РЕШЕНИЕ № 268

 

 

гр. Троян, 12.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1158 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

         „Сима” ЕООД – гр. Троян, представител Светослав Дочков е предявил срещу С.Н.М. и м. П.М. /при условия на евентуалност/, двамата от с. Бели Осъм, общ. Троян иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от Закона за задълженията и договорите за сумата 1 500 лева, представляваща получен аванс, съгласно разходен касов ордер № 67 от 23.01.2013 г. Иска е предявен при условията на евентуалност по отношение на втория ответник М.М., в случай, че първата ответница С.М. му е предала процесната сума. Ищеца излага, че сумата от 1 500 лева, с която ответниците са се обогатили неоснователно, е получена при отпаднало основание и моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата. Предявен е и обективно съединен иск по чл. 86 от ЗЗД - законова лихва за времето на забавата в размер на 241,74 лева. Ангажирани са писмени и гласни доказателства. В с. з. ищцовото дружество се представлява от адв. Д.И. от ЛАК, който моли съда да уважи предявените искове. 

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците С.М. и М.М. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е писмен отговор и от двамата ответници, с които същите оспорват предявените искове. Ответницата е представлявана в процеса от адв. Е.Ц. от ЛАК, а ответника от адв. А.Ч. от ЛАК, които молят съда да отхвърли предявените искове.    

От приложените към делото писмени доказателства: Решение № 93 от 17.04.2014 г. по гр.д. № 590 от 2013 г. по описа на ТРС, удостоверение от Търговския регистър на „Сима” ЕООД гр. Троян, Разходен касов ордер № 67/23.01.2013 г., нотариална покана рег. № 1804 от 22.05.2014 г. на нотариус Д. Кънчевски, Допълнително споразумение към трудов договор № 75/01.09.2001 г., Заповед № 382/16.04.2013 г. на „Сима” ЕООД гр.Троян, Заповед № 383/17.04.2013 г. на „Сима” ЕООД гр. Троян, копие от искова молба по гр.д. № 1159/2015 г. по описа на ТРС и оригинал на РКО № 67 от 23.01.2013 г., от допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. и от обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената извадка от търговския регистър, една от дейностите на ищцовото дружество е извършване на транспортни услуги. Не се спори от страните, че втория ответник М.М. е бил в трудовоправни отношения за периода от 22.05.2007 г. до 17.04.2013 г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил”. М. е извършвал международни превози в чужбина с товарни автомобили, собственост на дружеството.

При командироването му извън страната, М. е имал право да получава, както основно трудово възнаграждение, така и командировъчни пари, следващи се съгласно действащите нормативни актове.

В РС – гр. Троян е разгледано и решено гр. дело № 590/2013 г. Делото е заведено от М.М. против „Сима” ЕООД. С влязло в сила решение № 93 от 17.04.2014 г. съда е признал за незаконно и съответно е отменил уволнението на М.М. от длъжността „шофьор на товарен автомобил”, извършено със Заповед № 382/16.04.2013 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед № 383/17.04.2013 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение и двете на Управителя на  „Сима” ЕООД. Осъдил е ответното дружество да заплати на ищеца по чл.128 т. 2 от КТ, във връзка с чл. 242 от КТ сумата от 3 205,55 лева, представляваща сбора от неизплатените му трудови възнаграждения за периода от месец август 2012 г. до 17.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  14.06.2013 г., до окончателното и изплащане, сумата от 276,08 лева, за периода от 17.04.2013 г. до 11.05.2013 г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ,  сумата от 394,40 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

         Съда е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявения от М.М. иск с правно основание чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за сумата от 4 671 евро с левова равностойност 9 135 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 04.09.2012 г. до 24.12.2012 г. и за периода от 08.01.2013 г. до 10.03.2013 г.

                Предмет на настоящето дело е разходен касов ордер № 67 от 23.01.2013 г. Не се спори от страните, че практика на ищцовото дружество е на шофьорите да се изплащат авансово суми, дължими по трудовото правоотношение и командировъчни пари, за да се осигурят средства за препитание на техните семейства.

В настоящия случай, с описания касов ордер на първата ответница С.М., която е съпруга на втория ответник М.М. са заплатени 1 500 лева, което се явява левовата равностойност на 766,94 евро. В графа „Приложение” на РКО е отразено заплата и командировки от заработка и ведомост”.

Видно от представената нотариална покана, връчена на ответницата М. на 22.05.2014 г., същата  е била поканена да възстанови в касата на дружеството получената на отпаднало основание сума.

Допусната и изслушана икономическа експертиза е установила размера на общо предоставените средства от ищцовото дружество на втория ответник за периода м. август 2012 г. до 17.04.2013 г. - 43 248,16 лева, което се явява възнаграждение за положения от М. труд на длъжност „шофьор на товарен автомобил”. Вещото лице Н.Р. е констатирала, че в тази сума попада и предоставените му средства чрез други лица. В с. з. Р. излага, че процесния разходен касов ордер не съдържа предвидените в закона реквизити, но е осчетоводен по сметка 422 в счетоводството на ищцовото дружество.

 По реда на чл. 176 от ГПК управителя на „Сима” ЕООД Светослав Дочков е дал обяснения, че издаването на разходни касови ордери по този начин е тяхна практика. РКО се подписва от счетоводител и се поставя печат на дружеството. След като бъдат получени сумите, документа се осчетоводява.

По посочения ред обяснения е дала и ответницата С.М.. Излага, че подобни случай, когато съпруга й е в командировка, тя е получавала авансови суми, като се е подписвала на празен разходен касов ордер, който след това се попълва от служителите на дружеството.

С оглед на изложената фактическа обстановка решаващия съд извежда следното:

По дефиниця разходен касов ордер е документ, който се използва за документиране изплащането на парични средства от каса на предприятие. РКО представлява първичен счетоводен документ, който съдържа задължителни реквизити, съгласно Закона за счетоводството - Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;

4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

5. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Отделно от това е задължително към всеки РКО да има документ, който да оправдава разхода - фактура, складова разписка, заповед за командировка, вносна бележка и др., какъвто документ в случая не беше представен.

Безспорно процесния РКО № 67 от 23.01.2013 г. не съдържа посочените законови реквизити. Нещо повече в него е отразено „да се брои на М.М.” посочената сума „на основание заповед № аванс”. Липсва подпис на получателя, на ръководител и на гл. счетоводител. В горната част на РКО, над полето на бланката е записано името на първата ответница и фигурира нейния подпис.

На първо място, следва да се има предвид, че процесният РКО представлява частен документ, чието съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Съда приема за безспорно, че процесният РКО е дописван, като съдържа добавки досежно основанието за плащане и получаване на процесната сума, а съгласно чл. 8 от Закона за счетоводството „поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат".

Отделно от това, след като процесния РКО не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, не би следвало същия да е осчетоводен, съгласно изискванията на закона. 

Относно твърденията на ищеца в предявената искова претенция, че ответника е получил процесната сума за едно и също вземане два пъти - веднъж чрез изплащането й по РКО и втори път - по силата на съдебното решение, следва да се отбележи, че не е установено точното основание на получената сума от 1 500 лева, тъй като в ордера е отбелязано „заплата и командировки”. Не е възможно да се установи обаче за кой период е относимо плащането по РКО.

Не е възможно и да се установи каква част от сумата по РКО е била предвидена за заплата и каква част е била предвидена за командировъчни, като изслушана и приета СИЕ също не е могла да установи това.

   Ищецът твърди, че с изплащането на сумите, присъдени на М. с горепосоченото Решение № 93/17.04.2014 год. на Районен съд - гр. Троян, постановено по гр. д. № 590/2013 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, е отпаднало основанието за получаването на горепосочените суми, като М. се е обогатил неоснователно с тези суми, или неоснователното обогатяване е настъпило по отношение на съпругата му С.М., в случай, че тя е получила сумата и не ги е предала на съпруга си, което твърдение не беше доказано в процеса.

 Цялостната преценка на събраните по делото доказателства и на така изяснената фактическа обстановка налага извода, че не е налице хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, а именно, че не е налице отпаднало основание и следователно С.М., при евентуалност – М.М., не са се обогатили неоснователно с процесната сума.

На основание чл. 193 от ГПК в производството е била открита процедура по оспорване истинността на процесния РКО. Съда след извършена проверка по чл. 194 от ГПК приема, че оспорването не е доказано. Ответницата С.М. изрично е дала обяснения, че е подписала ордера и че практиката на ищцовото дружество е била такава. Решаващия съд е приел, че процесния РКО не съдържа законово определените реквизити, а не че е неистински.

Ще следва да бъде изцяло отхвърлен и обективно съединения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 241,74 лева, който се явява акцесорен по отношение на главния и следва неговата съдба.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на всеки един от двамата ответници  направените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, за всеки един от тях, предвид представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков против С.Н.М. и при условията на евентуалност против М.П.М., двамата с адрес: *** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за сумата 1 500 – хиляда и петстотин лева, представляваща неоснователно обогатяване.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков против С.Н.М. и при условията на евентуалност против М.П.М., двамата с адрес: *** иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 241,74 – двеста четиридесет и един лева и 74 ст., представляваща законова лихва за забава, начислена върху главницата за периода 22.05.2014 г. до 21.12.2015 г.

ОСЪЖДА „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков да заплати на С.Н.М., с адрес: *** сумата 300 – триста лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков да заплати на М.П.М., с адрес: *** сумата 300 – триста лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      Районен съдия: