РЕШЕНИЕ № 269

 

 

гр. Троян, 12.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1159 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

            Сима” ЕООД – гр. Троян, представител Светослав Дочков е предявил срещу С.Н.Л. *** и М. П.М. /при условия на евентуалност/, от с. Бели Осъм, общ. Троян иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от Закона за задълженията и договорите за сумата 3 500 лева, представляваща получен аванс, съгласно разходни касови ордери, както следва: № 833/26.11.2012 г. в размер на 1 000 лева; № 939/11.12.2012 г.  в размер на 500 лева;  № 910/02.11.2012 г. в размер на 1 000 лева; 197/06.03.2013 г. в размер на 1 000 лева. Иска е предявен при условията на евентуалност по отношение на втория ответник М.М., в случай, че първата ответница С.Л. му е предала процесната сума. Ищеца излага, че сумата от 3 500 лева, с която ответниците са се обогатили неоснователно, е получена при отпаднало основание и моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата. Предявен е и обективно съединен иск по чл. 86 от ЗЗД - законова лихва за времето на забавата в размер на 564,00 лева. Ангажирани са писмени и гласни доказателства. В с. з. ищцовото дружество се представлява от адв. Д.И. от ЛАК, който моли съда да уважи предявените искове. 

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците С.Л. и М.М. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е писмен отговор и от двамата ответници, с които същите оспорват предявените искове. Ответницата е представлявана в процеса от адв. Е.Ц. от ЛАК, а ответника от адв. А.Ч. от ЛАК, които молят съда да отхвърли предявените искове.    

От приложените към делото писмени доказателства: Решение № 93 от 17.04.2014 г по гр.д. № 590/2013 г. на ТРС, Удостоверение за актуално състояние на ищеца от Търговския регистър, Разходен касов ордер №833/26.11.2012 г. РКО № 939/11.12.2012 г. РКО № 910/02.11.2012  г. РКО № 197/06.03.2013 г., Нотариална покана рег.№ 1803/22.05.2014 г на нотариус Кънчевски, Допълнително споразумение към трудов договор № 75/01.09.2001 г., Заповед № 382/16.04.2013 г. на „Сима” ЕООД гр.Троян, Заповед № 383/17.04.2013 г. на „Сима” ЕООД гр. Троян, копие от искова молба по гр.д. № 1158/2015 г. по описа на ТРС,  оригинали на  РКО № 910 от 02.11.2012 г.,  РКО № 833 от 26.11.2012 г.,  РКО № 939 от 11.12.2012 г. и  РКО№ 197 от 06.03.2013 г., от допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. и от обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената извадка от търговския регистър, една от дейностите на ищцовото дружество е извършване на транспортни услуги. Не се спори от страните, че втория ответник М.М. е бил в трудовоправни отношения за периода от 22.05.2007 г. до 17.04.2013 г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил”. М. е извършвал международни превози в чужбина с товарни автомобили, собственост на дружеството.

При командироването му извън страната, М. е имал право да получава, както основно трудово възнаграждение, така и командировъчни пари, следващи се съгласно действащите нормативни актове.

В РС – гр. Троян е разгледано и решено гр. дело № 590/2013 г. Делото е заведено от М.М. против „Сима” ЕООД. С влязло в сила решение № 93 от 17.04.2014 г. съда е признал за незаконно и съответно е отменил уволнението на М.М. от длъжността „шофьор на товарен автомобил”, извършено със Заповед № 382/16.04.2013 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед № 383/17.04.2013 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение и двете на Управителя на  „Сима” ЕООД. Осъдил е ответното дружество да заплати на ищеца по чл.128 т. 2 от КТ, във връзка с чл. 242 от КТ сумата от 3 205,55 лева, представляваща сбора от неизплатените му трудови възнаграждения за периода от месец август 2012 г. до 17.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  14.06.2013 г., до окончателното и изплащане, сумата от 276,08 лева, за периода от 17.04.2013 г. до 11.05.2013 г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ,  сумата от 394,40 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

         Съда е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявения от М.М. иск с правно основание чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за сумата от 4 671 евро с левова равностойност 9 135 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 04.09.2012 г. до 24.12.2012 г. и за периода от 08.01.2013 г. до 10.03.2013 г.

                Предмет на настоящето дело са описаните горе четири броя разходни касови ордери на обща стойност 3 500 лева. Не се спори от страните, че практика на ищцовото дружество е на шофьорите да се изплащат авансово суми, дължими по трудовото правоотношение и командировъчни пари, за да се осигурят средства за препитание на техните семейства.

В настоящия случай, с описания касов ордер на първата ответница С.Л., която е сестра на съпругата на втория ответник М.М. са заплатени 3 500 лева. В графа „Приложение” на РКО е отразено заплата и командировки”.

Видно от представената нотариална покана, връчена на ответницата Л. на 22.05.2014 г., същата  е била поканена да възстанови в касата на дружеството получената на отпаднало основание сума.

Допусната и изслушана икономическа експертиза е установила размера на общо предоставените средства от ищцовото дружество на втория ответник за периода м. август 2012 г. до 17.04.2013 г. - 43 248,16 лева, което се явява възнаграждение за положения от М. труд на длъжност „шофьор на товарен автомобил”. Вещото лице Н.Р. е констатирала, че в тази сума попада и предоставените му средства чрез други лица. В с. з. Р. излага, че процесните разходни касови ордери не съдържат предвидените в закона реквизити, но са осчетоводени по сметка 422 в счетоводството на ищцовото дружество.

 По реда на чл. 176 от ГПК управителя на „Сима” ЕООД Светослав Дочков е дал обяснения, че издаването на разходни касови ордери по този начин е тяхна практика. РКО се подписва от счетоводител и се поставя печат на дружеството. След като бъдат получени сумите, документа се осчетоводява.

С оглед на изложената фактическа обстановка решаващия съд извежда следното:

По дефиниця разходен касов ордер е документ, който се използва за документиране изплащането на парични средства от каса на предприятие. РКО представлява първичен счетоводен документ, който съдържа задължителни реквизити, съгласно Закона за счетоводството - Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;

4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

5. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Отделно от това е задължително към всеки РКО да има документ, който да оправдава разхода - фактура, складова разписка, заповед за командировка, вносна бележка и др., какъвто документ в случая не беше представен.

Безспорно процесните разходни касови ордери № 833/26.11.2012 г.; № 939/11.12.2012 г.; № 910/02.11.2012 г. и № 197/06.03.2013 г. не съдържат посочените законови реквизити. Нещо повече в тях е отразено „да се брои на М.М.” посочената сума „на основание заповед № аванс”. Липсва подпис на получателя, на ръководител и на гл. счетоводител. В горната част на РКО, над полето на бланката е записано името на първата ответница и фигурира нейния подпис.

На първо място, следва да се има предвид, че процесните РКО представляват частен документ, чието съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Съда приема за безспорно, че процесните РКО са дописвани, като съдържа добавки досежно основанието за плащане и получаване на процесната сума, а съгласно чл. 8 от Закона за счетоводството „поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат".

Отделно от това, след като процесните РКО не съдържат реквизитите на първичен счетоводен документ, не би следвало същите да са осчетоводени, съгласно изискванията на закона. 

Относно твърденията на ищеца в предявената искова претенция, че ответника е получил процесната сума за едно и също вземане два пъти - веднъж чрез изплащането й по РКО и втори път - по силата на съдебното решение, следва да се отбележи, че не е установено точното основание на получената сума от 3 500 лева, тъй като в ордерите е отбелязано „заплата и командировки”. Не е възможно да се установи обаче за кой период е относимо плащането по РКО.

Не е възможно и да се установи каква част от сумата по РКО е била предвидена за заплата и каква част е била предвидена за командировъчни, като изслушана и приета СИЕ също не е могла да установи това.

Ищецът твърди, че с изплащането на сумите, присъдени на М. с горепосоченото Решение № 93/17.04.2014 год. на Районен съд - гр. Троян, постановено по гр. д. № 590/2013 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, е отпаднало основанието за получаването на горепосочените суми, като М. се е обогатил неоснователно с тези суми, или неоснователното обогатяване е настъпило по отношение на С.Л., в случай, че тя е получила сумата и не ги е предала на първия ответник, което твърдение не беше доказано в процеса.

 Цялостната преценка на събраните по делото доказателства и на така изяснената фактическа обстановка налага извода, че не е налице хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, а именно, че не е налице отпаднало основание и следователно С.Л., при евентуалност – М.М., не са се обогатили неоснователно с процесната сума.

На основание чл. 193 от ГПК в производството е била открита процедура по оспорване истинността на процесните РКО. Съда след извършена проверка по чл. 194 от ГПК приема, че оспорването не е доказано. Решаващия съд е приел, че РКО не съдържат законово определените реквизити.

Ще следва да бъде изцяло отхвърлен и обективно съединения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 564,00 лева, който се явява акцесорен по отношение на главния и следва неговата съдба.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на всеки един от двамата ответници  направените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, за всеки един от тях, предвид представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков против С.Н.Л., адрес: *** и при условията на евентуалност против М.П.М., адрес: *** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за сумата 3 500 – три хиляди и петстотин лева, представляваща неоснователно обогатяване.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков против С.Н.Л., адрес: *** и при условията на евентуалност против М.П.М., адрес: *** с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 564,00 – петстотин шестдесет и четири лева, представляваща законова лихва за забава, начислена върху главницата за периода 22.05.2014 г. до 21.12.2015 г.

ОСЪЖДА „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков да заплати на С.Н.Л., с адрес: *** сумата 300 – триста лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сима” ЕООД, ЕИК 820181555, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Д. Икономов” № 50, представител Светослав Дочков да заплати на М.П.М., с адрес: *** сумата 300 – триста лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      Районен съдия: