РЕШЕНИЕ

 

 

 

гр. Троян, 08.07.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 1113 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

                П.К.С. *** е предявила против М.К.В. *** и Р.Д.К. *** два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК /съответно срещу двамата ответници/ и чл. 537 ал. 2 от ГПК /само срещу първия ответник/, както подробно е описано в молбата. Ищцата твърди, че първия ответник е неин брат. С решение № 504 от 09.02.1993 г. на ОСЗ – Троян на наследниците на В. М. В., починал през 1980 г. е възстановено правото на собственост върху поземлен имот – нива с площ 0,600 дка, находяща се в землището на с. Чифлик, м. „Къщата”, при граници: път, река и В. М.. Ищцата излага, че В. В. е техен дядо и съответно техен наследодател. В последствие ищцата установила, че първия ответник е признат за собственик на целия процесен имот по давностно владение с нот. акт № 102, т. ІІІ по нот. дело № 407/2014 г. на Нотариус Д. К.. В. продал имота на втория ответник Р.К. с нот. акт № 162, т. ІІІ, нот. дело № 396/2015 г. на Нотариус Д. К.. /С допълнителна искова молба С. е привлякла като ответник К./. Ищцата твърди, че по наследство притежава ½ ид. част от процесната нива, което определя нейния интерес да предяви настоящата искова претенция. За установяване обстоятелствата по същата са ангажирани писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание ищцата е представлявана от своя съпруг Г.С. и от адвокат Ц.Т. от ЛАК, които молят съда да уважи изцяло исковата претенция заедно със законните последици.

По реда на чл. 131 от ГПК ответниците са представили писмен отговор, с който изцяло оспорват предявените искове. Р.К. твърди, че предявения срещу него иск е недопустим. Ангажирани са доказателства. В с. з. В. се явява лично и с пълномощника си адв. Д.Ч. от ЛАК и претендира, че е едноличен собственик на имота в следствие на придобивна давност. Намира исковете за абсолютно неоснователни и недоказани. Втория ответник не се явява лично, представляван е от адв. А.Ч. от ЛАК.

От приложените писмени доказателства: удостоверение за наследници изх. № 99 от 29.09.2015 г., издадено от Кметство с.Чифлик, копие от лична амбулаторна карта на П.К.С., Решение № 504 от 09.02.1993 г., издадено от ОСЗ гр.Троян, копие от нотариален акт № 102 т. ІІІ, н. д. № 407 от 2014 г. на нотариус Д. К., скица на Поземлен имот № 15-532077/07.12.2015 г., удостоверение изх. № ДО004516 от 11.12.2015 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162 т. ІІІ, н.д. № 396/2015 г. на нотариус Д. К. и копие от нот. дело № 407/30.10.2014 г. на нотариус Д. К., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Д. Ч., С. К. Б., Н. Д. А., Т.И.Ц.,  С. М. Б., Л. М.а К. и В.Б.Д. и от заключението на СТЕ с вещо лице инж. В.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата П.К.С. и ответникът М.К.В. са брат и сестра и съответно видно от представеното удостоверение, са наследници на техния общ наследодател - дядо по бащина линия - В. М. В.,***, починал на 28.06.1980 г. Негов единствен син и законен наследник е бащата на страните - К. В. ***, починал на 01.11.2000 г. Е. М. М.а, която е майка на С. и В. и съпруга на К. М., е починала на 19.07.2013 г. и към момента единствени наследници на В. В. са ищцата и първия отнетник при равни права.  

                Като доказателство е представено решение № 504/09.02.1993 г. на ОСЗ - Троян на наследниците на В. В., с което е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Чифлик на следния недвижим имот, описан в т. 4 от решението: нива от 0,600 дка, осма категория, находящ се в землището на с. Чифлик, в местността „Къщата”, при граници (съседи): път, река, В. М..

                По КККР на с. Чифлик, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесния имот е отразен като поземлен имот с идентификатор 81476.512.94, адрес на поземления имот: с. Чифлик, местност Козарката; площ: 580 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

В последствие е издадено т. нар. окончателно решение № 504/ 21.11.1996 г. на ПК-Троян, с което е възстановена собствеността на процесния имот и същия е нанесен във влязлата в сила през 1996 г. КВС като имот № 710502 със същите съседи.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. В.П. е изследвал процесния имот и е констатирал, че с решение № 280/16.05.2005 г. на ОСЗГ имотът е видоизменен “във връзка с направените измервания на земята съгласно чл.18 ж ал. 4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи стари граници” и въз основа на това решение е нанесен в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 със собственик - наследниците на В. М. В., като поземленият имот е нанесен в кадастралната карта отново като земеделска земя. Процесният имот никога не е бил нанасян в какъвто и да е кадастрален или регулационен план и по тази причина липсва разписен лист, в който да бъде записан с  планоснимачен номер. В кадастралния регистър към кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-34 от 08.04.2009 г. на ИД на АГКК, процесният поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 е записан със собственик - н-ци на В. М. В. въз основа на документ за собственост решение № 280 на ОСЗГ от 16.05.2005 г. Налице е идентичност на процесния поземлен имот с идентификатор 81476.512.94 пс КККР - с. Чифлик, одобрени със заповед № РД-18-34 от 08.04.2009 г. на ИД на АГКК, описан в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том III, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 4149, нот. дело № 396/2015 г. и двете на нотариус Д. К. рег. № 525 с район на действие района на РС-Троян, с имота, описан в т. 4 на решение № 504/09.02.1993 г. на ОСЗ-Троян за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Чифлик - нива от 0,600 дка, осма категория, в местността “Къщата”, при граници (съседи): път, река, В. М., окончателно възстановен с Решение № 504 от 21.11.1996 г. на ПК- Троян и нанесен във влязлата в сила през 1996 г. КВС като имот № 710502. Окончателно възстановеният и нанесен в КВС имот № 710502 впоследствие е видоизменен с решение № 280 на ОСЗГ от 16.05.2005 г.

По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 102, том ІІІ, рег. № 3809, нот. дело № 407/2014 г. на нотариус Д. К., по силата на който ответника М.В. е признат за единствен собственик на  процесен имот въз основа на давностно владение.

На 08.10.2015 г. В. е продал процесния имот на втория ответник Р.Д.К.. Сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том ІІІ, рег. № 4149, нот. дело № 396/2015г. на нотариус Д. К..

Първия ответник претендира, че е единствен собственик на процесния имот на основание 10 годишна придобивна давност. В тази връзка е ангажирал гласни доказателства. От свидетелските показания на тези група свидетели се установява, че процесния имот представлява нива, която след смъртта на бащата на страните през 2000 г. е обработвана единствено от М.В.. Свидетелите излагат, че не са виждали в този имот П.С., както и тяхната майка – Е., която е имала заболяване и е била трудно подвижна. Преди време по отношение на процесния имот са се водили дела, с които изцяло се е занимавал ответника В.. Майка му е казвала, че нивата е за него. На два пъти оградата от към пътя е събаряна от лек автомобил и от коне. И двата пъти ответника е възстановил оградата със собствени средства. И след смъртта на майката на страните, ответника и съпругата му продължили да обработват нивата. Свидетелката Л. К. излага, че им е помагала, когато са садили картоф. Докато са били живи родителите на ищцата и първия ответник, те са си обработвали процесната нива. Част от имота, откъм къщата е обработван от ищцата С.. От свидетелските показания се установява още, че нивата е оградена откъм пътя. Миналата година в имота е имало забити колчета. Свидетеля Донкински е видял техници в имота, които са били наети от съпруга на ищцата - Г., защото са искали да си разделят имота. В. си направил порта, за да влиза отделно от къщата.

Към момента на предявяването на иска се уставновява от свидетелските показания, че ответникът Р.Д.К., купувач на процесния имот, не владее процесния имот.(показанията на св. Л. К.:”В момента М. ползва процесния имот”), предвид на който факт на основание чл. 214 от ГПК, по искане ищцата съда е допуснал изменение на първоначално предявения иск по чл. 108 от ЗС в иск по чл. 124 от ГПК. 

Изцяло противоположни са показанията на другата група свидетели, ангажирани от ищцата. От техните показания се установява, че процесния имот е обработван и от родителите на страните  - Е. и К. В., а след тяхната смърт от децата им – П.С. и М.В. и от техните семейства. В съседство до процесния имот се намира къща и дворно място, които се ползват от П. и нейния съпруг – Г.. Свидетеля Б. заявява, че лично М.В. му е казвал, че процесния имот е даден на сестра му, а на него баща му е прехвърлил новата къща в Дръндарската махала в с. Чифлик. Процесната нива и двора на къщата на П. са съседни и между тях няма ограда. Докато майката на страните е била здрава, е ходила да обработва нивата, сина й М. я карал там. Свидетеля Б. е видял в имота табела, че се продава и телефон, по който разбрал, че М.В. продава имота. След смъртта на Е. В., преди две-три години ищцата и съпруга й спрели да ходят в имота. Свидетелите излагат, че М. е обработвал само част от имота, а другата част е била необработваема. Свидетеля А., който е братовчед на ищцата и ответника, излага, че двамата през последните години се скарали за процесното място, което според него трябва да си разделят на две, защото е наследствено.

При тези данни от изложената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска. Главния иск е положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, е предявен срещу двамата ответници М.В. и Р.К. и акцесорния иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК – за отмяна на констативния нот. акт, е предявен само срещу първия ответник. По повод възраженията на втория ответник К., че на първо място е недопсутимо същия да бъде привлечен в това си качество с допълнителна искова молба, и на второ място, че е недопсутимо измененине на иска по реда на чл. 214 от ГПК от осъдителен на установителен, съда се е мотивирал с определения в съдебно заседание, защо е приел, че тези процесуални действия са допустими.   

Настоящия състав намира, че е сезиран с допустими искове и дължи произнасяне по същество. С установителния иск се цели да бъде установено съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи правто на собственост на ищцата П.С. върху ½ ид. част от процесния имот, тъй кат ответниците оспорват това нейно правоНастоящия състав е запознат с актуалната съдебна практика в този смисъл и изцяло възприема изложеното в писмените бележки от пълномощника на ищцата - адв. Т..

Собственикът не може да бъде задължен да владее постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги стои възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и предаване на владението или да поиска само установяване на неговата собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с цел прекъсване на давността на ответника.

В конкретния случай без съмнение се касае за наследстевн имот на ищцата и първия ответник. Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху този имот на оригинерно основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено при положение, че ответника В. е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на сестра си –ищцата П.К.. В същото време той трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение именно спрямо другия съсобственик – С. /а не спрямо трети лица/, че отрича правото й на съсобственик и тази негова воля да е достигнала до нейното съзнание.

В процеса се установи, че ответника В. се е снабдил с констативен нотариален акт по давностно владение през 2014 година. От доказателствата по делото се установи и, че бащата на ищцата и първия ответник -К. В. М. до смъртта си на 01.11.2000 г. е обработвал наследствения си имот заедно със съпругата си Е. М. М.а. След неговата смърт тримата негови наследници–съпругата Е. и двете му деца, продължили да се грижат за имота като наследствен от баща им, да го обработват и прибират плодовете от него, без да имат някакви уговорки или спорове. Спорът е възникнал по-късно – след смъртта и на тяханата майка, когато ищцата и съпруга й видели табела, че процесния имот се продава и след проверка в СВ при ТРС, установил, че В. се е снабдил с нот. акт за собственост и в последствие е продал имота на втория ответник. От показанията на свидетелите Богомил Ч., С. К. Б. и Н. А., които бяха обсъдени горе, може да се направи обективен и несъмнен извод, че макар и ищцата П.К. да живее със семейството си в с. Бели Осъм, същата е собственик на съседното застроено място и тя през годините редовно е посещавала с. Чифлика и всички заедно са ползвали процесния имот. Това постоянно стопанисване на имота с участието на майката Е. В. е продължило до влошаване на нейното здраве през 2007 г., кагото тя вече е била трудно подвижна и не е била в състояние да се занимава с подобен род дейност, като през 2013 г. В. е починала. Ищцата и ответникът К. и членовете на семействата продължили да ползват по равно имота, засявали го и прибирали реколтата. Това се установи, не само от сивидетелите, ангажирани от ищцата, но и от показанията на свидтелите Л. К. и Вергил Донкински, които са заявили, че част от имота е ползван от П.С..

Доказателствата по делото сочат, че ищцата П.К. през изминалите десет и повече години преди датата на предявяване на иска е упражнявала лично и чрез трети лица (членовете на семейството си-съпруга й), владение върху процесния имот, което обстоятелство изключва възможността собствеността върху последния да бъде придобита по давност от друго лице, в частност от ответника М.В..

Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК - презумпцията на чл. чл. 69 ЗС се прилага и за наследствени имоти, но наследникът който твърди, че е придобил по давност частите на останалите наследници следва да докаже, че е извършил такива действия, които сочат на промяна на намерението и упражняване на владение за себе си, а от доказателствата по делото се установява противното. В настоящето производство ответника В. не доказа, че е демонстрирал намерението си за своене пред ищцата, не е отблъснал владението й, не е реализирал действия, които да демонстрират, че владее имота за себе си.

С цитираното тълкувателно решение се дава разяснение, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага и за съсобствени имоти независимо от основанието на което е възникнала собствеността. Тази презумпция се отнася обаче за намерението на владелеца за своене като субективно преживяване и ползва само него. Ако той докаже че е владелец, тогава се предполага, че упражнява владение за себе си. Законовото предположение е, че владелецът държи вещта като своя, т. е. позоваващият се на придобивно основание давностно владение следва да установи, че е владелец като докаже и двата елемента на владението - действията, обективиращи фактическата му власт върху имота и това, че ги извършва като собственик на вещта.

По принцип една съсобствена вещ може да се ползва от всеки съсобственик, съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС. Съсобственикът, който твърди, че е придобил частите на останалите съсобственици по давност следва да докаже, че не ползва вещта в изпълнение на това правомощие, а е променил намерението си и от държател на техните части се е превърнал в техен владелец. В съдебната практика е прието, че за да придобие по давност идеалните части на другите съсобственици, упражняващият фактическа власт съсобственик следва да демонстрира промяна на намерението от държане за другите в своене за себе си по начин, че да стигне до тях.

По отношение на втория ответник Р.К. - В  Тълкувателно решение № 8/2012 г. е постановено, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

При тези изводи съда намира, че главния иск по отношение на двамата ответници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от процесния имот. В допълнение относно втория ответник, който е закупил имота от В., следва да се отбележи, че според непротиворечивата съдебна практика продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но тя не поражда вещно-прехвърлително действие. При продажбата на чужда вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните по нея. Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че действителният му собственик е загубил правото си на собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да поиска възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат, обаче, е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик- в казуса –ищцата, не е загубила своите права.

Относно предявения иск с правно основание чл. 573 ал. 2 от ГПК - Отмяната на констативен нотариален акт е функция от евентуалното уважаване на иска за собственост. За да се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт, преди това трябва да се установи, че носител на вещното право на собственост върху имота е ищецът. С оглед успешното доказване на главния иск, следва да бъде уважен и предявения акцесорен иск и съответно атакувания констативен нот. акт да бъде отменен по отношение на собствените ½ ид. части на ищцата П.С. - Собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик на спорния имот или на части от него, както е в казуса, ако нотариален  акт е издаден за целия имот. Правен интерес от отмяната на нотариален акт за собственост на имот имат само неговите действителни собственици.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят ищцата 1 030 лева сторените от нея съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р             Е             Ш            И             :

 

                ПРИЗНАВА на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установено по отношение на М.К.В., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на П.К.С., ЕГН **********, адрес: *** върху 1/2 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94 по КККР на с. Чифлик, одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Чифлик, местност Козарката; площ: 580 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 710028, при съседи: № 81476.512.93, № 81476.512.108, № 81476.512.97, № 81476.512.95, № 81476,512.92.

                ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 102, т. ІІІ от 30.10.2014 г. по нот. дело № 407/2014 г. на Нотариус Д. К. с р-н на д-ие ТРС до РАЗМЕРА на 1/2 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81476.512.94              

ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на П.К.С., ЕГН **********, адрес: *** 1 030 – хиляда и тридесет лева съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                                                              Районен съдия: