Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 180

 

                              15.06.2016 г.,  гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянския районен съд, четвърти състав, в проведеното на трети юни две хиляди и шестнадесета година публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                               Председател: Десислава Ютерова

 

Секретар М.С.,

като разгледа докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 251  по описа за 2016  година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск от В.В.П. ***, в качеството си на майка и законен представител на малолетния си син В.Л. М. и И.Л.М., като непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен представител В.П. са предявили против Л.И.М. *** иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищците твърдят, че ответникът Л.М. е баща на двете деца и бивш съпруг на П.. Бракът между тях е прекратен с решение по гр. дело № 366/2009 г. на ТРС, като родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване от майката, а ответника е осъден да заплаща по 60,00 лева месечна издръжка, за всяко едно от децата. Твърди се, че от момента на определяне на издръжката многократно са се увеличили нуждите от парични средства за задоволяване на нуждите на децата, поради което ищците считат, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК и размера на издръжката следва да бъде увеличен от 60,00 лева на 170,00 лева, месечно за всяко едно от децата. Ангажирани са доказателства, направени са доказателствени искания.

В с. з. ищците се представляват от адв. Светла С. от ЛАК, която моли съда изцяло да уважи предявения иск.

          В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Л.М. е представил писмен отговор, в който изразява становището си по основателността и допустимостта на предявения иск. Счита същия за неоснователен, досежно претендирания размер и заявява, че е в състояние да заплаща издръжка в размер на по 105 лева за всяко едно от децата. В с. з. ответника е редовно призован, не се явява, изразил е писмено становище по същество.

          ДирекцияСоциално подпомагане” – гр. Троян, редовно призована, не изпраща представител, представено е писмо, с което уведомяват съда, че страните не са се явили за събесдване и не са с в състояние да представят становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

 С влязло в сила съдебно решение от 03.06.2009 г. по гр. дело № 366/2009 г. на ТРС е прекратен брака между ищцата В.П. и ответника Л.М.. От брака си двамата имат родени две деца – непълнолетната И.Л.М., родена на *** г. и малолетния В.Л. М., роден на *** г. С решението е постановено родителските права да бъдат упражнявани от майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка по 60,00 лева за всяко едно от двете деца. 

От показанията на разпитаната по делото свидетелка П. П., която е майка на П. и баба на децата, се установя, че в момента ищците живеят в Англия. Ответника не поддържа контакти с децата си, дори и когато са в България. Свидетелката излага, че от разговор с дъщеря си знае, че ответника работи в Германия. М. все обещавал, че ще започне да заплаща издръжка, но не го прави. П. изпитва затруднение относно задоволяване нуждите на децата, които вече са пораснали.  

Ответникът Л.М. е представил доказателства за доходите си. Установява се, че същия е работил в „Лик пейпър” ЕООД с месечно трудово възнаграждение в размер на 450,00 лева. Представено е и удостоверение, от което се установява, че ответника е изтърпявал наказание „поправителен труд” и за периода февруари 2013 г. – януари 2014 г. му е удържано15 % от месечното тр. възнаграждение. Луканов е представил и удостоверение за доход от 16.05.2016 г., от което е видно, че от м. февруари до м. юли 2015 г. същия не е получавал заплата, последно за м. август 2015 г. е отразено, че е получил 65,06 лева.     

Предвид на изложеното се налагат следните изводи: Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

 В конкретния случай съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за децата И.М. и В. М. до предявяване на настоящата искова молба са изминали повече от 7 години, като през този период от време в икономическата обстановка в страната са настъпили съществени промени, свързани с увеличаване стандарта на живот, а оттам и нарастване нуждите на децата. Това обстоятелство, само по себе си, е основание за увеличаване размера на издръжката. От друга страна е от значение и факта, че децата вече са на 16 години и на 13 години и са се увеличили техните нужди от парични средства.

         В разпоредбата на чл. 140 ал. 3 от СК е посочено общото правило за разпределение на издръжката между няколко лица от един  и същи ред- според възможностите им. Това правило е доразвито в текста на чл. 143 ал. 1 от СК, където е казано, че родителя е длъжен да осигурява издръжката,  съобразно своите възможности и материално състояние.  Принципните положения относно „възможностите” на дължащия издръжка са посочени в т. 5 и т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите на лицата, които  дължат издръжка се определят според  техните доходи, имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки един от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи (грижите на родителя, при когото се отглежда детето; грижите и издръжката, предоставяни в натура от родителя, който упражнява родителските права )”. „Нуждите на лицата, които имат право   на  издръжка” са посочени в т. 4 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г., според която  /нуждите  следва  да се определят според обикновените условия на живот, като се вземат  предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства , които са от значение/.

         Съдът счита, че действително задължението за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер (издръжката се дължи независимо от това дали лицето е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си –чл. 143 ал. 2 от СК ), но от друга страна следва това задължение да бъде съобразено с възможностите и материалното състояние на дължащия издръжка (чл. 140 ал. 3 от СК и чл. 143 ал. 1 от СК). Ответника М. работи в „Лик пейпър” ЕООД на длъжност „шофьор” и е отразено, че получава почти минимална заплата. Ищцата В.П. не е представила доказателства за доходите си.

Като взе предвид гореизложеното, и след преценка на материалните възможности на родителите, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, бащата съобразно неговите възможности следва да

заплаща сумата от 120.00 лева, за всяко едно от децата, а останалата част от издръжката да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието им.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на 120,00 лева за всяко едно от двете деца, считано от датата на предявяване на иска – 11.04.2016 г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част до претендирания размер 170,00 лева за всяко едно от двете деца искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          На основание чл.78 ал. 6, вр.чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на  345,60 лева.

         На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата В.П. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 200,00 лева.

         Водим от горните мотиви, съдът                 

                       

 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена по гр. дело 366/2009 г. по описа на Троянски районен съд, като:

ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на И.Л.М., ЕГН **********, адрес: ***, като непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител В.В.П. ЕГН **********, адрес: ***, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 - сто и двадесет лева, считано от 11.04.2016 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 170,00 - сто и седемдесет лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на В.В.П. ЕГН **********, адрес: ***,, ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител на малолетния В.Л. М., ЕГН **********, адрес: ***, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 - сто и двадесет лева, считано от 11.04.2016 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 170,00 - сто и седемдесет лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата от 345,60 – триста четиридесет и пет лева и 60 стотинки, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

         ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.В.П. ЕГН **********, адрес: *** сумата 200,00 - двеста лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, в двуседмичен срок от датата на постановяване  - 15.06.2016 г.

 

 

          Районен съдия: