Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  № 161    

 

гр. Троян, 03.06.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на пети май                                                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

                                                                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР/ обн. ДВ. 17 от 2006г., отм. 2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./;   чл.179, ал.1 от ЗМВР / в сила от 01.07.2014г./ и чл.86 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР/ обн. ДВ. 17 от 2006г., отм.2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./;   чл.179, ал.1 от ЗМВР / в сила от 01.07.2014г./; и чл.86 от ЗЗД,  по искова молба от  М.Д. ***   срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с  адрес: гр.София, ул. “Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов.

              Ищецът твърди, че е служител  на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", като в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. работил на длъжността „надзирател", с месторабота Затворническо общежитие „Атлант" гр. Троян - подразделение при Затвора гр. Ловеч. Понастоящем продължавал да заема тази длъжност. Служебното му правоотношение  възникнало по силата на Заповед на Главния директор на ГДИН, съхраняваща се в личното му служебно досие, намиращо се при ответника.

Ищецът твърди, че в периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. изпълнявал служебните си задължения при 12-часови и 24-часови смени, при тримесечно, сумарно отчитане на работното време. Посочил е, че ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС препращат при изчисляване на работното време към чл. 211 от ЗМВР /отм./, която разпоредба регламентирала в процесния период разпределянето на работното време на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" и съгласно която, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица, като работното време се изчислявало в дни по дневно, а за работещите като ищеца, на 12-часови и 24-часови смени, сумирано по часове за тримесечен период.

Ищецът твърди, че трудът, който е полагал при ответника, е бил на смени по график, при т.нар. 12-часови и 24-часови дежурства. В изпълнение на Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието на РБ и Указание рег. № 9436/20.08.2012г. на Главния директор на ГДИН, при 24-часовите дежурства му е заплащано като за отработени 22 часа и 30 минути, а при 12-часовите дежурства - като за 11 часа и 15 минути. По време на дежурство имал право на съответните почивки, които не се отчитали за работно време. Т.нар „почивки" през времето на дежурство, били ползвани в рамките на работното място - 30 „Атлант" гр. Троян, съгласно чл. 317, ал. 1 от ППЗИНЗС, като това време не било отчитано като положен от ищеца труд. При 12-часово дежурство му се полагали 45 минути почивка, а при 24-часово дежурство - 90 минути. Твърди също, че при всяко 12-часово и 24-часово дежурство, преди неговото начало, се  провеждал задължителен развод за период от 15 минути, като ищецът бил длъжен да се явява 15 минути преди началото на всяко дежурство, за да поеме задълженията си от предходната смяна. След приключване на дежурството, се  провеждал задължително и отвод, също с продължителност 15 минути, на който издавал поста и запознавал следващия наряд с обстановката. Твърди, че освен отработените   12-часови и 24-часови дежурства, ищецът отработвал преди и след всяко дежурство, под формата на развод и отвод, по още половин час. Тези неотчетени часове от всяко дежурство, които били отработени от него реално, съставлявали част от работното му време. В това време той нямал право да съблича униформеното си облекло,   да напуска района на затворническото общежитие, бил на разположение на работодателя в рамките на работното си място и в готовност при нужда да изпълни служебните си задължения. Ищецът твърди, че  тези неотчетени часове от положения от него труд по време на всяко дежурство, представляват част от работното му време, в рамките на което е изпълнявал трудовите си задължения, за които му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд, тъй като са над отчетеното сумарно работно време.

Ищецът твърди, че всеки месец  бил служебно задължен да участва в 3-часови ежемесечни занятия на територията на работното му място, които също не  били отчитани като положен  извънреден труд .

Твърди се, че между реално отработените от него работни часове за  периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. и  отчетените от работодателя работни часове, се явявала разлика от 163 часа положен извънреден труд по време на дежурства и 45 часа за ежемесечни занятия.Тези часове не са  заплатени от работодателя, които ищецът оценява при условията на чл. 211, ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/, с увеличение на почасовата ставка по основното трудово възнаграждение с 50%, общо в размер на 1193.92 лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/. Върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд твърди, че ответникът му дължи и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер общо на сумата от 273.21 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, като началната дата, от която се дължи обезщетение за забава, е от края на всеки тримесечен период до датата на завеждане на настоящата искова молба. Претендира и  лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В ИМ се твърди, че положеният от ищеца, но неотчетен и незаплатен от ответника извънреден труд в периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г., по тримесечия бил, както следва: за първото тримесечие на 2013 год. - извънреден труд в размер на 26 часа /двадесет и шест часа/, в които са включени и часовете за провеждането на ежемесечни занятия, като дължимата сума, която следва да му бъде изплатена от ответника, е в размер на 149.24 лв. /сто четиридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, мораторна лихва в размер на 41.91 лв. /четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/. За второто тримесечие на 2013 год. положил извънреден труд в размер на 47 часа /четиридесет и седем часа/, в които са включени и часовете за провеждането на ежемесечни занятия, като дължимата сума, която следва да му бъде изплатена от ответника, е в размер на 269.78 лв. /двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ и мораторна лихва в размер на 75.54 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/. За третото тримесечие на 2013 год. ищецът твърди, че положил извънреден труд в размер на 53 часа /петдесет и три часа/, в които са включени и часовете за провеждането на ежемесечни занятия, като дължимата сума, която следва да му бъде изплатена от ответника, е в размер на 304.22 лв. /триста и четири лева и двадесет и две стотинки/ и мораторна лихва в размер на 69.95 лв. /шестдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/. За четвъртото тримесечие на 2013г. положил извънреден труд в размер на 10 часа /десет часа/, в които са включени и часовете за провеждането на ежемесечни занятия, като дължимата сума, която следва да му бъде изплатена от ответника, е в размер на 57.40 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ и мораторна лихва в размер на 11.72 лв. /единадесет лева и седемдесет и две стотинки/. За първото тримесечие на 2014 год. положил извънреден труд в размер на 72 часа /седемдесет и два часа/, в които са включени и часовете за провеждането на ежемесечни занятия, като дължимата сума, която следва да му бъде изплатена от ответника, е в размер на 413.28 лв. /четиристотин и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки/ и мораторна лихва в размер на 74.09 лв. /седемдесет и четири лева и девет стотинки/.

Твърди, че в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. ответникът не му е заплатил и полагащото му се увеличение на възнаграждението със 100% за положения труд на официални празници / дължимо съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ/. През 2013 год.  положил общо 64 часа труд на официални празници както следва: /12 часа на 03.05.2013 год. /Разпети петък/; 8 часа на 05.05.2013 год. /Великден/; 12 часа на 07.05.2013 год.; 8 часа на 24.05.2013 год.; 12 часа на 24.12.2013 год. и 12 часа на 26.12.2013 год./. За положения от ищеца труд на официални празници през 2013 год., ответникът не му е заплатил сумата от 244.80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ и мораторна лихва общо в размер на 59.13 лв. /петдесет и девет лева и тринадесет стотинки/.

През 2014 год. положил общо 96 часа труд на официални празници, както следва: /16 часа на 03.03.2014 год.; 24 часа на 20.04.2014 год. /Великден/; 12 часа на 02.05.2014 год.; 12 часа на 06.05.2014 год.; 8 часа на 24.05.2014 год.; 12 часа на 24.12.2014 год. и 12 часа на 25.12.2014 год./. За положения труд на официални празници през 2014 год. работодателят не му заплатил и му дължи сумата от 367.20 лв. /триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, както и мораторна лихва общо в размер на 55.93 лв. /петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/. За 2013 год. и 2014 год. Ищецът твърди, че е положил труд по време на официални празници общо в размер на 160 часа, за което не му е заплатено възнаграждение от работодателя в общ размер на 612 лв. /шестстотин и дванадесет лева/. Общият размер на натрупаната мораторна лихва върху тази сума възлиза на 115.06 лв. /сто и петнадесет лева и шест стотинки/.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника по делото ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА", с адрес: гр. София, ул. „Генерал Н. Столетов" № 21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов, на основание чл. 211, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР /отм./ във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, да му заплати сумата от 1193.92 лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за положения от него извънреден труд общо в размер на 208 часа в периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане; както и да бъде осъден ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да му заплати сумата от 273.21 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2013 год. до датата на завеждане на делото.

Ищецът е направил искане да бъде осъден ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА",   представлявана от Главен директор Свилен Цветанов, на основание чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ, да му заплати сумата от 612 лв. /шестстотин и дванадесет лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положения труд по време на официални празници общо в размер на 160 часа през 2013 год. и 2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да му заплати сумата от 115.06 лв. /сто и петнадесет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2013 год. до датата на завеждане на делото.

В съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене, ищецът е направил изменение на размера на предявените искове на основание чл.214 от ГПК, като е намалил претендираното възнаграждение за извънреден труд от 1193.92 /хиляда сто деветдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ лева на сумата от 1155.03 /хиляда сто петдесет и пет лева и три стотинки/ лева. Намален е съответно и размерът на претендираната   лихвата за забава върху посоченото възнаграждение от  273.21 /двеста седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/  лева,  на 249.15 /двеста четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки/  лева.  Изменен е и искът по чл.179, ал.1 от ЗМВР, като е намален резмерът на претендираното възнаграждение за труд, полаган в периода 01.07.2014г. до 31.12.2014г. на официални празници, от 612.00 /шестстотин и дванадесет/  лева, на 87.60 /осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/  лева. С оглед на направеното изменение на главния иск, е намален размерът и на претендираната лихва за забава  от 115.06 /сто и петнадесет лева и шест стотинки/ лева,  на 8.40 /осем лева и четиридесет стотинки/  лева.             

           Ищецът претендира направените разноски по делото.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът  е представил писмен отговор и е взел становище по иска, като е ангажирал доказателства.  

Ответникът е депозирал писмен отговор вх. № 1329/19.02.2016година чрез юрисконсулт Г.Г. - процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", упълномощена със Заповед № Л-4150/23.06.2015 година на ГД на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. Ловеч, в който, от името на доверителя си, е посочено, че оспорва иска като неоснователен. В отговора е посочено, че служителите от надзорно-охранителния състав на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" са държавни служители и съгласно чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, за тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Поради липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период, до влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014г., по отношение на работното време и почивките на служителите от надзорно-охранителния състав, по аналогия следва да се приложи нормата на чл.52, ал.2 от Закона за държавния служител, според която почивките не се включват в работното време.   Съгласно т.9.1 на Заповед №ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието, времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. С оглед на това при изчисляване на часовете положен труд на служителите от надзорно-охранителния състав са зачитани 22 часа и 30 минути при 24-часово дежурство и 11часа и 15 минути при 12 часово дежурство.

Ответникът твърди, че по силата на чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС / отм. ДВ. бр.20 от 07.03.2014г., в сила през процесния период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. /, назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, а съответно, след приключване на работната смяна, дежурният по смяна следва да предаде на дежурния в следващата смяна резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие. Съгласно чл. 302, ал.2 ППЗИНЗС/ отм. ДВ. бр.20 от 07.03.2014г. в сила през процесния период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. / при особени случаи удължаването на работното време не се компенсира с почивка и не се смята за извънреден труд. Поради това ответникът счита за неоснователно искането при отчитане на работното време да се зачита, че ищецът е работил по 24 часа и 30 минути, съответно по 12 часа и 30 минути.

В отговора е посочено, че за процесния период ЗИНЗС и ЗМВР не предвиждат допълнително заплащане на положен труд по време на официални празници от служителите на ГДИН, работещи на смени. В разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР /отм., но в сила през процесния период/ са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като възнаграждение за труд по време на официални празници не е предвидено. Ответникът е посочил, че тази претенция на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.1 от новия ЗМВР, обн. в ДВ,бр.53/27.06.2014г., в сила от 01.07.2014г., която няма обратно действие.

В изпълнение на изискването на пар. 29 от ЗМВР за привеждане на подзаконовите нормативни актове в съответствие с новия ЗМВР, в четиримесечен срок от влизането му сила от 01.07.2014г. е издадена Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, която влиза в сила от 01.01.2015г. и предвижда заплащане на труда, положен по време на официални празници.На служителите от надзорно-охранителния състав в изпълнение на новия ЗМВР и в изпълнение на Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, се начислява възнаграждение за положен труд по време на официални празници, считано от 01.01.2015г.

Ответникът е направил искане да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъдат присъдени в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат  А.Ч. ***. Процесуалният представител прави искане да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът  се представлява от юрисконсулт Г.Г., която оспорва предявените искове. В представената писмена защита процесуалният представител е направил искане да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са били в служебно правоотношение в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., като ищецът е заемал длъжността  „Надзирател“ в Затвора гр.Ловеч, ЗО „Атлант“ гр.Троян.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. относно  реда за разпределение на работното време в ГД ”ИН” и териториалните й служби, на основание чл.211 от ЗМВР във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно нареждане на Министъра на правосъдието, нормалната продължителност на работното време в ГД ”ИН”, ГД”Охрана” и териториалните им звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В т.5.2 е предвидено, че когато численият състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работата на 8 – часови и 12 – часови смени, могат да се установят 24 – часови работни смени, които се организират по утвърден седмичен или месечен график. Според т.8.2, работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период. Времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. Редът, по който се полага и отчита извънреден труд е регламентиран в Раздел ІІІ от Заповедта, като в т.13.1 е посочено, че положеният извънреден труд се отчита почасово с протокол и се документира в книгата за извънреден труд. Съгласно т.16, положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира  при условията и размерите, определени в чл.211 от ЗМВР. Възнаграждението се включва в месечното възнаграждение и се изплаща  в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

  Представена и пирета  е Заповед № ЧР – 05-11 от 30.01.2015 г.  /след влизане в сила на новия ЗМВР   обн.ДВ, бр.53/23.6.2014 г./  на основание чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, вр.чл.187 и чл.188 от ЗМВР и чл.16а – 16 ж от ППЗИНЗС, в т.19.1  от която е предвидено, че в случаите, когато служител, работещ в наряд, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън установеното редовно работно време с протокол, без да се издава заповед по т.19.

           В подкрепа на твърденията си за полаган извънреден труд, както и труд  в официални празнични дни в процесния период, ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите Ю.С.Ю. и М.Д.Н., и двамата колеги на ищеца, се установява в ЗО „Атлант” гр. Троян се работи на 12-часови и 24- часови смени. 15 минути преди започване на смяната служителите трябва да се явят за развод и след приключване на смяната, също следва да с явяват на отвод,  отново за 15 минути. Този половин час на дежурство на развод и отвод не е включен в работното време на служителите на ответната ГДИН. По време на почивките нямат право да събличат униформата и постоянно са на разположение на ръководстото.  Нямаат право по време на почивката да напускат района на сградата на ЗО. Свидетелите са посочили, че често по време на почивките реагирали на различни ситуации. Ю. и Н. са посочили и че абсолютно задължително е присъствието на служителите на провеждани занятия веднъж месечно, които са провеждани в почивни за служителите дни.  

   Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно полагания извънреден труд, като последователни, логични и съответстващи  помежду си. Същите не се опровергават от други доказателства по делото.

От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е отработил в периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. дежурства, както следва: І-во тримесечие на 2013г. – 327часа и 15 мин.; ІІ-ро тримесечие на 2013г. – 483 часа и 45 мин.; ІІІ-то тримесечие на 2013г. – 450ч.; ІV-то тримесечие на 2013г. – 390ч и 30 мин.; През І-то тримесечие на 2013г. – 446часа и 45 мин. За целия процесен период са му отчетени и заплащани 22 часа и 30 мин. при 24-часовите дежурства и 11 часа и 15 минути при 12-часовите дежурства. В заключението е посочено, че общият размер на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд в процесния период – 200 часа и 15 мин., след приспадане на платения извънреден труд, е 974.04лв. Лихвата за забава върху посочената сума за периода от 25-то число на месеца, следващ отчетното тримесечие до 04.01.2016г., е 209.33лв.

Вещото лице е посочило, че ищецът е участвал в занаятия по 3 часа месечно, които не са отчетени като положен от него извънреден труд и не са му заплатени, като дължимите суми за общо 36 часа, са в размер на 180.99лв. Лихвата за забава върху тази сума е 39.82лв.

По този начин общият размер на възнаграждението за положеният от М.Д.З. извънреден труд в процесния период е 1155.03лв., а размерът на лихвата за забава – 249.15лв.

Вещото лице е изчислило полагания  труд на официални празници. Съгласно изменението на иска относно периода на претендираното възнаграждение, а именно - от 01.07.2014г. до 31.12.2014г., в този период ищецът е полагал труд 12 часа на 24.12.2014 и 12 часа на 25.12.2014г. Съгласно часовата ставка, посочена от вещото лице- 3.65лв., то за положените от ищеца 24 часа труд на официални празнични дни, дължимата сума е в размер на 87.60лв. Лихвата за забава върху тази сума е в размер на 8.41лв. за периода от 25.01.2015г. до 04.01.2016г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2 във вр.с ал.6 ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът намира, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като държавен служител  при ответника съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, като според ал.2 на същия текст, по отношение на тези правоотношения на служителя са приложими разпоредбите на ЗМВР доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.

Според разпоредбата на чл.202, ал.1,т.3 от ЗМВР, на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 7  от ЗМВР, редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Отношенията, свързани с отчитането на работното време за процесния период  са регламентирани със Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г.

Настоящият състав приема за установено от събраните доказателства, че в рамките на исковия период ищецът е полагал извънреден труд по съществуващото между страните служебно правоотношение, като продължителността на положения извънреден труд за отделните тримесечия и размерът на възнаграждението за исковия период, се установява от заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответната страна. Продължителността на положения извънреден труд се явява  разликата между реално отработените часове труд за тримесечието и нормативно установеното време за процесния период, установено за всяко тримесечие, като всеки час над нормата съставлява извънреден труд, за който се дължи по-високо възнаграждение - 50% увеличение върху основното месечно трудово възнаграждение. Налице е и  задължителна съдебна практика /ТР №8/14.11.2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която при изчисляването на това възнаграждение, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.

  Според нормата на чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17, т. 5 от Инструкция № І - 2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) от министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена в чл. 16е, ал. 1, т.3 (нов – ДВ, бр. 20 от 2014 г.) от ППЗИНЗС - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

  С оглед гореизложеното настоящият състав намира предявеният иск за за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло в предявения размер 1155.03лв.

 По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху  присъденото възнаграждение за извънреден труд, което е в размер на 249.15лв., съдът намира, че основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск. Става въпрос за парични задължения, които са се дължали на определена дата и след като това не е било сторено, то  работодателят е изпаднал в забава. Ето защо настоящата инстанция счита, че следва да намерят приложение общите норми на ЗЗД. В този смисъл, след като се касае за парично вземане, дължимо на определен падеж, то следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен.

            По иска с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници в периода 01.07.2014г. – 31.12.2014 г.:

  За периода от 01.07.2014 г. до края на исковия период – 31.12.2014 г. отношенията между страните по повод полагането и заплащането на възнаграждение за работа през официални празници са регулирани от нормите на ЗМВР, обн.ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г., по-конкретно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, която предвижда изрично, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи./за служителите при ГДИН, респ. от министъра на правосъдието/.

Предвид това, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения размер  от  87.60 лв., като с оглед основателността на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 8.41лв. за периода от 25.01.2015г. до 04.01.2016г.

 По разноските:

Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 700.00лв. за адвокатско възнаграждение.    

 С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Троянски районен съд дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на сумата от 200.00 лв, явяваща се сбор от държавната такса за отделните искове, както сумата от 150.00лв, съставляваща преведен от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

  Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

               ОСЪЖДА на основание  чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР/ обн. ДВ. 17 от 2006г., отм.2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов,  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от  1155.03 / хиляда сто петдесет и пет лева и 03ст./  лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ- 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

   ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от   249.15 /двеста четиридесет и девет лева и 15 стотинки/  лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от  1155.03 лева. 

   ОСЪЖДА, на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявана от Главен директор Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от  87.60 /  осемдесет и седем лева и 60 стотинки/ лева, представляваща неизплатеното на ищеца допълнително възнаграждение за положен от него труд в официални празници в периода 01.07.2014г.-31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ- 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.  

ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен директор Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от 8.41 /осем лева и 41 стотинки/  лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от  87.60лева. 

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” №21, представлявано от Главен Директор-Свилен Цветанов  ДА ЗАПЛАТИ  на   М.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата от 700.00 / седемстотин/ лева - разноски по делото.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” № 21, представлявано от Главен директор Свилен Цветанов  ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Троянски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер сумата от 200.00лв. /двеста/ лева, формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а така също и 150.00 лв. /сто и петдесет/ лева, представляващ изплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по назначената ССчЕ.

             Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: