Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 03.02.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 846 по описа  на ТРС за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:                         

         ”РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление  гр. София, община Средец, ул. ”Николай В. Гогол“ № 18-20, представлявано от Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист е предявило срещу И.С.М., ЕГН **********,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 2 400 лева, представляващи главница по договор за издаване на международна кредитна карта от 09.01.2012 г. и лихва в размер на 520,89 лева. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника И.С.М. е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който ответника изцяло оспорва предявения иск, като твърди, че процесното вземане не е изискуемо, тъй като ищцовата банка не го е уведомила. В с. з. се явява пълномощника на ответника адв. Д.Ч. от ЛАК, който поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли предявения иск. 

От приложените към делото писмени доказателства: копие от Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa /MasterCard № 0711140186209820 от 09.01.2012 г., извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк”  /България/ ЕАД гр. София  по Договор № 0711140186209820 от 15.05.2014 г. – документ по чл.417 т. 2 от ГПК, копие от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. № 3076/15.05.2014 г., копие от заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 411/2014 г. на ТРС, копие от разпореждане № 555 от 09.04.2015 г. по ч.гр.д. № 411/2014 г.   и ч.гр.д. № 411/2014 г. по описа на ТРС и от заключението на допуснатат и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за издаване и ползване на международна кредитна карта, сключен на 09.01.2012 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД е предоставила на ответника И.М. кредитен лимит в размер на 2 400 лева. Съгласно чл. 32 от договора е определена лихва като възнаграждение за ползвания кредит в размер на 17,8 %. Предвидено е, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредитния лимит от края на отчетния период до пълното погасяване и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишаване. Съгласно чл. 47 от договора, при забава в заплащането на задължение по договора (изцяло или частично), банката начислява обезщетение за забава съгласно тарифата на „Райфайзенбанк България" ЕАД, приложена към Договора, а именно - 10% на годишна база.

В чл. 44 от Договора е уговорено кредитополучателят да погасява ползвания кредитен лимит, като заплаща месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска, която е в размер на 5 % от общата дължима сума, плюс непогасени вноски от предходен период, но не по-малко от 10 лева.

Ответника не оспорва сключването на процесния договор, както и факта, че е усвоил отпуснатия кредит. М. излага, че многократно е теглил суми от карта, след което ги е възстановявал.

От представеното извлечение от счетоводните книги на ищцовата банка се установява, че М. не е погасил дължимите си месечни вноски за месеците април, май, юни и юли 2013 г.

„Райфайзенбанк България” ЕАД  на 15.05.2014 е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 411 от 2014 г. по описа на ТРС. По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 265/19.05.2014 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжника И.М. е възразил писмено срещу цитираната заповед за изпълнение. Съдът на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК е дал указание на заявителя по делото„Райфайзенбанк България” ЕАД  да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с настоящата искова молба.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. В заключението е посочено, че предоставения кредитен лимит е усвоен от ответника многократно. Към датата на предсрочната изискуемост кредитоползвателя е допуснал просрочие на погасителните вноски за м. април, май, юни и юли 2013 г., възлизащи общо: главница – 456,91 лева и лихва – 141,78 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК Непогасените задължения на М. възлизат на: главница – 2 400 лева и наказателна лихва за периода 03.08.2013 г. до 15.05.2014 г. – 520,89 лева. 

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,  кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател.

В конкретния случай не бяха представени доказателства банката - ищец да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и такова волеизявление да е достигало до ответниците.

Предмет на делото по установителен иск е вземането, основано на представения документ - извлечение от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако обаче фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочното изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

От горните изводи се установява, че в настоящия случай банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, без да е обявила кредита за предсрочно изискуем и без да е уведомила ответниците за настъпилата предсрочно изискуемост. Поради изложеното съда не приема направеното при условие на евентуалност искане от ищеца, съда да приеме, че подаването на исковата молба представлява изявление за предсрочната изискуемост.

           С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

           С исковата си молба ищеца „Райфайзенбанк България” ЕАД и предявил против ответника И.М. осъдителен иск за същите процесни суми от 2 400 лева – главница и 520,89 лева – лихва. Съда намира така предявения иск при условията на евентуалност за недопустим, поради следните съображения: Предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, съставляващи основание на исковете по чл. 422 от ГПК съдът приема, че се касае до идентичност на основанието на установителния  и евентуалния иск. В т. 11 б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при условията на обективно съединяване може да бъде предявен евентуален осъдителен иск за вземането по оспорена заповед за изпълнение, но в случаите на друго основание или до пълният размер на вземането, което не е било предмет на заповедта за изпълнение. По настоящата искова молба не се съдържат каквито и да са самостоятелни факти досежно предявения евентуален иск, които представляват ново и различно основание на този иск. При това положение настоящия решаващия съд намира, че заявеният евентуален иск за същата сума, предмет на установителния иск и при същото основание е недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 868,92 лева, съгласно представен списък.

Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ”РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление  гр. София, община Средец, ул. ”Николай В. Гогол“ № 18-20, представлявано от  Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист срещу И.С.М., ЕГН **********,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 2 400 лева, представляващи главница по договор за издаване на международна кредитна карта от 09.01.2012 г. и лихва в размер на 520,89 лева.

         ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения евентуален осъдителен иск от ищеца ”РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр. София, община Средец, ул. ”Николай В. Гогол“ № 18-20, представлявано от  Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист срещу И.С.М., ЕГН **********,*** за сумата 2 400 лева, представляващи главница по договор за издаване на международна кредитна карта от 09.01.2012 г. и лихва в размер на 520,89 лева. 

           ОСЪЖДА ”РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление  гр. София, община Средец, ул. ”Николай В. Гогол“ № 18-20, представлявано от  Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист да заплати на И.С.М., ЕГН **********,*** сумата 868,92 – осемстотин шестдесет и осем лева и 92 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: