Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                             07.06.2016 г.,  гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянския районен съд, четвърти състав, в проведеното на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година публично съдебно заседание  в   следния състав:

 

                                                      Председател: Десислава Ютерова

 

Секретар М.С.,

като разгледа докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 281  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск от И.П.А. ***, като майка и законен представител на малолетните деца П.А. П. и И.А.П. против А.П. *** с правно основание чл. 150 от СК.

А. твърди, че с ответникът, който е баща на малолетните им деца, са бивши съпрузи, като с решение № 198 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 845/2013 г. на ТРС, брака между двамата е прекратен. Съда е постановил ищцата да упражнява родителските права, а П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко едно от децата. Ищцата счита, че обстоятелствата, при които е била определена издръжката, са променени, близнаците са пораснали и съответно са нараснали техните нужди, поради което моли съда да увеличи така определената издръжка в размер на 300,00 лева за всяко едно от децата.  В с. з. ищцата се явява лично и е представлявана от адвокатите Ч. и Х. от САК. Моли съда изцяло да уважи предявения иск.

          В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника А.П. е представил писмен отговор, в който изразява становището си по основателността и допустимостта на предявения иск. Счита същия за неоснователен, досежно претендирания размер. В процеса П. е представляван от адв. Г.М. от САК, който моли така предявения иск да бъде отхвърлен.

          ДирекцияСоциално подпомагане” – гр. Перник, редовно призована, не изпраща представител, представен е социален доклад.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са бивши съпрузи. От брака си двамата имат родени две деца – близнаци И.А.П. и П.А. П., родени на *** г., за което са представени удостоверенията за раждане на децата.

С влязло в законна сила решение № 198 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 845 от 2013 г. на ТРС, брака между И. П. и А.П. е прекратен с постигнато споразумение. Съда е постановил родителските права върху малолетните деца да бъдат упражнявани от майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка общо в размер на 300 лева - по 150 лева на всяко едно от двете деца.

В подкрепа на твърденията си, че децата са изключително любознателни и имат силно желание да се развиват, ищцата Андонов е представила писмени доказателства за платени такси за изучаването на чужди езици от децата, както и за заниманията им в шахматен клуб, клуб по спортни танци и рисуване.

Установява се, че децата са в предучилищна група в ЦДГ „Родолюбче” гр. Перник, за което ищцата е представила приходни квитанции, в подкрепа на твърдението си, че ежемесечно заплаща дължимата такса.

Съдът е задължил страните и съответно те са представили доказателства относно доходите си. Установява се, че И.А. е военнослужеща и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 8 661,80 лева за 12 месеца – средно между 600 – 700 лева. А.П. също е военнослужещ и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 16 920,29 лева за 12 месеца – средно между 1 300 – 1 400 лева. От представената заповед на Министъра на отбраната на РБ от 18.08.2015 г. се установява, че А.П. е изпратен на обучение в Китайката народна република за времето от 30.08.2015 г. до 31.07.2016 г.

От представения по делото социален доклад от ДСП - Перник се установява, че децата живеят със своята майка в гр. Перник в собствено жилище. И.А. полага необходимите грижи за отглеждане на децата, подсигурява им задоволяването на потребности от социални контакти, културни мероприятия, обучение. Жилището, в което живеят е в близост до посещаваната от децата детска градина. Децата посещават уроци по английски, като годишната такса е в размер на 80 лева. И. посещава също уроци по рисуване с месечна такса 10 лева и уроци по спортни танци – месечна такса 15 лева, а П. посещава клуб по шахмат с месечна такса 30 лева. Еднократно са закупени обувки за танци на стойност 45 лева и учебник по шахмат на стойност 30 лева. При извършената анкета, А. е споделила пред социалните работници, че П. не е плащал доброволно определената издръжка и тя била принудена да заведе изпълнително дело и в момента сумата е удържана ежемесечно от трудовото възнаграждение на ответника. Освен това се установява, че ежемесечно от ДСП се превеждат социални помощи в размер на 150,00 лева по реда на чл. 7 от ЗСПД.

Като доказателства по делото са представени договор за финансов лизинг за закупуването на таблет и лаптоп. 

Предвид на изложеното се налагат следните изводи: Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т. е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на детето, т. е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на детето и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

 В конкретния случай съда отчита, че от момента на определяне на размера на издръжка за децата до предявяване на настоящата искова молба са изминали около 2 години и половина. Двете деца към момента са навършили 7 години, но обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка не са се променили съществено. И. и П. до скоро са посещавали общинска детска градина, описаните горе курсове, които посещават, са с минимални такси, като сумарно заедно с таксата за детската градина възлизат в размер на около 150 лева за дете.

         От друга страна в разпоредбата на чл. 140 ал. 3 от СК е посочено общото правило за разпределение на издръжката между няколко лица от един  и същи ред- според възможностите им. Това правило е доразвито в текста на чл. 143 ал. 1 от СК, където е казано, че родителя е длъжен да осигурява издръжката, съобразно своите възможности и материално състояние. Принципните положения относно „възможностите” на дължащия издръжка са посочени в т. 5 и т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г.  „възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят според  техните доходи, имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки един от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи (грижите на родителя, при когото се отглежда детето; грижите и издръжката, предоставяни в натура от родителя, който упражнява родителските права )”. „Нуждите” на лицата, които имат право   на  издръжка” са посочени в т. 4 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г., според която  /нуждите  следва  да се определят според обикновените условия на живот, като се вземат  предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение/. От доказателствата по делото се установи, че двамата родители са военнослужещи. В частност ответника получава средно брутна заплата около 1 300 лева, от която се приспадат дължимия данък общ доход и други данъци около 200 лева От представените удостоверения е видно, че в последните 18 месеца заплатата на П. не се е изменяла съществено (последните месеци даже е намаляла). Същия декларира, че няма друго имущество, което да му носи допълнителни доходи или възможност да работи на допълнителен трудов договор. Отделно от плащането на издръжката от социалният доклад, изготвен от ДСП – Перник се установява, че децата получават грижи и подаръци, както от бащата, така и от неговите близки.

Безспорно е, че задължението за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер (издръжката се дължи независимо от това дали лицето е работоспособно и дали може да се издържа от имуществото си – чл. 143 ал. 2 от СК), но от друга страна следва това задължение да бъде съобразено с възможностите и материалното състояние на дължащия издръжка (чл. 140 ал. 3 от СК и чл. 143 ал. 1 от СК).

При определяне, в случая увеличение на издръжката, следва да се вземе под внимание и доходите, с които разполага майката, която упражнява родителските права, тъй като тя следва да поеме останалата част от издръжката - т. е. при искано изменение по 300 лева на дете, А. следва да поеме останалата половина от по 300 лева на дете, или в този случай се получава общо по 600 лева на дете, което съда намира за прекалено завишен размер, имайки предвид, че П. и И. са на 7 години. По делото не се доказа наличие на изключителни нужди или потребности на двете деца. И.А. получава средно месечно възнаграждение около 600 – 700 лева, плюс социална помощ от 150 лева. Едва ли е допустимо едно дете на 7 години да разполага със средства, равняващи се на заплатата на своята майка. 

Като взе предвид гореизложеното, и след преценка на материалните възможности на родителите, съдът намира, че първоначално определената издръжка, заплащана от ответника - от по 150 лева за всяко дете, задоволява потребностите и нуждите към момента. Няма пречка в бъдеще при промяна обстоятелствата този размер да бъде променен. Твърденията в исковата молба за трайно и съществено изменение (повишаване) на разноските необходими за издръжката на децата остават напълно недоказани, съответно са неоснователни и необосновани и така предявения иск следва да бъде отхвърлен.

         Ще следва по аргумент на противното, визирайки хипотезата на чл. 78 ал. 6 от ГПК, ищцата да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 432 лева в полза на бюджета на съдебната власт.        

Ответника изрично е декларирал, че не претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски. 

         Водим от горните мотиви, съдът                  

                      

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** –адв. Ч. и адв. Х./ срещу А.П.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 150 от СК, а именно: съда да постанови решение, с което допусне изменение на определената с решение № 198 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 845 от 2013 г. на ТРС месечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко едно от родените от брака деца И. А.П. и П.А. П., родени на *** г., като същата бъде увеличена на 300,00 лева за всяко едно от децата или общо в размер на 600,00 лева.  

ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** –адв. Ч. и адв. Х./ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата от 432,00 -четиристотин тридесет и два лева, представляваща държавна такса върху претенцията за увеличение размер на издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, в двуседмичен срок от датата на постановяване  - 07.06.2016 г.

 

 

          Районен съдия: