РЕШЕНИЕ

 

№ 145

 

гр. Троян, 13.05.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………........................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 12 по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

            Б.Л.Р. *** е предявил  против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. /ГДИН/ искова молба с посочено правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР /отм./, чл. 262 ал. 1 т. 3, вр. чл. 264 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът излага, че през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. е работил при ответника ГДИН като „надзирател І-ва степен", с месторабота ЗО „Атлант" гр. Троян, неперсонифицирано подразделение при Затвора гр. Ловеч. Служебното му правоотношение е възникнало по силата на Заповед на Главния директор на ГДИН. Излага, че през посочения период от време е изпълнявал служебните си задължения при 12 - часови и 24 - часови смени, при тримесечно отчитане на работното време. Работното му време при ответника е договорено при сумарно отчитане за тримесечен период. Заявява, че ЗИНЗС и отменения вече ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат при изчисляване на работното време към чл. 211 от ЗМВР /отм./, според която разпоредба, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица, като работното време се изчислява в дни, а за работещите на 12 - часови и 24 -часови смени, сумирано по часове за тримесечен период, като от тримесечния период на отчитане на дължимия от него почасов труд /8-часов при 5-дневна работна седмица/, за тримесечието следва да се приспадне времето, в което е ползвал платен годишен отпуск, отпуск по болест и други разрешени му от работодателя отпуски през съответното тримесечие.

Твърди, че трудът, който е полагал при ответника е на смени по график, при т. нар. 12 - часови и 24 - часови дежурства. В изпълнение на Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието на РБ и Указание рег. № 9436/20.08.2012 г. на Главния Директор на ГДИН, при 24-часовите дежурства му е заплащано като за отработени 22 часа и 30 минути, а при 12-часовите дежурства - като за 11 часа и 15 минути. Така наречените „почивка" през времето на дежурство, е ползвана в рамките на работното място - ЗО „Атлант" гр. Троян, съгласно чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, като това време не е отчитано като положен от него труд.

Преди началото на всяко 12 - часово и 24 - часово дежурство се е провеждал задължителен развод за период от 15 минути, а след приключване на дежурството се е провеждал втори развод също с продължителност 15 минути, на които ищецът задължително е участвал. Тоест освен отработените от него 12 - часови и 24 - часови дежурства, е отработвал преди и след всяко дежурство /под формата на развод/, по още половин час, при което отработеното от него време за всяко 24 - часово дежурство реално е било 24 часа и 30 минути, а за всяко 12 - часово дежурство реално е било 12 часа и 30 минути.

Твърди, че тези часове от всяко дежурство, които са отработени от него реално, съставляват част от работното му време, през който период не е имал право да съблича униформеното си облекло, бил е на разположение на работодателя в рамките на работното място и в готовност при нужда да изпълни служебните си задължения и по време на „почивка" в „група за бързи действия" за потушаване на безредици и аварии, като много често групата е действала реално в т. нар. време за почивка. Предвид горното  ищецът счита, че тези неотчетени часове от положения от него труд по време на всяко дежурство, представляват част от работното му време, в рамките на което е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в по-ограничен обем. Твърди също, че всеки месец е бил служебно задължен да участва в 3-часови занятия на територията на работното му място, които също не са били отчитани като положен от него извънреден труд при реално отчитане на отработените от него работни часове за тримесечието.

Твърди, че при сравняване на реално отработените от него работни часове за процесния период от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г., с отчетените от работодателя работни часове се явява разлика от 229 часа положен извънреден труд и 36 часа за ежемесечни занятия. Освен това работодателят не му е отчел и заплатил положен труд на официални празници в размер 115 часа за целия процесен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г.

Часовете незаплатен положен от ищеца извънреден труд оценява при условията на чл. 211 ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/, с увеличение на почасовата ставка по основното трудово възнаграждение с 50 %, както и с увеличение за положен труд на официални празници с 100 % /чл. 262 ал. 1 т. 3 във вр. чл. 264 от КТ/, общо на сумата 1 871.50 лева. Върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд и труд, положен по време на официални празници Ковачев претендира и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2014 г. в размер на сумата 357.20 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията.

   В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорил е иска като неоснователен, като е развил подробни съображения.

   Навежда твърдения, че предвид липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период до влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г., по отношение на работното време и почивките на служителите от надзорно-охранителния състав, по аналогия следва да се приложи текста на чл. 52 ал. 2 от ЗДС, според който почивките не се включват в работното време. Намира за неоснователно искането при отчитане на работното време да се зачита, че ищецът е работил по 24 часа и 30 минути, съответно по 12 часа и 30 минути. Претенцията на ищеца за заплащане на положен труд по време на официални празници от служителите на ГДИН, работещи на смени намира за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, тъй като такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от новия ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 53/27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., която няма обратно действие.

   С отговора ответникът е заявил, че не оспорва, че е съществувало служебно правоотношение между ищеца и ГДИН през процесния период. Моли при изготвяне на съдебно-икономическата експертиза вещото лице да съобрази дали през процесния период на ищеца е изплащано възнаграждение за извънреден труд, за труд по време на официални празници и за нощен труд, в какъв размер, като съответно го приспадне при определяне размера на дължимото възнаграждение.

  В с. з. ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Емил Цветанов от ЛАК. Поддържа предявените обективно съединени искове, като моли да бъдат уважени в размера след направеното изменение по реда на чл. 214 от ГПК, както следва: предявеният главен иск да се счита предявен за сумата 2 111.31 лева, от която 1 266.95 – за положен извънреден труд и 844.36 лева – за работа по време на официални празници, а акцесорния иск по реда на чл. 86 от ЗЗД да бъде намален и да се счита предявен за сумата 293.22 лева, съобразно заключението по СИЕ.

  В с. з. ответникът ГДИН е представляван от юрисконсулт Галя Георгиева, която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображенията, изложени подробно в отговора.

   Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени и събраните в хода на производството гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Не е спорно, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът Б.Р. е работил при ответника ГДИН като „надзирател І - степен” с месторабота ЗО „Атлант” - гр. Троян.

 Представена е Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. относно реда за разпределение на работното време в ГДИН и териториалните й служби, на основание чл. 211 от ЗМВР вр. чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно нареждане на Министъра на правосъдието, нормалната продължителност на работното време в ГДИН, ГД ”Охрана” и териториалните им звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В т. 5.2. е предвидено, че когато численият състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работата на 8 – часови и 12 – часови смени, могат да се установят 24 – часови работни смени, които се организират по утвърден седмичен или месечен график, като според т. 8.2. работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период. Времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. Редът, по който се полага и отчита извънреден труд е регламентиран в Раздел ІІІ от Заповедта, като в т. 13.1. е посочено, че положеният извънреден труд се отчита почасово с протокол и се документира в книгата за извънреден труд – т. 15.1. Съгласно т. 16, положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при условията и размерите, определени в чл. 211 от ЗМВР. Възнаграждението се включва в месечното възнаграждение и се изплаща  в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

          Съгласно представената Заповед № ЧР – 05-11 от 30.01.2015 г.  /след влизане в сила на новия ЗМВР, обн. ДВ, бр. 53/23.6.2014 г./ на основание чл. 10 ал. 1 и чл. 19 ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, вр. чл. 187 и чл. 188 от ЗМВР и чл. 16а – 16 ж от ППЗИНЗС, в т. 19.1 е предвидено, че в случаите, когато служител, работещ в наряд, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън установеното редовно работно време с протокол без да се издава заповед по т.19.

Съда е допуснал гласни доказателства. От показанията на свидетелите П.П.П. и Ю.С.Ю., които са колеги на ищеца в ЗО „Атлант” гр. Троян, се установява, че полагат труд при 24-часови дежурства по график. Излагат, че работното им време започва в 8,00 часа и приключва на следващия ден в 8,00 часа, като имат право на 4-часова почивка, но всъшност са на разположение на ръководството на ЗО „Атлант” и не могат да напускат пределите на общежитието, както и не могат да събличат униформените си дрехи. Много често се е налагало да сформират групи в случай на инцидент или авария. От свидетелските показания се установява още, че извън 24-часовите дежурства се провеждал задължителен инструктаж 15 минути преди започване на наряда /развод/ и 15 минути след приключване на дежурството, когато се предава информация за същото. Освен това ежемесечно се провеждат занятия, които траят по три часа, а веднъж в годината се провежда стрелба в друго населено място, което трае около 7-8 часа. Тези занятия се провеждат в извънработно време.  

 Съда е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д.П. – Н.. Към експертизата са поставени подробни задачи в 10 пункта. От заключението на вещото лице Д.Н. се установява, че за обследвания период, ищецът е заработил по тримесечия следните 12-часови и 24-часови дежурства: Общо за 2013 г., ищецът е заработил 91 дежурства при 12 – часов сменен режим и 33 дежурства при 24-часов сменен режим на работа. Общо за 2014 г. ищецът е заработил 24 дежурства при 12 – часов режим и 28 дежурства при 24-часов сменен режим на работа.

Отчетените часове като отработени през процесният период от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г. в тези дежурства по тримесечия са: За 2013 г.

-   първо тримесечие: 348 часа и 45 минути;

-   второ тримесечие: 393 часа и 45 минути;

-   трето тримесечие: 517 часа и 30 минути;

-   четвърто тримесечие: 402 часа и 45 минути.

Общо за 2013г., ищецът е заработил 1 662 часа и 45 минути.

За 2014 г.

-първо тримесечие: 438 часа и 45 минути.

Общо за процесният период, на ищеца са отчетените като отработени 2 101 часа и 30 мин.

За процесният период от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г., ищецът е следвало да отработи по тримесечия за 2013 г.

-  първо тримесечие: 352 часа;

-  второ тримесечие: 400 часа;

-  трето тримесечие: 520 часа;

-  четвърто тримесечие: 424 часа.

За 2014 г.

-първо тримесечие: 424 часа. За целият процесен период на ищецът е следвало да отработи 2 120 часа.

Ищецът е участвал в следните занятия за процесния период:

За 2013 г.: Първо тримесечие: 6 часа; Второ тримесечие: 6 часа; Четвърто тримесечие: 3 часа.

За 2014 г.:

-първо тримесечие: 6 часа.

Ищецът е участвал в 21 часа занятия за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г. Вещото лице е констатирало, че тези часове не са отчетени като положен от него извънреден труд, както и не му е заплатена сумата от 115,44 лева.

-       Размерът на извънредният труд при 12,5- и 24,5-часово изчисление на дежурствата, без превръщане на нощните часове в дневни за процесния период е:

За 2013 г.

-   първо тримесечие: 37 часа;

-   второ тримесечие: 42 часа;

-   трето тримесечие: 50 часа;

-   четвърто тримесечие: 21 часа.

За 2014 г.

-първо тримесечие: 50 часа. За целият процесен период ищецът е отработил 200 часа и за това му се дължи 1039,31 лева.

- Размерът на извънредният труд при 12,5- и 24,5-часово изчисление на дежурствата, при превръщане на нощните часове в дневни за процесния период е 2 422.

В приложената към заключението табл. 3 е изчислен извънредният труд по тримесечия с включени и часовете за занятия, при норма на работните часове 2 422

За 2013 г.

-   първо тримесечие: 50 часа;

-   второ тримесечие: 50 часа;

-   трето тримесечие: 50 часа;

-   четвърто тримесечие: 42 часа.

За 2014 г.

-първо тримесечие: 50 часа.

За целият процесен период ищецът е отработил 242 часа, за което му се дължи 1 266,95 лева.

За периодът от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г. на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд:

-  за първо тримесечие на 2013 г. в размер на 14,91 лева

          - за първо тримесечие на 2014 г. в размер на 43,28 лева

 Приложение 7 за 2013 г. вещото лице е отразило, че ищеца е работил по време на официалните празници 76 часа за сумата от 411,92 лева.

За 2014 г. часовете, отработени на официални празници са 76 часа за сумата от 432,44 лева.

За периодът от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. ищецът има отработени 152 часа за официални празници за сумата от 844,36 лева.

За 2013 г. ищецът има отработени 640 часа нощен труд за сумата от 160,00 лева.

За 2014 г. ищецът има отработени 608 часа нощен труд за сумата от 152,00 лева.

Общо часовете нощен труд за процесният период са 1 248 часа за сумата от 312,00 лв.

В Приложение 8 са пресметнати часовете извънреден труд, ако се приеме, че ищецът е полагал по 1 час и 15 минути извънреден труд на всяко 12-часово и 2 часа на всяко 24-часово дежурство и занятия. Броят на 12-часовите дежурства за процесният период е 106 и 24-часовите дежурства е 41. При така направеното пресмятане се получат 253 часа и 30 минути извънреден труд . За периодът от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г. на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 58,19 лева. Сумата на незащитеният извънреден труд е 1 243,30 лева.

Вещото лице е предложило два варианта за изчисления на мораторната лихва върху дължимата сума за положения извънредния труд: Първи вариант:

-        Размерът на мораторната лихва върху дължимото възнаграждение за положения извънреден труд, изчислен при 12 часа и 30 минути и 24 часа и 30 минути дежурства, без превръщане на нощните часове в размер на 1039,31 лева е 239,10 лева.

-        Размерът на мораторната лихва върху дължимото възнаграждение за положения извънреден труд, изчислен при 12 часа и 30 минути и 24 часа и 30 минути дежурства, без превръщане на нощните часове в размер на 1 266,95 лева е 293,22 лева.

Втори вариант:

Размерът на лихвата за главница от 1 243,30 лева е 284,01 лева.

Проц. представител на ответника – юриск. Георгиева е заявила, че СИЕ в частта си, в която превръща нощните часове в дневни е несъотносима, тъй като в исковата молба няма искане за заплащане на възнаграждение за нощен труд.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съда намира, че е е сезиран с иск с правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2 във вр. ал. 6 ЗМВР във вр. с чл. 19 ал. 2 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗИНЗС служители в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба, статутът на държавните служители се урежда със ЗМВР, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. В конкретния случай с оглед заеманата от ищеца длъжност, съдът приема, че същият е работел като държавен служител, поради което отношенията между страните са уредени в ЗМВР, вкл. в частта относно дължимото възнаграждение за извънреден труд. Според разпоредбата на чл. 202 ал. 1 т. 3 от ЗМВР на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 7 от ЗМВР редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

 Отношенията, свързани с отчитането на работното време за процесния период  са регламентирани със Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г.

            Страните не спорят, че в рамките на исковия период ищецът е полагал извънреден труд по съществуващото между страните служебно правоотношение, като продължителността на положения извънреден труд за отделните тримесечия и размерът на обезщетението за исковия период се установява от заключението на в.л. Продължителността на положения извънреден труд се явява  разликата между реално отработените часове труд за тримесечието и нормативно установеното време за процесния период, установено за всяко тримесечие, като всеки час над нормата съставлява извънреден труд, за който се дължи по-високо възнаграждение - 50% увеличение върху основното месечно трудово възнаграждение. Налице е и  задължителна съдебна практика /ТР № 8/14.11.2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която при изчисляването на това възнаграждение, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.

            В настоящото производство е спорен  въпроса, дали в рамките на определеното време за почивка, предвидено в 24-часовото дежурство ищецът е полагал труд, т. е. дали за това време му се дължи заплащане на възнаграждение /което би имало характер на възнаграждение за положен извънреден труд, доколкото е над отчетеното сумарно работно време/.

             За решаване на този въпрос следва да се отчетат специфичните условия на полагане на труд от ищеца, регламентирани в специалния закон. Съгласно чл. 301 ал. 6 изр. 2 от ППЗИНЗС, ищецът има право да почива, без да съблича униформените си дрехи и без да напуска района на поделението, както и обстоятелството, че по време на 24-часовото дежурство ищецът е бил на разположение на работодателя в рамките на предприятието /ареста/ и в готовност да изпълнява при нужда служебните си правоотношения и по време на почивката.

                Според § 1 т. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден /работната смяна/, които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.

При тези факти съдът намира, че определеното време за почивка в рамките на 24-часовото дежурство, съставлява част от работното време на ищеца, в рамките на което той изпълнява, макар и в ограничен обем, трудови задължения. Извод за това съдът прави от съдържанието на тази законоустановена почивка, а именно – тя не съдържа присъщите за почивката белези, свързани с правото на служителя да разполага с времето си. Напротив, по изрична разпоредба на закона, почивката се осъществява в рамките на предприятието на работодателя и то при ограничен режим на почиване /с носене на униформа/. Следователно, в процесния случай, ищецът е на разположение на работодателя през всички часове от 24-часовото дежурство, като през времето за почивка изпълнението на трудовите му задължения е значително ограничено, но не и преустановено. Следователно е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство по смисъла на чл. 139 ал. 5 КТ, при което служителят се намира в мястото на работа и за времето на дежурството се заплаща трудово възнаграждение /„Коментар на Кодекса на труда”, проф. В. Мръчков/.

Следва да се отбележи, че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието е въпрос, регламентиран в европейското законодателство, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейските общности, които са източник на правото и са задължителни за националните съдилища.  В тази връзка чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дефинира работното време като период, през който служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения. С няколко свои решения - Р от 03.10.2000 г. по дело С - 303/98 г., Р от 09.09.2003 г. по дело С -151/02 г., Р от 11.01.2007 г. по дело С - 437/05 г., постановени по преюдициални запитвания, Съда на Европейската общност е дал задължително тълкуване на посочената разпоредба. Посочил е, че когато работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, включително неактивната част от него - време за спане, почивка, храна и физиологични нужди. Изрично в т. 55 от решение от 25.11.2010г. по дело С - 429/09 г. е отбелязано, че работно време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното му място, е част от понятието "работно време" по смисъла на Директива 2003/88/ЕО. Тези решения са задължителни за прилагане от всички национални юрисдикции, включително и от тези, които не са отправили преюдициално запитване.

  С оглед изложеното Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието, на която се позовава ответника, за да обоснове тезата си, че почивките не са част от работното време, като противоречащи на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО и на посочените решения на Съда на Европейската общност, не следва да бъдат прилагани. Тези заповеди са вътрешноведомствени актове, които по аргумент от чл. 2 ал. 2 т. 3 от АПК не подлежат на обжалване и при противоречие със закона не могат да намерят приложение в регулираната материя. Същите не подлежат на косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК, тъй като издалият ги държавен /административен/ орган действа не в изпълнение на властнически правомощия, а като орган по назначаването, т.е. работодател по смисъла на ЗДСл.

 Според нормата на чл. 305 ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17 т. 5 от Инструкция № І - 2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211 ал. 7 ЗМВР (отм.) от министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена в чл. 16е ал. 1 т. 3 (нов – ДВ, бр. 20 от 2014 г.) от ППЗИНЗС - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

Съдът намира, че обезщетението не следва да се определя във варианта на вещото лице, при който изчислението е извършено при превръщане на нощните часове в дневни, тъй като съгласно действащата към този момент редакция на чл. 301 ал. 2 от ППЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд, тъй като същия е част от всяко 24-часово дежурство. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР, в която са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, но сред тях не е посочено възнаграждение за нощен труд. За определяне размера на обезщетението предвид изложените доводи, съдът приема заключението на вещото лице във варианта, при който извънредният труд, изчислен за периода от 01.01.2013 г. до 01.04.2014 г., с включени часове извънреден труд за занятия са в размер на 1 039.31 лева, като за разликата до 2 111.31 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

             Частичната основателност на главния иск обуславя частична основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, която съгласно заключението на в.л. с оглед уважения размер на иска е изчислена в размер на 239.10 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 293.22 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

  По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници в периода 01.01.2013г. – 31.12.2014 г.:

             В случая  за част от исковия период – 01.01.2013 г. – 31.06.2014 г. по силата на чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗ приложим е бил ЗМВР, обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г. За периода от 01.07.2014 г. до края на исковия период – 31.12.2014 г. отношенията между страните по повод полагането и заплащането на възнаграждение за работа през официални празници са регулирани от нормите на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., по-конкретно разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР.

             Съдът като съобрази правната уредба, действаща в началото на исковия период, т. е. до приемане на новия ЗМВР намира, че не е налице законово основание, от което ищецът да извежда правото си на заплащане на допълнително възнаграждение за труд през официални празнични дни. Тъй като в ЗИНЗС липсва правна норма относно положения в празнични дни труд, то относима в периода до 01.07.2014 г.е разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР /отм./, в която изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, но възнаграждение за работа в празнични дни не е предвидено. Следователно за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2014 г. липсва основание за заплащане на такова, поради което за този период претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

             С приемането на новия ЗМВР – чл. 179 ал. 1 вече изрично е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на Министъра на вътрешните работи /за служителите при ГДИН, респ. от Министъра на правосъдието/.

От приетото заключение на вещото лице /Приложение 7/ се установява, че дължимото обезщетение за положен от ищеца труд на официални празници следва да бъде в размер на 159.32 лева, тъй като официални празници на които ищецът е полагал труд през обследвания период /01.07.2014 г. до 31.12.2014 г./ са 06 септември – 4 часа, 22 септември – 4 часа, 24 декември – 8 часа и 26 декември - 12 часа / т.е. общо 28 часа Х 5.69 лв. = 159.32 лева/. Следователно, за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., заявената претенция се явява основателна за сумата 159.32 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане. /Претенцията по исковата молба е заявена общо за положген извънреден труд и положен труд по време на официалните празници с претендирана една обща главница, но съда намира, че за по-голяма прецизност следва дас е произнесе поотделно/.

   По разноските:

             Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни.

             От страна на ищеца е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, като моли да му бъдат присъдени разноските за заплатения адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00лв.

Предвид размера, в който са уважени исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

             Ответникът, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Георгиева също е претендирал разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК има право на такива съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай юрисконсултското възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. следва да се определи в размер на 398,28 лева, други разноски в производството не сторени от страна на ГДИН. Ищецът следва да заплати на ответника направените от последния по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, които се изчисляват на сумата от 199,14 лева.

             С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Троянски РС дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на сумата от 134.45 лева, явяваща се сбор от държавната такса за отделните искове, както сумата и от 160.00 лева, съставляваща преведен от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Водим от горните съображения съдът

                                                        Р   Е   Ш   И   :

             ОСЪЖДА на основание чл. 179 ал. 1 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 039.31 – хиляда тридесет и девет лева и 31 ст., представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен извънредният труд и труд за занятия, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 04.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания размер 2 111.31 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

             ОСЪЖДА на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 239.10 - двеста тридесет и девет лева и 10 ст., мораторна лихва върху сумата от  1 039.31 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 293.22 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

             ОСЪЖДА на основание чл. 179 ал. 1 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 159.32 - сто петдесет и девет лева и 32 ст., представляваща неизплатеното на ищеца допълнително възнаграждение за положен от него труд на официални празници за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

              ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** разноски по делото в размер на 150.00 - сто петдесет лева, съразмерно с уважената част от исковете.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Троянски районен съд държавна такса върху предявените искове в общ размер сумата от 134.45 – сто тридесет и четири лева и 45 ст. както и 160.00 - сто и шестдесет лева, представляващ изплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по назначената СИЕ.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК Б.Л.Р., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. София, бул.Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 199.14 – сто деветдесет и девет лева и 14 ст.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен  съдия: