РЕШЕНИЕ  № 29

 

гр. Троян, 11.02.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 730 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:  

         „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор е предявило против С.С.П. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 6 627,56 лева, представляваща задължение по договор за потребителски паричен кредит от 14.10.2009 г., в това число главница в размер на 2 832.64 лева и съответно 2 937.68 – договорна лихва и 857.24 – лихва за забава.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище по същество.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. С.С. от ЛАК, който излага възражение, че не е спазена процедурата по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и ответника не е уведомен от предния кредитор, че вземането е прехвърлено и по този начин цесията не е породила действието си по отношение на него. 

От приложените към делото писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01438048 от 14.10.2009 г., заявление от С.С.П. от 14.10.2009 г., копие от Сертификат № PLUS – 01438048/2009 г. за застраховка защита на плащанията съгласно групов застрахователен договор № 5/2008 г., копие от Декларация за предоставяне на лични данни, копие от Лична карта на С.С.П., извадка от Търговски регистър за „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и ч.гр.д. № 378 от 2015 г. по описа на ТРС, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.,  копие от пощенски плик до С.С.П. с пощенско клеймо от 23.02.2015 г.  и известие за доставяне от 2015 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.10.2009 г. между ответника С.П. и „БНП Париба пъръсънъл фейненс” ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който на П. е предоставен кредит в размер на 3000 лева. Със сключването на договора П. е поел задължението да върне отпуснатия заем на 48 месечни вноски, 47 от които по 137,45 лева, а последната 48-ма вноска на стойност 137,42 лв., които вноски съставляват  изплащане на главницата по заема и договорна лихва, представляваща печалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Ответникът е следвало да изплаща вноските съгласно договорения погасителен план.

Видно от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ е прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД /цесионер/ гореописаното вземане.

Относно твърдението на ищеца, че С.П. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-01438048 на 15.07.2010 г. - падежът на първа неплатена вноска, същия не е представил никакви доказателства.

„Фронтекс интернешънъл" ЕАД е подал заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Образувано е ч. гр. дело № 378 от 2015 г., по което съда е издал заповед № 196 от 22.05.2015 г., с която е разпоредено ответника да заплати на кредитора сумата  2832.64 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS -  01438048, сключен на 14.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 2937.68 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 15.07.2010 г. до 15.10.2013 г., сумата 857.24 лева,  представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от 15.08.2010 г. до 23.04.2015 г.,  сумата 132.55 лева - разноски по делото за платена държавна такса и сумата 461.96 лева - юрисконсултско възнаграждение.

П. е подал възражение в законовия срок и съда е дал указание на ищцовото дружество да предяви иск за установяване съществуване на претендираното вземане.

Съда е указал на ищцовото дружество да представи доказателства относно процедурата по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, с оглед възраженията на ответника. Като доказателство е представено известие за доставка до ответника, на което е отразено уведомление за цесия с подател ищцовото дружество. Няма доказателства, че писмото е получено от П.. 

         Ответника по пирнцип не оспорва факта, че между „БНП Париба пъръсънл файненс” ЕАД и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД има сключен договор за цесия, с който облигационното вземане, което кредитора има е прехвърлено на другото дружество. Договорът за цесия е консенсуален и действието по него настъпва след постигането на съгласието между страните. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. Посочената разпоредба на закона е императивна и не може да бъде дерогирана чрез договорка между страните. Съобщаването на длъжника за прехвърлянето на вземането е моментът, от който това задължение има действие спрямо него. В процеса остана недоказан факта на получаване на подобно уведомление от длъжника С.П., нещо повече по делото не беше представено изобщо уведомление, изпратено от „БНП Париба пъръсънл файненс” ЕАД до длъжника. С оглед на изложеното съда не може да приеме за доказано, че длъжника по договора за кредит е надлежно уведомен за настъпилата цесия между двете дружества а по отношение на П., ищцовото дружество не е носител на материалното право. При тези изводи съда счита, че главния иск следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход ще следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по реда на чл. 86 от ЗЗД, касаещи претенциите за начислени законови лихви.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцовото дружество да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 50.00 лева, представляващи част от действително заплатен адв. хонорар общо в размер на 250.00 лева, видно от представеното пълномощно. 

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, а именно, че С.С.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата  2832.64 – две хиляди осемстотин тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS -  01438048, сключен на 14.10.2009 година, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 година до окончателното изплащане на задължението, сумата 2937.68 - две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки, представляваща договорна лихва, за периода от 15.07.2010 година до 15.10.2013 година, сумата 857.24 - осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки,  представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от 15.08.2010 година до 23.04.2015 година

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор да заплати С.С.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 50.00 – петдесет лева, заплатена част от адвокатски хонорар в размер на 250.00 – двеста и петдесет лева. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: