Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    

 

гр. Троян, 07.10.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на девети септември                                       две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1135 по описа на съда за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                 Производство по чл.108от Закона за собствеността /ЗС/ и по чл.537, ал.2 от ГПК

 

Предявени са искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/и чл.537, ал.2 от ГПК от С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** против П.К.Д., ЕГН **********,***.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 03558.69.103, с площ 1630 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: за друг вид застрояване, с номер на предходен план: 0.641, при съседни имоти с идентификатори: 03558.69.86, 03558.69.85, 03558.69.110, 03558.69.11, 03558.69.102, 03558.69.4, 03558.69.113. Правото на собственост върху имота ищците твърдят, че са придобили като законни наследници на В.Р.Б., на когото с Решение №3290/28.06.1993г. Поземлена комисиягр.Троян е възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху девет имота, сред които е и процесният (точка 9 от решението). Ищците излагат съображения, че както техният наследодател, така и те не са се дезинтересирали от имота и са упражнявали своето право на собственост в пълен обем.

През 2012г. ищците твърдят, че предприели действия по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на имота, като подали заявление до СГККгр. Ловеч с вх. № 99-8469/05.06.2012г.,бил изготвен  проект за изменение на ККР по тяхно искане и  заснет нов поземлен имот с идентификатор 02558.69.119, който съответствал на имота по т. 9 от Решение №3290/28.06.1993г. на Поземлена комисия гр. Троян, попадащ изцяло в границите на поземления имот с идентификатор 03558.69.103.

През юни 2015г. ищците предприели действия за разпореждане с процесния имот, като сключили на 01.06.2015г. предварителен договор за продажба с потенциален купувач. В хода на снабдяване с необходимите документи за продажбата установили, че имотът има нов собственик – ответникът П.Д., легитимирал се по силата на Нотариален акт върху недвижим имот, придобит по давност, №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г, съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. №477 на НК, с район на действие Троянски районен съд. Ищците твърдят, че ответникът не е собственик на имота, тъй като не е осъществявал фактическо владение върху него. Поради това ищците на основание чл. 108 ЗС правят искане съдът да приеме за установено, че те са собственици на процесния имот, и да осъди ответника да предаде владението върху имота, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК - да отмени издадения на ответника нотариален акт.

На основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.108 ЗС, като ищците правят искане съдът да приеме за установено, че ищците С.А.Б., П.В.Б. и Р.В.Б., са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 03558.69.103 по КК на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, която част представлява 1511 върху 1630 ид.части, която част съответства реално на имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти на с. Белиш, идентична с имот по скица-проект, находяща се на л. 32 от делото, с координати на граничните точки, посочени в тази скица, като осъди ответника П.К.Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния недвижим имот, уточнен по посочения начин. Ищците претендират направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е направил възражение за недопустимост на така предявените претенции. Твърди, че ищците не са активно легитимирани да предявят иск по чл.108 ЗС, тъй като не са собственици на имота. Ответникът излага съображения, че представеното с исковата молба Решение №3290/28.06.1993г. на Поземлена комисия гр.Троян не съдържа точна индивидуализация на процесния имот, поради което не е годно основание за придобиване правото на собственост върху него. Според ответника, видно от представеното Решение №3290/28.06.1993г., спорният имот в т.9 е в местност „Върхът“, а в представената от ищците извадка от кадастралния регистър всички съседи на спорния имот се намират в местност „Осменово“ или „Маргатина“. Освен това, посочените в исковата молба съседи на имота 03558.69.110, 03558.69.11, 03558.69.102, 03558.69.4, 03558.69.113, видно от същата справка, също не кореспондират със съседите, посочени в цитираното решение. Ответникът излага съображения, че са налице и пороци в самото Решение №3290/28.06.1993г. – липсва абсолютно задължително удостоверяване, че е влязло в сила, както и липсват данни решението да е било вписано в имотния регистър съобразно изискването на чл. 112, б. „а“ от ЗС. Поради това решението е непротивопоставимо на трети лица, включително на ответника. В отговора на исковата молба се излагат съображения и за липса на важни реквизити на решението – липса на подпис на секретаря и на някои от членовете на Поземлената комисия, липса на номера на протоколите, не е налице описано точното местоположение на имота.

Според ответника, не е изпълнена още една предпоставка за допустимостта на иска, а именно-да е налице неоснователно владение на имота от страна на ответника. В отговора на исковата молба се сочи, че владението се осъществява на основание Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие  Троянски районен съд.

Ответникът излага, че никъде в представените от ищцовата страна писмени доказателства името на В.Р.Б. не фигурира като собственик на спорния имот. За първи път то може да бъде открито в проект за изменение на кадастралния регистър срещу имот с проектен идентификатор 03558.69.119 и скица-проект, което е резултат единствено от предприетите от ищците действия по изменение на ККР. Според ответната страна, съгласно ЗСППЗ, правото на собственост се възстановява единствено на бивши собственици или на техните наследници, а по делото не е доказано, че посоченият в невлязлото в сила решение на Поземлената комисия гр.Троян В.Р.Б., е бил собственик на процесния имот преди неговото одържавяване.

Ответникът оспорва правната стойност и на приложения по делото анкетен протокол за удостоверяване на показани граници на поземлен имот от дата 06.05.2012г. Под номера на имота е запис проектният 03558.69.119, и то един месец преди АГКК да излезе с официално удостоверение №99-8469-11-10-7059 от 05.06.2012г., че е определен нов проектен идентификатор. Анкетирани са две лица, едно от което е К.А.Т., а видно от представената от ищците справка от кадастралната карта, съседи на процесния имот са И.П.К.-Ц. и Г.Д.Ц.. Не са анкетирани изискуемите по закон 50% от съседите, а Община Троян не се е ангажирала с официално становище, видно от писмо с изх.№П-64-1929/27.06.2012г.

Ответникът излага становище, че сем. Б. са пропуснали да положат дължимата грижа и да придобият законосъобразно правото на собственост върху процесния имот и съответно да се сдобият с документ, материализиращ това право. В отговора се твърди, описаният в исковата молба предварителен договор не представлява действителната воля на страните, а е съставен с антидатирана дата с единствена цел да демонстира владелческо намерение у ищците. Вписването на нотариалния акт на ответника в публичните регистри е имало оповестително действие за всички трети лица, поради което е направило ищците недобросъвестни продавачи по договора от 01.06.2015г.

Ответникът твърди, че ищците никога не са владели процесния имот и не са се ползвали от него, а той сам и без представа за наличието на конкурентни права се е грижил за имота, облагородявал го, почиствал го, косил го  и извършвал всичко, което един собственик би правил. Ищецът твърди, че това е ставало явно и необезпокоявано в периода от 2004г. до завеждане на иска – 12.12.2015г.

Отвеникът оспорва иска по чл. 108 ЗС и като неоснователен, тъй като в негова полза е изтекъл срокът на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ответникът оспорва и ищцовата претенция на основание чл. 537, ал. 2 ГПК като недопустима – ГПК не урежда процедура по отмяна на нотариален акт, и като неоснователна – ищецът не сочи порок на нотариалния акт.

В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищците С.Б. и Р.Б. - адв.П.П. от АК гр.В.Търново и от пълномощника на ищеца П.Б. -  адвокат С. ***, които правят искане същите да бъдат уважени и да се присъдят на ищците направените разноски. В представената по делото писмена защита процесуалните представители доразвиват правните си доводи за основателност и доказаност на исковите претенции.

          Ответникът П.Д. се явява лично и се представлява в съдебно заседание от мл.адвокат К.Д. от АК-Ловеч, който   оспорва изцяло предявените искове. Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят същите като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото. В представената по делото писмена защита процесуалният представител е изложил правните си доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като основния аргумент е за незавършена реституционна процедура по отношение на процесния имот.

По допустимостта на предявените искове:

По иска с правно основание чл.108 от ЗС

Съгласно т.2 от ТР № 8/23.02.2016г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2014г., ОСГК, искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ,  е допустим.

Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот.

По отношение на предявения иск с пр.основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие  Троянски районен съд, съдът намира същия за допустим. На отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 год. по т.д. № 3/2012 год. на ОСКГ, какъвто е посоченият нотариален акт,съставен по обстоятелствена проверка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

             Ищците се легитимират като законни наследници на В.Р.Б.,***, починал на 03.01.2002г., като С.А.Б. е негова съпруга, а П. и Р.Б. са негови синове.

В исковата молба като придобивно основание, на което ищците твърдят, че са станали собственици на  процесния имот, е посочена реституция по реда на ЗСПЗЗ, настъпила по силата на Решение № 3920/28.06.1993г. на Поземлена комисия-Троян, с което на В.Р.Б. е възстановено правото на собственост върху девет имота, в т.ч. и процесният имот, който е посочен в т.9.

По делото е приложена преписка по заявление вх.№ 533v/27.02.1992г. от Общинска служба „Земеделие“ гр.Троян. Установява се, че с Решение № 3290 от 28.06.1993г. на Поземлена комисия гр.Троян, по преписка вх.№ 533v/27.02.1992г., е признато за възстановяване правото на собственост на В.Р.Б., ЕГН **********,***, върху 9 имота в землището на с.Белиш, обл.Ловешка. 

Представен е проект за изменение на ККР за ПИ № 03558.69.119. Представено е и писмо с изх.№ П-04-1929/27.06.2012г. от Кмета на Община Троян до С.А.Б. и Р.В.Б., с което ги уведомява, че им предоставя неподписан от Кмета на Община Троян анкетен протокол за удостоверяване на показани граници на поземлен имот с проектен идентификатор 03558.69.119 относно проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Белиш, община Троян, поради това, че поземленият имот попада в границите на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Маргатина“ , село Белиш. 

В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот и че той се държи от ответника без основание.Не е спорно между страните, че ответникът владее и ползва имота. Спорно е по делото придобили ли са ищците правото на собственост върху имота, като наследници на В.Р.Б., в частност – осъществен ли е изцяло фактическия състав на реституционната процедура по ЗСПЗЗ.

 От преписката, изискана от Общинска служба „Земеделие“ гр.Троян, по заявление вх. № 533V от 27.02.1992г., подадено от В.Р.Б., се установява, че по т.9 от издаденото решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници № 3290 от 28.06.1993г.,  е посочен имот - нива с площ 1.700 дка, осма категория, находящ се в землището на с.Белиш, в местн.“Върхът“, при граници/ съседи: път; насл.М. В., М. В., С.Д., установен с емлячен регистър партида 34-б, удостоверение 151.

От СГКК гр.Ловеч е изготвена скица № 15-553708/17.12.2015г., приложена на л.45 от делото, за имота, идеална част от който е предмет на ищцовата претенция, с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш, в която е посочен като собственик П.К.Д..

По делото са приети заключение подопусната съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение по допусната допълнителна задача към тази експертиза, които съдът кредитира като обосновани и професионално изготвени. От заключението по СТЕ се установява, че във влязлата в сила на 24.05.1996г. Карта на възстановена собственост /КВС/ за земеделските земи в землището на с.Белиш, липсва отразяване на имота по пункт 9 от решение № 3290/28.06.1993г., в резултат на което за същия няма издадено окончателно решение и скица от приетата през 1996г. КВС на с.Белиш. Посочено е в заключението, че претендираното от ищците местонахождение на имота по пункт 9 от цитираното решение попада в м.Долна Маргатина, представляваща урбанизирана територия, с начин на трайно ползване по КВС „ДРУГ ВИД ТЕРЕНИ СЪС СЕЛИЩЕН ХАРАКТЕР“ . Вещото лице е посочило, че имотите, находящи се в тази територия са статут на урбанизирани. Претендираният от ищците имот, заснет по тяхно искане през 2012г. с проектен идентификатор 03558.69.119, с площ 1.511 дка, се намира в м.Долна Маргатина и изцяло попада в границите на поземлен имот с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш с площ 1.629 дка и собственик П.К.Д..

 В заключението е посочено, че имотът по пункт 9 от решение № 3290/1993г. не е идентичен на имота с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш. Единият имот се намира, съгласно решението, в м.Върхът, а другият е нанесен в кадастралната карта в урбанизираната територия на м.Долна Маргатина. Двата имота се намират в различни територии-съответно земеделска и урбанизирана и няма съвпадение между границите / съседите/ на двата имота, с изключение на  ПЪТЯ от югозапад и  С.Д. на югоизток.

От заключението на допусната допълнителна задача по СТЕ се установява, че имот с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш, не е отразяван във влязлата в сила на 24.05.1996г. КВС за с.Белиш.

Процесното място по влязлата в сила КВС за землището на с.Белиш попада в територия, характеризираща се като „ДРУГ ВИД ТЕРЕНИ СЪС СЕЛИЩЕН ХАРАКТЕР“, която до 08.09.2012г. е била част от село Долна Маргатина, което след тази дата е присъединено към с.Белиш с Указ № 712 от 30.08.2012г., обн. Д.В. бр. 68/2012г. за административно-териториална промяна в община Троян. Процесният имот не е нанасян в КВС, тъй като е попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Поземлен имот с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш, преди съставяне на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност /05.06.2012г./, е бил отразен в кадастралния регистър с неустановен собственик.

Със Заповед № РД-07-69 на Областен управител гр.Ловеч от 13.06.2014г., на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 26.03.2014г. от заседание на комисията, назначена със заповед № РД-07-166/01.10.2013г., е одобрен по т.3 от заповедта, План за новообразуваните имоти на няколко местности, измежду които и м.“Маргатина“ в землището на с.Белиш. Вещото лице е посочило, че процесният имот попада в м.Маргатина по така одобрения план на новообразуваните имоти в землището на с.Белиш и е нанесен като имот № 405.3 въз основа на документ - решение № 3290 от 28.06.1993г.  на ОСЗ-Троян.

Към допълнителното заключение е изготвена скица, в която е отразен  имот № 405.3  по плана на новообразуваните имоти, а с червен цвят е нанесен и  ПИ с идентификатор 03558.69.103 по КККР на с.Белиш.

В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, ищците са ангажирали и гласни доказателства. По делото са разпитани свидетелите М.В.С., Г.С.С. и Г.Д.Ц..

Свидетелят М. С. в своите показания посочва, че през 1938г. се родил в махала Маргатина и досега живеел там. Познавал семейство Б. откакто бил роден, като твърди, че процесният имот бил на Ралчо Б., макар, че не знаел дали е влязъл с него в ТКЗС.

Свидетелят Г. С. сочи в своите показания, че процесният имот той посещавал с оглед намерение да го закупи и по този повод се свързал с ищеца Р.Б.. Твърди, че преди 8 години е посетил мястото, което не било окосено, имало храсти, къпини и шипки. Миналата година видял, че мястото се почиства от П.Д., който бил наел човек на име А. за целта. След това имотът бил ограден. В имота виждал и паркиран стар лек автомобил „Москвич“ модел 403 или 407, за който преди 8 години, когато се интересувал от имота, му казали, че бил на отв.П.К.Д..

Свидетелят Г.Ц. е посочил, че от 2010г. притежава имот в м.Долна Маргатина, намиращ се в съседство с процесния имот. През 2012г. той се свързал с Р.Б. и се уговорили свидетелят да закупи последния, като на 01.06.2015г. сключили и предварителен договор за покупко- продажба. След това Цончев видял, че процесният имот бил заграден, а по-късно разбрал, че същият бил станал собственост на П.Д.. Свидетелят посочва, че ползвал имота за преминаване на строителни машини по време, когато изграждал строеж в собствения си имот. Тогава не бил виждал П.Д. в имота, разрешение за преминаване на машините поискал от Р.Б.. Цончев е посочил, че след 2010г. в процесния имот бил оставен стар лек автомобил „Москвич“, сив на цвят.

  Ответникът П.К.Д. е ангажирал доказателства, с които да докаже, че има основание за владението си, като се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 03558.69.103 по ККР на с.Белиш, община Троян, с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие  Троянски районен съд.

В подкрепа на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, ответникът е ангажирал гласни доказателства. По делото са разпитани свидетелите В.Г.Н. и Б.Й.Н.. Свидетелите, които са съпрузи, са посочили в своите показания, че от 1980г. притежават къща в мах.Маргатина, местн.“Осменово“, в съседство с процесния имот, през един имот. Процесният описват като празно място, обрасло с тръни и бурени, което от 2004г. отв.П.Д. започнал да почиства и в момента то било ливада. За ищеца Р.Б. свидетелите твърдят, че никога не са го е виждали в имота и не го познават.  Към момента процесното място било почистено и окосено от П.Д., с млади овощни дървета, като св.Ненова посочва, че имало и малини.  Свидетелят Ненов е изложил, че в този имот П.Д. държал лекия си автомобил „Москвич“.

Извършен е оглед на недвижимия имот, при който е констатирано, че в същия има млади овощни дървета, отрязани стари дървета и лек автомобил „Москвич“, сив на цвят. Липсват малинови насаждения.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. С. и Г. С., но отчита, че същите не живеят в съседство със спорния имот и не го посещават често, поради което не могат да възпроизведат възприятия относно обстоятелствата кой и от кога владее недвижимия имот. Третият свидетел - Г.Ц., е съсед  от 2010г. и не би могъл да има наблюдения за целия период на твърдяното давностно владение. Съдът взе предвид, че Г.Ц. е страна по облигационното правоотношение относно спорния имот във връзка със сключения предварителен договор с ищците, с оглед на което неговите показания се ползват с по-ниска степен на достоверност, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Вера Ненова и Борис Ненов, като последователни, логични и съответстващи, както  помежду си, така и с констатациите на съда при извършения в имота оглед на 01.06.2016г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика, ищецът следва да се докаже предвидените в закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно: 1. че е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание. Настоящият състав приема, че се установява наличието на втората предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС, тъй като ответникът не  оспорва факта, че той владее процесния имот. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че от страна на ищеца не е доказана  първата от посочените предпоставки- придобиване правото на собственост върху имота от техния наследодател по   реституция по реда на ЗСПЗЗ.

 

 

 

 

 

 

 

 

Реституцията е специфичен способ за придобиване на право на собственост върху имоти, отнети от държавата в минал момент. Тъй като почти във всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този, който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента на одържавяването. Затова нито един от горепосочените закони не предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план.

Когато е осъществен фактическият състав на реституцията - налице е влязъл в сила административен акт за възстановяване по ЗСПЗЗ и собствеността е придобита, то не би могло да се отрече правото на възстановения собственик да се защити чрез предявяване на иск за реална част от   поземлен имот.

Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/, които имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект.По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. На базата на представени от заявителя доказателства за правото на собственост, административният орган издава решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с приложената скица, има силата на констативен нотариален акт.

Съдът  приема за установено, че по отношение на процесния имот не е налице надлежно проведена и приключена реституционна процедура. По преписка на Общинска служба „Земеделие“ гр.Троян, образувана по заявление вх.№ 533v/27.02.1992г. от В.Р.Б., е издадено само Решение № 3290 от 28.06.1993г. на Поземлена комисия гр.Троян, с което е признато за възстановяване правото на собственост на В.Р.Б., ЕГН **********,***, върху 9 имота в землището на с.Белиш, обл.Ловешка.  Въз основа на посоченото решение за признаване правото на собственост не е издадено решение по чл.17 от ЗСПЗЗ / в редакцията му с изм. и доп. ДВ бр.28 от 03.04.1992г./ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в стари реални /възстановими/граници, което се отразява в кадастъра/Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Общинската поземлена комисия се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението; Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) Общинската поземлена комисия възстановява с решение собствеността върху земеделски земи в старите им реални граници, където те съществуват или са възстановими, което се отразява в кадастъра.(4) Въводът във владение се извършва след прибиране на реколтата, освен ако собственикът заплати обезщетение./

Това обстоятелство се установява и от заключението на СТЕ, където е отразено, че във влязлата в сила на 24.05.1996г. Карта на възстановена собственост /КВС/ за земеделските земи в землището на с.Белиш, липсва отразяване на имота по пункт 9 от решение № 3290/28.06.1993г., в резултат на което за същия няма издадено окончателно решение и скица от приетата през 1996г. КВС на с.Белиш. Преди снабдяване на ответника с нотариален акт, имотът е бил отразен в КВС с неустановен собственик.От допълнителната СТЕ се установява, че процесният имот не е нанасян в КВС, тъй като е попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Настоящият състав намира за несъстоятелно твърдението на процесуалните представители на ищците, че последните са собственици на процесния имот по силата на наследяване и реституция на база Решение № 3290 от 28.06.1993г. на Поземлена комисия гр.Троян. Посоченото решение само признава правото на наследодателя им да му бъде възстановено правото на собственост върху посочените девет имота, но самото то няма конститутивно действие.

От заключението на допълнителната задача по СТЕ се установява, че  процесният имот попада в м.Маргатина по одобрения план на новообразуваните имоти в землището на с.Белиш и е нанесен като имот № 405.3 въз основа на документ : решение № 3290 от 28.06.1993г.  на ОСЗ-Троян.В случая следва да се съобрази,че уреждането на статута на спорния имот е подчинено на нормите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ изисква издадена заповед на кмета на общината. Съгласно §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

 По делото не е представена заповед  по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот с № 405.3, както и скица, приложена към заповедта. С оглед на това настоящият състав приема, че не е налице осъществена в пълнота и довършена процедура по възстановяване на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че претенцията с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователна и недоказана. Ищците не са доказали, че са собственици / съсобственици/ на процесния имот.

По отношение на предявения иск с пр.основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие  Троянски районен съд, същият е акцесорен и обусловен от главния иск. С оглед отхвърляне на ревандикационния иск,  следва да бъде отхвърлен и иска по чл.537, ал.2 от ГПК, независимо, че правото на собственост по давностно владение е признато при наличие на установените законови забрани за това. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск идокато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. /Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I г. о., Решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на I г. о., Решение № 204 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на II г. о. и Решение № 496 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на II г. о., Решение ѝ0 112/2010г. по гр.д.№981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 547/2011г. по гр.д.№ 660/2010г. на ІІ г.о., Решение № 66 от 26.04.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на ІІг.о./.  Независимо от това и предвид обстоятелството, че искът по чл.537, ал.2 от ГПК не може да се предявява самостоятелно и следва главния иск, то същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК

От страна на процесуалните представители на ищците е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, платеното от ответника на процесуалния представител  възнаграждение в размер на 700.00лв. не се явява прекомерно.  Представено е адвокатско пълномощно, с отразяване за плащане в брой на посочената сума, което съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по т.д.№6/2012г. на ВКС, има характер на разписка и е достатъчно да обоснове извършеният разход.По отношение претендираното възнаграждение в размер на 200.00лв. на основание чл.7, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че същите не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че същите са платени.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** , иск по чл. 108 от ЗС, да се признае за установено , че С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 03558.69.103 по КК на с. Белиш, Община Троян, Ловешка област, която част представлява 1511 върху 1630 ид.части, която част съответства реално на имот с идентификатор 03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти на с. Белиш, идентична с имот по скица-проект, находяща се на л. 32 от делото, с координати на граничните точки, посочени в тази скица, както и да бъде осъден ответника П.К.Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния недвижим имот, уточнен по посочения начин.

  ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от С.А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, иск по чл.537, ал.2 от ГПК  за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №212, том I, рег.№ 922, дело №91/2015г., съставен на 27.04.2015г. от нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие  Троянски районен съд.

ОСЪЖДА С. А.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***,да заплатят на П.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 700.00 /седемстотин/ лева,представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: