Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 153     

 

гр. Троян, 25.05.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 970 по описа за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:

         С.С.С. *** е предявил срещу В.М.В. *** иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността – негаторен иск за прекратяване на неоснователно действие, което пречи ищеца да ползва собствения си имот, находящ се в гр. Троян. За установяване обстоятелствата по делото са ангажирани писмени и гласни  доказателства. Ищеца се явява лично и се представлява в процеса от пълномощника си адвокат Стефка Спиридонова от ЛАК, която моли съда да уважи исковата претенция със законовите последици.

В законовия едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с който заявява, че изцяло оспорва предявения против него иск, намира същия за неоснователен. В процеса е представляван от адв. Георги Илиев от ЛАК, който моли съда да отхвърли иска.

От приложените писмени доказателства: делото копие от Саморъчно завещание от 16.02.2005 г., копие от нотариален акт за установяване правото на собственост върху недвижим имот № 61 том ІІ, н.д. 437/1990 г.  на ТРС, протокол за обявяване на саморъчно завещание от 14.09.2006 г., Обяснителни бележки от 15.03.1957 г., копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 71, том. ІV, н.д. № 592 от 2007 г., скица на сграда № 15-449270 от 16.10.2015 г. изд. от СГКК - Ловеч, скица на сграда № 15449275/16.10.2015 г. изд. на СГКК – Ловеч, копие от Решение № 89 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 762 от 2008 г. на ТРС, копие от решение № 269 от 30.10.2009 г. по в.гр.д. № 338 от 2009 г. по описа на ЛОС, копие от Определение от 23.059.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 52/2010 г., писмо на Районна прокуратура Троян изх. № 570/2001 от 10.06.2011 г., писмо на Община гр.Троян от 17.10.2011 г., писмо  на РУ „Полиция” Троян до С.С. от 21.12.2011 г.,  схема за преминаване през ПИ 73198.512.245, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003962 от 11.11.2016 г., издадено от Община гр.Троян, отдел „Местни приходи”, копие от нот. акт № 164, том І, н.д. № 337/1956 г. на ТНС, копие от Протокол от 24.12.1956 г. по гр.д. № 106 от 1956 г. на ТНС, Протокол от 24.10.1956 г. на ТНС, удостоверение за наследници № 04-3467 от 03.12.2015 г. изд. от Община Троян, Скица № 1135 от 19.12.1991 г., Скица на Поземлен имот № 15-559107 от 22.12.2015 г. на СГКК – Ловеч, Удостоверение за идентичност на поземлен имот от 11.01.2016 г., изд. от Община гр.Троян и преписка с вх. № Ж-471/2011 г. по описа на РУ на МВР Троян и пр.пр. № 570/2011 г. на Районна прокуратура гр. Троян и гр. дело №  762 от 2008 г. по описа на ТРС, от показанията на разпитаните свидетели И.Н.И., С.И.П., М.Ц.П., С.П.С., Д.С.С. и В.С.Ч., както и от допуснатите и приети съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.П. и вещо лице Н.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по настоящето дело са участвали в предходен съдебен процес по гр. дело № 762 от 2008 г на ТРС, което е приложено по настоящето дело. Видно от същото В.В. е предявил против С.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет доказване на собствеността и предаване на владението върху 1/3 ид. част от двуетажна сграда - северозападен близнак, представляваща имот с идентификатор № 73198.512.245.1 както и на гараж с идентификатор № 73198.512.245.3, построени в имот с идентификатор № 73198.512.245 с площ от 577 кв. м по КККР на гр. Троян. Първоинстанционния съд е уважил така предявения иск и В. е признат за собственик на процесния имот, като С. е осъден да му предаде владението. Решението на ТРС е обжалвано и е отменено изцяло от въззивния Окръжен съд - Ловеч.

Ищеца се легитимира като собственик по завещание и давностно владение на двуетажна еднофамилна жилищна сграда – югозападен близнак, с площ 73 кв. м, представляваща имот с идентификатор № 73198.512.245.1 както и на гараж с идентификатор № 73198.512.245.3, построени с отстъпено право на строеж в имот с идентификатор № 73198.512.245. С. е представил саморъчно завещание от 16.02.2005 г. и съответно протокол за обявяването му от 14.09.2006 г. на Нотариус Борис Кожухаров. От описаните доказателства се установява, че С.С. В., починала на 31.08.2006 г., приживе е завещала на ищеца движимото и недвижимито имущество, включително и процесния имот, описан в завещанието като: къща на два етажа, масивен гараж и навес/сая.

 С нот. акт № 61, т. ІІ, н. д. № 437/1990 г. на ТРС е установено правото на собственост на С. В. върху описания имот.

 В процеса ответника, чрез своя пълномощник е оспорил саморъчното завещание и нотариалния акт, което оспорване съда намира за неоснователно. Посочените писмени доказателства са били предмет на гр. дело № 762/2008 г. на ТРС и в. гр. дело № 338/2009 г. на ЛОС. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че С. е собственик на процесния имот именно по процесното завещание, като праводателката му С. В. се легитимира като собственик на имота с описания нот. акт от 1990 г.

Ответника е представил доказателства, че той и сестра му Д.М.В. са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор 73198.512.245 по КККР на гр. Троян, в който са построени процесните сгради, и този факт не се оспорва от другата страна.

От показанията на свидетелките С.П. и М.П. се установява, че познават страните и праводателката на ищеца – С.В.. В процесния имот има гараж, в който дълго време е стоял автомобила на С.В. и нейния съпруг - Х.. Докато е била жива В. е сяла в двора зеленчуци и цветя, в тази част от към улицата и пред гаража. В навеса в двора са складирвани дърва за огрев, като през последните години за това се е грижил ищеца. Малко преди да почине С.В., С.С. е докарал около 3-4 кубика дърва. Първоначално между процесния имот и съседния не е имало ограда, в последствие такава е поставена и сега успоредно до оградата има малинови насаждения. Свидетелите излагат, че не са виждали струпани бетонни отпадъци пред вратата на гаража. Също така не са виждали кой е посадил малините, но предполагат, че е ответника. Свидетелката С.С. е съпруга на ищеца. Излага, че след като са приключили делата, между ищеца и ответника са започнали конфликтите. В. наредил в навеса свои дърва върху тези на ищеца и по този начин го е лишил от достъп. Ответника разкопал мястото пред гаража, където е имало бетонна пътека, за да се вкарва лек автомобил и наредил плочите пред вратата, като по този начин изцяло блокирал входа и семейството на свидетелката нямало никакъв достъп, още по-малко възможност да вкарат в гаража притежавания от тях автомобил „Булгар рено 8”. В. насадил дървета пред гаража и малини. Свидетелката заявява, че са се опитвали да разговарят с ответника, но той е казал, че това си е негова работа.  Относно лекия автомобил, който винаги стоял в процесния гараж, С. пояснява, че преди съседа й да постави ограда, те са преминавали през част от неговия двор. Сега също е възможно предвижването му в гаража, тъй като автомобила е с малки размери, също така може да бъде изрязана част от стълбищната площадка.  В навеса В. е поставил маса, менгеме и инструменти, с които си работи. В момента бетоновите плочки са махнати от вратите на гаража.

Свидетелите Д.С. и В.Ч. са съседи на процесния имот. Същите излагат, че пред процесния гараж никога не е имало трайни насаждения, които да възпрепятстват достъпа с автомобил до гаража. Не е имало и строителни материали пред гаража, които да възпрепятстват достъпа до него. Преди 3-4 години собственика на съседния имот – В. Ч. е направил ограда. Същия излага, че преди това ответника и неговите праводатели са минавали през неговия двор, за да вкарат лекия автомобил „Булгар рено” в гаража. От запад на къщата на С.С. има стълбищна площадка, която според свидетелите съществува още от построяването на къщата около 1961. В.В. не е правил промени през последните години от портата към гаража на С.С.. Свидетеля В.Ч. е собственик на съседния имот, познава праводателите на ищеца Х. и С. В. В имота има построен гараж, където са държали автомобила си. Дълго време между двата имота не е имало ограда и тъй като мястото е тясно, за да се паркира автомобила в гаража, се е преминавало през двора на свидетеля. Ч. излага, че през 2012 г. е извадил документи и е изградил ограда, съгласно КККР. Към този момент С. и Х. са били починали и собствеността на къщата е била прехвърлена на С.С.. В момента няма складирани бетонни плочи пред гаража, не са посадени дървета. Свидетеля излага, че в дворното място, при достъпа до гаража се получава стеснение, тъй като има стълбищна площадка към входа на ищеца. Свидетеля излага, че дворното място е на ответника и той си го обработва. Докато Х. е бил жив в двора е имало пътека от бетонни плочи до гаража и трева.

Като свидетел е допуснат и разпитан И.И., който е бил служител на РУ на МВР, който излага, че е извършил проверка по повод подадена жалба и е предупредил страните. По делото като доказателство е приложена и преписката на РП – Троян.

Съда е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. В.П. е установил, че до гаража и навеса  е възможен само пешеходен достъп, но не и с автомобил, тъй като е налице стеснение с ширина 1,70 м между стълбищната площадка, находяща се на западната страна на жилището на ищеца и оградата от западната страна. Посоченото разстояние е под минималните размери - 1,75 м- 2,00 м, необходими за автомобилно преминаване и паркиране по Наредба № 2/2004 г. В приложението към заключението, инж. П. е отразил в червен цвят квадратурата от двора с площ 53 кв. м от към ул. „Х. Смирненски”, която следва да използва ищеца за нормален достъп до жилищната сграда, гаража и навеса, вкл. и да паркира автомобила си. Инж. П. е отразил и терасата със стълбищната площадка, заради която се получава стеснението в двора.

Съда е допуснал и втора техническа експертиза с вещо лице инж. Н.К., който е заключил, че в процесното място технически е възможно да премине и да бъде паркиран в процесния гараж лек автомобил с размерите на „Булгар рено - 8” в случай, че няма странични огледала. Подобен автомобил е с ширина 1,49 м, а прохода до гаража е с ширина 1,66 м, като преминаването може да се осъществи при отстояние от 8-9 см от двете страни – на сградата и оградата. Препятствията в двора, по възможния път до гаража са декоративни храсти, малини, цветя, разкопана почва с дължина 3,20 м и едри камъни. Единствено възможен достъп до гаража е от портата на дома в югозападния край, покрай западната стена на къщата и източно от оградата. Към заключението инж. К. е представил графична схема.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. В конкретния казус ищеца е посочил няколко действия на ответника, с които същия е възпрепятстван да ползва имота, а именно: поставени бетонови плочи пред вратата на гаража, насаждения, попадащи в имот 73198.512.245, с които се ограничава необходимата площ за прекарването на лекия автомобил до гаража, както поставянето на вещи в навеса, което възпрепятства неговото ползване от ищеца. От събраните по делото доказателства се установи, че към момента няма поставени плочи пред вратите на гаража и същия може да се ползва. В процеса не бяха събрани убедителни доказателства, от които да се установи, че В. е поставил собствени вещи в навеса, и по този начин ответника да е в невъзможност да използва помещението. В тази връзка единствено са показанията на свидетелката С.С., която е съпруга на ищеца и съда не може да приеме за безпристрастни. Следва да се приеме, че при наличието на насажденията, ищеца не е в състояние да ползва гаража си по предназначение. В тази връзка решаващия съд не може да бъде мотивиран от заключението на СТЕ с вещо лице инж. Н. К., че в двора може да премине лек автомобил „Булгар рено 8”, тъй като ищеца може да ползва гаража и за друго МПС и следва да бъде подсигурен достъпа със стандартни размери. В константната практика на ВКС се приема, че съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на сграда върху чужда земя може да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. В практиката се приема,че това са и площи, които се използват за подходи към сградата - път, пътеки, както и зелени площи. В тази връзка следва да се приеме цитираната практика, а именно: Решение № 300 от 07.05.2009 г. по гр. дело № 30/2008 г. на I ГО на ВКС, където е посочено: „Вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на собствеността върху постройката, респ. върху самостоятелни обекти в нея, не може да се осъществи без известно използване и на мястото около нея в поземления имот, в който тя е застроена. Поради това чл. 64 от ЗС предвижда, че собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за засаждане на декоративни цветя и др./. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи на вещното право на строеж."

В практиката на ВКС се приема също, че собственикът на земята не може, упражнявайки правото на собственост, да осъществява такива действия, които да ограничават, стесняват или изключват правата на носителя на правото на собственост върху сградата, която притежава по силата на учредено право на строеж на неговите праводатели. Ограничавайки достъпа до гаража на ищеца, ответникът реално го лишава от собствеността им върху него, тъй като не може да се ползва по предназначение. При тези изводи съда намира, че иска е основателен относно претенцията за премахване на насажденията, които възпрепятстват преминаването на автомобила до гаража и съответно ползването му по предназначение.

С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищеца сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 1 170 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК

Водим от изложеното съдът

 

Р      Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, адрес: *** да премахне насажденията /храсти малини и цветя/, които са насадени по продължение на оградата в западната част на имот с идентификатор 73198.512.245 и по този начин да осигури достъпа и ползването на гараж с идентификатор 73198.512.245.3, собственост на С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***.

         ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 117- - хиляда сто и седемдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                  Районен съдия: