РЕШЕНИЕ

 

     

 

гр. Троян, 01.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 601 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:       

Ц.С.Р. и П.П.Р.,*** са предявили няколко обективно съединени иска срещу М.Д.Н. *** сумата 1 241,67 лева, произлизащи от причинени имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2015 г., както подробно е изложено в исковата молба. Двамата ищци са предявили и искове за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, за всеки един от тях, изразяваща се в преживян стрес от претърпяното ПТП. В подкрепа на твърдението си ищците са ангажирали писмени доказателства, в съдебно заседание са представлявани от адвокат Е.Ц. от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда да уважи иска и да осъди ответника да му заплати така посочената сума за претърпените от него имуществени вреди вследствие на ПТП и разноските по делото.

На основание чл. 214 от ГПК съда е допуснал изменение на предявения иск, с който се претендират имуществени вреди, като размера е увеличен на 3 161,67 лева, с оглед приетата експертиза. 

Като трето лице – помагач в процеса по реда на чл. 219 от ГПК е конституирано ЗК „Лев инс” АД - гр. София, като срещу него ответника е предявил на основание чл. 219 ал. 3 от ГПК вр. чл. 224 ал. 2 от КЗ вр. чл. 226 ал. 1 от КЗ обратен иск за заплащане на присъденото обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 15.06.2015 г.

На ответникът М.Н. е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея при условията на чл. 131 от ГПК. В предвидения месечен срок същия е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че предявените искове са неоснователни. В с. з. ответника е представляван от адв. Й.Д. от АК – Плевен, която излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете.  

От приложените към делото писмени доказателства: писмо на РУ на МВР гр. Троян с изх. № 359000-45 от 04.01.2016 г., с приложени към него заверени копия от Протокол за ПТП с бл. № 1541637 от 15.06.2015 г., Акт № 333/2015 г. по описа на РУ на МВР гр. Троян с бл. № 930855, НП № 15-0359-000312/08.07.2015 г. по описа на РУ на МВР гр. Троян не обжалвано и влязло в законна сила на 01.09.2015 г. и вносна бележка № 150824560РМОВ0001/24.08.2015 г. на Алианц България и застрахователна полица „ГО” № 221140002626500, представена от ЗК „Лев ИНС” АД гр.София, както и представените в днешното с.з. 6 бр. операционни бележки от Банка ДСК – офис Троян, от показанията на разпитаните свидетели М.Р. и С.Р., както и от допуснатия и изслушан свидетел д-р В.А. - И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка не се оспорва от страните. Ищците Ц.Р. и П.Р. са собственици на лек автомобил “Пежо 206” с ДК № ОВ 6266 ВВ. На 15.06.2015 г. около 19.10 часа Ц.Р. управлявал автомобила си по ул. "Христо Ботев" в посока центъра на гр. Троян. В автомобила освен него се возила и съпругата му - П.Р. и малолетното им дете - С.Ц.Р.. В този момент на кръстовището на ул. "Хр. Ботев" с ул. "Симеон Велики" се движел лек автомобил марка „Форд Фокус" с ДК № ОВ 0372 ВВ, управляван от ответника М.Д.Н.. В нарушение на правилата за движение Н. не е спазил предимството за преминаване на ищеца, като е нарушил знак „Стоп", в следствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие. Съставен е протокол за ПТП от същата дата, който е приложен като доказателство. По делото е приложена и цялата преписка на РУ на МВР, издадено е наказателно постановление, с което на ответника е наложено административно наказание. 

Установява се, че ответника е имал сключен договор „Гражданска отговорност” с полица от 24.10.2014 г. Представители на застрахователната компания на ответника - „ЗК „Лев Инс" АД извършили оглед на увреденото МПС на ищците. Съставен е опис-заключение на повредите. На 01.07.2015 г. от ЗК „Лев Инс" на Р. била преведена сумата от 1545,46 лева, представляваща стойността на нанесените материални щети по оценка на застрахователната компания. Ищецът излага, че не е съгласен с така изчислените щети, тъй като счита, че същите са некоректно описани и съответно изчислени, и са в по-висок размер от изплатеното му.

Ищците считат, че реалните щети, нанесени на автомобила им от виновното и противоправно поведение на ответника възлизат на стойност 1241,67 лева. Като доказателство представят експертна оценка от независим оценител, съгласно която щетата възлиза на 2447,13. лева, от която са приспаднати преведените му 1545,46 лева. Освен това, по-късно ищците установили, че в експертното заключение не са предвидени и взети предвид и следните операции - зареждане с фреон на климатика, подмяна на маслен филтър и други. Стойността на описаните операции според Р. възлиза на 100.00 лева. Ищците твърдят, че са заплатили по 60.00 лева за пътна помощ и за заключение на вещо лице. Освен това поради липсата на автомобил и ежедневната им нужда от такъв били принудени да сключат договор за ползване на друг автомобил, който договор представят като доказателство, както и платежни документи за заплатения наем.

Ищците са предявили и искове за претърпени неимуществени вреди в следствие на пътно-транспортното произшествие, изразяващи се в получения стрес от внезапното и неочаквано произшествие.

В периода 17.06.2015 г. до 13.07.2015 г. Ц.Р. е провел консултации и лечение с диагноза „Остра стресова ситуация", за което представя амбулаторна карта. Посещавал специализирана терапия в кабинет по психиатрия в гр. Троян. В тази връзка е разпитана като свидетел д-р В.А., която е била лекуващ лекар, и която с показанията си подкрепя писмените доказателства. Ищцата П.П.Р. също в периода 22.06.2015 г. до 20.07.2015 г. провела консултации и лечение с диагноза „Остра реакция на стрес". Посещавала специализирана терапия в кабинет по психиатрия в гр. Троян.

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка се налагат следните изводи: Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД урежда т. нар. деликтната отговорност, която е вид гражданска отговорност. Тя възниква само ако е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, т. е. налице са виновно деяние, вреда, причинна връзка между тях.

Предявения иск за претърпени имуществени вреди възлиза общо на сумата 3 161,67 лева, от които 1 920 лева ищците претендират, че са разходвали за заплащане на наем на лек автомобил, а останалите 1 241,67 лева - разходи за ремонт на увредения лек автомобил „Пежо 206”. Настоящия състав счита, че ищците не проведоха пълно и главно доказване в процеса на факта, че реалните щети, нанесени на автомобила им вследствие на ПТП от 15.06.2015 г. са в размер общо на 2 447,13 лева, а не както е определена стойността им в сравнителната експертиза по щета № 1441 -5000-15-302843, изготвена от оценители при ЗК „Лев инс" АД на базата на констатираните при двата огледа повреди по автомобила в размер на 1 545,46 лева. За доказване на твърдението си относно действителният размер на щетите ищците са представили експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител на машини и съоръжения инж. В. А., в която той е направил констатация, че стойността на щетата нанесена върху лек автомобил „Пежо 206" възлиза на 2 447,13 лева. Ищците базират тезата си единствено на това доказателство. Съда приема изложението на ответника в писмените бележки, представени от неговия пълномощник – адв. Д.. Представената експертна оценка по своята същност представлява частен документ, който съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК обвърза съда единствено относно факта, че изявлението, което се съдържа в нея, е направено от лицето, което е подписало частният документ. Експертната оценка, изготвена от инж. Ангелов не може да се ползва с доказателствена стойност относно отразените в нея параметри за действителната стойност на причинените на процесния автомобил щети. Цитирана е съдебна практика в този смисъл /Решение № 52/08.07.210 г. по т.д. № 652/2009 на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/ - изрично е предвидено, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи дължимото обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключението на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди към наредба № 24/08.03.2006 г. Изложени са съображения, че методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди към наредба № 24/08.03.2006 г. се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка на застрахователите. Ищците в хода на съдебното дирене не представиха фактури, доказващи действителната стойност на извършения ремонт на автомобила, не са направени и доказателствени искания относно назначаване на СТЕ за определяне пазарната стойност на щетите. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в тежест на ищците бе да докажат всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Безспорно един от тези елементи е видът на вредата, размер на вредата и причинната връзка между нея и противоправното поведение на виновния водач. В този смисъл настоящата инстанция намира, че остана недоказано твърдението на ищците за претърпени от тях имуществени вреди в размер на 1 241,67 лева - изразяващи се в необходими средства за отремонтиране на собственият им лек автомобил. При това положение следва да се приеме, че обезщетението, което ЗК „Лев инс" АД е изплатило на ищците за  причинените по автомобила щети вследствие на пътния инцидент, е съответно и изцяло покриващо действително претърпените такива. На следващо място в експертната оценка изготвена от лицензирания оцените инж. В.А. са включени и изброени като нуждаещи се от смяна и поправка части от автомобила, които не са вписани в нито един от двата огледни протокола, изготвени от представител - технически експерт при застрахователя. Такива са повредите под № 6,9,23,24,25,26 от експертната оценка. В тази връзка ищците по никакъв начин не ангажираха доказателства, че е налице причинно - следствена връзка между конкретно тези повреди по МПС и ПТП от 15.06.2015 г.

Относно претендираната от ищците сума в размер на 1 920 лева за заплатен наем за използване на лек автомобил, собственост на бащата на ищеца Ц.Р., съгласно договор, сключен на 16.06.2015 г. – съгласно представения отчет по сметка от „Първа инвестиционна банка" АД е видно, че на 30.06.2015 г., т. е. 2 седмици след пътния инцидент ЗК „Лев инс" АД, която покрива отговорността на виновния за произшествието водач, е изплатило на увреденото лице Ц.Р. полагащото му се застрахователно обезщетение. Следователно от 30.06.2015 г. ищците са разполагали с необходимите за ремонт на автомобила им парични средства, не са съществували пречки, които да възпрепятстват извършването му в разумен срок. Напротив, дори в последното по делото заседание на 08.03.2016 г. ищците направиха поредното увеличение на претендираните имуществени вреди, касаещи заплатен наем за ползване на лекия автомобил на бащата на ищеца за м март 2016 г. По този начин ищците черпят умишлено права от собственото си бездействие – не е възможно до този момент собствения им автомобил да не е възстановен, още повече видно от описаните вреди, същите не са съществени. Друг е въпроса, като се има предвид, че собственика на наетия автомобил е баща на ищеца, доколко реално Р. е заплащал наем за ползване на автомобила на собствения си баща. При тези изводи съда приема, че тази претенция следва да бъде уважена единствено до размера на 120 лева /половината месечен наем/, т. е. за ползване на чужда автомобил за две седмици - до 30.06.2015 г., когато ищците са се снабдили с нужната им сума за ремонт.

По отношение на предявените искова за неимуществени вреди -болки и страдания вследствие на преживения стрес при пътното произшествие: Искът, предявен от ищцата П.Р. е неоснователен, тъй като не бяха представени никакви доказателства, че тя  е била участник в пътния инцидент. От приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП от 15.06.2015 г. е видно, че в графата „Водач/Друг участик" в ПТП не фигурират имената нито на П.Р., нито на малолетния им син. В случаите, когато в протокола за ПТП не са вписани другите участници в произшествието освен водачите, е възможно това обстоятелство да бъде доказано със свидетелски показания на присъствали на произшествието лица. Такива гласни доказателства обаче не бяха ангажирани. Тъй като протокола за ПТП е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление, така и за самото удостоверително изявление. При тези изводи ще следва предявения й иск за неимуществени вреди - преживян стрес от инцидента, да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Действително като писмени доказателства по делото са приложени амбулаторни листи, удостоверяващи, че П.Р. е провела лечение в АИП за СМП психиатрия с диагноза „Остра реакция на стрес”, но лекуващия лекар - д-р А., разпитана в качеството си на свидетел, заяви, че при снемане на анамнезата на пациентите приема нещата такива, каквито й ги заявяват те, без да има задължение да изследва дали заявеното от пациента отговаря на реалната ситуация. Официалната удостоверителна сила на амбулаторните листи се простира само до задължение на съда да приеме, че на посочената дата, пред посоченото лице са направени изявления от ищцата съгласно нормата на чл. 179 от ГПК. От амбулаторния лист е видно, че лекуващият лекар е предписал медикаментозно лечение, но не бяха ангажирани доказателства дали тези медикаменти са приемани от ищцата. На следващо място прави впечатление, че тя е посетила за пръв път кабинета на специалист на 22.06.2015 г. - 1 седмица след произшествието. Следователно липсват доказателства стресът и напрежението, които твърди да е преживяла Р., да са свързани с именно този пътен инцидент.

По отношение на искът за неимуществен вреди предявен от Ц.Р. се установява, че същия е посетил кабинета на д-р А. на 17.06.2015 г. Тогава тя е установила, че той е видимо спокоен, ориентиран, контактен, емоционално – съответен (от обективно състояние на пациента в Амбулаторен лист № 491/17.06.2015г.). Преценила е, че състоянието му не налага да му бъде предписано медикаментозно лечение. На следващия проведен преглед - на 29.06.2015г. на база на снетата анамнеза лекарят е преценил, че той е леко вътрешно напрегнат и емоционално - лабилен. Предвид двуседмичния период от време, който е изминал между двата прегледа, остана неизяснен въпроса възможно ли е напрежението, което е констатирал лекарят да се дължи на друга стресова ситуация от живота на Р., а не на ефект от процесното ПТП от 15.06.2015г. От разпита на свидетелката д-р А., която е провела лечението става ясно, че при първия преглед тя го е определила като емоционално - съответен, защото не е констатирала лицето да е изпадало в състояние на тревожност или депресия. От друга страна д-р А. поясни, че поставената на Р. диагноза „Остра реакция на стрес" има продължителност във времето от няколко часа до няколко дни. След това е възможно да премине в някакво друго невротично състояние или да премине в посттравматично стресово разстройство. В случая нещата са се ограничили само до острата реакция на стрес, която протича за няколко дни. С оглед на изложеното съдът прецени, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на произшествието, размерът на обезщетението, които би репарирал преживения от него моментен стрес е в размер на 100 лева.

С оглед на изложеното и при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД иска се явява основателен и доказан за сумата 100 лева, която сума съда счита, че е справедливо определена, като до пълния му размер 1 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По основателността на обратния иск, който следва да се квалифицира с правно основание чл. 219 ал. 3 от ГПК вр. чл. 224 ал. 2 от КЗ вр. чл. 226 ал. 1 от КЗ.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгл. чл. 223 ал. 1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В процесния случай е безспорно, че на 15.06.2015 г. е реализирано ПТП с участието на лек автомобил, управляван от ответника по главния иск, и лекия автомобил на ищците, при което на последния са причинени материални щети. Налице са всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и е определен размера на обезщетението сумата 120 лева, както и претърпени неимуществени вреди от първия ищец, които съда по справедливост е оценил на 100 лева. Съдът приема за установено по несъмнен начин съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие между ответника по обратния иск ЗК "Лев инс" АД в качеството на застраховател и собственика на лекия автомобил, участвал в произшествието, породено от валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" към ЗК „Лев инс” АД по застрахователна полица от дата 24.10.2014 г.

При така установените факти и изложени правни съображения, съдът приема, че предявеният обратен иск с правно основание чл. 219 ал. 3 от ГПК вр. чл. 224 ал. 2 от КЗ вр. чл. 226 ал. 1 от КЗ за заплащане на присъденото обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 15.06.2015 г. ПТП, е основателен за сумата 120 лева – имуществени вреди и съответно 100 лева - неимуществени. Отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, т. е. застрахователят дължи на увредения това, което последният има право да получи като обезщетение от деликвента. Поради това, в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането - 15.06.2015 г., в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгл. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.

         С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците ще следва да заплатят на ответника М.Д. сумата 610,00 лева сторени от него разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въпреки, че съда е уважил частично предявените искове, разноските следва да се заплатят в пълен размер, тъй като размера на уважената част от предявените искове е незначителен.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД М.Д.Н., адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на Ц.С.Р., адрес: ***, ЕГН ********** сумата 120,00 – сто и двадесет лева, представляваща причинени имуществени вреди и 100 – сто лева, причинени неимуществени вреди, в резултата на ПТП, виновно извършено от ответника на 15.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния им размер, съответно 3 161,67 лева, имуществени вреди и 1 000 лева, неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от П.П.Р., ЕГН **********, адрес: *** против М.Д.Н., адрес: ***, ЕГН ********** иск за сумата 1 000 лева, претърпени от нея неимуществени вреди в резултата на ПТП, виновно извършено от ответника на 15.06.2015 г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, седалище и адрес: гр. София, бул. „Черни връх” № 51 Д, представител М. Масларова – Гъркова, ЕИК 121130788 за заплати на М.Д.Н., адрес: ***, ЕГН ********** сумата 120,00 – сто и двадесет лева и 100 – сто лева, представляваща присъдено обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, в резултата на ПТП, виновно извършено от ответника на 15.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ц.С.Р., адрес: ***, ЕГН ********** и П.П.Р., ЕГН **********, със същия адрес да заплатят на М.Д.Н., адрес: ***, ЕГН ********** сумата 610 – шестстотин и десет лева, съдебно –деловодни разноски. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: