Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      

 

гр. Троян, 27.06.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и седми май                               две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

                                                                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР / обн. ДВ. 17 от 2006г., отм. 2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./;   чл.179, ал.1 от ЗМВР / в сила от 01.07.2014г./ и чл.86 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР/ обн. ДВ. 17 от 2006г., отм.2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./;   чл.179, ал.1 от ЗМВР / в сила от 01.07.2014г./; и чл.86 от ЗЗД,  по искова молба от  Ч.Г.П. ***  срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с  адрес: гр.София, ул. “Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от Главен директор С. Ц..

            Ищецът твърди, че през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. е работил на длъжност „надзирател I степен" с месторабота 30 „Атлант" гр. Троян- неперсонифицирано подразделение при Затвора гр. Ловеч. Служебното му правоотношение възникнало по силата на Заповед на Главния директор на ГДИН, съхраняваща се в личното му служебно досие, намиращо се при ответника. През посочения период от време ищецът твърди, че изпълнявал служебните си задължения при 12-часови и 24-часови смени, при тримесечно отчитане на работното време. Работното му време при ответника било договорено при сумарно отчитане за тримесечен период.

Посочил е, че ЗИНЗС и отменения вече ЗИН, както и ППЗИНЗС, препращат при изчисляване на работното време към чл. 211 от ЗМВР /отм./. Съгласно тази разпоредба, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица, като работното време се изчислявало в дни подневно, а за работещите като ищеца на 12-часови и 24-часови смени - сумирано по часове за тримесечен период, като от тримесечния период на отчитане на дължимия почасов труд /8-часов при 5-дневна работна седмица/, за тримесечието следвало да се приспадне времето, в което той е ползвал платен годишен отпуск, отпуск по болест й други разрешени  от работодателя отпуски през съответното тримесечие.

Твърди се, че реално трудът, който ищецът полагал при ответника, бил полаган на смени по график, при т.нар. 12-часови и 24-часови дежурства. В изпълнение на Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието на РБ и Указание рег. № 9436/20.08.2012г. на Главния Директор на ГДИН, при 24-часовите дежурства му било заплащано като за отработени 22 часа и 30 минути, а при 12-часовите дежурства - като за 11 часа и 15 минути. Т.нар „почивка" през времето на дежурство, била ползвана в рамките на работното място - 30 „Атлант" гр. Троян, съгласно чл. 317, ал. 1 от ППЗИНЗС, като това време не е отчитано като положен от него труд.

При всяко 12-часово и 24-часово дежурство, по-точно преди неговото начало, се  провеждал задължителен развод за период от 15 минути, а след приключване на дежурството се провеждал втори развод, също с продължителност 15 минути, на които ищецът задължително участвал. По този начин, освен отработените от него 12-часови и 24-часови дежурства, той отработвал преди и след всяко дежурство, под формата на развод, по още половин час, при което отработеното   за всяко 24-часово дежурство, реално е било 24 часа и 30 минути, а за всяко 12-часово дежурство- реално 12 часа и 30 минути.

Тези неотчетени часове от всяко дежурство, които били отработени от ищеца реално, той твърди , че съставляват част от работното му време. В това време той не е имал право да съблича униформеното си облекло, бил е на разположение на работодателя в рамките на работното си място и в готовност при нужда да изпълнява служебните си задължения и по време на „почивка" в „група за бързи действия" за потушаване на безредици и аварии, като много често групата е действала реално в т.нар. време за почивка. Ищецът счита, че тези неотчетени му часове от положения от него труд по време на всяко дежурство, представляват част от работното му време, в рамките на което е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в по-ограничен обем.

Освен положения реално труд, описан по-горе, ищецът твърди, че всеки месец е бил служебно задължен да участва в 3-часови ежемесечни занятия на територията на работното му място, които също не са били отчитани като положен от него извънреден труд при реално отчитане на отработените работни часове за тримесечието.Твърди, че при сравняване на реално отработените от ищеца работни часове за процесния период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г., с отчетените от работодателя работни часове, се явявала разлика от 148 часа положен от него  извънреден труд, както и отделно от посочените 148 часа, и 36 часа за ежемесечни занятия. Освен това работодателят не му е отчел и заплатил и част от този извънреден труд, като положен от него нощен труд, както и положен труд на официални празници в размер 74 часа за целия процесен период от 01.01.2013г до 31.12.14г. Тези часове извънреден труд били горница над дължимите от него за отработване часове за периода и не са му били заплатени от работодателя.

Ищецът е посочил, че часовете незаплатен, положен от него извънреден труд, оценява, при условията на чл. 211, ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/, с увеличение на почасовата ставка по основното трудово възнаграждение с 50%, както и с увеличение за положен труд на официални празници със 100% /чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ/, общо на сумата 1215.50 лева. Върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд и труд, положен по време на официални празници, претендира мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 31.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на сумата 195.00 лева.

Посочил е също, че така положеният от него извънреден труд не му е отчетен и като трудов стаж.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати на основание чл. 211, ал. 5, т. 2 във вр. ал. 6 от ЗМВР /отм. и действащ към процесния период/ и чл. 262, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 264 от КТ, сумата от 1215.50 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд общо от 184 часа за периода от 01.01.2013г до 31.03.2014 и труд, положен по време на официални празници общо от 74 часа през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., ведно с мораторната лихва от 195.00 лева върху тази сума за периода от 31.01.2013г. до 31.12.2014г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника.           

Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене, ищецът е направил изменение на размера на предявените искове на основание чл.214 от ГПК, като е намалил претендираното възнаграждение за извънреден труд   на сумата от 975.21 /деветстотин седемдесет и пет лева и 21 стотинки/ лева. Намален е съответно и размерът на претендираната   лихвата за забава върху посоченото възнаграждение,    на 209.81 /двеста и девет лева и 81 стотинки/  лева.  Изменен е и искът по чл.179, ал.1 от ЗМВР, като е намален резмерът на претендираното възнаграждение за труд, полаган в периода 01.07.2014г. до 31.12.2014г. на официални празници, на 121.28 /сто двадесет и един лева и 28 стотинки/  лева.           

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът  е представил писмен отговор и е взел становище по иска, като е ангажирал доказателства. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Г., оспорва предявените искове. Пълномощникът на ответника е посочил, че поради липсата на подробна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР за процесния период, до влизане в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014г., по отношение на работното време и почивките на служителите от надзорно-охранителния състав, по аналогия следва да се приложи нормата на чл.52, ал.2 от Закона за държавния служител, според която почивките не се включват в работното време. С оглед на това при изчисляване на часовете положен труд на служителите от надзорно-охранителния състав са зачитани 22 часа и 30 минути при 24-часово дежурство и 11 часа и 15 минути при 12 часово дежурство.

По силата на чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС / отм. ДВ. бр.20 от 07.03.2014г., в сила през процесния период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. /, назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, а съответно след приключване на работната смяна дежурния по смяна следва да предаде на дежурния в следващата смяна резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие. Съгласно чл. 302, ал.2 ППЗИНЗС/ отм. ДВ. бр.20 от 07.03.2014г. в сила през процесния период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. / при особени случаи удължаването на работното време не се компенсира с почивка и не се смята за извънреден труд.

По отношение на искането при отчитане на работното време да се зачита, че ищецът е работил по 24 часа и 30 минути, съответно по 12 часа и 30 минути, ответникът е посочил, че счита за неоснователно.За процесния период ЗИНЗС и ЗМВР не предвиждат допълнително заплащане на положен труд по време на официални празници от служителите на ГДИН, работещи на смени. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.1 от новия ЗМВР, обн. в ДВ,бр.53/27.06.2014г., в сила от 01.07.2014г., която няма обратно действие. Поради това ответникът е посочил, че счита тази претенция на ищеца за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

На служителите от надзорно-охранителния състав в изпълнение на новия ЗМВР и в изпълнение на Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, се начислява възнаграждение за положен труд по време на официални празници, считано от 01.01.2015г.В изпълнение на изискването на пар. 29 от ЗМВР за привеждане на подзаконовите нормативни актове в съответствие с новия ЗМВР, в четиримесечен срок от влизането му сила от 01.07.2014г,. е издадена Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, която влиза в сила от 01.01.2015г. и предвижда заплащане на труда, положен по време на официални празници.

Ответникът ГДИН е направил искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъдат присъдени в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищеца   адвокат  Е.Ц. ***, който прави искане същите да бъдат уважени и да бъдат присъдени направените разноски. В представена писмена защита процесуалният представител е развил правните си доводи за основателност на исковата претенция.

Ответникът  се представлява от юрисконсулт Г.Г., която оспорва предявените искове. В представената писмена защита процесуалният представител е направил искане да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са били в служебно правоотношение в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г., като ищецът е заемал длъжността  „Надзирател“ в Затвора гр.Ловеч, ЗО „Атлант“ гр.Троян.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. относно  реда за разпределение на работното време в ГД ”ИН” и териториалните й служби, на основание чл.211 от ЗМВР във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно нареждане на Министъра на правосъдието, нормалната продължителност на работното време в ГД ”ИН”, ГД”Охрана” и териториалните им звена е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В т.5.2 е предвидено, че когато численият състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работата на 8 – часови и 12 – часови смени, могат да се установят 24 – часови работни смени, които се организират по утвърден седмичен или месечен график. Според т.8.2, работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период. Времето за обедна почивка и почивката за хранене не се включват и не се отчитат за работно време. Редът, по който се полага и отчита извънреден труд е регламентиран в Раздел ІІІ от Заповедта, като в т.13.1 е посочено, че положеният извънреден труд се отчита почасово с протокол и се документира в книгата за извънреден труд. Съгласно т.16, положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира  при условията и размерите, определени в чл.211 от ЗМВР. Възнаграждението се включва в месечното възнаграждение и се изплаща  в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

  Представена и пирета  е Заповед № ЧР – 05-11 от 30.01.2015 г.  /след влизане в сила на новия ЗМВР   обн.ДВ, бр.53/23.6.2014 г./  на основание чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, вр.чл.187 и чл.188 от ЗМВР и чл.16а – 16 ж от ППЗИНЗС, в т.19.1  от която е предвидено, че в случаите, когато служител, работещ в наряд, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън установеното редовно работно време с протокол, без да се издава заповед по т.19.

           В подкрепа на твърденията си за полаган извънреден труд, както и труд  в официални празнични дни в процесния период, ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите С.Г.А. и М.Д.Н., и двамата колеги на ищеца, се установява, че в ЗО „Атлант” гр. Троян се работи на 12-часови и 24- часови смени. 15 минути преди започване на смяната служителите трябва да се явят за развод и след приключване на смяната, също следва да с явяват на отвод,  отново за 15 минути. Този половин час на дежурство на развод и отвод не е включен в работното време на служителите на ответната ГДИН. По време на почивките нямат право да събличат униформата и постоянно са на разположение на ръководстото.  Нямат право по време на почивката да напускат района на сградата на ЗО. Свидетелите са посочили, че често по време на почивките реагирали на различни ситуации. А. и Н. са посочили и че абсолютно задължително е присъствието на служителите на провеждани занятия веднъж месечно, които са провеждани в почивни за служителите дни, с продължителност 3 часа.  

   Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно полагания извънреден труд, като последователни, логични и съответстващи  помежду си. Същите не се опровергават от други доказателства по делото.

От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е отработил в периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. дежурства, както следва: І-во тримесечие на 2013г. – 356 часа и 45 мин.; ІІ-ро тримесечие на 2013г. – 481 часа и 30 мин.; ІІІ-то тримесечие на 2013г. – 424 часа и 15 мин.; ІV-то тримесечие на 2013г. – 435 часа и 30 мин.; През І-то тримесечие на 2014г. – 504 часа и 15 мин. За целия процесен период са му отчетени и заплащани 22 часа и 30 мин. при 24-часовите дежурства и 11 часа и 15 минути при 12-часовите дежурства. В заключението е посочено, че общият размер на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд в процесния период – 145 часа и 45 мин, след приспадане на платения извънреден труд, е 782.79лв. Лихвата за забава върху посочената сума за периода от 25-то число на месеца, следващ отчетното тримесечие до 04.01.2016г., е 166.86лв.

Вещото лице е посочило, че ищецът е участвал в занаятия по 3 часа месечно, които не са отчетени като положен от него извънреден труд и не са му заплатени, като дължимите суми в процесния период от 01.01.2013г.-31.03.2014г. за общо 36 часа, са в размер на 192.42лв. Лихвата за забава върху тази сума е 42.95лв.

По този начин общият размер на възнаграждението за положеният от Ч.Г.П., но незаплатен извънреден труд в процесния период, е 975.21лв., а размерът на лихвата за забава върху тази сума– 209.81лв.

Вещото лице е изчислило полаганият от ищеца П. труд на официални празници. Съгласно изменението на иска относно периода на претендираното възнаграждение, а именно - от 01.07.2014г. до 31.12.2014г., в този период ищецът е полагал труд 12 часа на 06.09.2014, 12 часа на 22.09.2014г. и 8 часа на 24.12.2014г. Съгласно часовата ставка, посочена от вещото лице- 3.79лв., то за положените от ищеца общо 32 часа труд на официални празнични дни, дължимата сума е в размер на 121.28лв.

 При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2 във вр.с ал.6 ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът намира, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като държавен служител  при ответника съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, като според ал.2 на същия текст, по отношение на тези правоотношения  са приложими разпоредбите на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.

Според разпоредбата на чл.202, ал.1,т.3 от ЗМВР, на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 7  от ЗМВР, редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Отношенията, свързани с отчитането на работното време за процесния период  са регламентирани със Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012 г.

Настоящият състав приема за установено от събраните доказателства, че в рамките на исковия период ищецът е полагал извънреден труд по съществуващото между страните служебно правоотношение, като продължителността на положения извънреден труд за отделните тримесечия и размерът на възнаграждението за исковия период, се установява от заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответната страна. Продължителността на положения извънреден труд се явява  разликата между реално отработените часове труд за тримесечието и нормативно установеното време за процесния период, установено за всяко тримесечие, като всеки час над нормата съставлява извънреден труд, за който се дължи по-високо възнаграждение - 50% увеличение върху основното месечно трудово възнаграждение. Налице е и  задължителна съдебна практика /ТР №8/14.11.2014 г. на ОСГК на ВКС/, според която при изчисляването на това възнаграждение, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.

  Според нормата на чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията си до ДВ бр. 20 от 07.03.2014 г./ назначените в наряд трябва да се явят в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време, като в настоящата редакция нормата изисква явяването да е в определеното за инструктаж време. Текстът на чл. 17, т. 5 от Инструкция № І - 2453/04.12.2012 г., издадена на основание чл. 211, ал. 7 ЗМВР (отм.) от министъра на правосъдието предвижда, че отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурството. Нормата е възпроизведена в чл. 16е, ал. 1, т.3 (нов – ДВ, бр. 20 от 2014 г.) от ППЗИНЗС - отработеното време включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

  С оглед гореизложеното настоящият състав намира предявеният иск за за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло в предявения размер 975.21лв.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

 По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху  присъденото възнаграждение за извънреден труд, която е в размер на 209.81лв., съдът намира, че основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск. Става въпрос за парични задължения, които са се дължали на определена дата и след като това не е било сторено, то  работодателят е изпаднал в забава. Ето защо настоящата инстанция счита, че следва да намерят приложение общите норми на ЗЗД. В този смисъл, след като се касае за парично вземане, дължимо на определен падеж, то следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен.

            По иска с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници в периода 01.07.2014г. – 31.12.2014 г.:

  За периода от 01.07.2014 г. до края на исковия период – 31.12.2014 г. отношенията между страните по повод полагането и заплащането на възнаграждение за работа през официални празници са регулирани от нормите на ЗМВР, обн.ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г., по-конкретно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, която предвижда изрично, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи./за служителите при ГДИН, респ. от министъра на правосъдието/.

Предвид това, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения размер  от  121.28лв.

 По разноските:

 Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.    

 С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Троянски районен съд дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на сумата от 150.00 лв, явяваща се сбор от държавната такса за отделните искове, както сумата от 200.00лв, съставляваща преведен от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

  Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

               ОСЪЖДА, на основание  чл. 211, ал.5, т.2 вр. ал.6 от ЗМВР / обн. ДВ. 17 от 2006г., отм.2014г./ във вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС / чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014г./, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул. ”Ген. Н. Столетов” №21, представлявана от Главен директор Г. Г.,  ДА ЗАПЛАТИ на Ч.Г.П., ЕГН **********,***,    сумата от 975.21 /деветстотин седемдесет и пет лева и 21 стотинки/ лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ - 05.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

   ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Г. Г.,  ДА ЗАПЛАТИ на  Ч.Г.П., ЕГН **********,***,  сумата от  209.81 /двеста и девет лева и 81 стотинки/  лева,  представляваща обезщетение за забава върху сумата от  975.21 лева. 

   ОСЪЖДА, на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор Г. Г.,  ДА ЗАПЛАТИ на  Ч.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 121.28 /сто двадесет и един лева и 28 стотинки/  лева, представляваща неизплатеното на ищеца допълнително възнаграждение за положен от него труд на официални празници в периода 01.07.2014г.-31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ - 05.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.  

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, представлявано от Главен Директор Г. Г., ДА ЗАПЛАТИ  на Ч.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 / триста/ лева - разноски по делото.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”  гр.София, бул.”Ген.Н. Столетов” № 21, представлявано от Главен директор Г. Г.,  ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Троянски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер на 150.00лв. /сто и петдесет/ лева, формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а така също и 200.00 лв. /двеста/ лева, представляващ изплатен от бюджета на съда депозит за вещото лице по назначената ССчЕ.

             Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

: