Р Е Ш Е Н И Е

 

  332    

 

гр. Троян, 01.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 424 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

Производството по делото е образувано по повод предявен от Дилекция „Социално подпомагане” гр. Троян срещу Н. Бен М Ф.А., гражданин на Тунис, в качеството му на баща на малолетното дете Р. Н.Ф., роден на *** г. иск с правно основание чл. 133 вр. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетното дете, основан на твърдения за трайно неполагане на грижи за детето от страна на бащата.

 ДСП основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Детето Р. Ф. е дете в риск от изоставяне. От самото си раждане детето е оставено от майката Р.Т.Я. *** в МБАЛ ЕАД – гр. София, където е отглеждано известно време. В момента с временна заповед детето е настанено в приемно семейство. Бащата е в неизвестност, няма данни за неговото местопребиваване.

На ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК е назначен особен представител – адв. С.С. от ЛАК, която се явява в с. з. и изразява становище, че предявената молба е основателна и следва да бъде уважена

В хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът ДСП – Троян се представлява от Директора Димка Миховска, която поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне по същия.

За РП – Троян, р. пр. не се явява представител.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от съдържанието на Удостоверение за раждане на СО, р-он „Триадица”, издадено въз основа на акт за раждане № 1059 от 14.07.2015 г. Р. Н.Ф. е роден на *** г. от родители Р.Т.Я. и Н. Бен М Ф.А..

С Решение № 378/14.12.2015 г. по гр. д. 894/2015 г. по описа на ТРС малолетния Р. е настанен в семейството на Ц.Х.Р. от гр. Троян, вписана в регистъра на утвърдени професионални семейства до настъпване на законна причина на изменение или прекратяване на настаняването.  

В хода на делото се установява, че майката на детето Р.Я. живее на семейни начала с К.Б., с който имат 11 деца. Я. е сключила брак с Н.Ф. през 2005 г. с цел материална облага. На 01.06.2015 г. е роден Р. Н.Ф. и поради сключения брак за баща на детето е записан ответника Н.Ф.. За същия е известно, че е от Тунис и е роден на *** г., няма постоянен и ли настоящ адрес в Република България. На 02.06.2015 г. в ДСП – Лозенец е получен сигнал от социален работник относно риска за новороденото от изоставяне. Майката е консултирана и е изразила нежелание да се грижи за новороденото си дете, поради което същото с временна заповед на Директора на ДСП – Лозенец детето по спешност е настанено в приемно семейство на Ц.Р. от гр. Троян.

В хода на делото е проведено социално проучване от служители на ДСП - гр. Троян, обективирано в социален доклад. Съобразно установеното в последния, майката живее в много лоши битови условия заедно с другите си деца и внуци. Същата е безработна и неграмотна, не желае и няма възможност да полага грижи и да отглежда малолетното си дете. Р.Т. трайно се е дезинтересирала от детето си, поради което в социалния доклад е изложено становище, че в интерес на детето е същото да бъде вписано в регистъра за деца за пълно осиновяване. Относно бащата не е налице никаква информация, не се знае къде се намира и същия едва ли знае за раждането на детето.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните изводи от правна страна:

Родителят има задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, което е императивно уредено в нормата на чл. 125 ал. 1 и сл. от СК. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в Решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК; Решение №406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК и др.,Решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи на дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК.

По делото е установено от проведения социален доклад, че бащата е с неизвестно местоживеене, не е полагал никакви грижи за детето, нито е търсил контакти с него. 

По делото не са установени обективни, основателни причини, поради които бащата не изпълнява родителските си задължения. Установяването на обективна основателна причина за неизпълнение на родителския дълг е в тежест на страната, която твърди наличието й. С оглед характера на производството, целта на която е охраняване интереса на детето, съдът следва да събира и служебно доказателства относно съществуването на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения, но това му задължение възниква само когато с оглед конкретиката на случая има основание да се счете, че неизпълнението на родителския дълг е резултат на обективни обстоятелства, независещи от волята на родителя, каквито данни в конкретния случай липсват.

Ето защо и въз основа на установената по делото трайна дезинтересираност на бащата от живота и развитието на детето, демонстрирано и в хода на настоящето разглеждане на спора, липсата на родителска отговорност и чувства в лицето на ответника и недаването на издръжка от негова страна в полза на детето, установено като едно трайно състояние, наложило се без основателна за това причина, представляват основания, налагащи лишаването му от родителски права по отношение на детето.

Предявеният иск като доказан се явява основателен, поради което следва да бъде уважен. 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и искането на ищеца, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски под формата на платен депозит за особен представител.

Мотивиран от така изложените съображения съдът

 

                             Р Е Ш И :

 

ЛИШАВА на основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК Н. Бен М Ф.А., роден на *** г. в Тунис, с неизвестен адрес в Република България ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето Р. Н.Ф., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Н. Бен М Ф.А., роден на *** г., гражданин на Тунис, с неизвестен адрес в Република България ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Троян, представлявана от Директора Димка Миховска сумата от 300.00 – триста лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: