемно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател е предоставил на ответникът, в качеството му на наемател, процесния недвижим имот срещу заплащане от страна на последния на определена месечна наемна цена.

Доколкото обаче ищецът – наемодател, знаейки за неизпълнение на ответника на основното му задължение до всяко 5-то число на текущия месец да заплати наемната цена и като не се е противопоставил на използването на вещта от страна на ответника и наемател, съдът приема, че договорът е продължил действието си до 03.02.2016г., когато наемните отношения между страните са били прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл.233, ал.1 ЗЗД, която също има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД, съгласно постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение от № 113 от 28.07.2009 г. по търговско  дело № 753/2008 година на ВКС ІІ т.о., както и Решение № 1283/05.07.2002 год. по гр.дело № 35/2002 год. на ВКС, V г.о., Решение № 711/13.05.2003 год. по т.дело № 37/2003 год. ВКС, V г.о., Решение № 584/27.05.2005 год. по т.дело № 849/2004 год. на ВКС-ТК.

В постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 706 от 30.12.2010 по гр.д. № 1769/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е посочено, че: В трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД наемателят е длъжен да върне наетата вещ. Не се оспорва от ответника, че  продължава ползването на процесния имот и към момента на предявяване на иска. С оглед на изложеното, тъй като ответнното дружество не е  освободило наетия недвижим имот след разваляне на договора за наем и не е предало държането му на ищеца, а е продължило да го ползва и го ползва и към настоящия момент, въпреки противопоставянето на наемодателя обективирано в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ответното дружество „Борима 2011”ЕООД следва да бъде осъдено да освободи и предаде държането на процесния недвижим имот на ищеца по делото.

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че претенцията за заплащане на  наем в размер на 17400.00 /седемнадесет хиляди и четиристотин лева/  с ДДС е основателна и доказана, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2016г. до окончателно изплащане на задържението.

По претенцията за мораторни лихви в  общ размер на 2995.30 лева,  върху  отделните вноски, от датата на падежа им до предявяване на иска:

Претенцията е дължима на основание чл.86 от ЗЗД, същата е изискуема  за периода 06.01.2014г. до 25.01.2016г и доказана по размер от заключението  на вещото  лице, поради което следва да се уважи в претендирания размер.

По претенцията за такса битови отпадъци: Същата е била дължима от ответника на основание чл.12 от договора, но  той не е  изпълнил това свое задължение, което обстоятелство се установява от заключението  на вещото  лице по допусната експертиза, т.е. претенцията е ликвидна, изискуема и доказана по основание и в размер на 1099.92 лева.

При този изход на процеса ответната страна следва да заплати  на ищеца направените по делото разноски за които има представени доказателства в размер на 2963.00 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и три/ лева, съгласно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Водим от горното съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ОСЪЖДА „БОРИМА 2011” ЕООД, ЕИК201531949 със седалище и адрес на управление: с. Борима, общ. Троян, Ловешка област, ул. „Хаджи Димитър” № 1, представлявано от Юсеин Мустафов Кисьов на основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД, да опразни отдаденото му за ползване помещение, описано и конкретизирано в договор за отдаване под наем на  недвижим имот от 01.11.2013г., представляващо  обект, находящ се в гр.Троян, ул.”Васил Левски” №162, с кадастрален номер 73198.504.40.1.1.

ОСЪЖДА „БОРИМА 2011” ЕООД, ЕИК201531949 със седалище и адрес на управление: с. Борима, общ. Троян, Ловешка област, ул. „Хаджи Димитър” № 1, представлявано от Юсеин Мустафов Кисьов да заплати на „ТЪРГОВИЯ - ТРОЯН” АД, ЕИК 110015891, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, Ловешка област, ул.„Васил Левски” №3, представлявано от законния представител Минко Димитров Минков – Изпълнителен директор, на основание чл.232 от ЗЗД , сумата от общо  21955.20 /двадесет и една хиляди деветстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева с ДДС, включваща : сумата от 17400.00 /седемнадесет хиляди и четиристотин/ лева с ДДС, представляваща дължим наем  по фактури с  номера:№2102/25.01.2016г.,№1476/06.01.2014г.,№1537/13.02.2014г.,1559/04.03.2014г.,№1616/07.05.2014г.,№1638/03.06.2014г.,№1662/03.07.2014г.,№1692/05.08.2014г.,№1716/03.09.2014г.,№1742/07.10.2014г.,№1765/05.11.2014г766/05.11.2014г.,№1791/03.12.2014г.,№1811/07.01.2015г.,№1837/04.02.2015г.,№1867/10.03.2015г.,№1987/21.08.2015г.,№1988/01.09.2015г.,№2014/18.09.2015,№2028/02.10.2015г., № 2046/03.11.2015г., № 2078/07.12.2015г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2016г. до окончателното й изплащане; сумата  от 1319.96 – хиляда триста и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки с ДДС такса битови отпадъци и сумата от 2995.20 /две хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща  лихва за периода 06.01.2014г. до 25.01.2016г.

ОСЪЖДА „БОРИМА 2011” ЕООД, ЕИК201531949 със седалище и адрес на управление: с. Борима, общ. Троян, Ловешка област, ул. „Хаджи Димитър” № 1, представлявано от Юсеин Мустафов Кисьов да заплати на „ТЪРГОВИЯ - ТРОЯН” АД, ЕИК 110015891, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, Ловешка област, ул.„Васил Левски” №3, представлявано от законния представител Минко Димитров Минков – Изпълнителен директор  сторените по делото разноски в размер на  2963.00 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и три/ лева, съгласно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ