РЕШЕНИЕ

 

  94  

 

гр. Троян, 08.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 26 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

        Б.С. *** е предявила срещу Н.М.К. *** иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите – заем в размер на 1 350 лева. Същата твърди, че ответника се е задължил да й върне процесната сума, но не го е сторил, което я принудило да предяви настоящата искова претенция.  В подкрепа на твърденията си С. е ангажирала писмени доказателства. В с. з. ищцата е представлявана от адв. С.К. ***, който моли съда да уважи предявения иск. 

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника Н.К. е връчено копие от ИМ и доказателства. В предвидения месечен срок е представен писмен отговор. Ответника, чрез своя пълномощник адв. Светла С. от ЛАК изцяло оспорва предявения иск като неоснователен, направил е доказателствени искания. 

От приложените писмени доказателства разписка от 06.12.2011 г. и гр. дело № 402/2011 г. на ТРС, назначената и приета съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К. и от показанията на разпитания свидетел М.К.М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Като доказателство по делото е представена „разписка” от 06.12.2011 г., на която е записано, че ответника Н.К. дължи на ищцата Б.С. 1 350 лева, след нейния развод. Ответника е оспорил представения писмен документ и е направил искане съда да назначи съдебно-графологическа експертиза.  Изслушаната и приета по делото графологическа експертиза е дала заключение, че подписа под разписката не е на ответника К.. В с. з. вещото лице М.К. е пояснил, че подписа се различава по общи признаци и няма съвпадение в сравнителния материал и изследваното писмено доказателство.

Като свидетел по делото е разпитан М.М., който излага, че познава страните по делото от преди 6-7 години, когато те са били заедно. През м. септември 2015 г. двамата се разделили. Докато са били заедно К. е помагал на ищцата за строеж в имота й в с. Х., свидетеля е карал строителни материали там.

Като доказателство е приложено гр. дело № 402/2011 г. на ТРС, по което с решение от 28.07.2011 г. съда е прекратил бака на ищцата.

Правни изводи: Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Това следва от разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, където сделката е регламентирана. С оглед на това, за да е сключен валиден договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическия състав на сделката не е осъществен. Предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. При спор относно дължимостта на сума за която се твърди, че е дадена в заем, в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сделката е при условията на пълно доказване да установи обстоятелството, че сумата е предадена.

Договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква писмена форма. За да се установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е доказателствената тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване елементът "предаване в собственост" на пари или други заместими вещи и кумулативно с това поето от длъжника задължение да върне заетата сума. В настоящия казус това не беше сторено от ищцата. Доказателството, въз основа на което С. претендира процесната сума, е представената разписка. В процеса безспорно се доказа, че подписа под процесната разписка не е на ответника Н.К., т. е. липсва дори и доказателство за авторството на представения писмен документ. 

При така изложените изводи иска се явява изцяло неоснователен и недоказан и ще следва да бъде отхвърлен

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника 415 лева, сторени от него съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Б.С.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу Н.М.К., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1 350 – хиляда триста и петдесет лева, представляваща даден от ищцата на ответника заем.

ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Н.М.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата 415,00 – четиристотин и петнадесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

Районен съдия: