Р Е Ш Е Н И Е № 201

 

 

гр. Троян, 04.07.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 997 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:       

Съдът е сезиран с искова молба от Ю.В.Р. *** против Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ.

 Ищецът твърди, че през периода 2008 г. – 2010 г. срещу него е образувано и водено досъдебно производство и е предаден на съда за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. С присъда № 46 от 16.07.2010 г. по НОХ дело № 47/2010 г. на ТРС ищеца е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Цитираната присъда е потвърдена с решение от 27.10.2010 г. на ЛОС по ВНОХ дело № 509/2010 г. Релевирани са твърдения, че като последица от процесуалните действия на МВР и Прокуратурата /от момента на образуването на досъдебното производство до финализиране на делото в съдебната му фаза, чрез различните звена/, са му причинени значителни неимуществени вреди с изключително неблагоприятни последици, изразяващи се в отрицателни преживявания, унижения, болки и страдания, несигурност и безпокойство  относно нормалното му съществуване и това на неговите близки.

Р. претендира сумата от 24 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2010 г.,  до окончателното плащане. Както и  1 000 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар и транспорти разходи при всяко едно процесуално действие по досъдебното и съдебното производство.

В предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок ответниците са депозирали писмен отговор, в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск, оспорва се и неговия размер. Ответникът е аргументирал становище, че претенцията е завишена и не съответства на твърдените вреди.

Относно възражението на втория ответник – МВР за липса на пасивна легитимация, съда намира за неправилно. Обстоятелствата, които се излагат в исковата молба, касаят претенция за претърпени вреди не само от съдебното производство, но и от образуваното и водено от разследващ полицай досъдебно производство.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с пълномощника си – адв. К.К. от САК, която поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити  по съществото на спора и в представена по делото  писмена защита.

          Ответникът - Прокуратурата на РБ, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от прокурор Чавдар Шолев. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на иска, като в представена по делото писмена защита моли същия да бъде отхвърлен.

 Втория ответник – МВР, редовно призован, не изпраща представител, не е изразил становище по същество.

   Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: писмо рег. № 295р-14286/21.12.2015 г.,  НОХ дело № 47/2010 г. по описа на Районен съд гр. Троян и Справка за съдимост рег. № 197 от 11.05.2016 г. и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото писмени доказателства:

Видно от приложеното НОХ дело № 47 от 2010 г. на ТРС срещу ищеца Ю.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, предл. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.

С постановление на прокурор Румен Петров в РУ на МВР гр. Троян е образувано досъдебно производство № 596/2008 г. С постановление за образуване на досъдебно производство от 07.11.2008 г. прокурор Петров е указал на разследващ полицай Стела И. от ОД на МВР гр. Ловеч да привлече като обвиняем ищецът Р..

На 19.03.2009 г. на св. В. Р. С., баща на ищеца Р., е била връчена призовка за явяване на последния по горепосоченото досъдебно производство на 24.03.2009 г. в РУ на МВР-Троян.

На 31.03.2009 г. с участието на ищецът Р. са били извършени две очни ставки, съответно с двама свидетели.

На 02.02.2009 г. в РУ на МВР - Троян на ищецът Р. е било предявено постановление за привличане в качеството му на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка". Съгласно НПК, непосредствено след предявяване на обвинението му, е разпитан като обвиняем.

На 07.05.2009 г. в РУ на МBP - Троян материалите по делото са били предявени на ищеца, като със заключение от 07.05.2009 г. досъдебното производство е изпратено на наблюдаващия делото прокурор с мнение за прекратяване.

С обвинителен акт от 03.06.2009 г. на прокурор Петров по обвинението срещу ищеца Р., делото е внесено за разглеждане от PC - Троян. Наказателното производство е било прекратено и върнато за доразследване.

На 23.10.2009 г. на ищецът Р. са били снети обяснения.

На 07.12.2009 г., в РУ на МВР - Троян, в присъствието на защитника си адв. Йордан Костадинов от АК - Търговище, на ищецът Р. за пореден път е било предявено обвинение (обвинението е било изменено) и същият е бил разпитан.

Разпитан е бил и на 09.12.2009 г., като на същата дата са му предявени материалите по делото.

С постановление от 14.12.2009 г., предявено на ищеца на 16.12.2009 г., същия е привлечен като обвиняем и е разпитан отново.

С обвинителен акт от 14.01.2010 г. на прокурор Петров по обвинението срещу ищеца Р., делото е внесено за разглеждане от PC - Троян,

С Присъда № 46 от 16.07.2010 г. по НОХД № 47/2010 г. по описа на Троянски районен съд, ищецът Р. е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

По постъпил протест за проверка на горепосочената присъда от Районния прокурор Георги Аргиров е образувано ВНОХД № 509/2010 г. по описа на ОС-Ловеч. С решение № 148 от 03.12.2010 г. е потвърдена присъда № 46 по НОХД № 47/10 г., с която ищецът Р. е признат за невиновен.

За факта на причинени на ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели. 

От показанията на свидетеля В. Р., който е баща на ищеца, се установява, че през пролетта на 2008 г. синът му дошъл при него и му казал, че го съдят за кражба в гр. Троян. През това време свидетеля бил кмет на с. Изворово, излага, че всички ги познават в селото. Ю.Р. много тежко понесъл това обвинение, започнал да пие, постоянно пушел. Затворил се в къщи и не искал да излиза никъде. В селото хората започнали да говорят за него, наричали ищеца „крадец”.  Ю.Р. се занимавал с дърводобив и след като се разчуло за делото срещу него, хората започнали да се отдръпват от него и бизнеса му бил прекратен. Свидетеля излага, че през 2009 г. жената на ищеца го напуснала и взела детето им със себе си. Причината била, че Р. е крадец и щял да опетни името на детето. Ищеца споделял на баща си, че навсякъде където отидел хората говорят за него, че бил крадец, никой вече не го уважавал. Той е добивал дървесина, имал е склад в Търговище, който също е ликвидиран и до ден днешен бизнеса не му върви.

Свидетеля В. Р. е отговорил на въпроси на РП – Троян, че сина му е осъждан и за управление на МПС след употреба на алкохол през 2007 г., но по принцип той не му споделя, единствено са разговаряли за делото в Троян, по което е обвинен в кражба на трактор.

Втория разпитан по делото свидетел С.С. излага, че с ищеца са приятели повече от 20 години. Знае за делото в гр. Троян, по което Р. е бил обвинен в кражба, тъй като ищеца му е разказвал, че неправилно е обвинен. След това той психически е рухнал. Р. се пропил от това. Хората научили, че е обвиняем, много от приятелите му се отдръпнали от него, семейството му си разбило. Когато двамата излизали в заведенията, другите клиенти се подигравали с него, подричали, че е крадец. Р. се занимавал с дърводобив и след този случай бизнеса му се сринал. Хората си говорели, че дървата може да са крадени.

             При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД.

          Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан.

Отговорността на Държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като: предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на обвинението, двуинстанционна съдебна фаза на производството и оневиняване на обвиняемия.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответниците. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. В конкретния казус отговорност носи на първо място Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването, подготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, впоследствие е внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда на първата инстанция, както и МВР, като орган на досъдебното произовдство. 

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, априори - висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Нещо повече, в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права - правото на лична свобода, чест и достойнство на личността.

Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

Съда обаче намира така депозираните показания за заинтересовани до известна степен в аспект на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Единствените свидетелски показания са на бащата на ищеца и негов близък приятел. Същите са снети във връзка със специфични психически преживявания на ищеца по повод на проведеното срещу него наказателно производство и от останалите доказателства по делото, настоящата инстанция не може да установи с точност силата на преживения стрес, притеснение, злепоставяне на ищеца.

             Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, както и установена причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.    Следва да се отбележи, че доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди не се извършва единствено със свидетелски показания. Съдът следва да вземе предвид всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и данните, съдържащи се в наказателното дело, досежно периода на разследването, ограниченията, които взетата мярка за неотклонение спрямо него е наложила и характера на повдигнатото обвинение. В конкретния случай съдът намира за доказано наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, пораждане на трайно чувство за несигурност, породено от принудителната социална изолация.

Следва да се отчете обстоятелството, че интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. В случая свидетелските показания в достатъчна степен обосновават извода за конкретни и особено силни отрицателни изживявания, във връзка с незаконното обвинение.                                            При това положение съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1 000 лева, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.10.2010 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, до окончателното плащане.   

Ще следва да бъде оставена без уважение претенцията на Ю.Р. относно претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, изразяващи се в заплащане на адв. хонорар по наказателното дело и пътни разноски по повод идването на ищеца до гр. Троян за провеждане на процесуални действия в досъдебното и съдебно производство. По делото не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията му за извършени разходи. Ето защо настоящата инстанция приема претенцията за неоснователна и недоказана.                 

Ищецът Ю.Р. е представил списък за разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 1 160 лева. Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да му се присъдят разноски, съразмерно на уважената част на претенцията, а именно сумата от 46.40 лева.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. Витоша” № 2 и Министерство на вътрешните работи, представлявано от Министъра, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 29 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ю.В.Р., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и съответно постановяване на оправдателна присъда № 46 от 16.07.2010 г. по НОХД № 47/2010 г. по описа на Троянски районен съд, потвърдена с решение № 148 от 03.12.2010 г. по ВНОХД № 509/2010 г. по описа на ОС-Ловеч в размер на 1 000 - хиляда лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2010 г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния му размер от 24 000 – двадесет и четири хиляди лева ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ като неосноветелен и недоказан предявения от Ю.В.Р., ЕГН **********, адрес: *** иск на основание чл. 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. Витоша” № 2 и Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 29 за сумата 1 000 – хиляда лева, претърпени имуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и съответно постановяване на оправдателна присъда № 46 от 16.07.2010 г. по НОХД № 47/2010 г. по описа на Троянски районен съд, потвърдена с решение № 148 от 03.12.2010 г. по ВНОХД № 509/2010 г. по описа на ОС-Ловеч.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. Витоша” № 2 и Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 29 ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.В.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата 46.40 – четиридесет и шест лева и 40 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част на претенцията.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

                                                        Районен  съдия: