Р Е Ш Е Н И Е

 

   

 

22.03.2016 г., град  Троян

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и трети февруари                        две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1042 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.318-330 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК),  като производството е трансформирано в хода на делото по чл. 50 от СК.

 

                        Съдът е сезиран с искова молба, подадена от  Д.Х.М. *** срещу М.С.М. ***, с която са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 и чл.53 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.1995 година, с акт за сключен граждански брак № 035135/02.09.1995 год. на Община Троян. Със съпруга й създадали  свой дом, имали общи интереси. От брака имали родено едно дете - С.М. М. с ЕГН **********, родена на *** год., която  е навършила пълнолетие. Ищцата твърди, че отношенията в брака  се влошили, като съпругът й не я зачитал като личност и желаел да властва. Бил склонен дори да извърши престъпление, но да отстоява ината си. Налагало се намеса и на Полицията, за да бъдат предотвратени изстъпленията на съпруга й. Твърди, че търпяла всичко в името на детето и семейството, но не се получило възстановяване на отношенията им. Посочва, че подобряване на отношенията им и запазване на брака било невъзможно. Двамата живеели във фактическа раздяла и нямало никаква възможност да живеят съвместно и да заздравят семейството си. В момента бракът им бил напълно разрушен, лишен от съдържание и съществувал само формално. Същият бил дълбоко и непоправимо разстроен. Ищцата посочва, че няма пречка от нейна страна  в хода на делото да постигнат с ответника споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие или да постигнат споразумение за уреждане на отношенията им по реда на чл. 49, ал. 4 от СК.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните брак, като дълбоко и непоправимо разстроен. Ищцата е заявила, че след развода желае да носи предбрачното си фамилно име - Х..

                    Ангажирани са доказателства.

 

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор, като е взел становище по иска и  е ангажирал доказателства. Посочил е, че счита предявеният иск за основателен  и не оспорва твърдението на ищцата в предявената по делото искова молба, че отношенията им са влошени и че бракът им е разрушен, лишен  от съдържание и съществува само формално, поради което следва да бъде разтрогнат като дълбоко и непоправимо    разстроен. Ответникът е възразил срещу твърденията в исковата молба, че била негова вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и че бил склонен към изстъпления и дори към извършването на престъпления, воден от желанието си да властва и да отстоява ината си.

Ответникът твърди, че през целия  брак той се стремял да удовлетворява всичките  капризи и желания на съпругата си. Работел денонощно в чужбина като шофьор на товарен автомобил с цел да обезпечи и осигури материално семейството си, като именно той подсигурявал основната част от семейния  доход. Твърди също, че същинската причина за влошаването на отношенията помежду им били многобройни изневери на съпругата му по време на брака.Той неколкократно  я уличавал в подобни постъпки, като последната й изневяра била от месец август 2015 година. По това време той бил в чужбина, където работел като международен шофьор. От свои познати разбрал за изневярата на съпругтаа му, която довела и до фактическата им раздяла през месец септември 2015 година. След раздялата, съпругата му не била преустановила срещите си с любовника, а напротив – те зачестили. Ответникът твърди, че съпругата му не обръщала и нужното внимание на задълженията си в семейството и домакинството.

По време на брака  с ищцата живеели в дома на родителите му на адрес: *****************. След смъртта на баща му С.М. М., починал през 2008 год., ответникът придобил по наследство 1/6 ид. ч. от имота, представляващ семейното им жилище с ищцата, а останалата част от този имот е собственост на майка му М.С. М. и на сестра му С.С.М.. Посочил е, че майка му и сестра му също живеят в този имот, а предвид това, че ищцата няма какъвто и да е дял в него, счита, че ползването на семейното   жилище следва да бъде предоставено на него, тъй като не е възможно  да се ползва по отделно от всеки от тях.

Ответникът не възразява срещу желанието на ищцата след развода да възстанови предбрачното си фамилно име - Х.. Посочил е, че не са налице предпоставките взаимно един на друг след развода да си дължат издръжка с ищцата. Заявил е, че от негова страна няма пречки за постигането на споразумение с ищцата, с което по доброволен начин да уредят личните и имуществените си отношения, произтичащи от развода.

Ответникът е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен с развод сключеният между него и ищцата граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен. Моли да му бъде предоставено  ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. ***************

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв.Венелин Ангелов от АК-Ловеч,  поддържа желанието си за развод и изразява съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие с ответника и уреждане на отношенията им със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв.А.Ч. ***,  заявява желанието си за развод по взаимно съгласие с ищцата и съгласието си за уреждане на отношенията им  със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдено заседание страните представят пред съда споразумение по чл. 51 във вр. чл.50 от СК и молят съда да трансформира производството в развод по взаимно съгласие и да не се произнася по въпроса за вината. Поддържат споразумението в с.з., като заявяват пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за развод и правят искане бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на постигнатото от тях споразумение по чл.51 СК.

С  оглед постигнатото споразумение и становищата на страните, с протоколно определение от 23.02.2016г., съдът, на основание чл.321, ал.5, предл.2 ГПК, премина към  производство по делото от развод по исков ред по реда на чл.49, ал.1 СК, към  производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

            И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.

При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че постигнатото от страните споразумение съдържа минимално определеното съдържание по чл.51, ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между страните споразумение, както следва, бъде утвърдено:

Молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.

След развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Х. .

Със споразумението, предмет на настоящето производство, молителите уреждат   имуществени отношения помежду си, както следва:

След развода молителите не си дължат издръжка един на друг.         

Семейното жилище  на страните, находящо се в ****************, се предоставя за ползване на съпруга М.С.М., ЕГН **********.

    Молителката Д.Х.М., ЕГН **********,  получава в дял и става изключителен собственик на  лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ регистрационен № ******, с идентификационен номер   № ******** като за уравнение на дяловете Д.Х.М. поема задължение да погаси лично, със свои средства, задълженията по два бря кредитни карти, издадени на нейно име от „***** клон Троян.  Застрахователната стойност на автомобила е в размер на *** лева, видно от представеното у-ние № ********., издадено от „***** Разходите за прехвърляне собствеността върху автомобила остават за сметка на молителката Д.Х.М., ЕГН **********.

Молителката Д.Х.М., ЕГН **********,  няма претенции към движимите вещи и имущества, придобити по време на брака.

Молителят М.С.М., ЕГН **********, поема задължение да погасява задължение по кредит, изтеглен от него, на негово име, в *******

  Молителката Д.Х.М., ЕГН **********,   следва да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,  по сметка Районен съд гр.Троян, държавна такса в размер на 60.00 / шестдесет/ лева, представляваща 2 % върху застрахователната стойност на получения в дял лек автомобил, а по сметка на отдел „МДТ” при Община Троян 30.00 / тридесет/ лева, представляващи 2 % местен данък върху увеличението на дела на молителката.

Съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40.00 лв., която  следва да се възложи в тежест на двамата съпрузи, които следва да я заплатят по равно. Направените в производството разноски от двете страни остават така, както са направени за всяка от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 и чл.51 от СК, съдът

                       

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 02.09.1995г. в гр.Троян, община Троян, обл.Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 94 от 02.09.1995г. на Община гр.Троян, между  Д.Х.М., ЕГН ********** И М.С.М., ЕГН **********, ПОРАДИ ПОСТИГНАТО СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЗА РАЗВОД.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между  Д.Х.М., ЕГН ********** И М.С.М., ЕГН **********, споразумение за следното:

ОБЯВЯВА, че СЪПРУЗИТЕ нямат ненавършили пълнолетие деца.

ОБЯВЯВА, че СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ  на страните, находящо се в ************ се предоставя за ползване на съпруга М.С.М., ЕГН **********.

ОБЯВЯВА, че след развода СЪПРУЗИТЕ не си дължат издръжка един на друг.         

           ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Х. .

  ОБЯВЯВА, че молителката Д.Х.М., ЕГН **********,  получава в дял и става изключителен собственик на  лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ регистрационен № ******, с идентификационен номер   № ******, като за уравнение на дяловете Д.Х.М. поема задължение да погаси лично, със свои средства, задълженията по два бря кредитни карти, издадени на нейно име от „пощенска банка“ клан Троян.  Застрахователната стойност на автомобила е в размер на 3000.00 лева, видно от представеното у-ние № *****., издадено от „****** Разходите за прехвърляне собствеността върху автомобила остава за сметка на молителката Д.Х.М., ЕГН **********.

ОБЯВЯВА, че молителката Д.Х.М., ЕГН **********,  няма претенции към движимите вещи и имущества, придобити по време на брака.

ОБЯВЯВА, че молителят М.С.М., ЕГН **********, поема задължение да погасява задължение по кредит, изтеглен от него, на негово име, в „******.

ОСЪЖДА Д.Х.М., ЕГН **********,     да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,  по сметка Районен съд гр.Троян, държавна такса в размер на 60.00 / шестдесет/ лева, представляваща 2 % върху застрахователната стойност на получения в дял лек автомобил, а по сметка на отдел „МДТ” при Община Троян 30.00 / тридесет/ лева, представляващи 2 % местен данък върху увеличението на дела на молителката.

ОБЯВЯВА, че направените в производството разноски от двете страни  остават така, както са направени за всяка от страните.

ОСЪЖДА  Д.Х.М., ЕГН **********,  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян, сумата от 20.00лева / двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка Районен съд гр.Троян сумата  от 20.00лева / двадесет лева/, представляваща окончателна   държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :