Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

 

гр. Троян, 22.06.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С. като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 84 по описа  на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:       

„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявана от Николина Тодорова С. е предявило против С.М.А. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 168,34 лева, представляваща задължение по договор за потребителски паричен кредит от 22.08.2008 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, не е изразено становище по същество.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се явява лично и излага възражения, че не е спазена процедурата по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и същия не е уведомен от предния кредитор, че вземането е прехвърлено и по този начин цесията не е породила действието си по отношение на ответника. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност.

От приложените към делото писмени доказателства: предложение за сключване на договор паричен заем от 22.08.2008 г., договор за паричен заем № 1116684-161311 от  22.08.2008г., общи условия към договор за паричен заем, разходен касов ордер на името на С.М.А., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., извлечение от приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2011 г., потвърждение за сключена цесия на осн.чл. 99 ал. 1 от ЗЗД, пълномощни от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД за представителна власт да уведомява цедираните длъжници за станала цесия, копие от уведомителното писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/1116684, ведно с известие от „Български пощи" ЕАД, удостоверяващо, че писмото е получено от съпругата на длъжника, ч.гр. д. № 1012/2015 г. по описа на ТРС и погасителен план-седмични погасителни вноски, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответника С.А. не оспорва факта, че на 22.08.2008 г. е сключил договор с „Изи асет мениджмънт” АД за потребителски паричен кредит, по силата на който на А. е предоставен кредит в размер на 500 лева. Договора е представен като доказателство по делото. Видно от представения разходен касов ордер от 27.08.2008 г. ответника е получил посочената сума.

Със сключването на договора А. е поел задължението да върне отпуснатия заем на 48 ежеседмични вноски по 19,02 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и договорна лихва, като общата сума която е следвало да върне ответника е в размер на 912,96 лева. Съгласно клаузите на договора за кредит, с подписването му, заемополучателят е удостоверил, че предварително е запознат с Общите условия, че е уведомен надлежно за всички клаузи от договора, съгласен е да бъде обвързан с тях и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл. 3 от Договора за паричен заем с подписването му, заемополучателят удостоверява, че е получил сумата съгласно параметрите, посочени в договора и се задължава да я изплати на заемодателя в сроковете и условията, описани в него, а именно - до 27.07.2009 г., когато е изискуема последната погасителна вноска.

На основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 90 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 100 лева, представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 100 лева.

На длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 30.06.2009 г. (датата на първата неплатена изискуема вноска по цитирания кредит) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 60,38 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

В с. з. А. е представил погасителен план, от който се установява, че е погасил сумата от 835 лева. Същия излага, че след това никой не го е уведомявал, че дължи наказателна лихва и, че вземането е прехвърлено.

От представените доказателства се установява, че така описаното вземане по договор за паричен заем №1116684-161311 срещу С.М.А. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания" АДД като цесионер.

На цесионера „Агенция за събиране на вземания" АД е дадено потвърждение за извършената цесия съгласно разпоредбите на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

По делото е приложено уведомително писмо от 15.10.2015 г. и обратна разписка, с които ищеца счита, че новият цесионер „Агенция за събиране на вземания" АД, съгласно пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт" АД е съобщило на длъжника за извършената цесия.

В качеството си на цесионер, „Агенция за събиране на вземания" АД, е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В ТРС е образуваното ч. гр. д. 1012/2015 г. и е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило писмено възражение от длъжника.

А. е подал възражение в законовия срок и съда е дал указание на ищцовото дружество да предяви иск за установяване съществуване на претендираното вземане.

При разпределението на доказателствета тежест съда е посочил, че  предметът на доказване по настоящия иск, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а именно предишния кредитор е длъжен да уведоми длъжника прехвърлянето и да предаде намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

От представеното изрично пълномощно ясно личи правно валидната воля на цедента да упълномощи цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е представено и уведомително писмо за извършеното прехвърляне. Приложена е и обратна разписка с подател ищцовото дружество, отразена е и датата на получаване – 23.10.2015 г. от съпругата на ответника, не е отбелязано какво е изпратено. Предвид на горното, съдът приема, че в настоящия казус не може да се приеме, че А. е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по начин, който гарантира правата му каквато е и целта и смисъла на разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД не е поставено изрично условие лично и само цедента да извърши това съобщаване. Няма пречка то да бъде извършено и от трето лице по волята на стария кредитор така, че ясно и недвусмислено да става ясно за длъжника, че всъщност уведомяването изхожда от стария кредитор и оттук насетне кое е лицето, на което следва да се престира. Законът не указва и формата и момента на съобщаването. Достатъчно е то да е налице в момента, в който със спора е сезиран съда и то до постановяване на решението. Няма пречка съобщаването като  фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник както е в настоящия казус, като пълномощника е действал в рамките на своята представителна власт.  Но в случая е от значение, че в процеса не беше установено дали уведомителното писмо е стигнало до знанието на ответника, предвид некоректното оформяне на обратната разписка – не е ясно дали пратката е съдържала именно уведомителното писмо. 

         С оглед на изложеното съда не може да приеме за доказано, че длъжника по договора за кредит е надлежно уведомен за настъпилата цесия между двете дружества, а по отношение на А., ищцовото дружество не е носител на материалното право. При тези изводи съда счита, че главния иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ - „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.”, която разпоредба поражда задълженията на кредитополучателя, следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход ще следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по реда на чл. 86 от ЗЗД, касаещи претенциите за начислени законови лихви.

Предвид този изход на делото, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Ответника А. не е направил искане за присъждане на съдебни разноски. Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявана от Николина Тодорова  С., а именно, че С.М.А., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 107.96 - сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки, представляваща главница по Договор за паричен заем № 1116684 от 27.08.2008г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.М.А., като вземането по договора е  прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания” АД по силата на Договор за продажба  и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 60.38 - шестдесет лева и тридесет и осем стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2015 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                           Районен съдия: