РЕШЕНИЕ  

 

гр. Троян, 08.07.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

             Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 434 по описа на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:            

Н.И.М. *** е предявил иск срещу ЗАД „Армеец” АД гр. София, представител Румен Георгиев и Цветанка Крумова с правно основание чл. 208 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 12 998 лева, представляващо застрахователно обезщетение по сключен на 09.08.2013 г. застрахователен договор „Комбинирана застраховка каско и злополука”. Ищецът излага, че на 15.04.2014 г. застрахования автомобил по описания горе договор, бил откраднат. М. уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и представил необходимите документи, но ответника отказал да му заплати застрахователното обезщетение. Ищеца претендира и законова лихва за забава в размер на 1 425,75 лева. В подкрепа на твърдението си ищеца е ангажирал писмени доказателства, в съдебно заседание е представляван от адв. П.З. от САК, която моли съда да уважи предявения иск, ведно със законните последици.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника ЗАД „Армеец” АД гр. София е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия срок ответника е представил писмен отговор, с който изцяло се оспорва предявения иск по основание и размер. Алтернативно, в случай, че съда уважи предявените искове, ответника е направил възражение за прихващане между двете насрещни вземания, произтичащи от застрахователния договор, като задължението на ЗАД „Армеец” АД бъде намалено със сумата от 222,78 лева/ общ размер на неплатената четвърта разсрочена премийна вноска и лихвата върху нея/, както и със сумата 600 лева, представляваща увреждания на автомобила /предна броня, задна броня и капак на МПС/ към момента на сключван на застрахователния договор. Направено и искане отново в случай, че съда уважи исковата претенция да намали застрахователното обезщетение с 30 %, тъй като към момента на кражбата свидетелството за регистрация на МПС – ІІ част е било в автомобила. Направени са доказателствени искания. В с. з. ответника не изпраща представител, представено е писмено становище по същество. 

Към делото са приложени писмени доказателства: Застрахователна полица № 0000280624/09.08.2013 г., Свидетелство за регистрация част І от 08.08.2013 г., Предложение-декларация за сключване на Застраховки Каско и злополука от 09.08.2013 г., Техническа експертиза за определяне на действителната стойност на МПС от 09.08.2013 г., Писмо изх. № 100-4409/20.08.2014 г. на ЗАД „Армеец” АД, Покана за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 100-493 от 17.02.2015 г., Писмо изх. № 100-1429 от 26.02.2015 г. на ЗАД „Армеец” АД, Постановление за спиране на досъдебно производство по пр.пр. № 15036/2014 г., Списък на необходимите документи, необходими при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС” Преписка № 10014 0301 12047 от 17.04.2014 г., Сведение от Н.И.М. от 17.04.2014 г., Заявление за противозаконно отнемане на МПС от 17.04.2014 г., Общи условия на застраховка „Каско на МПС”, неразделна част от застрахователна полица 0000280624/09.08.2013 г., Протокол № 0000137787/09.08.2013 г., досие на полица № 0000280624/09.08.2013 г., Извадка от Калкулатор БГ за мораторната лихва върху дължимата премийна вноска и Преписка по процесната щета № 10014030112047 съдържаща следните документи: - свидетелство за регистрация част I № 005914002; свидетелство за управление на МПС; четири броя приемо- предавателни документи за ключове; списък на необходимите документи; уведомление- декларация за щета от 17.04.2014г.; заявление за противозаконно отнемане на МПС от 17.04.15; сведение от Н.М. от 17.04.2014г.; протокол № 0000137787/9.08.2013г.; предложение-декларация за сключване на застрахователен договор от 09.08.13; доклад за щета; писмо изх. № 100-4409/20.08.14; молба вх. № Л-20955/01.12.2014г.; приемо- предавателен протокол от 02.09.2015; покана за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 100-493/17.02.15; писмо изх. № 100-1429/26.02.2015 г.; писмо изх. № 100-6764/08.09.2015 г. и досие на полица 0000280624, от заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза с вещо лице В.А. и съдабно-икономическа експертиза с вещо лице Д.П. - Н., от които съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните и съда е приел за безспорен факта на сключения между страните договор за застраховка на 09.08.2013 г.  "Комбинирана застраховка каско злополуки", по силата на който е застрахован лек автомобил марка „Ауди”, модел A3, рама № WAUZZZ8P16A095526, цвят: сив, с peг. OB 36 89 ВА.

Видно от приложения договор срокът на застраховката е от 00:00 часа на 10.08.2013 г. до 23:59 часа на 09.08.2014 г., като застрахователната сума е определена в размер на 12 998 лева.

Съгласно договорните клаузи по процесната застраховка рискове, посочени в застрахователната полица клауза „К" - кражба за моторни превозни средства, са както следва: кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване, щети на открито и върнато на собственика противозаконно отнето МПС, кражба чрез взлом на фабрично монтирана аудиотехника. Изброените по тази клауза рискове се покриват и когато са налице обстоятелствата, по който и да е от по-леко или по-тежко квалифицираните състави на тези престъпления от Наказателния кодекс на Република България.

На 15.04.2014 г. застрахования лек автомобил „Ауди А3" е бил откраднат от неговия собственик Н.М. в района на ж. к. „Света Троица” в гр. София.

За настъпилото застрахователно събитие ищецът информира незабавно застрахователя и органите на МВР, по повод на което е образувана ликвидационна преписка по щета № 10014030112047.

М. е подал и жалба в 03 РУП – СДВР и съответно във връзка с извършеното престъпление е образувано досъдебно производство ЗМ № 1092/2014 г.

С постановление от 19.05.2014 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

Видно от полученото писмо с изходящ № 100-4409 от „ЗАД Армеец" АД на 20.08.2014 г. М. е уведомен, че застрахователното обезщетение няма да бъде изплатено, тъй като е налице изключен риск, съгласно клауза 16.14.3 от Общите условия за застраховка „Каско" - „когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС - част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол.", във връзка с клауза 50.4. В писмото се посочва още, че от събраните по преписката доказателства се установявало, че на 15.04.2014 г. ищецът е оставил свидетелството за регистрация на процесното МПС - част II в автомобила и същото е откраднато заедно с него, поради което е налице изключен риск и за ответника не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета № 10014030112047.

Видно от приложената покана за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирана при ответника с вх. № 100-493 на 17.02.2015 г., ответното дружество е поканено да заплати на ищеца дължимото му застрахователно обезщетение.

С писмо с изх. № 100-1429 от 26.02.2015 г. ищецът е уведомен, че „ЗАД Армеец" АД няма основание за преразглеждане на щетата и за изплащане на обезщетение.

Назначената съдебно-техническа експертиза е имала задача да изчисли пазарната стойност на автомобила към 15-17.04.2014 г. Вещото лице В.А. е предложил пазарна стойност в размер на 11 953 лева.

Изслушаната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д.Н. е заключила, че няма единна практика на застрахователните компании относно процента, с който се намалява застрахователното обезщетение, когато в момента на кражбата свидетелство за регистрация част ІІ е оставен от собственика в автомобила. В с. з. вещото лице Н. е пояснила, че е събрала информация от няколко компании, които имат различна практика в такива случай: ЗД „Лев инс” АД отказва изплащане на застрахователно обезщетение; „Дженерали застраховане” АД намалява застр. обезщетение от 30 до 50 %; „Булсрад Виена иншурънс груп” ЗАД и „Алианз България” АД намаляват застр. обезщетение с 50 %. 

                    Правни изводи: Разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от КЗ /отм./ и процесния застрахователен договор определят рамките на застрахователната отговорност при имущественото застраховане, с оглед възражението на ответника, че при подобни случай като процесния, когато към момента на кражбата свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ е било в автомобила, е налице хипотезата на изрично изключен от застрахователното покритие риск в т. 16.14.3 от ОУ: „Злоумишлени действия на трети лица” и изброените в клауза „К” и клауза „А”:  когато свидетелство за регистрация на МПС – част І и/или ІІ и/или документ за собственост са оставени в МПС или извън него без необходим контрол. Безспорно страните имат свободата да уговарят случаите за освобождаване от застрахователна отговорност, която в конкретния случай е ограничена от разпоредбата на чл. 211 от КЗ /отм./. В случая ищеца твърди, че не е налице никоя от предвидените три хипотези на цитираната разпоредба. Застрахователят следва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, и Решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор (в ОУ), като задължение, свързано с превантивно минимализиране на риска, съгласно чл. 207 ал. 2 от КЗ /отм./, при вече настъпило застрахователно събитие дава право на застрахователя само да намали съответното застрахователно обезщетение, но не и да откаже изцяло плащане на обезщетение. Само в случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението по чл. 207 ал. 1 от КЗ /отм./, същото предпоставя възможност за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Уговорката в противен смисъл се явява нищожна, като сключена в противоречие с повелителните норми на чл. 207 ал. 2 и чл. 211 от КЗ /отм./. В случая неизпълнението на задължението на застрахования да не оставя в МПС, която и да е част от регистрационния талон не се явява значително с оглед интереса на застрахователя, доколкото ответникът не доказа, а и не твърди неизпълнението да е довело до реализирането на застрахователното събитие - протизаконното отнемане на процесния автомобил. Поради това същият няма право да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно цитираното по-горе Решение № 79/29.06.2012 г. по т.д. № 802/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ от свидетелството за регистрация в автомобила е от естество да способства окончателното настъпване на последиците от застрахователното събитие "кражба", осуетявайки евентуалната възможност за предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата. Неизпълнението на това задължение е с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл. 207 ал.1 от КЗ /отм./ и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение. Ето защо съдът намира, че при установения настъпил в срока на действие на договора покрит от застраховката риск "кражба на цялото МПС", застрахователят дължи обезщетение при условията на чл. 207 ал. 2 пр. 2 от КЗ /отм./ в намален размер.

Съгласно чл. 203 от КЗ /отм./, уговорената с договора застрахователна сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид.

В случая, съгласно кредитираното заключение на СТЕ, действителната стойност на процесното МПС към момента на противозаконното му отнемане е в размер на 11 953 лева. Предвид изложеното по-горе, обаче, и приложимостта на нормата на чл.207 ал. 2 от КЗ /отм./, дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се намали с обичайния процент съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи - 30 %, т. е. искът е основателен и доказан до размер от 8 367,10 лева.

                    Относно предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД - в 15-дневен срок от представяне на документите по чл. 207 ал. 3 от КЗ /отм./  застрахователят следва да плати обезщетението. С изтичането му ответникът изпада в забава. В случая, за безспорно е прието обстоятелството, че на 15.04.2014 г. – в деня на кражбата ищецът е представил всички документи, или, от 01.05.2014 г. ответникът е изпаднал в забава. Изчислена с помощта на компютърна програма, лихвата за забава за исковия период – 01.05.2014 г. – 01.06.2015 г. е в размер на 1 776,70 лева, но тъй като ищеца е претендирал за законова лихва в размер на 1 425,75 лева и не е поискал изменение на иска, ще следва този иск да бъде уважен в посочения от ищеца размер.

Относно направеното възражение да бъде извършено съдебно прихващане между двете насрещни вземания, произтичащи от застрахователния договор, като задължението на ЗАД „Армеец” АД бъде намалено със сумата от 222,78 лева/ общ размер на неплатената четвърта разсрочена премийна вноска и лихвата върху нея./, както и със сумата 600 лева, представляваща увреждания на автомобила /предна броня, задна броня и капак на МПС/ към момента на сключван на застрахователния договор. - Според правната теория и константната съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Но даже, когато е неоснователно, то е процесуално допустимо и валидно и съдът е длъжен да го разгледа. За разлика от изявлението на прихващане, което предпоставя ликвидност на насрещните вземания, възражението за прихващане е допустимо и основателно даже когато тези вземания или едно от тях е неликвидно. Като разпростира силата на пресъдено нещо и относно възражението за прихващане - чл. 298 ал. 4 от ГПК, законът сочи, че вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно (неликвидно). Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания (или едно от тях) не са ликвидни. В тази връзка съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. В настоящия случай от събраните по делото доказателства, съда счита, че не се установи съществуването на тези две претендирани вземания на ответното дружество. Не се доказа в процеса ищеца колко вноски и в какъв размер не е погасил, съгласно застрахователния договор, не се доказа и стойността на увреждания на автомобила /предна броня, задна броня и капак на МПС/ към момента на сключван на застрахователния договор. По делото е представен протокол от 09.08.2013 г., в който са описани констатираните повреди, без да се посочва тяхната стойност. Освен това описания протокол се представя в процеса в екземпляри с подписи и без подписи на лицата, извършили огледа. С оглед на изложеното съда намира направеното възражение за прихващане за неоснователно и предявените два обективно съединени иска следва да бъдат уважени в посочените горе размери.

                    При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1 231,33 лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция. М. е представил списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски в размер на 1 847 лева. Ще следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 358,40 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Ответника съща е представил списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски в размер на 1 225 лева.

                    Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 208 от КЗ /отм./ ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представители Румен Георгиев и Цветанка Крумова да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** – адв. П.З./ застрахователно обезщетение в размер на 8 367,10 – осем хиляди триста шестдесет и седем лева и 10 стотинки, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до окончателното изплащане, като иска до пълния му размер от 12 998 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представители Румен Георгиев и Цветанка Крумова да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** – адв. П.З./ законова лихва за периода 01.05.2014 г. до 01.06.2015 г. в размер на 1 425,75 – хиляда четиристотни двадесет и пет лева и 75 стотинки.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представители Румен Георгиев и Цветанка Крумова да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** – адв. П.З./ сумата 1 231,33 – хиляда двеста тридесет и три лева и 33 стотинки сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:*** – адв. П.З./ да заплати на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представители Румен Георгиев и Цветанка Крумова сумата 358,40 - триста петдесет и осем лева и 40 стотинки сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч в двуседмичен срок от съобщението.                                                       

 

Районен съдия: